Здравейте!
Като прочетох за изтръпването на ntsk, се сетих, че и аз изтръпвам от известно време по няколко пъти на ден, а освен това се събуждам и нощем изтръпнала от главата до петите и буквално сдървена. Когато се размърдам, се връщам в нормалното си състояние, но няколко минути след това усещам как кръвта се движи в тялото ми. И най-странното е, че докато не прочетох поста на ntsk, изобщо не свързвах това изтръпване с разграждането на самскарите, а си мислех, че ми се е появил някакъв проблем с периферното кръвообращение и се чудех как да го отстраня. За пореден път се убеждавам, че наистина е важно да се споделят преживяванията.
В тази връзка ще ви кажа как вървят при мен нещата с третия слой. Вече три пъти ми се случва по време на медитация по един и същи начин да се отделят нещо като отделни пластове на този слой. Ситуацията е една и съща. Виждам се в едно просранство между две повърхности, между които има нишки много нагъсто. За да разберете как изглежда това пространство, си представете какво виждате между обувката си и земята, ако настъпите дъвка в горещо време. Аз вървя между тези нишки с ножица в ръка и ги режа. В момента, в който прерязвам нишката в съзнанието ми изниква име и чувството, което ме свързва с този човек, напр. Иван- уважение, Стоян- задължение, Драган- благодарност и т.н.
Първия път бяха много тънки, режеха се много лесно, а хората, за които се сещах бяха познати, с които не ми беше трудно да се разделя.
Втория път нишките бяха доста по-дебелички, а хората, кито тябваше да ''откъсна от сърцето си'' ми бяха приятели и роднини, с които ме свързват по-сериозни чувства. И ножицата беше по-здрава.
Третия път си беше голям зор. Особено с майка ми... Нейната нишка приличаше на дънер на вековно дърво, направен от силикон. Сменях оръжията като в електронна игра. Аз режа, той след мен се възстановява... Накрая остатъците горе и долу ги стъргах с една голяма пила... Обаче след това какво облекчение изпитах...
Та като срежа всички нишки, това, което се отделя над главата ми като пласт, се разпада на малки парчета, които изгарят в пространството със съскане.
На физическо ниво усещам вече десетина дни болка отзад на гърба, точно, където се проектира сърцето. Доста е силна, но гледам да не й обръщам внимание. Все някога ще отшуми.
Това е. Поздрави на всички, които жънат успехи! Успех на всички, които много се стараят!
