Големия грабеж след 1870 година

Позната и непозната...
men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от men » 21 яну 2011, 10:52

Една изключително интересна информация за геноцида над българите в БЮРМакедония, която всеки българин от Р България трябва да знае.

Защо в Македония и днес продължава
геноцидът над българите?

Сряда, 22 Декември 2010 | FrogNews

Диваци и варвари, сърбомани, унищожават всичко,
свързано с изконната българщина в най-българския край.
Никола Григоров, водещ на предаването
"Сите българи заедно"
За най-голямо съжаление вятърът на демократичните промени в Европа не
обхвана и БЮР Македония. Затова там и днес продължава безмилостният терор
над българите по всички направления с една-единствена цел -
доунищожаването на всичко българско. И сега по Вардарско пред очите на цяла
Европа и целия свят се провежда един долнопробен, целенасочен,
последователен и добре обмислен геноцид, извършван от една озверяла банда
етнически сърби и сърбомани, които управляват БЮР Македония като същински
варвари от най-дивите племена и времена на човечеството. И тези диваци и
варвари, опирайки се на традиционния великосърбизъм и
сърбокоминтерновската теория за македонизма, унищожават всичко, което е
свързано с изконната българщина в този най-български край от
Средновековието до наши дни - гробища, църкви, паметници, книги, списания,
вестници, училища, читалища, т.е. цялостната българска история, култура,
фолклор и археология. Всичко, което носи българско име, е подложено на
македонизиране и унищожение. Така например съвсем наскоро в църквата в
Щип бе поруган дори гробът на войводата Христо Чернопеев (един от най-
славните дейци на освободителните борби на Македония), както и гробовете на
негови бойни другари, родени в Македония. В този сръбски звероподобен поход
срещу българите там е наложена най-зловещата античовешка цензура днес в
света спрямо дадена народност. В Македония можеш да бъдеш, ако щеш
аварин, илирец, викинг, даже джагатаец, но не и българин. И в тази чудовищна
денационализация на българите са впрегнати полиция, съд, прокуратура,
разузнаване, училище, църква, вестници, списания, радио и телевизия - цялата
държавна машина, ръководена от етнически сърби и техните еничари, която
тоталитарна машина работи денонощно за фалшифициране и унищожение на
всичко българско и превръщането на македонските българи чрез македонизма в
„прави сърби”. Този див антибългаризъм съвсем спонтанно ни подсеща за
прочутото стихотворение от 1913 г. на Вазов „Па ща си ти”, от което
припомняме няколко стиха:
„Но ти пази се, прав ответ не давай,
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
Лапонец, негър, циганин, индиец -
Но българин се само не признавай.
Че този грях смъртен прошка там не знай
Влече позор, побой, затвор, изгнание -
Невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край.”
С голяма мъка сме длъжни да признаем, че Вазов сякаш описва сегашното
положение на българите в БЮР Македония. Там книжовният български език не
се изучава в училищата, липсват български списания и вестници, местните
българи не смеят открито да заявят своята националност от страх за живота си,
за бизнеса си, за работата си - тяхната и на техните близки. А не дай боже в
Македония някой, който се самоопределя за българин, да попадне под ударите
на техните съдилища - все едно е да бъде хвърлен човек на гладните хиени в
Африка - той ще бъде разкъсан най-жестоко с най-арогантни и брутални
„доводи” по идиотските закони за честта на македонската нация, които важат
само за българите там.
И оттук възникват въпросите:
Защо и днес пред очите на Европейския съюз и на целия свят вече 66 години
продължава да действа безнаказано и без прекъсване тази зловеща сръбска
машина за унищожението на един народ?

Защо не се намериха достатъчно чужди честни политици и учени, които да
издигнат своя глас в защита на подложения на денационализация български
народ в Македония?
Защо днес не се намериха честни журналисти като Анри Пози, които съвсем
открито и смело да опишат този маскиран и безмилостен геноцид, провеждан от
сърбоманските управници. И то геноцид, сравним по мащабите и жестокостите
само с унищожаването на евреите от хитлеризма през Втората световна война.
За да отговорим на този въпрос, следва да направим кратка историческа
разходка из историята на македонските българи.
По време на Възраждането Македония бе основен просветен център за
събуждането и опазването на българския род. Тук бе и главното полесражение
на борбата срещу бруталната гръцка пропаганда, която си бе поставила за цел
на всяка цена да погърчи българите от Македония чрез църквата, гръцките
училища, по-късно чрез жестокостите на андарските чети и най-вече с
активната помощ на турските власти.
В тази отчаяна борба за опазването на българската народност се включиха по-
голямата част от македонските българи, водени от своите верни велики синове:
Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, братя Миладинови, Григор Пърличев,
Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, Кузман Шапкарев, Христо и Нако
Станишеви, Методи Кусев, Райко Жинзифов и още много други. Отстоявайки
интересите на българския народ за собствена църковна и светска просвета, в
тази безмилостна борба трагично загинаха братя Миладинови, наклеветени,
хвърлени в тъмница и отровени там коварно от гърците.
А в жестокия кръстоносен поход срещу българите Гръцката патриаршия,
главният водач на гръцката пропаганда, за голяма изненада, получаваше най-
ревностна подкрепа от имперска Русия, тази Русия, която за малко смекчи
подкрепата си за гърците само тогава, когато се яви реална опасност отчаяните
българи да станат католици.

В края на ХІХ век в помощ на фанатизираните гърци в борбата за унищожение
на българите и всичко българско се включи и сръбската въоръжена пропаганда,
която, сеейки интриги, коварства, подкупи, смъртни заплахи и жестоки
убийства, разчиташе да подготви почвата за завоеванията на Сърбия към Солун
и Бяло море. Враговете на българите в Македония вече съвсем се умножиха -
турци, гърци, сърби и всичките те като глутница зверове се нахвърлиха върху
изстрадалия български народ, жадни за земите му, за имотите му, за неговата
душа, жадни за убийства, гаври и злодейства над мирните българи. И в това
тяхно варварство, за наше най-голямо съжаление, те бяха подкрепяни най-
ревностно от Матушка Русия, от тази Русия, която българският народ
боготвореше, обожаваше и в която вярваше повече от Господ. Тази любима на
българите Русия помагаше най-ревностно на чуждите пропаганди да провеждат
геноцида срещу българския народ. Разбира се, тук става въпрос не за
обикновения руски народ, който е един от най-изстрадалите в света от
собствените си жестоки и безмилостни управници и който народ ние,
българите, уважаваме и обичаме като истински брат.
Става дума за
управляващия елит в Русия, който вече повече от столетие неуморимо и
неумолимо помага най-активно на поробителите за унищожаването на
българите в Македония. Не случайно руските консули и дипломати в поробена
Македония са били възприемани като личности, тясно свързани с гърцизма и
сърбизма, а в много случаи и с турските власти, и на които македонските
българи в повечето случаи са нямали никакво доверие.

И понеже тук става дума за дейността им във Вардарска Македония, ще
посочим няколко примера за „заслугите” на руските дипломати и политици по
денационализацията на българите в най-българския край - Македония
, и то в
полза на вековния и непримирим враг на България - Сърбия.
В своите спомени легендарният революционер Борис Сарафов разказва как
руският дипломатически агент Бахметиев му казал: „Ключовете на македонския
въпрос са в Петербург”, „вашата организация тук и оная там ще станат на пух и
прах”.

Руският цивилен агент Демерик стига до абсолютен цинизъм в своята
антибългарска откровеност: „… една от главните ни задачи е да омаломощим
българското мнозинство в Македония, да го направим еднакво с другите
малцинства…”, „ако можем да го сведем под тях”.

В спомените си войводата Стефан Аврамов разказва как, след като е бил
пленен с няколко свои четници от сръбска чета, е бил отведен заедно с тях при
руския и сръбския консул, за да бъдат проагитирани да се обявят за прави
сърби. След отказа на всички български четници руският консул избухнал и
изкрещял вбесен: „Волята на Цар Николай е да бъдете сърби!”.

В мемоара си до Министерския съвет от 1901 г. Стоян Михайловски, Иван
Цончев и Стефан Николов пишат:
а) Руският консул Ястребов едно време се провикваше: „Македонската
българщина е едно грозно заблуждение, историческо и етническо, и аз ще
изкореня това заблуждение!” Няколко български учители запитали този Дон
Кихот защо действа така, а той отговорил: „Вий сте чудни хора! Нима вий си
въображавате, че аз работя по свои частни побуждения! Аз съм проводник на
идеите на моите началници! Каквото ми диктуват свише - туй върша!”

б) Руският консул Машков в Скопие изказа едно време пред събраната тълпа
следните думи: „Вий не сте българи, а сте сърби! Тук няма ни един българин! Аз
забранявам да ми говорите за някаква българска народност!”

Същият руски консул Машков отне един манастир от българите и го предаде на
сърбите.
Владимир Руменов разказва още за руския консул Машков: „На Петров ден в
една къща наши младежи пеели песни от време на Сръбско-българската война,
в които имало нещо оскърбително за крал Милан. Сърбите се оплакали на
Машкова и той веднага лично отива при валията и иска да се арестуват и
накажат тия младежи.
Сръбският митрополит Фирмилиян бе назначен в Скопие през 1902 г. след
много интриги и голям натиск от Русия върху Турция и върху българското
правителство въпреки липсата на каквито и да било сърби в Македония.
От посочените само няколко примера ясно се вижда, че Русия в края на ХІХ и
началото на ХХ век, освен че помага на гърците в църковната борба срещу
българите, много активно и всеотдайно работи с всичките си възможности за
сърбизирането на българите в Македония. Даже нещо повече - дори и след
Октомврийската революция съветските ръководители продължават тази руска
имперска антибългарска политика. И отново в посока на сърбизиране или
унищожаване на българите във Вардарска Македония. С активната помощ на
Коминтерна, който е едно послушно оръдие на Сталин, в България започва да
се лансира и налага през 30-те години на ХХ век сръбският план за
денационализирането и унищожението на българите в Македония чрез
богохулната, античовешка и престъпна теория на македонизма. В това мръсно
антибългарско сърбокоминтерновско дело чрез Цвятко Радойнов е привлечен за
известно време дори и нашият гениален български поет Никола Вапцаров,
който снема решенията на ЦК за образуване на македонска нация на
ръководения от него Македонски литературен кръжок.
Веднага след 1944 г. с активната подкрепа на Сталин македонизмът се налага
от сръбските власти с огън и меч във Вардарска Македония, при което са
избити над 30 000 българи, а над 200 000 са вкарани в сръбските затвори. Но и
това сякаш е било малко за враговете на България и за Йосиф Висарионович. С
решителната „милиционерска” агитация на „дебелата тояга” и под угрозата от
комунистическите затвори около 250 000 българи от Пиринския край са
принудени да се пишат македонци.
Добре, че по-късно при следващото
действително свободно преброяване жителите на Благоевградски окръг можаха
да изявят своето българско самосъзнание и почти всички се записаха като
етнически българи.
Така е и до днес. Във Вардарска Македония продължава да бушува и върлува
арогантно и безсрамно антибългаризмът с кратко затишие при управлението на
Любчо Георгиевски. В последните години маскиралият се като ВМРО-вец
Никола Груевски се показа като най-ревностния еничар на сръбските
поробители и при налагането на македонизма се изяви като по-голям сърбин и
от самите сърби.
Омразата му към всичко българско стигна дотам, че заповяда
да бъдат поругани дори войнишките гробове и паметници в град Щип, а костите
на Христо Чернопеев и неговите бойни другари да бъдат варварски унищожени
като повторение на мародерствата на сърбите над тленните останки на
български офицери, описани най-подробно от Анри Пози в книгата „Войната се
връща”.
И за съжаление през цялото време от 1944 г. до днес нито веднъж
ръководителите на СССР и на днешна Русия не отрониха нито една добра дума
за подложените на денационализация българи в Македония и не посочиха нито
един факт за разобличаване на абсурдната лъжа македонизма. Напротив, в
руските държавни университети бяха открити катедри по така наречения
„македонски език”, катедри по езика, специално съчинен в пропагандните
лаборатории на Белград и Москва за денационализация /сърбизация/ на
македонските българи. Президентът пък на БЮР Македония, Киро Глигоров,
който следва да лежи до живот „на хляб и вода” в затвора в Хага за
извършване на геноцида срещу българите, бе най-тържествено награден с
руска държавна награда. Върхът на антибългаризма бе достигнат от руските
ръководители през 2006 г., когато заедно със Сърбия подкрепиха в Съвета на
Европа регистрацията на антибългарската партия ОМО „Илинден”, базираща
своята дейност на главната цел - унищожаването на българите не само във
Вардарска Македония, но и в Пиринския край.
Това те извършиха не от
невежество, защото науката, и руската и световната, а даже сръбската и
гръцката отдавна са доказали, че такова двуного млекопитаещо животно
„етнически македонец” няма нийде по света, даже и в Московския зоопарк, че
такова полезно изкопаемо още не е открито никъде по света, дори и в
прочутите Уралски планини. Те дадоха своята подкрепа само защото следват
целенасочено своята просръбска политика за денационализация на
македонските българи в полза на Сърбия.
Тогава защо Русия така ревностно и последователно подкрепя унищожението
на българския народ в Македония? Отговорът, към който ни насочват
историческите факти и сегашната обществено-политическа действителност, е
страшен - защото руските държавници неистово мразят българския народ и
търсят най-различни начини за дебългаризацията му в посока сърбизация и
работят умишлено в изгода на традиционните си съюзници Сърбия и Гърция.
Явно в руската външна политика продължават да са приоритетни древните
гръко-византийски интереси на „Третия Рим”, наследника на Древна Византия,
т.е. българи да няма на Балканите.
Затова е и руската подкрепа за ОМО
„Илинден” - сиреч, за унищожението на нас, българите от Пиринския край. И
точно руската подкрепа е главният коз на Сърбия и на нейните слуги в
Македония. Оттук идва „лъвският” кураж на скопските управници да се държат
така нагло и арогантно и да продължават терора и геноцида над българите в
Македония.
Съобразяването с Русия и нейните древни гръко-византийски геополитически
интереси на Балканите обяснява:
1. Защо Франция потули случая с убийството на македонския президент Борис
Трайковски и покри показанията на черната кутия от самолета?
2. Защо Холандия, Дания, Швеция, Финландия, Норвегия, Швейцария и Турция
подкрепят геноцида срещу българите, чрез неграмотната си, арогантна и
престъпна подкрепа за ОМО „Илинден” в Съвета на Европа?
3. Защо Европейският съюз мълчи за унищожението на българите в Македония,
въпреки наличието на толкова много посланици и журналисти, следящи за
човешките права?

4. Защо САЩ и другите велики сили пасуват за геноцида над българите в
Македония, въпреки че прекрасно знаят истината за македонските българи?
5. Защо Германия мълчи сега за българските ужаси в Македония, тази
Германия, на която винаги сме били верни съюзници, особено по време на
двете световни войни и която никога не сме предавали и в най-тежките за нас и
за нея моменти?

6. Защо в периода на демокрацията всички наши държавни ръководители и
политически лидери мълчат позорно относно геноцида над българите в
Македония и не правят нищо за неговото премахване?
7. Защо повечето европейски и световни учени не смеят да кажат истината за
унищожението на македонските българи, независимо от милиардите документи,
доказващи това?
8. Защо мълчат и евреите, въпреки нашето толерантно отношение към тях и
спасяването на българските евреи от нашия народ от хитлеристките лагери на
смъртта?
9. Защо мълчат представителите на различните религии, въпреки абсолютното
богохулство на македонизма и въпреки че всички те разполагат с
предостатъчно доказателства за геноцида над македонските българи?
10. Защо всички православни църкви, особено Руската и Българската, мълчат
виновно и позорно относно геноцида и сърбизацията на българите в Македония
в пълно противоречие с каноните на православната вяра?
11. Защо мълчат повечето журналисти от Изтока и Запада и всички
правозащитни организации, които за едно убито куче вдигат вой до небесата, а
за унищожаването на цял един народ мълчат като риби?
12. Защо мълчи корумпираната и лакейска организация „Репортери без
граници”, която стигна до абсурда да класира свободата на медиите в БЮР
Македония на по-предно място, отколкото тази в България?

13. Защо мълчи като прегрешила ученичка световната организация ЮНЕСКО
относно рушенето, разпиляването и фалшифицирането на културно-
историческото наследство на българите в Македония дори и сега, когато се
управлява от „българката” Ирина Бокова?
14. Защо световните вестници за едни голи цици и за креватните подвизи на
някои личности ежедневно отделят по цели страници, а за унищожаването на 1
200 000 българи в концлагера Македония не пишат нито ред?
15. Защо личности като прочутата Бриджит Бардо са се отдали в защита на
мечките у нас, а за ликвидацията на българите в Македония не смеят да кажат
поне една дума, сиреч македонските българи са по-маловажни от мечките и
буболечките?
Истината е жестока и страшна! Любимата ни Русия (бленуваният и легендарен
Дядо Иван/ в стремежа си да опази и засили на всяка цена най-верния си
съюзник и приятел на Балканите - Сърбия, я подкрепя безрезервно в геноцида
й срещу българите, защото чрез денационализацията на българите в Македония
и сърбизирането им се увеличава мощта на белградския тиранин.
Тази
абсолютно безрезервна подкрепа на Русия към Сърбия е добре известна на
всички държави и техните ръководители, на всички организации, на всички
религии и на всички медии по света. Те прекрасно знаят, че на Балканите Русия
поставя над всичко Сърбия, че Русия не се интересува от геноцида над 1 200
000 българи, особено когато този геноцид засилва позициите на сръбската
държава. А всички държави, църкви и институции имат трайни икономически и
политически интереси с Русия, които не искат по никакъв начин да бъдат
нарушени. И цената на опазването на тези интереси е мълчанието относно
геноцида над българите в Македония, извършван от най-верния съюзник на
Русия - Сърбия. Всички те знаят, че независимо от хилядите паметници,
издигнати по цяла България в памет и прослава на Русия, на нейни политици и
военни дейци, тя няма да промени негативното си отношение към македонските
българи. Те просто трябва да станат сърби, защото така иска Русия, защото
такива са на Балканите нейните вековни гръко-византийски интереси на
„Третия Рим”.

Затова, колкото и да е страшна истината, каквито и да са последиците от
оповестяването й, в интерес на оцеляването на българската нация трябва да
кажем на висок глас, че куражът на скопските диваци и варвари да унищожават
всичко българско произтича от безрезервната всеобхватна помощ, която са
получавали и която и сега получават от Русия. Че Русия е тази, която ги
окуражава в провеждането на геноцида и терора над македонските българи. Че
Русия е тази, от която черпят сили и кураж сърбоманинът Никола Груевски и
неговите престъпни съучастници, за да протакат чрез най-различни абсурдни
доводи преговорите за влизане в Европейския съюз и НАТО. Че Русия е тази,
която не желае в никакъв случай в Македония да има българи, и затова помага
за тяхното окончателно ликвидиране. Че от Русия идва куражът на
антибългарската мародерска партия ОМО „Илинден” с нейното абсурдно искане
за премахване на „българската окупация” на Пиринския край, който да бъде
присъединен към Вардарска Македония, т.е. към Сърбия. Че за Русия е най-
важно и стратегически изгодно Сърбия да има обща граница с Гърция, дори и с
цената на унищожаването на всичко българско във Вардарска и Пиринска
Македония.

miroki
Мнения: 730
Регистриран: 31 авг 2010, 14:11

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от miroki » 21 яну 2011, 14:43

Звучи много ужасяващо, но като гледам си е чиста истина.
След като няма Волжска България, явно е наш ред.
от 200 години са ни метнали и ръфат по малко.

miroki
Мнения: 730
Регистриран: 31 авг 2010, 14:11

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от miroki » 21 яну 2011, 21:27

Да и преди малко по новините имаше отзвук.

men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от men » 07 фев 2011, 14:56

Един много интересен материал на доц.д-р Момчил Дойчев за ограбването на България, разкриващ причините за разпокъсването територията на България и Българския етнос на Балканите, както и косвено за нуждата от създаването на македонска нация т.е. да се направят българите македонци.

Българската независимост и Русия
Доц.д-р Момчил Дойчев

1.Геополитически фактори в борбата за независимост
2.Географското и геополитическото положение на България
3.Връзка между геополитическите и цивилизационните фактори
4.Византийският държавен модел
5.Русия като геополитически фактор в Европейската история
6.Русия като геополитически фактор в Българската история
7.Роля на Русия за българското „Освобождение”
8.Санстефански мит и „русофилското настроение”
9.Политико-географски и геополитически абсурд
10.Следосвобожденска обстановка и роля на Русия
11.Геополитически код на България
12.Стамболов и формирането на Българския геополитически код
Прикачени файлове
BG_RUS6.pdf
(9.12 MиБ) Свален 330 пъти

men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от men » 27 дек 2011, 12:23

Една карта, с която трябва да е запознат всеки българин:
phoca_thumb_l_karta91nyoy.jpg
phoca_thumb_l_karta91nyoy.jpg (72.55 KиБ) Видяна 3335 пъти

men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от men » 29 авг 2012, 12:02

А. Ковачев: Да си българин в Македония, е удар в сърцето на концепцията за македонска нация
16 Август, 2012

frognews.bg


Случаят с Македония е уникален, защото там имаме огромна историческа подмяна на идентичността на хората, живели на тази територия, на тяхната култура и писменост, казва за Frognews българският евродепутат.

интервю на Ана Кочева
- Г-н Ковачев, лятото за пореден път нажежи антибългарските страсти в Македония. Самият Вие сте заподозрян в Скопие за "антимакедонски фанатизъм". Защо се сдобихте с подобно обвинение от съседите?

- Ако не беше жалко и обезпокоително, реакцията на медиите в съседна Македония би могла да бъде приета като плажно четиво за запълване на празнотата през летния месец. Моята позиция нито е нова, нито аз съм този, който за пръв път я изказва - това е позицията на цялото българското общество, на българските политици и евродепутати. И тази позиция е такава, защото е базирана на истината за историята на нашите земи и най-вече на събитията, случили се във Вардарска Македония след сръбската окупация по време на Балканските войни (1912-1913 г.), след резолюцията на Коминтерна от 1934 г., след въвеждането на комунистическата диктатура през 1944 г. и след обявяването на независимостта на Република Македония през 1991 г.

- Бихме ли могли да дефинираме точно македонския стремеж към ЕС и НАТО? Фразеология без покритие или действителен интерес? И ако в Скопие предпочитат по-скоро да симулират интерес към интеграция в евроатлантическите структури, без да им е присърце, от какво е продиктувано нежеланието това наистина да се случи?

- ЕС оценява страните-кандидатки по делата, а не по думите им! Еврочленството е обвързано с покриването на валидните критерии за членството и европейските институции многократно са отправяли към Македония препоръки, чието изпълнение би помогнало на страната за нейното по-бързо приемане в ЕС. Едни от важните принципи за членство в ЕС са добросъседските отношения и поне готовността за диалог по изчистването на историческите спорове, с които не може да се влезе в европейското семейство. Затова и Европейският парламент в резолюцията си относно напредъка на Македония по пътя й към членство в ЕС от 14 март тази година, призова за създаването на съвместна експертна комисия по въпросите на историята и образованието заедно с България и Гърция. Резултатите от работата на тази комисия биха допринесли за едно обективно, основаващо се на факти тълкуване на историята. В този смисъл е особено важно и учебниците по история да бъдат изчистени от фалшификации, защото те трябва да отразяват обективната истина и фактите и да не насаждат омраза между съседни държави.

- Факт е, че в Македония е налице дискриминация към всички онези, които се самоопределят като етнически българи. През последния месец отново имаше примери за това – беше уволнена от работа съпругата на Лазар Младенов, председател на БККС, естествено под претекст, различен от действителния. Има ли механизъм за противодействие в подобни случаи, като към тях добавям и ред други – Спаска Митрова, М. Ризински и пр ...?

- Случаите на дискриминация, които изброихте, не са единични. Концепцията за македонската идентичност, азбука и култура, за огромно съжаление, е базирана на противопоставяне спрямо България. Македонците са македонци, защото не са българи! Македонският език е македонски, защото не е български! В Македония все още е сериозен проблем, когато някой се определи като българин или каже, че се чувства българин, защото това удря в сърцето на концепцията за македонска нация, която искат да представят като съществувала през цялата история на човечеството, отделно от която и да е друга нация, особено българската. Аз разбирам, че всяка национална доктрина понякога митологизира историята – леко преиначава или премълчава конкретно събитие, за да отговаря на националните интереси на съответната страна. Но случаят с Македония е уникален, защото там имаме огромна историческа подмяна на идентичността на хората, живели на тази територия, на тяхната култура и писменост. Затова в Македония са толкова чувствителни, когато става дума за България и за открито заявяващите своята българска идентичност македонски граждани. Разбира се, че самоопределянето на хората е основно човешко право. Аз нямам проблем със самоопределянето на гражданите като македонци въз основа на новосформиралата се македонска идентичност през 20 век. Но имаме проблем с подмяната на историята. В Македония не се обелва нито дума за исторически събития като клането от януари 1945 г., останало в историята като "Кървавия божик", за жертвите на комунистическия режим, намерили смъртта си или заточени в концентрационния лагер "Голи оток", за действието на Закона за защита на македонската национална чест. Всички тези репресии са били насочени към граждани с българско самосъзнание и са политика на комунистическия режим в тогавашна СФР Югославия, част от която е била и Социалистическа Република Македония. За съжаление и днес Македония се страхува от истината и продължава да насажда страх от изговарянето й, което е в противоречие с препоръките на Европейския парламент. В тазгодишната си резолюция Европейският парламент настоява Македония да гарантира, че граждани, които открито изразяват своята българска идентичност и/или етнически произход, няма да бъдат дискриминирани. Македония продължава да води политика в разрез с тази препоръка.

- Бяхте обвинен в еретизъм и заради репликата Ви, че в България няма македонско малцинство. Всъщност у нас най-вероятно има македонско мнозинство, защото всеки трети българин има роднини или е потомък на бежанци от Македония. Защо впрочем в Скопие не успяват да преглътнат този факт?

- Не съм казал нищо ново! Тази позиция отговаря на установения в България конституционен ред. Подобно на много други национални конституции, например френската, българската конституция не е възприела концепцията за национални малцинства. Всички български граждани са равни пред закона, независимо от етническата или религиозната им принадлежност. А що се отнася до македонците в България, да, в България живеят над 1,5 милиона потомци на македонските българи, които са част от българското общество. Аз и всички мои колеги зачитаме правото на всеки да се самоопредели и уважаваме избора на нашите съседи да се самоопределят като македонци. В България на последното преброяване 1654 български граждани са се самоопределили като македонци или 0,022 % от населението на България. Това е най-нормална демократична практика.
Но нека тези, които критикуват, сложат ръка на сърцето си и, ако не гласно, то поне за себе си, си зададат въпроса - като какви са се самоопределяли техните баби и дядовци, на какъв език са говорили и с каква азбука са писали. Комунистите - и българските (до 1963 г.), и югославските - имат огромен грях за обезбългаряването от двете страни на границата, което ясно личи от текста на резолюцията на Коминтерна по македонския въпрос от януари 1934 г., която открито проповядва концепцията за отделна македонска нация и език.

- А Вашите колеги в ЕП наясно ли са със ситуацията тук на Балканите и как възприемат споровете между София и Скопие, респ. между Атина и Скопие за името на БЮРМ?

- С всички български евродепутати имаме обща позиция по този въпрос, която представяме на политическите семейства, към които принадлежим. Европейските институции са наясно, че спорът с Гърция за името на страната е само върхът на айсберга. Македония има изключително тежки вътрешни междуетнически проблеми и неразрешени исторически спорове със съседите си, чието преодоляване изисква желание на съответните страни за сътрудничество в европейски дух. Нашата цел е не да затрудняваме Република Македония, а напротив - да й помагаме да стане по-бързо част от ЕС. Но всичко това зависи от самата нея! Защото единствено европейската интеграция може да допринесе за преодоляването на раните и несправедливостите, нанесени от две световни войни и два тоталитарни режима - нацисткия и комунистическия. Дали на Вардар ще разберат най-накрая, че България е най-добрият им съюзник и приятел, който винаги протяга ръка към Македония и е безсмислено да се конфронтират с нея?

men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от men » 13 сеп 2012, 09:18

Декларация на родолюбиви българи до Президента на Република България:

05-19-2012 MPO-Pirin,Chicago declaration to the Bulgarian President

Изявление от МПО ‘’Пирин’’ –Чикаго
до Президента на Република България Росен Плевневлиев

Уважаеми г-н Плевневлиев!
От МПО ‘’Пирин’’ - Чикаго сърдечно Ви поздравяваме с встъпването Ви в длъжност като Президент на Република България!
МПО ( Македонска Патриотична Организация ) обединява българи от всички краища на Македония, които са запазили българските си корени през вековете и се гордеят с богатото културно наследство на техните български предци от македонските земи.
Убедени сме, че като потомък на българи от Македония, добре разбирате проблемите на българските общности, които по силата на исторически обстоятелства живеят извън днешните граници на Република България. Вярваме, че категорично ще отстоявате правата и свободите на всички българи (където и да се намират по света) и ще работите активно за съхраняване на българския дух и културно-историческо наследство.
Ние от МПО ‘’Пирин’’ – Чикаго , макар и далеч от Родината , не спираме да се интересуваме от проблемите на българите във и извън България , както и от проблемите от национално значение за милото ни Отечество . Затова искаме да посочим няколко съществени проблема и изискваме , Вие г-н Президент , да заемете ясна ,отговорна и твърда позиция по тях :
1. Неможете да си представите, с каква радост четохме исказването на Вицепрезидента на България г-жа Попова , по време на Великденските дни в Босилеград (2012г) ,че
България няма да позволи влизането на Сърбия в Европейскиятъ съюз, докато тя не разреши въпроса с правата на българите в Западните Покрайнини ?
Уважаеми г-н Президент !
Проблема със статута на западните покрайнини безспорно е от изключителен обществен интерес в контекста на защита на българската национална кауза . С Ньойския договор от 27 ноември 1919 год. Западните покрайнини – българска територия от 1545 кв.км и с население над 64 хиляди българи , е придадена към кралството на сърбите , словенците и хърватите , което през 1929 год. Се преименува в Кралство Югославия . Съгласно Парижкия мирен договор от 1947 год . територията на Западните покрайнини остава в границите на Федеративна Народна Република Югославия , съставена от шест съюзни републики – Сърбия , Хърватия , Словения ,Босна , Македония и Черна гора , и две автономни области – Косово и Войводина . Повече от осем десетилетия всички сръбски режими целенасочено и последователно разединяват административно и задушават икономически българите в Западните покрайнини , държат ги на най-ниското социалноикономическо ниво в цяла Югославия . Числеността на сънародниците ни там катастрофално намалява . Някои разчитаха ,че наскоро създаденият Съвет на българите в Ниш ще допринесе реално за гарантиране правата на българите в Западните покрайнини . Но историята показва ,че всички формални действия от страна на Сърбия в тази посока са оставали само на хартия . Нещо повече , нашите сънародници споделят ,че положението им се влошава с всеки изминал ден .
Проблемът за Западните покрайнини е табу за политиката на българските правителства цели 93 години.Със заличаването на Югославия като международноправен субект ,само преди по-малко от десетилетие , се създаде нова политическа реалност на Балканите. Този факт открива благоприятна възможност за поправяне на справедливостта , причинена от Ньойския договор.
Г-н Президент , обръщаме се към Вас и ,като баща на нацията ви призоваваме да изпълните своя дълг и да съсредоточите усилията си за защита на българската национална кауза . Да заемете национално отговорна позиция на основата на общопризнатите норми на международното право да предприемете активни действия за
постигане промяна на статута на Западните покрайнини . България и Вие като Президент имате и юридическите и политическите мотиви да го направите :
ЮРИДИЧЕСКИ МОТИВИ – Ньойският договор е подписан със срок на действие 80 години , т.е. през 1999 год. Той престава да е в сила и автоматично откъснатите след Първата Световна Война български земи е трябвало да ни бъдат върнати .
ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИ – С Ньойския договор от 27 ноември 1919 год. Западните покрайнини , българска територия от 1545 кв.км и с население над 64 хиляди българи е придадена към кралството на сърбите ,словенците и хърватите , което през 1929 год . се преименува в Кралство Югославия . Съгласно Парижкия мирен договор от 1947 год. Територията на Западните покрайнини остава в границите на Федеративна Народна Република Югосалвия , т.е. тези на които са дадени българските земи вече не съществуват и Сърбия няма никакво политическо право над тях .
От международноправна гледна точка са възможни няколко варианата за решаване на проблема :
По мнение на специалисти по международно право,когато един от субектите сключили двустранен международен договор престане да съществува ,договорът прекратява своето действие .

Друга възможност според Националния комитет за промяна на статута на Западните покрайнини е да се проведат преговори с всяка една от петте държави ,които са наследници на Югославия. Известно е ,че не е определен все още официален приемник на бивша Югославия .
Не е късно да бъде заведено дело в Страсбург с искане Сърбия да изпълни договореностите по Ньойския договор и да ни върне Западните покрайнини .
Има подписан договор ,който вече няма давност ,но няма кой да каже : ‘’Тези земи са ваши,вземете си ги !’’
Във връзка с това ние от МПО ‘’Пирин’’ – Чикаго искаме и настояваме от Вас ,г-н Президент, да излезете с една нова нота ,в която се подчертава че тези земи са български. Искаме най-малко АВТОНОМИЯ ЗА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ ИЛИ ВЕТО ЗА СЪРБИЯ ЗА ЕС И НАТО !
2. Ние от МПО която е най-старата българска организация извън България , и в частност ние от МПО ‘’Пирин’’ –Чикаго , които сме родени и израстнали в единствената свободна част на Македония – Пирин , откъдето сте и Вие , г-н Президент, искаме да заемете ясна ,твърда и неотстъпчива позиция относно проблемите на поробените от сърбите българи въвъ Вардарска Македония ! Ние искаме да ни се поясни от Вас ,като Президент на България, дали ще имате желание да искате от днешната Югославска Република Македония, да отвори българските училища и черкви, които сърбите затвориха веднага, след като окупираха Вардарска Македония през 1913г. Дали България ще иска, от горе спомената сръбска република, да престане с фалшифицирането на българското минало в тази част на Македония, и дали ще иска официално да се празнуват нашите исторически празници заедно ? Ще иска ли България, от тази Югославска република, да се зачитат правата на българскит граждани там, които са се върнали към тяхните БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ ?
Искаме Вие като Президент на България , единствено имащ правото да да дава указ за българско гражданство , де реагирате НЕЗАБАВНО и да издавате в най-кратки срокове указ за българско гражданство на БЪЛГАРИ , граждани на други държави , преследвани от държавите , в които живеят заради БЪЛГАРЩИНАТА СИ , заплашени са от затвор и физическо ликвидиране и са дошли , като бежанци в България . Тези бежанци за да се интегрират в Родината –майка , за да работят и да изхранват семействата си имат нужда от незабавно издаване на българско гражданство . Такъв е случая със Здравко Здравески от Прилеп , който лежа три години заради българщината си , беше измъчван и преследван , убиха брат му и брата на съпругата му , и когато семейството му беше принудено да се спаси в Родината –майка ,заради която понесе всичко това , тя постъпи към него като Мащеха . До ден днешен Здравко Здравески все още няма български паспорт .
Ние от МПО ‘’Пирин’’ – Чикаго искаме незабавно разглеждане на случая Здравески и с указ от Вас ,г-н Президент , да му се даде в най-кратки срокове българско гражданство .
3. Г-н Президент , ние от МПО ‘’Пирин’’ – Чикаго , като част от гражданското общество не допускаме , че не знаете за противозаконните действия извършвани в Църквата-музей ‘’Света Неделя’’ в град Батак . Вече има и официално становище на експерти за заличаване на безценни исторически доказателства. И тъй като това е травматична тема, обяснимо е обществото да се опасява от промяната на Историята на България.Нежеланието на Пловдивския Митрополит да се съобрази с направените предписания , считаме за грубо и явно поругаване на държавността и върховенството на Закона .
Църквата-музей ‘’Света Неделя’’ в гр. Батак е недвижима културна ценност с категория ‘’НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ’’/ обявена в ДВ,бр.52/1977г./
‘’Света Неделя’’ никога не е била действащ от момента на извършените зверски убийства. По волята на батачани тя не е ползвана за богослужения от 4 май 1876 година. В дописка до вестник ‘’Народний глас’’ от 25 февруари 1880 год. , може да бъде прочетено посланието им да не се извършват богослужения в храма .
Без да бъде поискано разрешение от Министерството на културата за промяна на статута и предназначението по законно установения ред, Църквата-музей ‘’Света Неделя’’ в гр.Батак се използва, като действаща църква от страна на Пловдивска Митрополия. В интериора на църквата са извършени незаконосъобразни промени. Костите на Баташките мъченици са извадени от пригодения от специалисти за консервация и съхранение саркофаг и са положени в златисти сандъци, при които има конденз. Влагата,създадена от конденза се стича върху костите и е налице образуване на плесен и мухъл, водещ до унищожаването им.
Ежедневното палене на свещи отделя сажди,които полепват по стените на храма и заличават следите от кръв и стенописите, а това са исторически веществени доказателства за извършен върху българския народ геноцид.
От становището на Министерството на културата изх.№93-00-13 / 06.04.2012 става ясно, че не е постъпила документация съгласно чл.83 от ЗКН, по реда на чл 84 от ЗКН с искане за съгласуване на намеси в интериора на църквата ‘’Света Неделя’’, гр. Батак. В Република България всички граждани и институции следва да зачитат върховенството на закона! Предприеманите действия от страна на Пловдивска Митрополия показват явно незачитане на законите в държавата и волята на батачани, църквата да не бъде действаща, което те многократно са заявили, за което има съхранени исторически документи. Съвсем не случайно е построен нов катедрален храм „Успение Богородично“ на няколко човешки крачки от „Св.Неделя“. Считаме, че дарението на Църквата – музей „ Св.Неделя“ на Пловдивска Митрополия е извършено прибързано, без да бъде чуто мнението на батачани и българите. Замисълът на построената Църква „Успение Богородично„ в непосредствена близост до Църквата – музей „Света Неделя“, е всички богослужения да бъдат извършвани в Успение Богородично, а Църквата-музей „Света Неделя“ да остане съхраняваща спомена за Епопеята Батак. Едва ли е случаен фактът, че Църквата – музей дълги години беше един от най-посещаваните туристически обекти. Църквата-музей „Света Неделя“ принадлежи духовно на цяла България и е историческа поука за цял свят. Длъжни сме пред поколенията и историята да я съхраним в автентичния и вид , доказателство за силата на българският дух! Искаме да знаем , какви действия са предприети след излизането на Становището на Министерството на културата изх.№ 93-00-13 /06.04.2012 и защо към настоящата дата 38 дни след това становище в Църквата – музей „Света Неделя „ продължават незаконосъобразните ежедневни богослужения? Защо държавата не пристъпва към прилагане на административните мерки и оставя институцията - Пловдивска Митрополия да продължава публично да нарушава законите на Република България и да демонстрира върховенство над законите , както с действия , така и чрез Декларации изнесени в публичното пространство Настояваме да бъде изпратен екип от специалисти за отстраняване на констатираните нанесени щети .Както и да бъде проверено доколко законосъобразно е била прехвърлена собствеността. Има противоречие за собствеността, храмът е бил публична общинска собственост, но едновременно с това и национален паметник на културата.
Според решение 477 /31.03.2011 на община гр.Батак е извършена промяна на собствеността от публична общинска в частна общинска собственост, която е дарена безвъзмездно на Пловдивска Митрополия. Ние от МПО ‘’Пирин’’ искаме от Президентската институция да да взима отговорна и ясна позиция за опазването на културно историческото наследство и паметници от Национално значение във България ,каквато е Църквата-музей ‘’Света Неделя’’ гр. Батак ,така и извън България каквито са българските военни гробища в Република Македония и Свято-Преображенския събор в Болград ,Бесарабия !
4. Г-н Прзидент , искаме от Вас лично да се ангажирате със защитата на българския език в България . Недопустимо е страната ,която даде кирилицата на 500 милиона човека по света , да използва латински букви за български думи във реклами ,билбордове , медии, училища и официални събития . Недопустимо е във национален ефир в български предавания да се използват побългарени чуждици .
5. Искаме от Вас лустрация на президентската администрация . Искаме публичност ,като всички договори и преговори водени в президентството ,които не са Национална сигурност ,да се качат на интернет ( минали ,сегашни и бъдещи ) .
6.Искаме да застанете зад идеята за махане на паметника на Съветската армия – окупатор , и да се построи музей на жертвите на комунизма ,както и да се възстанови паметника на загиналите във войните за национално обединение , на чието място е построен НДК. В този паметник бяха изписани стотици имена на български войници ,загинали в славните за България войни за Национално обединение !
МПО ( Македонска патриотична организация ) вече 90 години се борим за опазване на българщината и защитаване на българския национален интерес , а ние
от МПО ‘’Пирин’’-Чикаго ще продължим да го правим и занапред ! Македонския българин и в частност ние от Пиринска Македония , откъдето сте и Вие , г-н Президент, най-добре знаем как се прави това . Надяваме се никога да не забравяте ,че сте от този български край и застанете зад нас в борбата !

С уважение от ръководството на МПО ‘’Пирин’’-Чикаго
Президент : Драгомир Богданов
Вицепрезидент : Станимир Динев
Касиер : Стоян Дечев
Секретар : Красимир Костов
http://bg.scribd.com/doc/94154556/05-19 ... -President

men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от men » 21 окт 2013, 09:37

Погромът на България през 1913 е дело на руската дипломация
Posted on 30.08.2013 г. by kulturbench.com

Преди 100 години Старозагорският митрополит Методий пръв изрича на глас ужасната истина

Владика Методий /Кусев/ е първият български каноничен митрополит на Старозагорска епархия, избран е на този пост през 1896 година. В паметта на старозагорци той ще остане като създателя на забележителния парк „Аязмото”, а в националната ни история буйният митрополит ще остане като един от най-активните и непримирим борци за самостоятелна национална църква, както и за освобождението и присъединяването на населената с българи област Македония към Майка България.

Дядо Методий много тежко преживява жестокия погром и разпокъсването на България през лятото на 1913 година. Своите горчиви прозрения той излага подробно в книгата си „Погромът на България. Виновникът”, в която посочва болезнено точно и ясно истинските виновници за националната ни катастрофа – руския император Николай ІІ и неговата имперска дипломация! Днес, 100 години след подписването на грабителския спрямо България Букурещки мирен договор, ще припомним основните доказателства, изобличаващи грабителските действия на нашите съседи и на техния вдъхновител.

—————————–
„… Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е… България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела /обаче/ да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България – под руски протекторат.

Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение /между Русия и Австро-Унгария от 1876 г./. Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград…

Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.

Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план – за ограбването, за намалението на България – не успя…

„Девизът” на руското правтелство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония… При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по усилено.

Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше.

Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде „карт бланш” на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация… Разорението и унищожаването с топове на 150 /въстанали/ села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева… Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския „Държавен вестник”, обвиняваха българите и оправдаваха турците…

Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние българите нарочно си закриваме очите; жумим за да не виждаме пакостите правени нам от Русия; „погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата”. Така казваме…

Руският император, който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България…

Да видим как… тия наши държавници и умни мъже съдействаха за изпълнението на планът за погрома. Известно е, че България се готвеше 30 години за освобождението на поробените братя. Нейният идеал беше: обединението на българския народ. Възползвана от тоя стремеж на България… руската дипломация устрои една клопка /капан/, в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан… Подир детронирането на княз Ал. Батемберга, известно е, че Русия, чрез изпращането в България на своя комисар, като в област находяща се в неин протекторат, се опита да тури ръка на България. Стамболов, в своята неимоверна решителност, извика: „долу ръцете” и, като развя знамето на независимостта, отвори ожесточена борба против посегателството на независимостта на България. Тогава, в тая борба, Австро-Унгария се яви поборница, в защита каузата на независимостта на България, а с Австро-Унгария – почти цяла Европа.

С образуването на Балканския съюз се целеше разгрома на България. В такъв случай се мислеше, че, при опита за погрома, пак Австро-Унгария ще се яви застъпница, да защищава България. Ето за това в договора на тоя Балкански съюз, се помести клауза враждебна на Австро-Унгария, т.е. България се задължаваше да даде на Сърбия 200 000 щика против Австро-Унгария. Се целеше с тая клауза да се предизвика смъртна враждебност на Тройния съюз против България.

Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още – Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България – турците и гърците. И децата в България знаеха, че гърците са най-големите врагове на България и на славянството. На турчин може да имаш доверие, но не и на грък.

България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг… Кабинетите Гешов – Данев приеха съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски.

Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?.. По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети, които му служеха за кукли, дирижирани от него, слепи оръдия. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите на нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за шпионско отделение на сръбската армия… Но не е само тази заслугата на Неклюдов. Той издавал заповедите за отстъпленията и настъпленията на нашата армия. В помощника на главнокомандващия, в генерала Савов, се съзряло и посрещнало едно препятствие за правилното командуване на армията ни от Неклюдов. Затова генерал Савов се замести от генерал Радко Димитриев, най-благонадеждния, послушен русофил. Где ги не сееш, тамо не поникнуват руските дипломати… Не 16 юний, а 18 юний създаде погрома на България, когато Неклюдов заповяда да отстъпи нашата армия по всички линии. Ако не беше тая заповед, т.е. ако не беше се извършило това отстъпление, цялата сръбска армия щеше да попадне в плен. Тогава и гърците щяха да бъдат унищожени…

Руската дипломация, во главе със своя император, протестираха ли за тия свирепости и нечути жестокости вършени над българите в поробените земи от сърби, гърци и румъни, угрозиха ли тия зверове да престанат да унищожават един в нищо невинен народ? Драконовския, най-свирепия закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руския вестник „Новое време” намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия – българския елемент…

За тия страшни грехове /против България/, погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на Руско-японската война. Много по-страшен. Във време на Руско-японската война, за греховете извършени /1903 г./ от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламздорфа, Бог я наказа със загубата на флотата, на Порт Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина-двесте хиляди храбри руски мъже.

За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на „теократизма”. Основата върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на „теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава /да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи/. Тая основа – теократизма – окончателно е разрушена от речения грях /погромът на България/. Следователно, Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне…

Всички край балтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия и се отнимат. От Малорусия /Украйна/ се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията и в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство… Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя…”

1914 г.

Стара Загора

Текст на Петър Марчев, по книгата на Цочо Билярски „Виновниците за погрома на България през 1913 година”

http://www.kulturbench.com/wpress/%D0%B ... 0%D1%83-2/

men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от men » 16 дек 2013, 13:05

Учени:Парламентът да приеме декларация за геноцида над българите!
Публикувано на 10/12/2013

Открито писмо с подписите на 33-ма известни български историци и общественици до Народното събрание, президента, министър председателя на Република България и международната демократична общност…

По повод 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и 100 години от зверските кланета (1913 г.) над мирното българско население в Одринска и Беломорска Тракия, подписалите откритото писмо, заявяват:

Настояваме Парламентът на Република България да приеме специална декларация в памет на ДЕСЕТКИТЕ ХИЛЯДИ българи, избити преди 100 години, така както прие декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.н. Възродителен процес.

Ето и пълният текст на откритото писмо, както и списък на подписалите го:

ПРОТЕСТНО ПИСМО – ПОДПИСКА ПО ПОВОД ИЗВЪРШЕНИТЕ КЛАНЕТА ПРИ ПОТУШАВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ (1903 г.) И 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ГЕНОЦИДА НАД ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ (1913 г.)

Уважаеми дами и господа,

През 2013 г. се навършват 110 години от героичното Илинденско-Преображенско въстание на българите за освобождение на Македония и Тракия (1903 г.), удавено в кръв от османските власти, и 100 години от зверските кланета (1913 г). над мирното българско население в Одринска и Беломорска Тракия, организирани от Османската империя и извършени от редовната турска войска и башибозук.
Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на всички характеристики на престъпното деяние ГЕНОЦИД.
Нашата отговорност пред паметта на избитите ни предци, между които хиляди жени и деца, ни задължават да припомним на света за злодеянието, което днес Република Турция, която не скрива претенцията си да е наследник и продължител на Османската империя, премълчава и дори нагло отрича.
Кланетата над българите през лятото на 1903 г. и 1913 г. са поредната трагична страница от системното унищожаване на българския народ в продължение на 500 години след окончателното завладяване на България от Османската империя през 1396 г.
Обобщените данни и напълно достоверните конкретни факти за избиванията, опожаряванията и грабежите, според чуждестранните и българските източници, са следните:
1903 г.
- От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са 40 села, 8 са унищожени наполовина;
- 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;
1913 г.
- 2 юли – в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;
- 8 юли – в село Енидже е избито цялото население;
- 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;
-10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;
- 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;
- 13 септ.- в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;
- 23 септ.- в село Арноуткьой са избити 75 души като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години;
През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:
- в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;
- в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;
- в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;
- в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;
- в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;
- в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;
- бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр.
- при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;
- в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.
В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села.
Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.

Да, дами и господа!

Това е ужасяващата истина за геноцидА над българите, дръзнали да защитят своите права и свободи в началото на 20 век в Европа! Тази трагедия за българския народ е предвестник на извършеното по-късно с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн. арменци и над 1 милион асирийци през 1915 г. То също е осъществено от властите на тогавашната Османска империя, но и до днес е отричано от наследниците на паносманистите в съвременна Турция, която прави постъпки да стане член на Европейския съюз.
Досега българският народ мълчаливо страдаше за свидните си жертви, като очакваше поне официално извинение от правителството на Република Турция. Днес, обаче, пред лицето на засилващите се неоосманистки амбиции на ислямистките сили в Турция да фалшифицират истината за робството, да обявяват своите убийци за жертви, а християнските народи за палачи ние не можем да мълчим.
Като български учени, общественици, политици, дейци на изкуството и културата, учители и преподаватели в университети, членове на милионната българска диаспора в Украйна, в Молдова, и в Румъния, възникнала в резултат на османските завоевания, преследвания и кланета, днес ние:
– Заявяваме нашето дълбоко осмислено убеждение, че пътят ни с нашите сънародници с турско самосъзнание е общ в името на по-доброто бъдеще на поколенията на България. В усилията си да изграждаме доверие и единение не желаем користна намеса отвън.
- БЛАГОДАРИМ на онези чуждестранни дипломати и журналисти, общественици и културни дейци от Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия, САЩ, Англия, Франция и пр., които застанаха на страната на справедливостта, гражданската свобода и демокрацията и по този начин защитиха правото на българите да имат своя държава и свое управление и ги подпомагаха с каквото могат, за да облекчат тяхната съдба.
Настояваме Парламентът на Република България да приеме специална декларация в памет на ДЕСЕТКИТЕ ХИЛЯДИ българи, избити преди 100 години, така както прие декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.н. Възродителен процес

ПОДПИСАЛИ:
акад. Георги Георгиев Марков – Институт за исторически изследвания при БАН

доц. Александър Георгиев Гребенаров – Институт за исторически изследвания при БАН

доц. Любка Павлова Танчева – БАН

арх. Кристиян Григоров Миленов – Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция

проф. Петър Димитров Ангелов – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

доц. д-р Александър Любенов Илиев – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”

проф. дфн Боряна Вл. Христова – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

проф. д-р Искра Василева Баева – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

д-р Румен Димитров Маринов

Нешка Стефанова Робева

проф. д-р Кирил Йорданов Йорданов – Институт по балканистика с център по тракология – БАН

проф. д-р Стоянка Кендерова – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

Александър Арнаудов (етнограф)

доц. д-р Румен Пенев Ковачев – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

доц. д-р Лизбет Любенова – Институт за исторически изследвания при БАН

Иван Любенов Николов

проф. дин Трендафил Ан. Митев – Македонски научен институт

проф. дин Илия Тодев – Институт за исторически изследвания при БАН

доц. д-р Мария Д. Стамболиева – Нов български университет

проф. д-р Пламен Павлов – Великотърновски университет

Мирослав Ризински – Български културен клуб в Скопие

Юрий Граматик, Одеса, Украйна – Конгрес на българите в Украйна

Костадин Георгиев Костадинов – Асоциация на българите по света

Младен Александров Младенов

Таня Карбова – Асоциация на българите в Ломбардия, Италия.

Дора Костова – Асамблея на българите в Украйна.

проф. д-р Миладин Апостолов – зам. председател на БАНИ

Галина Златарова – писател, издател

проф. д-р Пламен Митев – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

д-р Бойко Хр. Маринков – Институт по балканистика с център по тракология при БАН

д-р Бисер Тодоров Банчев – Институт по балканистика с център по тракология при БАН

д-р Мариана Николова Стамова – Институт по балканистика с център по тракология при БАН

проф. д-р Божидар Димитров – Национален исторически музей

Източник: БТА
http://bezpartien.com/%D1%83%D1%87%D0%B ... %B0%D1%86/

men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

Re: Кражбата след 1870 година

Непрочетено мнение от men » 09 сеп 2014, 13:02

Защо Русия пречи на Съединението?

автор: Стефан Стамболов

Отговорът е даден още преди 128 години. А адресатът му днес са най-вече тези политико-икономически кръгове в България, които заради финансовите си и властови интереси са не полу, а направо цели проводници на руските неоимперски интереси на Балканите.
………………………………………………………………………….

Мнозина у нас живяха дoскоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква добро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра, доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна.
От този знаменит ден 6 септемврий се забелязва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност.
Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независи¬ма България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съединението. Нейните доброжелателства за наший на¬род щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.
Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр.
Интригите на руското правителство имаха своето зловредно влияние над наша¬та интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че зло¬то на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха почва измежду войската за свалянието на Негово Височество, чрез което тези господа искаха да се нап¬равят приятни и услужливи на руското правителство, което в замяна на това да ги закрепи на власт¬та, тъй като почвата им в народа беше почнала да се изплъзва изпод краката им.
Гнусните замисли на властолюбците се осъществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После свалянието на княз Александра от българский престол руската политика захвана все повече и повече да си разкрива картата.
Всеки, който по-напред предполагаше, че може би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовлява¬ше бунтове и смущения в страната с цел да предиз¬вика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипломати и на царя.
Грубите отношения на руския пратеник спря¬мо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунтове посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин, накара всеки един чес¬тен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към "покровителката" и да са позамисли върху ней¬ните благопожелания за наший народ. Настана ве¬че решителний час за нашите ръководящи елемен¬ти, нашата интелигенция да покаже пред света до¬колко наший народ е достоен за свободен индивиду¬ален живот.
И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший на¬род. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни материални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата.
При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживя¬ва нашето Отечество, когато нашата независи¬мост и самостоятелност са изложени на опаснос¬ти да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас!
На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независи¬мост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравствеността и ползотворността на тази идея. Към тази интелигенция принадлежи болшинството от нашата интелигенция начело с днешното правителство.
Подир това следват личности, които не при¬тежават твърди политически убеждения и на кои¬то е се едно каквото и да бъде управлението в Отечеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по-¬нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина.
Последний ред обхваща ония хора, които се явя¬ват много пo-активно в полето на политический жи¬вот, отколкото тези във вторий ред, които не се ръководят от никакви високонравствени принципи, а мерят народните интереси според своите лични. Те не се спират пред никакви средства, за да мо¬гат да си постигнат целта, държението (на) власт¬та. Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да й се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви бе¬зобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний. От този род са напр. Каравелов, водителите на бившата Источна Румелия — лъжесъединистите.
От характеристиката, която дадохми за на¬шите хора, се вижда кой какво върши и кой какво е. Работата е много ясна. Но какъв е в действителност успеха на тази наша борба, ще възразят може би някои. "Ето и досега не се е решило още кой и какъв ще бъде бъдъщий български княз?"
В отговор на това ний ще кажем, че един успешен резултат от нашата национална досегашна борба съществува. Той се състои в разкриванието на истинский исторический ход по нашите работи от страна на общественото мнение в образований мир. Да се обясним: в началото на преврата от 9-й август хората в Европа мислеха, че ний българите сми един нищожен народ, който не се ръководи в своя обществен живот от никакви високонравствени политически принципи, а инстинктивно и без всякак¬ви по-нататъшни разсъждения се покланя пред блясъка на грубата сила и е в състояние да се откаже от всичко свято и мило като самостоятелна на¬ция. Днес общественото мнение за нашите работи не е вече така. То високо признава, че българский народ крие в себе си такива жизнени сили, които му гарантират пълно самостоятелно развитие в политический му живот. Това обществено мнение, в убеждението на тази истина, заставя своите правителства през печата и своите народни предста¬вители да помогнат на нашия народ в борбата му за неговата независимост поне чрез морална под¬дръжка.
Като видя, че нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на руското правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогласи, че на мястото на болна Турция трябва да се ос¬нове силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат еднакви с тези на нашия народ.
Мислим, прочее, че днешният резултат от нашата национална борба не е маловажен, и твърдо сме убедени, че българският народ е повикан да играе немаловажна роля в политическия живот на Балканския полуостров.

В. "Свобода", бр. 7, 19.XI.1886 г.

http://www.fakel.bg/index.php?t=3875&fb ... s=og.likes

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта