Коледа и тайното знание

Позната и непозната...
sum
Мнения: 2600
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Коледа и тайното знание

Непрочетено мнение от sum » 06 яну 2019, 16:04

Всеки път, когато изследвах стенописите и картините от църквата в Добърско с изумление откривах нови и нови неща, които взривяваха в мен закостенели фанариотски догми. Колкото пъти да ходех до този уникален слънчев храм винаги съм се впечатлявал от простотата на духовното знание, свързано със забравените в днешно време върховни богове, почитани от старите българи.
Какво разбрахме от предните два поста (в темите "Нещо за термините „коледа“ и „коленда“" и "Още нещо за Коледа") за рисунките - на западната стена, над вратата, художникът е изрисувал Майката Кибела, която е легнала (в покой). Всъщност вече предполагам е ясно, че този сюжет визира зимното слънцестоене, когато Слънцето е най-ниско над хоризонта и траекторията му не се променя за период от три дни (21.12 до 24.12). През тези три дни, образно казано, Майката (природата) спи, т.е. няма движение на сътворение, раждане и т.н. И точно през този тридневен период идва Върховният господар, известен в стария свят с теоними като Бал, Балис, Бел, Збелсурд, Юпитер Белус, Зеус Белос или още познат в „Илиада“ като Зевс Пеласгийски, който дава детето си на Майката.
Както вече знаем, след това, на 25.12 само ние, българите, празнуваме Коледа (сътворението на Бога) и разбираме от изображенията от старите храмове, че „раждането“ се извършва в сърцето на Майката. Тоест тук не става въпрос за някакво физическо проявление, каквото например ни е натрапено за човека Йешуа (Иисус), а за духовна трансформация, която няма нищо общо с християнството. Това ясно трябва да се разграничава…
… Да се върнем към рисунките от църквата в с. Добърско. Както вече показах, художникът е изрисуват ТРИ сцени на тавана на църквата, свързани с растежа на Сина на Върховния.
Но.
Големият въпрос е този божи Син ражда ли се във физическа форма – тоест имаме ли някаква податка от художника, за да можем да твърдим, че за старите българи това е било реална случка?
Аз мисля, че да… защото художникът ясно е нарисувал това събитие (в църквата в Добърско), че това се е случвало. В предния пост показах сцената с детето в кошчето и двата бика, гледащи към него. Над него е Майка му в духовната си форма и т.н. Всъщност, идеята е следната – когато на 25.12 (Коледа) детето се „ражда“ в сърцето на Кибела, тогава започва да расте в нея. Но след като порасне какво става?
Ами художникът ни го е „казал“ чрез рисунката – след това се ражда като бебе в скала (т.е. в пещера).
Разбирате ли… имало е ДВЕ раждания – едното духовно, а другото физическо!
Това е огромна разлика в доктрините за Рождеството между християните и българите езичници, изповядващи своята народна религия. Но досега никой автор, изследовател или историк не е обръщал внимание на тези ДВЕ божествени сътворения, описани чрез картини в старите храмове и най вече тези рисунки от храма в Добърско. Е, намери се един от Ямбол… : ))
И сега към най-важния въпрос: можем ли да разберем датата (или денят), когато се е случвало раждането на детето на Върховните богове във физическа форма?
Аз мисля, че можем, защото художникът ни е оставил също така и слънчев календар, който за мен няма аналог в историографията.
Нека видим фактите… погледнете СН.1
СН1.jpg
Стрелките сочат към фигури с една и съща форма. Всъщност, тези фигури представляват соларен символ на търкалящото се време, което е образувано от 16 листенца… или може би по-правилно е да ги наречем 16 лъча. Забележете, че първата фигура (заграденото в жълтия кръг) не е цяла, а е изобразена САМО половината от елемента. Случайно ли е това?
Едва ли… Всъщност държа да ви споделя, че този елемент НЕ присъства никъде другаде в храма. Защо?
Защото просто това е своего рода слънчев календар, който показва определен период във времето и затова е изобразен до Майката… така че в случая става въпрос за дни. Тоест, 16-те лъча представляват 16 календарни дни. Просто е като две и две.
В публикацията „Нещо за термините „коледа“ и „коленда““ бях извел за термина „коленда“, че е свързан т.нар. мръсни дни, в които нищо не се прави. Ако приемем, че въпросните „мръсни дни“ представляват времевия цикъл от 16 дни (от 21.12 до 07.01) тогава може да се допусне, че един соларен кръг от 16 лъча, са всъщност аналог на тези 16 календарни дни. Не знам друг изследовател да обяснява тези неща… но напълно е възможно това да е соларното колело или още може да се каже търкалящото време,… и забережете, че то е нарисувано в неделима връзка със соларните кръгове, в които виждаме от СН1, че в тях художникът е изобразил светии. Ако премахнем светиите от кръговете, тогава лесно ще разберем хода на соларното време, защото кръгът винаги е бил символ на Слънцето. А както виждаме между кръговете (Слънцата), са нарисувани малките соларни символи с 16 лъча. А така вече разбираме за загадъчните фигури с 16 лъча, че са съпътстващи растежа Сина на Върховния и вече придобиват съвсем друг смисъл – на календарни дни, през които „тече“ бременността на Майката.
Да видим сега от СН2 колко са въпросните времеви търкала…
СН2.jpg
Времевите търкала са изобразени от двете страни на Майката. От едната страна са седем и от другата също са седем (жълтите стрелки). Но тук интересното е, че времевите търкала реално отразяват ДВЕ отделни събития – раждането на божия Син като бебе и смъртта му на кръста. Двете събития (раждането и смъртта) съм ги показал със стрелки на СН3.
СН3.jpg
Тази снимка е третата картина на тавана от църквата в Добърско… (първата е Майката със сина в сърцето, втората е на Сина с крилете, а тази третата е на Сина с книга в лявата ръка) и както добре се вижда, черната стрелка сочи към физическото раждане на Сина в скалата, а червената към разпъването на кръста на божия Син, или това е неговата физическа смърт.
Така че предполагам вече лесно се ориентирате в старото знание на българите относно характерния само за нас празник Коледа.
Повтарям – на 25.12 се ражда Синът на Върховния в сърцето на Майката. Подчертавам, че това е духовен процес, а не физически. След това Синът започва да расте и хода на соларното време… образно казано тръгва с Него, защото Синът, всъщност, е Времето!
Уникално, нали!?! : )
Сега да видим колко соларни дни е представил художникът в храма, за да разберем кога е било раждането на бебето в пещерата.
Виждаме от рисунката, че 1 соларен кръг е образуван от 16 лъча.
Умножаваме 7 соларни кръга х 16 лъча и така ще разберем кога старите българи са чествали раждането на Млада бога от скала. И така 7 х 16 = 112 дни. Но да не забравяме, че имаме още половин цикъл от 8 дни (заграденото в жълто от СН1), които прибавяме към 112, и се получават точно 120 дни. Тоест, от раждането на Сина в сърцето на Кибела до неговото физическо раждане в пещера изминават 120 дни!
А това означава, че ако искаме да разберем датата на това събитие просто трябва да пресметнем след 25.12,… т.е. това е раждането на Млада Бога (Коледа) в сърцето на Майката и да засечем „бременността й“, която продължава 120 дни! Направим ли го тогава ще разберем кога се ражда (да го наречем засега божественото дете Митра), в човешка форма.
Нека да видим какво се получава:
За декември имаме 7 дни, защото от 25 до 31 реално имаме седем календарни дни. Към тях прибавяме 31 дни от януари, 28 от февруари, 31 от март и още 23 дни за април. Събираме ги и се получават 120 календарни дни.
Или казано по друг начин – по нашия календар, 120-ят ден, е 23 април!
Разбирате ли, това била датата, празнувана от българите езичници, изповядващи своята народна религия относно раждането на Бога в човешка форма.
А дали е бил Митра, или някой друг, за това след малко… :)

~~~~~~~~~~~
Можем ли да разберем от рисунките в храма в Добърско името на новородения Бог, който българите празнували на 23 април?
Да, МОЖЕМ… защото художникът и това е оставил за поколенията. Достатъчно е само да погледнем какъв ЖЕСТ е направила Кибела към бебето. Всъщност, вижте сами (СН4)
СН4.jpg
За всеки изследовател жестът на Кибела с трите пръста е много лесен за разгадаване, защото в историографията тази поза е известна като… жестът на Бог Сабазий!!!
Вижте от СН5 ръката с характерния жест с трите пръста на Сабазий.
СН5.jpg
Така че, ето ви категоричен и безспорен факт, че чрез жеста с трите пръста, Кибела реално ни „казва“, че новороденото дете в кошчето е тракийският Бог САБАЗИЙ!
Изумителна буквалистика, която извиква реакция само да гледаме към рисунката и да мълчим!!!
Кой обаче е Сабазий?
Александър Фол в „Тракийският Дионис“ (книга втора) за Сабазий обяснява, че Слънцето е Сабазий и че слънчевите проявления (епостази) имат три основни периода, които образуват религията на триединния бог Загрей - Дионис - Сабазий. Като Загрей и Дионис представлявали миналото на Слънцето, по-точно детския му и юношески период, които хората празнували със съответните ритуали. Например празниците на Загрей се празнували от смяната на старата с новата година до март - април. През този период Слънцето пораствало и се намирало в детския си облик като Загрей и така нататък… А Сабазий бил третата, последна епостаза на годишния слънчев цикъл (от септември до края на декември).
Интерпретацията на Ал. Фол за триединния Бог-Слънце с неговите епостази през годината е интересна идея, но аз я срещам при Амбросий Теодосий Макробий, който в съчинението си Сатурналия (18:20 и 21) към имената на Слънцето (Аполон и Лидер) е добавил още теонимите Зевс, Аид, Хелиос, Дионис и Иао. Макробий добавя, че най-великият от всички е Иао, „който е Аид през зимата, Юпитер (Зевс) през началото на пролетта, Хелиос през лятото и самият Иао през есента (когато е същинското Дионисово превъплъщение)“.

Става ясно, че Макробий е събрал и записал различни теоними, като чрез тях е описал движението на слънчевите цикли през сезоните на годината. Същата идея я виждам и при Ал. Фол за Слънцето, само че обърната към триединството Загрей - Дионис - Сабазий.
Обаче в тази връзка не мога да не обърна внимание, че през I в. пр.Христа, Диодор Сицилийски не е мислел така за Сабазий и Дионис, защото за тях просто е извел, че са едно и също и няма никакви епостази, свързани с растежа на Слънцето:
„Сабазий е същото като Дионисий“ (Towards a definition of the iconography of Sabazios, E.N.Lane).
Още в тази връзка за него са писали много автори като например Аристофан (430 г. пр.Хр.), Демостен (330 г. пр.Хр.), Амфитей (3–2 в. пр.Хр), Климент Александрийски (2 век), Плутарх (1-2 век) и т.н. Всички древни хроникьори са категорични, че Сабазий е просто другото име на тракийския Бог Дионис. Дори Плутарх описва за Олимпиада (майката на Александър Велики) следното:
„От древни времена всички жени в тази страна участват в орфическите тайнства и в оргиите в чест на Дионис; участващите в тайнствата и оргиите се наричат клодонки и мималонки, а действията им са много сходни с обредите на едонките, а също така и на тракийките, живеещи в подножието на Хемус. Олимпиада по-ревностно от другите беше привързана към тези тайнства и действаше съвсем по варварски; по време на тържествените шествия тя носеше опитомени змии...“.

Но има и още нещо важно за Сабазий, защо Страбон локализира Сабазий при траките фриги:
„… а богът са нарекли „Бакхус”, Рея – „Кибела” или „Кибебе”, или „Диндимене”, според местата, където е била почитана. Сабазий също е към фригийската група и в известен смисъл е детето на Майката.“
Забележете определението на Страбон за Сабазий - детето на Майката! Тоест римският историк в прав текст ни казва, че Сабазий е детето на Кибела,… но тогава излиза, че Върховният Бал е негов баща. Този извор от географа категорично подкрепя идеята, заложена в рисунката от храма в Добърско, където Майката прави жеста на Сабазий към новороденото бебе.
Ако това е вярно, тогава вече загадката относно Коледа и раждането на Сина в пещера става лесно разбираема. Но прецедент ли са тези думи на Страбон за Сабазий?
НЕ, защото освен него и древногръцкият историк Диодор Сицилийски също ни дава безценен извор за Сабазий:
„Някои говорят за мита, че имало и друг, много по-древен Дионис, вторият Дионис. Този Дионис, когото някои наричат Сабазий, бил син на Зевс и Персефона и научил хората на земеделие. Той именно бил представян и с рога“.
Кой е Зевс?
Вече писах за него,… известен е още като Зеус Белос или Зевс Пеласгийски (това е името на върховния Бог на траките пеласги). Същият този върховен Бог в историографията е познат с имена като Балис, Бел, Збелсурд, Юпитер, Белус… или просто Бал. А Върховният бог Бал, както много добре знаят хората, чели книгата „Произходът на името българи и върховните им богове“, в стария свят е изобразяван с бичи рога.
Авторът и друго безценно ни казва, че Сабазий “научил хората на земеделие“. А така вече лесно разбираме ЗАЩО на много тракийски монети басилевсите са изобразявани с ДВА бика и рало… имам много такива монети в архива си.
И накрая Диодор добавя: „Понеже те се срамували от общества, те чествали неговото раждане и извършвали жертвоприношения тайно и нощем“.

След всичко изведено до тук какво заключение можем да направим относно българският празник Коледа?
Че е свързан преди всичко с раждането на детето на Върховния Бал в сърцето на Кибела на 25.12, а след 120 календарни дни детето ВЕЧЕ се ражда като човешко същество в пещера и името му е Сабазий, но както вече разбрахме този Бог няма нищо общо с другия Сабазий, уеднаквен от древните историци с тракийския Бог Дионис. Така че, нещата относно голямата загадка с празника Коледа са подредени и смея да твърдя, че вече са си на мястото.
Поздрави.
::hat::
Р.Ч.


Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост