Това, което излиза е чисто интелектуален извод - а това, което указвам е психологическа маневра с чисто практическа насоченост. Придобиването на познание в духовен аспект, е фалш от самото начало, защото всичко, което може да придобиеш, можеш и да го изгубиш - Шанкара не преподава такива неща, само онова, което винаги е с теб, това е от значение за него. Пътя не е от значение, ти си от значение - и да си на пътя, и да изгубиш пътя, Шанкара не го вълнува, защото всичко, което наистина има, носи винаги със себе си, въпросът е дали ти го носиш, а къде отиваш и къде се намираш си е твоя работа, Шанкара не те води никъде, нито те праща някъде.Dimitar написа: Излиза че себето е в тъча или друга част от Пътя, който не съществува?!
Разликата е фундаментална и не е кой знае каква трудност да се види. Емоциите те лишават от душевен покой, чувствата разкриват душевен разкош - емоциите са ехо от безсъзнателното, те се проявяват на безсъзнателно ниво, чувствата са израз на това, което става тук и сега, те са винаги осъзнати, емоциите усилват егото, чувствата дават сила на сърцето, движеният от емоции човек е склонен да обвинява, чувствата от своя страна ни предлагат да поемем отговорността в/у себе си. Чувствата сближават с този, когото обичаш - емоциите отдалечават. Чувствата ни карат да се усещаме леки и пълни със сили, докато емоциите ни карат да усещаме тежест и ни съсипват. Чувствата и емоциите са с различна природа, и ни дават противоположно виждане на света.Dimitar написа:Разликата между емоцията и чувството е само в продължителността
Въх уплаших са, да знаеш :Д .koan написа: само гледай от много практика да не се блъснеш в някоя пирамидка с оченце отогоре
И можеше съвсем спокойно да ме питаш за името ми, не да гадаеш и да предполагаш, явно някакви предишни потребители, но пък ако държиш да съм Пешо, Наско или Костадин, нямам против, стига да не ме занимаваш със смехотворни подмятания.
Привет Gor.Gor написа:Здравей name
С много от нещата които пишеш съм съгласен , личи си че познаваш добре теорията
Ами всъщност не е така - теорията доста слабо я познавам, индийската терминология ми създаде твърде много главоболия, ясно ми стана, че ако искам да разбера на теоретично ниво за какво става дума не само в текстовете на адвайта, но и в обща сметка на всички индийски школи, то ще е най- добре да науча санскрит и хинди, но уви езиците не ми се отдават, та реших, че това не е за мен. Така, че в действителност слабо познавам теорията.
Будния човек не само от традициите не е зависим, но и от опитността, и знанията - неговата будност е неговото знаене и няма друго, така да се каже, няма нито една книга под ръка. Един буден човек, няма да критикува Шанкара, в контекста на това дали е бил прав или не, а в смисъла на това дали ще е полезен за теб или не - Шанкара е минало и не е от значение, вече го няма, така че не представлява интерес за будния човек, образно казано, какво му пука за Шанкара, защо изобщо да се занимава с него, будния човек не прави безсмислени неща, какъв е смисъла да отричаш една духовна школа, ако в действителност нямаш никакъв досег с нея и тя не те ангажира с нищо? Да не говорим, че се отрича без наличието на поне един неин представител - дори да е пълен глупак и най- калпавия ученик на тази школа, все пак поне ще оправдава в някаква степен, защо изобщо да се подхваща темата за адвайта.Gor написа: будния човек не е зависим от традициите
Духовността не е, като науката - в науката се създава хипотеза, започва се от някакво теоретично ниво и после се търси емпиричната проверка, в духовността е обратно, от практиката, от самото живеене се извежда теорията, но по правило теорията ще бъде обусловена от времето, мястото и психиката на хората, докато живеенето си е все същото.Gor написа:Как така теорията ще е вторичен продукт и често ще е без никакво значение.
Примерно - тишината си е все тишина, дали сега или преди десет хиляди години, дали в Индия или в Америка, дали си християнин или атеист, дали си професор по логика или просещ клошар, няма никакво значение, тя си е все една и съща тишина, но теорията, която ще опише пътя към тишината, неизбежно ще бъде различна и то понякога драстично различна, ако се вкопчиш в теорията, което съвсем не е трудно, нито рядкост, то ще останеш в различията и няма да преживееш тишината, от друга страна, ако преживяваш пак и пак тишината, то теорията за теб ще бъде вторичен продукт и дали е такава, или онакава, няма да е от особено значение, а често и никакво, всъщност непременно ще имаш и изцяло твоя собствена теория, защото ще имаш изцяло твоя собствена опитност. Разбира се прав си в съображението, че да се практикува нещо без да се познава добре теорията на тази практика, е напълно възможно да доведе до фатални последици, но адвайта е от школите учител-ученик, там практикуването става под ръководството на учител или поне някой по- опитен от теб, а техния подход е подобен на дзен, не се занимават много, много с обяснения, ако искаш да знаеш, отиди да цепиш дърва, това е една чудесна практика. :Д Така, че ако си намериш автентичен адвайта преподавател, то не очаквай да си приказвате кой знае колко.
Брахман винаги е - със или без вселена Брахман е винаги наличен, със или без смисъл Брахман винаги го има, и не се нуждае от обезпечаване. Единственото съществуване, което е, единствената реалност, която е, единственото битие, единственото същество, в слънцето и лъчите, в маята и истината, в сънищата и в сънуващия, единствената енергия, която е, единствения живот, това е Брахман, всичко е Той, Той е всичко. Нито можеш да добавиш към Него, нито можеш да отнемеш. Атман от своя страна представлява съзнателното, само един фрагмент от Брахман. Това е подхода на адвайта, така са решили, да представят нещата по този начин - какво аз смятам е друг въпрос, сега говорим за конкретната школа.Gor написа:Ако Брахман е липсата на вселената, то неговото съществуване би изгубило всякакъв смисъл. Нали Брахман създава и се проявява, защо да е липсата на вселената, какъв е смисъла да го има тогава. И защо ограничаваш Атман с термина съзнателно? Аз лично не бих лепнал етикетите съзнателно и несъзнателно на Брахман. Тия термини не ги ли измислиха психолозите? За човека да, но относно същността на Бога нещата са различни. Наистина ли смяташ, че Брахман е и космическата неразумност?
Всички етикети, които можем да ползваме са измислени от хората и прилагането им относно същността на Брахман се съгласува с възприятието на хората, а не спрямо самия Брахман, тъй като за Него даже е невъзможно да се каже нещо - ако изискваш да се каже нещо за Брахман, то трябва да кажа първо, че всички качества за негови и после да допълня, че не притежава нито едно качество. Как ще възприемеш Брахман зависи от твоето възприятие - може, като разум, може и като истина, като красота, добродетел и т.н., но всички тези свойства в действителност са нашето възприятие за Брахман, само по себе си божественото е неведомо и безгранично, но ние го възприемаме през дадени рамки. Човешките категории оформят божественото, но самото то е неоформено, така че всичко, което казваме за Брахман е белег на нашето възприятие, не на самия Брахман. Всичките думи са неподходящи и всичките теории неадекватни, Брахман не може да бъде обхванат от езика, тъй като е по- високо от лингвистиката.
Брахман е безкачествен - ниргуна - и поради това е трудно да изразим нещо, защото всичко което може да се каже за божественото, се отнася до възприятието ни, а не до самия Брахман. За хора, като Шанкара в Индия имат специална дума - турия - това са хора, които излизат извън границите на човешката проекция и ако настояваш да ти изрази неоцветения от човешкото възприятие Брахман, то той задължително ще мълчи. Турия дори да каже нещо, то ще изглежда нелепо, нелогично и ирационално, той сам ще си противоречи и чрез тези противоречия, се опитва да покаже нещо, не да каже, а да покаже. Всяко определение е граница, след която започва нещо друго, но божественото е цяло, то няма граница, няма такова място, от което да започва нещо друго, което да не е Брахман, няма "нещо друго" и за това Брахман не може да бъде определен, може да бъде само посочен, но не може да бъде изразен, всичките думи на тези хора служат за показване, не за казване, но увлечеш ли се прекалено много от думата, от теорията, от пръста, пропускаш целия замисъл, а именно: да видиш луната.
