Здрасти, men.
Двата варианта изглеждат приемливи за съвременния начин на мислене и лично аз не бих ги отхвърлил с лека ръка.
Но.
Има неща в изображението на мъжа /каменната плоча от моя пост/, които не мога да пренебрегна.
Първо - обърни внимание на дрехата, с която мъжът е облечен. Всъщност нека сравним дрехите от двете снимки:
Дрехите /на заградените в кръг човеци/, са с ръкави и имат наметала.
Тази на човека от първата снимка няма ръкави и наметало.
За шапките можем да кажем, че са идентични… както и за тоягите /или може би това са жезли/.
Но огромната разлика между хората е, че на първата снимка човекът има коса, сплетена на плитка, която е дълга до коляното!..
Другата разлика е в обувките…
Следващото, което на първата снимка прави впечатление, е жестът на човека с дясната ръка. Не знам дали се сещаш, но в наши дни по същия начин се поздравяват будистите. Жестът с ръката означава „
прекланям се пред божественото в теб”.
Но на плочата са само мъжът и вълчицата, която в този момент храни децата. Следователно поздравът е към вълчицата… Това означава, че мъжът не я приема само като физическа форма, а като Съзнание! Това е така, защото божественото в едно материално тяло е Съзнанието.
Снимката с вълчицата я направих през лятото на 2010, когато ходих специално до „Пергамон”, за да снимам артефактите от етруската култура.
Да си призная чак сега се заглеждам в снимката и колкото повече мисля по нея, толкова повече ме обзема съмнението, че сюжетът с вълчицата е много по-древен, отколкото искат да ни внушат.
Само се замислете – кога хората и дивите животни са живели съвместно?
Кога хората са носели плитки, дълги до коленете?
Тези въпроси не ви ли повличат към онова забравено време, за което пиша и обяснявам от няколко години?..
Р.Ч.