„Богинята и рогатите глави” Юлия Боева

Позната и непозната...
men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

„Богинята и рогатите глави” Юлия Боева

Непрочетено мнение от men » 07 авг 2015, 13:45

Наскоро Юлия Боева публикува своята книга „Богинята и рогатите глави”, една много интересна книга, идеята за която идва от българската етнография. Поздравления за наблюдателността на авторката.
В книгата си Юлия Боева анализира изображенията на български шевици везани на женска риза и намира пряка връзка на тези изображения с подобни още от времето на неолита т.е. от преди 8000 години.
През 2012-2013 г. в изложба на Националния етнографски музей в София беше показана сватбена група от Софийско – младоженци и свекърва. А върху свилениците (везаните ръкави на ризата) на свекървата видях съчетание от два изключително стари типа изображения: неолитната Богиня – майка като Раждаща богиня и глави на рогати животни – бикове или крави. (Прието е такива „бичи глави” да се наричат с гръцкия термин букрании).”
Не разбирам защо Ю.Боева предпочита да нарича изображенията на „бичи глави” от неолита с твърде късния гръцки термин „букрании”? Това малко ми прилича на измисления през 16 век термин „Византия” и „византийци” и айдеее римляните/ромеите” от 4 век станаха „византийци”, макар че те не са знаели, но нали световната наука е приела така, защото е много удобно, но това е друга тема.
Археологическите разкопки по нашите земи и на Балканите показват, че през неолита и халколита (т.е. новокаменната и каменно медната епохи, през VІІ -VІ и V хилядолетия пр.н.е.) букрании се откриват като строителни или погребални дарове, като украса на съдове и като част от инвентара на сгради, които могат да бъдат определени като храмове. Това ме кара да приема, че свилениците от Софийско са проява на културна приемственост в продължение на един немислимо дълъг период от около 90 века. Културната приемственост става възможна поради следването на традицията , а това е най-същностната черта на селската земеделска култура. В нея основен е стремежът културните ценности да се предават във времето с възможно най-малки изменения.
Изглежда, независимо от всички катаклизми на 90-вековното историческо развитие, традиционната селска култура по нашите земи, започнала като неолитна селска земеделска култура, е била до такава степен устойчива, че е съхранила цели комплекси от неолитни изображения.
В горния цитат не разбирам , защо и по какви причини учените определят намерените бичи глави в гробни ями, като „строителни и погребални дарове”, това е само едно предположение?
Щом като комбинацията от Раждащата богиня и Рогатите глави е достигнала до наши дни, значи през неолитния период от развитието на традиционната селска култура тя е носела важен мирогледен смисъл. Какъв е бил този смисъл?
Очевидно е така, случайни символи по дрехи и храмове няма и изображенията на Раждащата богиня майка и Бичите глави са имали за хората важен мирогледен смисъл, както и фигурата на лъва винаги поставян до Великата богиня майка. Ето глинена фигурка от неолита на Великата богиня майка с лъвове от Чаталхюик.
4KybelaotChatalHuyuk106112012.jpg
4KybelaotChatalHuyuk106112012.jpg (130.6 KиБ) Видяна 1488 пъти
Изображенията на паралелните двойни фигури са два вида – еднакви и различни по големина (виж илюстрациите на предишната страница). Еднаквите най-вероятно утвърждават идеята, че Майката-свят съществува едновременно като Светлинно божествен и Веществено-божествен и тези негови две страни са равно значими в цялото.
От различните видове изображения на говеда–бикове и крави, а най-вече от букраниите, открити в различни места по цялата територия на неолитно-халколитната култура на Близкия Изток, Анатолия, Балканите и Европа (през цялата нейна продължителност от VІІ до V-ІV хилядолетия пр. н. е.), може да се стигне до извод за тяхната важна роля в системата на ценностите и вярванията на праисторическото общество (Балабина 1998; Балабина 1988, кн.2). Каква е тази роля? Обобщаващият преглед на всички изображения на бовиди (кухороги, т. е. говеда от различни видове) преди всичко води до извода, че тези изображения не могат да потвърдят идеята за култ към бика(Falkenstein 2007). С други думи, да се твърди, че през каменната ера е бил почитан Бог бик като паредър на Великата майка, е необосновано и недоказуемо.
В горния цитат Юлия Боева споделя извода, че изображенията на Бичите глави от неолита и халколита имат „важна роля в системата на ценностите и вярванията на праисторическото общество”, но почитането в онези времена на Бог бик е необосновано и недоказуемо.
Цитираните автори от Ю.Боева правят директна връзка между изображенията „Бичи глави” и култ към Бог бик и че идеята за култ към Бог Бик е неоснователна. Защо тези автори не разглеждат „Бичите глави” като символ на божество не е уточнено.
Идеята Бичите глави да са символ на почитан Върховен бог като паредър/съпрестолник/ на Великата богиня майка, не се разглежда като възможен вариант, както споменах, но по-късната приемственост показва друго, до Великата богиня майка, чийто символ е лъва, стои Върховния бог, чийто символ е бика. А и нали въпросните шевици са все символи. Изображенията на „Бичите глави” и „Лъвовете” до Великата богиня са символи.
При тълкуването на букраниите съществуват две противоположни насоки.
1. Рогатите глави, заедно с изображениета на говеда, са символ на мъжкото, оплождащото начало. Тази идея е продължение на идеята за съществуването на Бог бик през неолитната епоха и на пръв поглед е много очевидна и безспорна. Тя е и много разпространена. Преди всичко ние сме склонни да наречем букраният „бича глава” – а не например кравешка, говежда, волска. А в нашите съвременни представи асоциацията, която се появява при думата „бик” е именно „оплодител”.
2. Букраниите са изобразителна „метафора” на женската репродуктивна система – поради външно подобие на женската полова система с рогата глава. Букраният се употребява като
символ, който представя идеята за способността на живота към непрекъсната трансформация и регенерация – и в крайна сметка е символ, подобен на лунните сърпове. С други думи, значението на букраниите и на рогата е свързано с представата за утроба и с идеите за движението телесност-извънтелес-ност, с раждането, смъртта и прераждането.
Тази втора идея най –ясно е изказана от Мария Гимбутас, която определя букраниите като „езотеричен символ на утробната регенерация” (Гимбутас 2006, с. 269).
Цитираната идея за Бог бик е подвеждаща, защото „ Бичите глави” пряко се свързват с култ към Бог бик, а не се разглеждат като символ на Божество, като символ на Върховния бог.
Относно първата теза, аз приемам Рогатите глави за Бичи глави, т.е. като символ на Божество, а не като символ на оплодител. Всяко мъжко животно може да бъде прието като оплодител. Най-силните животни до хората Бика и Лъва се приемат като символи за Господар/Голям, Велик/ и Сила.
По тази причина няма как да има и Бог бик. Бичите глави са символ на Върховния бог, а не на някакъв Бог бик. До Великата богиня майка неизменно присъства и лъва. Е тогава можем ли да кажем, че лъвовете се свързват с култ към Бог лъв???

Относно втората теза приета от Юлия Боева,
Бичите глави се приемат, като символ - „езотеричен символ на утробната регенерация”, само по една прилика с женската полова система, а в първата теза Бичите глави не се определят като символ, те направо са определени като някакъв… Бог бик.
Преди да се опитам да обоснова поне отчасти своето предпочитание към тезата на М. Гимбутас, ще спомена един етнографски факт от нашите земи, който ми се струва свързан по впечатляващ начин с праисторическия смисъл на рогатите глави. Това е двурогото забраждане – традиция, запазена почти до наши дни в Русенско.
Тези народи, които са имали правилното разбиране за същността на Великата богиня майка са го записали и в нейното име Ки-бела, Ку-баба. За тях Великата богиня майка е Силата на Върховния Бог /Господ/. Ако приемем това разбиране ще си обясним и праисторическия смисъл на „двурогото забраждане”
Тук, в схематичното тяло на Майката първите два триъгълника – с върха надолу и с върха нагоре –оформят една от основните фигури, обозначаващи единството на Живота като раждане в двете посоки. Това е фигурата от два свързани триъгълника с форма на „пясъчен часовник”, „двойна брадва” или „маказ”.
Според Мария Гимбутас, двойната брадва /лабрис/ е атрибут на Богинята майка. Възможни са няколко комбинации на изобразяването на два триъгълника като символ. Със залепени основи се получава символа „ромб”, с допрени върхове се получава символа „двойна брадва” или „лабрис”,както и два триъгълника един до друг с основите в една равнина. Тук трябва да подчертаем, че въпросните комбинации със съставени от ДВЕ фигури, т.е. от ДВА триъгълника. В горния цитат се твърди, че формите които образуват двата триъгълника са символи все на Великата богиня майка.
Ето едно интересно изображение от нашите земи – два триъгълника с допрени върхове/лабрис/ с по три точки във всеки триъгълник, разположени в квадрат, който от своя страна е в друг квадрат свързани с четири линии /игра на дама/. Как ще изтълкуваме тази композиция от символи? Цялата композиция ли е символ само на Великата богиня майка?
0900.jpeg
Ако приемем, че букраниите са символ на раждащото начало, тяхното разпределение „горе” и „долу” вероятно може да бъде тълкувано като „замисъл” и „осъществяване”?
Кое е вярното – Великата богиня майка ли е символ на раждащото начало или Бичите глави. Могат ли „замисъла” и „раждащото начало” да принадлежат едновременно на Великата богиня майка? Според мен „замисъла” и „раждащото начало” са две различни неща и раждащото начало принадлежи на Великата богиня майка, а замисъла на някой … Друг.
Депонирането под подовете на сградите на различни ценни предмети или части от тях представлява не само погребване, но и своеобразно „засаждане”, превръщане на предметите в „семе” за бъдещо възраждане на символичната сила, носена от тези предмети. Така би трябвало да разбираме и „засаждането” на букраниите в пода на тази зала-утроба – като действие, което трябва да даде нова, още по-голяма сила на тази зала да символизира утробата на Богинята.
Това е противоречие, как може Бичите глави да бъдат символ на „утроба” и едновременно с това и на „семе” за бъдещо възраждане на символичната сила”. Значи хем утроба и хем семе, че и сила. Практически как може да стане това? Според горното твърдение Семето и Силата идват пак от Великата богиня майка. В горния цитат се пропуска да се спомене за Причината.
…Важно е да се отбележи, че традицията за връзката между букраниите и удвоеното съединяване на знаци на Бялата и Червената майки продължава през хилядолетията. Намираме я в изключително ясен вид в стенописите на тракийската Казанлъшка гробница. …Тук букраниите се редуват с Х-овидни фигури от двойки сини и червени триъгълници –т.е. „раждащите”триъгълници на Бялата и на Червената страни на света. Всъщност, в крайна сметка, това изреждане е еднакво по смисъл със съчетанието на бичи глави и сложните съчленени фигури на Богинята от Ръкавите на свекървата. От което може би трябва да достигнем до извода, че неолитният смисъл на съчетанието е бил все още жив в тракийската култура, т.е. повече от шест хиляди години по-късно от най-ранните археологически данни за неговото съществуване.

На това се казва приемственост 8000 години!
Проф.Иво Кременски определи българския ген по мъжка линия на 7800 години. Генетичните изследвания на професора се потвърждават и от етнографията.
А неговата скрита двойност може да се свърже с идеята за двойната Богиня, с нейната животворност както тук, така и в „отвъдното”. В Ръкавите на свекървата тази животворна звезда е поставена в центъра на елбетицата с рогатите глави, а също и над рогата на букраниите. Така се подчертава, че рогатите глави са посредникът , който осъществява фертилността на Богинята, при това в двете посоки – от центъра навън и навътре към него.
Рогатите глави – посредник! И едновременно с това осъществяват и зачеването на Богинята!? На какво са посредник „Звездата” и „Рогатите” глави, каква е връзката на „Звездата” и „Рогатите глави”? Сама по себе си една Звезда може ли да бъде животворна, по скоро тя е изпепеляваща?! Но ако кажем, Звездата е Портал през който преминава Силата на Върховния, това е вече съвсем друга работа.
Втората фигурка – ъгъл със заоблени навътре краища, подобни на рога или срещуположни луни, е употребена като продължение на удължените ъгли на звездата от центъра на елбетицата. Тя всъщност е елемент от вече разгледаната фигура, която служи за център на елбетицата с Богинята – ромб със „затворени” луни/рога, израстващи от върховете му. Най-общо определих смисъла на тази фигура като пораждащата сила на „отвъдния” свят на Бялата богиня. Смисълът пък само на луните/-рога е – „безтелесният живот”, безтелесното съществуване на душите преди тяхното въплъщаване и раждане на земята.
Най-после в книгата в горния цитат се споменава все пак за нуждата от „пораждаща сила на „отвъдния” свят”, но тази пораждаща сила била на Бялата богиня. Върховния господар пак липсва!
В крайна сметка най -общият смисъл на елбетицата с рогатите глави би могъл да бъде определен по следния начин: рогатите глави като символ на утробата са мястото за взаимно превръщане на безтелесността и телесността на Живота. Те служат за осъществяване на изначалната фертилност на света-майка, като изпълняват това действие не само в посоката от безтелесност към телесност, но и обратно.
Може ли една кола да се движи без тяга т.е. Сила? Изначалното зачеване на света-майка може ли да стане без Сила, без Първопричина ей така от само себе си?
В книгата си Юлия Боева приема „Рогатите глави”, като символ на утробата на Великата богиня майка! Добре, но на какво са тогава символи „Лъвовете”, неизменно присъстващи до Великата богиня майка?
Това означава, че въпреки хилядолетията, неолитната знакова система не само преобладава в шевицата от Ръкавите на свекървата, но е основна, и шевицата може да бъде осмислена чрез неолитните знаци почти изцяло. Цялостната композиция на Ръкавите на свекървата е насочена към подробно обяснение на Живота като сложно взаимодействие между двете същности на Богинята. Но акцентът в това взаимодействие
преди всичко пада върху тайнството на преходите между безтелестната и телесната форми на Живота. А основният носител на този акцент са рогатите глави с техния смисъл на утроба – като място на този преход.
Заключението на Юлия Боева е „Рогатите глави” са символ на утроба и място където се осъществява прехода между безтелесната и телесната форми на Живота.
Самият факт, че в една съвременна шевица, принадлежаща към българската традиционна селска култура, можем да намерим в достатъчно ясен вид голямо количество неолитни знаци и символи, означава преди всичко културна приемственост от времето на първите земеделски общества по нашите земи до наши дни. В този смисъл Ръкавите на свекървата са едно от доказателствата, че ние сме далечни, но преки наследници на първите земеделци в Европа.
Поздравления към Юлия Боева за горния извод!

Няма как едно такова старо знание запечатано в шевиците да бъде едностранчиво и символно да отразява същността само на Великата богиня майка. Щом казваме, че има приемственост трябва да кажем какво е записаното разбиране за същността на Великата богиня майка на финикийците. За тях Великата богиня майка е проявление /второ лице/ на Върховния Бог /Господ/. Знанието за същността на Велката богиня майка, траките са записали в нейното име Ки-Бела. Траките са имали разбирането, че Великата богиня майка е Силата на Върховния Господар, приемайки тази истина можем точно да обясним и символите изобразени на българската народна носия, запечатали древното неолитно знание за Творението.

men
Мнения: 962
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

Re: „Богинята и рогатите глави” Юлия Боева

Непрочетено мнение от men » 19 авг 2015, 10:17

Ето и книгата на Юлия Боева „Богинята и рогатите глави”
http://www.otizvora.com/files2015/jboeva-boginyata.pdf

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 0 госта