Благодаря! И аз така, но минах към практиката и имам вече два издадени патента, един на път и четири-пет в проект
Продължавам по темата оттам, където спрях.
9. Как протича процесът по създаване на подемна сила, след като циркулационната система живак-пара-живак е затворена в "каната"? За да стане ясно, трябва да имаме предвид особеностите при проява на първичния заряд от двете полярности. Най-общо казано, при позитивния полюс се натрупва плътност на времето, а при негативния се намалява. Всичко това разбира се, е спрямо околната среда. Това се потвърждава и от теорията на проф. Козирев за темпоралните взаимодействия. Практически изследвания върху т.нар. хронални ефекти са правени и от акад. А. Вейник, както и от В.С.Гребенников. Последният е и най-напред - създал е на бионичен принцип малка сгъваема ръчно преносима антигравитационна платформа, която е ползвал 10 години за персонален транспорт на далечни разстояния без никой да разбере
Платформата няма двигател на всичко отгоре, а енергийни блок-филтри, екраниращи локално гравитацията. Ефектите при нея са много подобни на тези при НЛО, както и виман-ските - сияние, бързо набиране на височина, почти пълна невидимост. Но да не се отвличам от темата за древния живачен антигравитационен мотор. Принципът?
Установено е практически, че при създаване на динамично неравновесие във хода на времето в двата края на едно материално тяло, се създава външен импулс за придвижване на тялото в посока на края с по-бързо течение на времето /зоната с по-малка негова плътност/. Колкото е по-голяма разликата, толкова е по-голям импулсът. За да се изравни енергията в системата, външно около тялото автоматично се създава силно електростатично поле, фотонно излъчване във вид на сияние, а също така силно движение на въздуха във вид на вихър. Разликите в полето предизвикват етерен енергиен водовъртеж, ориентиран по оста, свързваща зоните с различен ход на времето. Етерният вихър задвижва материален от въздух, но той не играе роля - само е следствие. В центъра на етерният вихър е даденото продълговато тяло с хронална диспропорция /в случая каната/, а като се измести пространствено оста на тялото, се измества вихърът и съответно посоката на антигравитационното поле. Това е основен принцип на всички устройства от този тип, познати в определена литература като primary drive, или основен движител. Принципът действа навсякъде - във въздух, вода, космос и дори при проникване в твърдо тяло, като за последното се изисква доста повече енергия, за да дезинтегрира достатъчно бързо молекулярната структура на препятствието. За целта се ползва т.нар. хронален лъч - изкуствено създадена зона пред летателния апарат. Но това вече са странични неща и засягат по-съвременна техника...
Сега може би стана ясно, че няма значение каква е формата на виманата - всичко зависи от мощността на двигателя/ите и за какво е предназначена тя - за кратки разходки из близките страни или за пътуване из Нахстрамандала /небесното пространство, т.е. космоса/.
Общо взето - това е същността. Има доста подробности, но надявам се разбирате, че не мога всичко да кажа или обясня - има си граница. Само за информация - изследването ми отне над 15 г., в които съм провел доста опити за намиране на съотношенията, изработване на прототипи, премахване на заблудите и изчистване на принципа. Падна и доста четене. Надявам се да ви е било интересно. Който иска и може - да опита да потвърди всичко казано, като "види" нещата пряко
Поздрави
На древните явно не им е пукало особено.