Това е обяснението (според попчетата) за свободния избор и то е валидно, забележете, само за тези човеци, избрали пътя на Христос. Блажени верующите.
Лишаване на личността от свободен избор е залегнало дълбоко в човешката природа… и това лишаване започва още от даването на име на новороденото дете. Детето не си избира само името, напротив - наложено му е. И никой не го пита дали го иска или не. Знаем, че вследствие на съчетание между хромозоми и фактора „случайност“ ембрионът се развива в утробата, и поради това биологично предизвикателство, след като се роди бебокът, родителите му втълпяват, че е тяхно. Дори толкова много му вкореняват това чувство на притежание, че пропускат елементарната фактология, че то не ги е избирало. Къде е свободният избор!?
На всичкото отгоре, след това, без да го питат, започват да го кръщават в Името на някакъв дето го разпънали на кръст преди 2000 години, или да му режат чурката, защото ехее… едно време някой си Бог е имал кървав Завет с хората на Земята. Или пък го зачулват с бурка. Къде е свободният избор!?
Няма го.
На следващия етап започват да го обучават на думи и понятия, за да бъде близо до човешкия вид с неговите прищевки, като за целта се ползват много прийоми – от благ поглед до пенливи шамари, от настойчивост в ученето до наказания в тъмни стаи. И за капак на горкия съвременен човек му е втълпено, че това е правилно и е добро за него. Дава му се ценз, за да изпъкне пред другите човешки същества, че е с развит интелект и мисъл, но в същото време продължава да е в една общност с тях, за да продължава да бъде част от социума, в който основна роля е стожера на съждението за свободен избор.
На това се казва Цивилизация… пардон, Циливилизация.
След като още с първия дъх на детето е унищожен свободният избор какво му се предлага да избира?
Единственото, което може да се предложи, е собствените ограничения, които имаме и които сме наработили и създали по време на краткото си съществуване, наречено живот.
Ето, това е хай-кукук живот, а дрънчи дупката в съзнанието е мъглата, наречена свободен избор.
Само вятърът (фрас), огънят (прас), земята (тряс) и водата (пляс) могат да запълнят дрънчи дупката в съзнанието. След като добре се раздрусат и разбъркат елементите, след като се утаи сместа в съзнанието… едва тогава ще изгрее Разбирането, че определението „свободен избор“ е само детска игра на мисълта (Манасчо), в която игра сме вкоренили своите убеждения, цели и мераци, превръщайки ги от действие (каквото всъщност е свободният избор) във въздействие (осъзната манипулация и контрол).
За да пребъде в нас вятърът, огънят, земята и водата просто трябва да се оставим на природата да си свърши своята работа в съзнанието, без да се намесваме. След като елементите улегнат, тогава нереалната система от понятия и правила, създадени за да съществува мисловния избор на Масанчо, ще се срути. А така дрънчи дупката ще се самоунищожи и съзнанието ще бъде свободно от мъглата на илюзията, наречена свободен избор.
Стигнем ли до тук – просто ще съществуваме.
Vox populi