Детски психолог Антоанета Георгиева

Всичко свързано с изкуство – литературно, изобразително, музикално, танцово и др.
dash
Мнения: 9
Регистриран: 28 мар 2018, 00:04

Re: Детски психолог Антоанета Георгиева

Непрочетено мнение от dash » 13 апр 2018, 17:44

ОТ КЪДЕ ИДВАТ ПРОБЛЕМИТЕ НА ЕДНО ДЕТЕ

Автор: Антоанета Георгиева- детски психолог

Всяко дете преминава през различни етапи от психологическото си развитие.
Всеки етап се свързва с определени нужди и потребности, които ако не бъдат задоволени, тези липси по-късно се отразяват на поведението, на емоционалното и психичното му здраве, а от там и на близките му, защото членовете на семейството са като скачени съдове, когато един се наклони или падне, останалите го следват.

Скъпи бъдещи родители, преди да предприемете тази изключително отговорна крачка, да имате дете, непременно се запознайте със следната информация:

До сега сте разполагали със себе си и с времето си, от сега нататък, вече не разполагате с това.
Вие сте родител и от днес, до края на живота си ще бъдете такъв, каквото и да се случи. Това не означава, че няма да можете да се забавлявате или да се развивате личностно или професионално, но като родител ще имате по- ограничено време и ресурси, за разлика от хората, които не са родители.

Ако пък вече сте родител и сте поели по трудния пък към отглеждането и възпитанието на малкото същество,може би следната информация ще ви е полезна.

Представям ви накратко най-основните етапи от психологическото развитие на всяко дете и потребностите, които носи този период.

От 0 до 1 год., детето се учи да живее в новия свят, в който се е родило. За да изгради доверие и умения за сближаване, то има нужда от любов и трепетна грижа към нуждите си. Майката е основният източник на всички тези потребности. Детето се нуждае от постоянен физически и емоционален контакт с нея.То разпознава настроенията й, тона на гласа й, детето е много чувствително към всяка нейна емоция, която обръща към себе си. Тъй като още в утробата, то се запознава с нейните емоции, усеща ги през себе си, разпознава ги и след раждането си. Майката и детето са емоционално свързани през цялото развитие на детето, чак до юношеството.

"Вие и вашето дете сте едно цяло, една система, изработваща щастие за всички. Неговата радост – това е вашата радост." (П. Лич, 1985)

Важно е бъдещата майка да осъзнае каква отговорност носи за своето емоционално състояние преди и след раждането на детето, че и през цялото му детство.

Какво се случва ако тези потребности не бъдат задоволени:
Ако майката не общува достатъчно с детето, ако не му говори мило, ако не показва нежност и любов или ако отсъства често и се налага други хора да се грижат за детето, тогава то развива страх от сближаване, става предпазливо в общуването. Тези деца в зрялата си възраст трудно създават трайни връзки, поради недоверието си към околните, това се отразява и на самооценката им, тъй като те не успяват да развият увереност в себе си, защото майката не им е показвала, че са важни и значими и че заслужават обич, внимание и грижа. Такива хора се чувстват беззащитни , слаби и уязвими. Този период може да нанесе непоправими травми на личността.

От 1 до 2 год. Това е времето, през което детето развива увереност в себе, в способностите си да контролира своите нужди и емоции. Времето, през което започва да изучава света, когато се учи да се справя с отговорностите . Сега е периодът, детето да се научи на гърне, да се храни само, да си прибира играчките, да си подрежда обувките, да се облича само и т.н. Сега е и моментът, когато родителите трябва да започнат да налагат правила и граници, за да може детето да свикне с тях.Правилата ще му дадат сигурност и спокойствие, същото, което дават, когато играем на някаква игра, тук родителят дава правилата и границите на живота. Тези граници се поставят с категоричност, постоянство, но без насилие, а с уважение към личността на детето. В тази възраст се поставя началото на възпитанието, но с много любов, търпение и твърдост.

Ако тези потребности не бъдат задоволени, детето ще развие чувство за срам от себе си, от липсата на умения да се контролира и да се справя с отговорностите. Такива деца са неуверени и плахи. Често си мислят, че другите не ги одобряват и са подозрителни към тях. В зряла възраст, та дори и по-рано, стават податливи на психични разстройства, като обсесии, параноя, страх от преследване.

От 3 до 6 год. е възрастта, в която детето има нужда от самостоятелност и признаване на правото му на любознателност и творчество. Ако до този момент бащата не се е включил във възпитанието и общуването, този период е изключително важен за изграждане на близка емоционална връзка между детето и бащата. Ако мама и татко дават нужното време и внимание на детето, отговарят спокойно на безкрайните въпроси, които то задава, ако родителите показват обичта и уважението си към малкото човече, но и един към друг, то ще има възможност да разкрие своя потенциал като личност и ще развие желание за знания и умения за творчество. Децата в тази възраст обожават да помагат, а родителите трябва да подкрепят тяхната инициатива. Насърчавайте детето да твори, общувайте с него, учете го на нещата, които вие знаете, не го оставяйте пред телевизора, телефона или таблета, не вършете нищо вместо него, поставете ясни правила и граници, бъдете постоянни и ще помогнете на детето си да разкрие неподозиран потенциал.

Какво се случва ако тези потребности не бъдат задоволени:
Детето може да развие чувство за вина, особено ако родителите му не позволяват да действа самостоятелно, а правят нещата вместо него. Ако мама и татко се карат твърде често, ако не показват уважение към детето или един към друг, особено ако го използват за оръжие един срещу друг. Ако използват манипулации като: „Ако не направиш това, няма да те обичам… или няма да ти говоря…“ или „Ние правим толкова много за теб, купуваме ти всичко, храним те, обличаме те, а ти така ли ни се отблагодаряваш!“ … Или ако родителите се сърдят дълго на детето, то задължително ще развие чувство за вина.
Такива деца стават нерешителни и неуверени в себе си. Не успяват да развият умения за поставяне на цели и постигането им.
Ако изпитват постоянно чувства за вина може да станат пасивни. Това може да прерасне в импотентност или фригидност, а също и в психотично /неадекватно/ поведение.

След 6 год. възраст. Това е възрастта, в която се формира трудолюбието. В тази възраст родителите трябва да развият у детето желание за учене и отговорност. Ако до тази възраст са били задоволени всичко потребности, би следвало да е налице мотивация и способност за ефективно функциониране на личността в зряла възраст.

Но ако потребностите не са били задоволени, то ще се съмнява в способностите си или в своята значимост и статус сред връстниците си, което може да повлияе на желанието му да учи, да формира чувство за непълноценност и да убие увереността му за справяне в живота.

Ние като родители носим огромна отговорност, защото, нашето поведение гради съдбата на деца ни, а каква ще е тя, можем в някаква степен да предвидим, ако сме честни пред себе си и си направим ясна равносметка…


За контакти:
Антоанета Георгиева
Телефон: 0889920489
Адрес: к-с Славейков, булевард “Тракия“, бл. 78 Б зад кафе „Лалуна“
E-mail за контакти:
psiholozi.hibara@gmail.com
Сайт:
www.facebook.com/konsultiraneiterapia/
psiho-terapevti.com/
психо :ku-ku:

sum
Мнения: 2554
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Детски психолог Антоанета Георгиева

Непрочетено мнение от sum » 01 окт 2018, 10:09

Курс: "Трансформация на съзнанието"

Често ли си задавате въпроса „Какво още ми липсва, за да съм щастлив?“ Купувате си нова кола, нова рокля, луксозно жилище, или откривате любовта на живота си и известно време наистина чувствате щастие, но после отново започва да ви залива това усещане за недостатъчност. Защо все става така? Има ли начин да задържите това усещане за удовлетвореност и щастие за постоянно? И ако има, какъв е той?

За да намерите отговора на този въпрос, ще се наложи да погледнете навътре в себе си.

Ако искате да разгадаете голямата загадка в себе си - съзнанието, този курс е за вас!

Тук ще имате възможност да опознаете и разберете механизмите, по които работи вашият ум. Ще се научите лесно да разграничавате капаните в ума си, които често сами си поставяте и ще разберете как да се избавяте от тях.

Ще можете да откривате грешните си убеждения и мисловни модели, които са пречка при постигане на желаните ви цели. Ще се научите как да ги променяте или премахвате напълно.

По време на курса ще опознаете и преоткриете голяма част от своята същност, силните си страни и положителни качества, които имате в изобилие, но често не оценявате.

Курсът ще ви предложи един нов, по-положителен поглед върху себе си. Това би могло да ви отведе в нова посока на търсене или осъзнаване, или пък да ви помогне да изградите живота си наново, точно такъв, какъвто винаги сте мечтали!


Кoга започва?
Начало: 27.10.2018г (събота)

https://psiho-terapevti.com/kursove/tra ... saznanieto
42734828_1726119154177410_4185177666942402560_n.jpg
Р.Ч.

dash
Мнения: 9
Регистриран: 28 мар 2018, 00:04

Re: Детски психолог Антоанета Георгиева

Непрочетено мнение от dash » 06 окт 2018, 16:04

Тук може да прочетете още статии от блога на екип "Хибара": https://psiho-terapevti.com/blog
психо :ku-ku:

dash
Мнения: 9
Регистриран: 28 мар 2018, 00:04

Re: Детски психолог Антоанета Георгиева

Непрочетено мнение от dash » 21 яну 2019, 19:42

Момчето на мама

"Мамо, обичам те. Искам да се оженя за теб ”, казва тригодишният Митко на майка си, целувайки я по бузата и сгушвайки се в нея. Сърцето и се разтапя.

Но когато съпругът ѝ се прибира вкъщи, същото това малко, мило любвеобилно момченце, изведнъж се променя и поведението му става враждебно, дори жестоко към бащата. Внезапно тонът на детето се променя, изражението на лицето му става гневно и се превръща в тиранин, който драматично заявява, че баща му няма място тук. То приема родителя си като натрапник и съперник, защото иска майка си само за себе си.

Въпреки че тази история може да ви прилича на сюжет от психологически трилър, в нея няма нищо притеснително. Тя просто показва Едипов комплекс. Това е съществена фаза на развитие, през която преминава всяко дете.

Едиповият комплекс е нормален етап от психологическото развитие на детето, който се проявява между 3 и 5 годишна възраст. Тази фаза идва след като детето ви започва постепенно да се дистанцира от вас, стремейки се да открие собствената си идентичност. По време на този етап от развитието си детето има тенденция да развие дълбока привързаност - и дори физическо привличане - към родителя от противоположния пол и съперничество към родителя от същия пол.
Детето може да изпитва ревност и желание да притежава майка си (а момиченцата баща си). Може да се ядосва, когато бащата показва обич към съпругата си и когато тя му отвърне със същото. По време на тази фаза, детето иска мама единствено за себе си. То дори може да се опита да целуне мама „като татко” и да изисква постоянното ѝ внимание.

Към баща си може да проявява грубо отношение или безразличие (а момиченцата към майките си). Възможно е дори да обижда баща си или да го избягва, когато е наблизо. Може да изглежда, че детето изобщо не обича баща си, но всъщност това не е така.

Ако сте баща и страдате от ревността на детето си, обичайте го безусловно, защото то се нуждае от тази обич, въпреки че показва нещо напълно противоположно.

Не критикувайте, не дразнете и не засрамвайте детето си за това, което казва или прави.

Помнете, че все пак си имате работа с малко дете.

Не забравяйте, че това е само фаза, която ще премине. Бъдете търпеливи и толерантни!

Момчето фокусира чувствата си към майката, защото тя е човекът, който се е грижил за него до този момент.

Първата любов на всяко дете е неговата майка.

В резултат на чувствата си, момчето може да настоява да се ожени за мама и горчиво да плаче, ако спорите с него. Неговата любов е много силна и прилича на първото тийнейджърско влюбване, така че вие като родители трябва да сте много внимателни. Вместо да спорите с него или да му се карате, признайте желанието му, като кажете: „Ти наистина искаш да се ожениш за мама. Малките момчета на твоята възраст често се чувстват по същия начин“.

След това внимателно го запознайте с реалността: „Мама може да се омъжи само за татко!“.

При едно нормално и здравословно преминаване на детето през тази фаза на развитие, то бавно ще се освободи от тази връзка и ще започне да обича и други хора, освен майка си.

Вашето дете трябва да премине през този етап на развитие, за да открие собствената си сексуална идентичност. Когато детето ви достигне края на тази фаза, то ще изостави сексуалното привличане към майка си и ще започне да се идентифицира повече с баща си, като се оттегли, позволявайки на баща си да спечели съперничеството. По това време, свързвайки се повече с детето, бащата подпомага развитието на неговата мъжественост.

Но какви ще са последствията, ако майката се подаде на желанието на детето да получава цялото внимание върху себе си, а бащата бъде игнориран?

Сещам се за един случай, в който Р.В. (момче на 10 години) беше заело мястото на баща си и „успешно“ беше приел ролята на партньор на майка си. Майка му толкова много се стараеше да му угоди, че накрая детето се беше превърнало в едно недоволно, неспособно да се справя и да се радва на живота, тиранично момче, което не показваше уважение към никого, не даваше нищо от себе си, но пък за сметка на това изискваше от другите.

Когато се поразровихме в ранното детство на момчето, се оказа, че майката се е съобразявала с всяко желание на детето през цялото детство. Дори за това, че бащата е излишен и не им е нужен. Затова бавно и постепенно те го бяха изолирали, а по-късно напълно го бяха „изхвърлили” от общото им жилище, за да не им „пречи”.
Бащата се преместил да живееше в друг град, защото там имаха още едно жилище. Но когато майката нямаше възможност да заведе детето си на училище, 10-годишният син звънеше на баща си, който палеше колата и пътуваше около час и половина, за да вземе сина си от вкъщи и да го заведе до училището, което се намираше само на 10 минути разстояние от дома, в който живееха момчето и майката. Така момчето играеше „ролята на владетел“, а родителите му на поданици, които той много успешно контролираше и изобщо се разпореждаше с живота им.

Не зная дали можете да си представите един ден, когато това момче порасне, колко трайни ще са връзките му с другия пол?

А когато се опита да създаде семейство (ако изобщо това се случи) как ли ще се „справи“, след като партньорката му не е мама?

Друг случай, в който майката е позволила на детето си да заеме ролята на бащата, е с 40 годишният Т. С. Дълги години баща му пътувал и той живеел само с майка си, която го обгрижвала изцяло, предпазвала го от всичко и задоволявала всяко негово желание, като в същото време контролирала изцяло живота му. Когато бащата се завърнал окончателно и решил да не пътува повече, момчето, което било вече мъж на 30 години, решил да замине да работи отвъд океана, но така и не успял да създаде трайна връзка с жена, защото нито една не отговаряла на неговите критерии.

И така след дълги разочарования и житейски несгоди, взел решение да се завърне отново при мама, където винаги чувствал сигурност и безгранична любов. Обаче, връщайки се в семейното жилище, още на третия месец получил психично разстройство, с което много трудно се справял. Но пък по-важното за него било, че мама е там и отново се държала с него като с малкото момче, което имало нужда от нея.

Т. С. регресира до такава степен, че съзнателно търсеше начини да се завърне в познатото „убежище“ на детството, в което нямаше отговорности и грижи… а така не му се налагаше да си търси жена, та нали си има мама!?!

Има много случаи, в които майката понякога съзнателно „държи“ сина до себе си, чрез болестта, през емоции като страх и вина, през отговорността и признателността… А така синът не успява да създаде нужното за него семейство и след смъртта на майка си обикновено остава самотен и депресиран.

Мъже, които като деца не са се справили успешно с Едиповия комплекс, често цял живот са под влияние и са в плен на зависимостта към майката. Те не могат да създадат трайни връзки с другия пол. Ако все пак успеят да създадат здрави отношения с жена, то мама до края ще е „дясната ръка“ и нейното мнение винаги ще е на първо място и винаги ще е меродавно.

Решението на този проблем се съдържа в осъзнаването на Едиповия комплекс и това е отговорност на всеки родител.

Източник: https://www.burgas-reporter.com/article ... uTjBnV07Oo
психо :ku-ku:

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост