Всички сме „подочували” това-онова поне, за уникалността в световен мащаб на родния ни автентичен фолклор като цяло и на танците ни в частност. Както и по-горния цитат иде да покаже, в древността танца не е бил начин за профанно „разкършване” на снагатаЗаселниците в днешните Родопи са всъщност далечни предци на траките и на всички останали общности, които ще се развият много по-късно на Балканите. Трябва да се знае, че това не са били диви, варварски племена, а народ с култура и с познание за всемира. Между тях нямало конфликти и сблъсъци. Бил установен точен ред във взаимоотношенията - никой на никого не налагал волята си и не посягал на живота на другия. Нещо повече. Хората в Родопите използвали "писменост". Те изобразявали първо чрез танц основните енергийни вълни /татвите/, които ще текат през годината, а след това рисували тяхното движение чрез различни фигури върху предмети. Така знаели по всяко време, какво ще се случи през годината и предвещавали по-големите катаклизми, които предстоят. Освен тези графики те използвали образна символика, те. рисували фигури с различни знаци между тях. Това били "изречения", чрез които древните записвали мисли, идеи, послания. По-късно, при други народи, върху основата на тези "записки" ще се родят клиновидното и линеарното писмо. А във фолклора на българите ще се запази спомен от тази "писменост" сред орнаментите по престилките, килимите, носиите и др. Тези "записки", като рисунък и послания, са в основата на голяма част от етнографската култура на българите...
, а средство за илюстриране и предаване на свещено познание, касаещо битието във всичките му измерения – материални и нематериални. 
Не малко е говорено и писано в по-ново време, за силата която тези танци носят (макар и по един доста повърхностен начин), та ми се ще да споделя с читателите на този форум за едно мое преживяване, в състоянието наречено Турия, което остави ярки спомени в ума ми и беше причина за доста размисли от моя страна, по темата за сакралността на древните ни танци.Та…с малка група приятели се разхождахме сред величествена гора от огромни вековни дървета. Имах информацията, че това място се намира, сред планината позната ни понастоящем като Хималаи. В един момент се озовахме сред просторна поляна, на която ни чакаше неголяма група жени, облечени в еднакви премени, които човек няма как да сбърка – типичните български носии (е, не съм спец и по регионите
). Разбрахме, че жените чакат нас, за да ни представят свещен древен танц с особена сила. В следващия момент всички те се хванаха за коланите, минаващи около кръстовете им – всяка и за двете съседни танцьорки (без двете крайни танцьорки, разбира се), като по този начин ръцете им образуваха X-образен „тегел” (нещо запазено и до наши дни)…и се започна. За съжаление не запомних стъпките и движенията (не съм особено сведущ в областта на фолклорните танци), но разбрах най-важното – чрез този танц, малката група жени задвижи татвите около нас. Ефектът?!? Почувствах как огромна сила ме подема…и започнах да левитирам! Не след дълго си спомних, как трябва да направлявам тялото си (не физическото, разбира се) и започнах да „кръстосвам” гората „окрилен” от завладялата ме лекота. 
Преживяването има и продължение, но то е твърде лично и разтърсващо, затова ще спра с разказа си до тук. 
Предполагам, вече сте схванали, защо ви разказах това мое преживяване. Древните ни предци са разполагали с огромно познание за Мирозданието – за татвите и тяхната изначалност в процесите на сътворение, и са използвали това познание, за да създават и променят реалността във всички пластове на Съзнанието.
Може би и други от вас са имали подобни или дори още „по-шантави” преживявания. Ако е така, ще се радвам ако ги споделите на страниците на този форум, за да създадем една по-пълна картина, на познанието отпечатано върху родния ни фолклор и традиции.
