Житните зрънца

[GOESTOINFINITY]

Имало едно време един земеделец. Той притежавал огромна житна нива. Простирала се дорде взор стигал. Дошло време за жътва. Ожънали нивата и прибрали житото в хамбара.

Благодатна била реколтата, много били зрънцата жито. Всяко житце се надявало, според разбиранията си, да свърши добре. Най-голяма част от житцата се озовали при хлебопроизводителите. Изпекли ги и умрели. Друга част отишли за фураж на животните и станали на тор, а трети пък отишли на фючърсния пазар и станали обект на покупко-продажба. Четвърти се развалили още в хамбара. Имало обаче и една друга група зрънца...

Един ден дошло едно момче при земеделеца и поискало да купи торбичка житце. Продал му Човекът житото и го изпратил. Били тези, Петите.
Прибрало се момчето вкъщи и започнало с любов и внимание да покълва житните зрънца. Те щели да Бъдат.

Както им сменяло момчето водата един ден обаче, при отцеждането няколко житни зрънца се катурнали от бента, който образувал ръката на детето, паднали и се изгубили във водопровода...

[novex]

Здрасти
това кой го е писал?

[иво]

novex добре ли си Та това е народно творчество

[GOESTOINFINITY]

Ми Густото го е писал. Народно е, как да не е.

[иво]

Ааааа чак сега загрях.... Пак добре че загрях и схванах иначе малко остана да се изложа

[novex]

Хахахах, оле хептен изтрещах
Даже не си спомням да сам го чел, и да съм задавал такъв въпрос. Немога и да го зацепя ..много зле

[иво]

novex ти сериозно започваш да ме притесняваш дръж се