„Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутринта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам, сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз!
Смятай ку са начарвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса,
мязам кат на убавица
ф профил и ф анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих!
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навънка шъ въря?
Момцити ку са натръшкат,
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл за зер три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
тъзи красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш!
Пък ут толкува прикраснус
мой са пубулейш!
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа ма ущипи!
(пу възможнус мъж!).”
Смях се до сълзи на това! Не можах да се сдържа и да не ви го споделя! Днес съм го чела сто пъти ... Айде, да ви е сладък смехът и на вас!
