Ето мнението на един лауреат за появата на града върху Трихълмието в Пловдив. Достоен наследник на своите учители, върти, сучи, всичко според него е след ... елините, всичко по съществено в Тракия е след "гръцката" колонизация.....
ЗА ПОЯВАТА И РАЗВИТИЕТО НА ТРАКИЙСКИЯ ГРАД ВЪРХУ ТРИХЪЛМИЕТО В ПЛОВДИВ ПРЕЗ ЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОХА
Костадин Кисьов
Археологическите разкопки и проучвания върху Небет тепе, едно отседемте скални възвишения в Пловдив, обхващат период от близо петдесет години ( 1934 1980). Теренните проучвания започват през1934 г. от Д. Цончев, с цел установяване местото и времето на възникване на Филипопол. В продължение на четири години, върху скалния връх са положени четири сондажа с обща площ 375 м , в резултат на което се установява наличието на културни пластове различни хронологически периоди. Относно предложената датировка на разкритите крепостни съоръжения върху Небет тепе, Цончев не се основава единствено на откритите от самия него археологически материали и стратиграфия. Базирайки се на външно описателния и сравнителен метод, както и на приликата в техниките па градеж,използувани в строителството на т.н."диагонален зид" на Небет тепе, с крепостните съоръжения в Македония и Гърция, които се датират в периода па късната бронзова епоха, Цончев
неправилно и без никаквооснование отнася крепостните съоръжения върху Небе! тепе към същата епоха (Цончев 1938, 3 - 60)
Съвременните археологически проучвания, свързани с разкопките на голям брой тракийски селища и крепости, доказаха, че строителни техники, характерни за периода ХШ - VIII в.пр.Хр. в Гърция, се появяват и използуват в Тракия много по-късно, едва след гръцката колонизация през VII - VI в.пр.Хр. (Домарадски 1982; Кисьов 2004, 50;Попов 2002). Подобна ситуация се констатира и при строителството на куполните гробници, чието разпостранение в Гърция се отнася към втората половина на III хил.пр.Хр. Появата на този тип гробни съоръжения в Тракия е много по-късно, след близо едно хилядолетие,и се свързва с управлението на Котис 1 (383 - 359 г. пр.Хр.) и неговитенаследници (Миков 1955; Домарадски 1986,80; Кисьов 1993).През 1960 г. П. Детев, поставяйки си за цел установяването датата на възникване на селището върху Небет тепе, полага сондаж с размери 8X 5 м (40 м'
1). Като се основава на откритите археологически материали в този сондаж, авторът достига до извода, че селището върху Небет тепе възниква в края на бронзовата и началото на ранната желязна епоха ( Детев 1963,39).През следващите 1961 - 1962 г. сондажни проучвания върху Небет тепеи неговите северни склонове предприема Л. Ботушарова. Основновнимание при течи разкопки се обръща на крепостното строителство,техниката на изграждане и особено на стратиграфията като начин за датировка ( Ботушаров 1963, 70).
* Статията, придружена с две положителни рецензии - на ст.н.с. М.Домарадски и ст.н.с. А. Божкова, бе предадена за печат през 1997 г. в ГАМИ, но нейното издаване бе спряно от редакционната колегия. В настоящото издание на музея, се публикува съкратен и преработен вариант. Дьлгогодишното полагане на сондажи вьрху малката площ, която заема северната част на Небет тепе, около 4-5 дка, завършва с разкопките на Ат. Нейков в периода 1974 - 1980 г. Той, за разлика от неговите предшественици, е имал всички условия, осигурени от градската управа, да извърши проучвания, достатъчно голям периметър неразкопана площ, за пълно и точно установяване на културните пластове и тяхното прецизно датиране, въз основа на открития археологически материал. Този период от проучванията на Небет тепе се характеризира с липсата на първични публикации,които да представят систематизирано откритите археологически материали, тяхната стратиграфия, описание, типология, сравнителен анализ и датировка. Поради тази причина, все още в научната литература не е публикувана информацията за съществуването нахалколитни културни останки и погребение, извършено чрез трупополагане върху самия връх на Небет тепе. Не са публикувани иникакви сведения за откритите археологически находки от IV - Iв.пр.Хр., най-важният за развитието на селището период. Вместо това,публикациите на Пейков, самоцелно, без никакви научни доводи и археологически доказателства, преследват налагането на тезата, че древното име на Пловдив е "Евмолпия". Името на селището се свързва съвсем произволно с името на един митологичен персонаж. Посъщия начин във всички публикации се прокарва тезата, че върху Небет тепе е съществувал едва ли ие най-стария и "уникален" град в Средиземноморието, осъществявал търговски връзки с "уникални предмонетни" форми (Пейков 1980, 240). * Откритото глинобитно съоръжение върху Небет тепе, в няколкото религиозно - митологичнистатии на ; разкопвача, изпълнява ролята на основен фактологичен материал относно датировката, планировката и функционалната принадлежност на селището върху Небет тепе. Според публикация от1980 г., това съоръжение е открито до северната стена на "царския дворец", който и до сега не е ясно къде се е намирал.
Глинобитното съоръжение има форма на пресечена пирамида сшнуровидиа украса, като е отбелязано, че в ъглите на вписаниявътрешен квадрат са запазени ' кръгли следи от четириножник.Следите от четириножника, седемте квадрата и т.н. двойна брадва са разтълкувани от автора като символика, носеща сведения за
наличието на царска власт в Тракия през II хил.пр.Хр.( Пейков 1980,247). В тази | статия не е представен археологическия материал, открит в комплекс с ! глинобитното съоръжение, който да определи и неговата дата.В следващата си статия от 1986 г. Пейков разглежда култовото съоръжение като посочва, че върху неговата повърхност са открити глинена мъжка фигурка и крак от триъгълна култова масичка, които датират съоръжението в края на късната бронзова и началото на ранната желязна епоха (Пейков 1986, 36). Повече данни за
това съоръжение и свързаните с него археологически находки сапредставени в публикацията oт 1994 г. , като последните напълно се различават от тези, посочени в статията от 1986 г. (Пейков 1994, 24).На с. 24 са посочени находките, открит около култовото съоръжение :глинена "урна-котел" ?, зарче, глинена мъжка фигурка, модел наколело, костена дръжка от огледало и костена игла. Всички тези находки са определени като магически предмети, използувани в орфическия ритуал в Тракия. Глинената мъжка фигурка, която според публикацията от 1986 т. е открита върху съоръжението, в публикацията от 1994 г. вече е открита около съоръжението. Същото се констатира и относно разположението на "урната-котел", която нас. 24 е открита върху съоръжението, докато на с. 30 в същата публикация, тя е открита встрани от съоръжението и служи за датировка (1 юйков 1994, 24 - 30).Изказаната констатация за откриването на глинобитното съоръжениев комплекс с "урната-котел" е недопустима и показва непознаване на археологическия материал и проблематиката на керамичнотопроизводство в Тракия, Югоизточна Европа и Средиземноморието,където този тип култови съоръжения (олтари, есхари и други) са разпостранени в периода от VI в.пр.Хр. до [V в.сл.Хр. (Makiewicz 1987 ;Lazov 1996; Кисьов 1998, 35), докато "урната-котел" спада към типовете съдове, характерни за периода на късната бронзова епоха иначалото на ранната желязна епоха, XIV - XI в.пр.Хр. (Kancev 1974, 70;Кисьов 1993 А). Преповтаряйки произволно вече изказани тези в други изследвания(Фол 1986, 151-152), чрез неясни тълкувания и интерпретации на символиката на изображенията върху глинобитното съоръжение,авторът на статиите определя нейното място в "култовата практикана орфиците в древнотракийския град Евмолпия"(Пейков 1994 А, 55-71).
Проблемът с датировката на култовото съоръжение и крепостните стени върху северните склонове на Небет тепе е разгледан и решен в научната литература още през 70 -те - 80 те години, на базата на тракийски градове и владетели, върху чиито монети са изобразени техните символи: главното божество-окровител, свщеното животнои името на града (Юрукова 1992, 30). Аналогична ситуация е констатирана в одриския град Кабиле, където също са сечени автономни монети с малък номинал, върху които са изобразени главното божество и герба па града-Артемида с две факли (Драганов1986, 90; Рабаджиев 1986, 102; Юрукова 1992 ; Топалов 1994). Сходство между Филипопол и Кабиле се наблюдава също в тяхното структурно и хронологическо развитие. Двата селищни центрове на одрисите са изградени върху скални възвишения. Преди тяхната поява, в периодана бронзовата и, първата фаза па ранно желязната епоха, вър хускалните възвишения възникват и се развиват селища с прилежащи към тях скални светилища (Найденова 1986, 20; Domaradzki 1986 А ;Domaradzki 1990, 50 - 61; Кисьов 1990, 64).Извършените през последните 10 години спасителни археологически разкопки върху Грихълмието и неговото подножие имат съществен принос в изясняване стратиграфията на тракийското селище от предримската епоха и неговото прерастване в град. Откритите в източното подножие на 'Грихълмието (ул. "Н. Господинов") останки от монументални жилищни сгради, гръцка черно фирнисова керамикаи монети доказват, че най-ранният културен пласт, свързан с рбанизацията на града, датира от средата на IV в.пр.Хр. (Мартинова1990). Същата констатация, относно стратиграфията и датировката на пред римския град, бе установена и при археологическите проучвания на част от елинистическия некропол, намиращ се до бул."Независимост", където най-ранните материали датират от IV - IIIв.пр.Хр. (Босначиева 1997). Същата хронологическа ситуация бе констатирана при проучването на крепостните съоръжения, открити върху западните склонове на Трихълмието (Боспачиева 1994). Трябва да се отбележи също, че най-ранните царски гробници край гара Филипово и Първенец, които са свързани с тракийския град върху и около Трихълмието, датират от времето на Филип II и неговите наследници (Кисьов 1001,
Анализът на археологическия материал, открит на територията на Пловдив в продължение на около 150 години археологически проучвания, показва, че липсва! културен пласт, фортификационни съоръжения и находки от периода VI - края па V впр.Хр-Статистическата обработка и анализът на монетите, открити при археологическите разкопки в рамките на Пловдив, потвърждават тази констатация. Установено е, че в монетната циркулация на Филипопол липсват емисии и котективни находки, свързани с ранното тракийско монетосечене (Кисьов 2004. 35) фактически, в монетната циркулация,която е една от основите характеристики за съществуването на градска структура, съществуват два периода. Първият период обхваща времето IV - III в.пр.Хр., когато масово се появява! и разпостраняват монетите на Филип II и Александър III, докато вторият период се характеризира с разпостранението на монети от периода II в.пр.Хр — I в.сл.Хр., сред които, преобладават тези на одриския цар Реметалк I (11 г.пр.Хр. - 12 г.пр.Xp > (Кисьов 2004, 26 -36). Именно топографията па монетите и големият брой емисии на двамата македонски владетели показва, че съществуващото върху Трихълмието селище се обособява като град по времето на Филип II(Кисьов 2004, 36). Археологически находки сочат присъствието на македонски гарнизон в преустроеното от Филип II тракийско селище(Фол 1975, 83; Фол 1993, 296).
Тази констатация потвърждава по-ранните исторически изследвания, свързани с походите на Филип II във вътрешността на Тракия, където македонският владетел завладява по-важниiе тракийски селища като Кабиле, Мастейра,Дронгилон и Филипопол, настанява военни гарнизони в тях и ги превръща в градове ( Данов 1969, 398; Геров 1959-1960, 153; Венедиков1982, 139; Тачева 1987; Фол 1975. 83; 185 - 186; Фол с колектив 1993,295; Рабаджиев 1994, 63; Гетов 1995, 78; Домарадски 1998, 98;Йорданов 2000, 58 - 60).
От тях с най-голямо бъдеще се оказало селището, получило името на македонския владетел - Филипополис,т.е. "градът на Филип" Траките превели това име дословно на своя език, наричайки го Пулпудева (Георгиев 1957; Дечев 1969). В случая Пулпудева представлява тракийският превод на гръцкия топоним Филипополис, като гръцкото име е по-старо от тракийското (Дечев1969).Археологическите свидетелства потвърждават също и известните, но оскьдни на информация, антични писмени извори.
Лолибий'<( Истории, 23.8):
"Прекосявайки Тракия през средата й (183 г.нр.Хр.), той (Филип V)нахлул
в земите на одрисите, бесите и дсителетите. Когато достигнал,до тъй наречения Филипопол. жителите му побегнали в съседните планини и той превзел града с пристъп. След като пребродил цялата равнина и изтребил някои от жителите, а от други получил уверения в лоялност, той се оттеглил, като оставил във Филипопол гарнизон.Този последният бил обаче прогонен от одрисите, които се отрекли,веднага от дадените на Филипа обещания".Полибий е грък по произход, взет като заложник от римляните след тяхната победа над Персей в Рим, където останал като заложник в продължение на 16г
Там е написал история на римските войни срещу Картаген и Македония през 215 -167 г. пр.Хр., на които бил съвременник.
Сведението на Полибий, касаещо Филипопол, е категорично в тринасоки. Филип V пристига в град, чийто име е Филипопол. Градът е бил вече укрепен с крепостни стени и е населяван от тракийскот оплеме одриси.
Корнелий Тацит ( ок.55 - 120 г.сл.Хр.). "Ана/ш", книга 3, пасаж 38:
"Едни от въстаналите размирили местното население, други преминали планината Хемус, за да разбунтуват и отдалечените племена. Най-много и най-добре подготвените обсадили царя (т.е. Реметалк II) и града Филипопол, основан от Филип Македонски."
Херений Дексип ("Скитска история", фрагмент 27):
"Град Филипополис се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на реката Хебър. Казват, че негов основател бил Филип, синът на македонския цар Аминта, по чието име бил наречени градът. Скитите (т.е. готите) нападнали този най-голям и най-стар град и го обсадили".Описанието на Дексип се отнася до 250 г. сл. Хр., когато готите влезли в съюз с карпите нахлули в Тракия, обсадили Филипопол и г разграбили.
Стефан Византийски (" Етническа история"- в статията за Филипополис ):
" Филипополис, град на Македония, основан на река Хебър от Филип (II), сина на Аминта (III)."Извадката е от лексикона на един от най-начетените книжовници откъсната античност и ранновизантийския период, съвременник наимператор Юстиниан I.Новите археологически открития, свързани с древната история наПловдив, потвърждават в голяма степен стратиграфските наблюдения и научни изводи на Л. Ботушарова, изказани още през 60
ге години,относно развитието на Филипопол като град със солидни крепостни стени в периода IV - II в.пр.Хр. (Ботушарова 1965). Разпостранението на монетите с надпис "Одриса" в Пловдив и неговия регион, както и тяхното апликиране върху глинобитния олтар от Небет тепе са доказателство, че градът и неговата околност са населявани от одрисите, което опровергава наложеното в някои изследвания становище, че регионът на Пловдиве бил обитаван от бесите (Фол 1975; Юрукова 1992). Най - вероятно тракийското име на града в периода края III -II в.пр.Хр. е било "Одриса" (Кисьов 2004, 36 - 37).
Новите археологически открития потвърждават научно обоснованата от Л.Ботушарова теза, че Филипопол се превръща в селищен център през елинистическата епоха (Ботушарова 1965,7-9).* При извършените през 1995 - 1996 г. инвентаризации на фондовете вАрхеологическия музей - Пловдив бе установено, че тези уникални предмонетни | форми", открити, според Пейков, от самия него
при разкопките на Небет тепе, представляват обикновени съвременни метални шайби.Цитирана литература:Боспачиева 1995: М. Боспачиева. Спасителни проучвания на обект"Филипопол..! V- _ АОР през 1994. Смолян, 1995, 93 - 94.Боспачиева 199.7: М. Боспачиева. Елинистически некропол на Филипопол. ГАМП. VIII. 1997. 19- 23. Ботушарова 1963: J1. Ботушарова. Стратиграфски проучвания на Небет
ТЕПЕ.
ГНАМП, V, 1963, 70 - 76.Ботушарова 1963 А: Л. Ботушарова. Крепостната стена на Филипополпо северните склонове на Небет тепе. - ГНАМП, V, 1963, 77 - 97.Ботушарова 1965: JI. Ботушарова. Разкопките във Филипопол ипроблемите, свързани с тях. - Археология, VII, 1965, кн. 3, 1-11.Венедиков 1982: И. Венедиков. Тракийската топонимия в движение.Населението на югоизточна Тракия. - Мегалитите в Тракия, част II,1982. Георгиев 1957: В. Георгиев. Тракийският език. София, 1957.Геров 1959 - 1960: Б. Геров. Проучвания върху заиаднотракийскитсземи през римско време. - ГСУ ФФ, 54, 1959 - 1960, 153 - 407.Гетов 1995: Л. Гетов. Амфори и амфорни печати от Кабиле ( IV - IIв.пр.Хр ) 1995.Danoff 1938: dir. Danoff. Philippopolis. - RE, XIX, 1938. Stuttgart, coll.2244 2263. Данов 1969: Xp Данов. Древна Тракия. 1969.Детев 1963: II. Детев. Разкопки на Небет тепе в Пловдив. - ГНАМП, V ,1963, 39. Дечев 1960: Д. Дечев. Характеристика на на тракийския език.София, 1952. Dimitrova - Milceva 1990: A. Dimitrova - Milceva. Sacrificialaltars of Hellenistic Age in Kabyle. - Terra Antiqua Balcanica, V, 1990, 119- 125.Домарадски 1982: M. Домарадски. Тракийски укрепителнисъоръжения IV II в.пр.и.е. - Сб. Поселищен живот в Тракия. Ямбол,1982, 45 -46.Домарадски 1986: М. Домарадски. Тракийски богати погребения. -Terra Antiqua Balcanica, 1986, 78 - 86.Domaradzki 1986 A: M. Domaradzki. Sanctuaires thraces du II
c — I c millenaire av.n.e. - Ada Archaeologica Carpathica, torn XXV, 1986, 89-103.Doniaradski 1990: M. Domaradski. Kabyle and the Thracian cities. - TerraAntiqua Balcanica, V, 1990,49-61.Домарадски 1995: M. Домарадски. Трако-гръцки търговскиотношения. Септември, 1995.Домарадски, Танева 1998: М. Домарадски, В. Танева. ЕмпорионПисгирос. 1998. Драганов 1986: Д. Драганов. Монетосеченето на Кабиле през IV - 1 в.пр.н.е. - Сб. Поселищен живот в Тракия. Ямбол,1986, 90.Йорданов 2 000: К. Йорданов. Политически отношения междуМакедония и тракийските държави ( 359 - 281 г.нр.Хр. ). StudiaThracica, 7, 2000. Kancev 1974: M. Kancev. Materiaux du siteprehislorique de Page du bronze recent et du Halstatt ancient presd'Asenovec, dep. de Sliven. - Thracia, III, 1974, 65 - 76. Кисьов 1990: К.Кисьов. Скални светилища в Родоните и горнотракийската низина,представени с археологически материали и обекти от Смолянско иПловдивско. – Сб. Тракийската култуpa в Родопите и горните поречия на Марица,Места и Стряма. Смолян, 1990, 64 - 74.Кисьов 1993: К. Кисьов. Погребални практики в Родопите в периодаЦ_I
хил.пр.Хр. София, 1993 (дисертация - под печат).Кисьов 1993 А: К. Кисьов. Керамиката от късната бронзова епоха вгробните комплекси or централните Родопи. - Археология.
XXXV,2,1993, 1 - 12. Кисьов 1994: К. Кисьов. Някои аспекти на селищноторазвитие в горното течение на река Стряма през късната желязнаепоха. - Поселищен живот в Древна Тракия. Ямбол, 1994.Кисьов 1996: К. Кисьов. Принос в проучването и датировката наглинобитното култово съоръжение от Пловдив (Небет тепе) и неговатароля в изясняване локализацията на тракийския град Одрюза. -Годишник на Департамент Археология - НБУ, II - III, 1996, 225 - 231.Кисьов 1998: К. Кисьов. Археологически свидетелства, свързани стракийските култови места и практики в Средните и ЗападнитеРодопи в-периода края на II-I хил. пр. Хр. - Rhodopica, 1, 1998,31 - 38.Колева 1997: Б. Колева. Един новооткрит тракийски олтар отПловдив. - ГАМП,VIII,1997, 7- 18.Lazov 1996: G. Lazov. Decorated clay altars. - Pistiros, 1, Prague, 1996, 63 -73. Makiewicz 1987: T. Makiewicz. Formy kultu boslw domowych naterenie Europy w starozytnosci. Poznari, 1987.Мартинова 1990: M. Мартинова. Спасителни разкопки на ул. "Н.Господинов" в Пловдив. - АОР през 1989, Кюстендил, 1990, 114.Миков 1955: В. Миков. Произход на куполните гробници в Тракия. -Сб. в чест на Г.Кацаров, МАИ, .XIX, Ч.П, 1955 .Найденова 1986: В. Найденова. Скалните светилища в Тракия. - Сб.Поселищен живот н Тракия. Ямбол, 1986, 15 - 29.Нейков 1980: А. Пейков. Раскопки в древнефракийском городеЕвмолпия. -Pulpudeva, 3, 1980, 239 - 249.Пейков 1986: А. Пейков. Крепостта на древнотракийския градЕвмолпия. -Сб. Поселищен живот в Тракия. Ямбол. 1986.Пейков 1994: А. Пейков. Етническият проблем и националниятвъпрос на българите. Пловдив. 1994, 24-44.
Пейков 1994 А: А. Пейков. Основните архитектурнисъоръжения на древнотракийския град Евмолпия. - ИМЮБ, т. 20,1994, 55-71. Попов 2002: Хр. Попов. Урбанизация във вътрешнитерайони на Тракия и Илирия през
VI - I в.пр.Хр. София, 2002.Рабаджиев 1994: К. Рабаджиев. Религията в градската култура наелинистическа Тракия. - Сб. Поселищен живот в Древна Тракия. 1994.Тачева 1987: М. Тачева. История на българските земи в древността.София, 1987. Топалов 1994: С. Топалов. Одриското царство открая на V до средата на IV
в.пр.п.е. София, 1994.Фол 1975: А. Фол. Тракия и Балканите през ранноелинистическатаепоха. София, 1975.фол 1993: А. Фол. Кратка енциклопедия "Тракийската древност".София. 1993. фол 1986: А. Фол. Тракийският орфизъм. София, 1986.Цончев 1938: Д. Цончев. Приноси към старата история наПловдив.София, 1938. Чичикова 1975: М. Чичикова. Жертвеникиэллинистической епохи во Фракии. St'udia Thracica, I, 1975, 180 - 195.Юрукова 1992: Й. Юрукова. Монетите на тракийските племена и владетели. София. 1992
http://archeologybg.weebly.com/10531077 ... 71077.html
![:[)]I:](./images/smilies/bravo-o-o.gif "Браво!"){kind=small}