Георги Китов: Траките са живели по-спокойно и по-весело от нас
Човек, който пие вино, живее дълго като костенурка, силен е като лъв и е волен като орел, твърди големият учен в едно от последните си непубликувани интервюта
Отиде си един голям български учен. Георги Китов беше роден откривател, с благ характер и благородно сърце и може би точно затова земята реши да разкрие своите тайни, таени с хилядолетия в недрата й, именно на него. Работеше за името на България, но за съжаление имаше и хора, които му завиждаха и се опитваха да му пречат. За тях Китов казваше: „Мечтая да ме оставят на мира. Имам много приятели и съм благодарен, че са зад мене”.
Когато разговарях с него, ми направи впечатление колко земен и естествен човек е той, дори малко стеснителен, въпреки че името му на голям археолог обикаляше цялата страна, а откритията му смайваха света. Беше завършил история с профил археология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Зад гърба си имаше повече от 150 научни публикации и над 400 научнопопулярни материала. Всяка година, пукнеше ли пролет, тръгваше на археологически разкопки. В експедициите му участваха студенти, учители, археолози, безработни. Ето едно от неговите последни интервюта за вестник “Над 55”.
Господин Китов, какво послание изпращат до нас предметите, идващи от вековете? Разгадахте ли физиката и душевността на хората, обитавали нашите земи в онова далечно време?
- Разглеждал съм внимателно изображенията на образите по стенописите в гробниците в Казанлък и Александрово. Те разкриват едри, стройни, красиви представителки на нежния пол. Според историческите сведения траките са рижави, червенокоси, и със светли очи, но това не се потвърждава от стенописите. В могилата в село Александрово от стените ни гледат няколко танцьорки. Те са с благородни лица, нежен профил и яркочервени устни. Движенията на тези древни танцьорки говорят за бавен, спокоен танц. Зная, че тракийските танци не са били бавни, но са се изпълнявали плавно и спокойно. А яркочервеният цвят на устните, съхранил се и до днес, се е доближавал до естествения и затова стенописците са държали да го подчертаят.
Можем ли по накитите, намерени в гробниците, да разгадаем образите на тогавашните хора?
- Да, можем. Находките ясно показват, че представителките на нежния пол не са притежавали много и скъпи бижута. Накитите са били привилегия на мъжете. Богатите владетели са си купували по няколко жени. Има съобщение от Херодот за следния обичай – когато тракийски големец умре, неговите жени започват да се карат коя от тях му е била любимата. Именно тя е била посичана и заравяна заедно с мъжа си, а останалите страдали, че не са на нейното място. На златен пръстен, намерен в село Езерово, Първомайско, пише: „Аз, Ролистена, умирам с радост заедно със своя съпруг”. Доказано е, че носенето на накити е било привилегия на мъжете. Колкото по-силен и богат е бил мъжът в обществото, толкова повече той се е кичел. Бижутата по онова време са: огърлици, обеци, пръстени, гривни за ръцете, гривни за краката и фибули.
Всички накити са били белег за положение в обществото и знак за суетност.
Кой са най-скъпите?
- Златните. Носели са ги най-висшите представители на тракийската аристокрация. Следват ги сребърните, бронзовите, железните, от кост и от дърво. Най-изкусно са били изработени златните. Тракийските аристократи са се украсявали и със стъклени бижута. Използвана е и стъклената паста – това е непрочистено стъкло, цветно, от което са изработвали много красиви орнаменти с мъниста и силно стилизирани очи.
Кои от накитите на древните траки са изчезнали днес?
- Фибулите. Те са нещо подобно на днешните безопасни игли в модата, само че тогава фибулите са били големи, едри, с най-различна украса по тях, а съвременните са фини. Не са популярни също така и гривните за крака, въпреки че през лятото някои млади дами поставят примамливо на глезените си нежни верижки.
В Долината на царете имало ли е жени владетелки?
- Не. Имало е обаче дипломатически бракове. Сключвал се е брак например между скитски цар и тракийска принцеса – в името на мира.
С какви накити се е отличавал владетелят?
- Със златен венец. Венецът от злато е бил символът на властта. Известен е тракийският владетел Садала, на когото гърците всяка година плащали данък във вид на 250-грамов златен венец. Такива венци у нас са намерени край Враца и в село Розовец, Пловдивско.
Тракийската аристокрация се е отдавала на война и лов. Военоначалниците също се числят към аристокрацията, тоест и те са се украсявали с бижута. Въобще накитите са били символ на заслуги.
Кой е най-високият знак на властта?
- Пръстенът. Пръстен с печат е притежавал само владетелят. Ето, аз нося копие от такъв пръстен. Това е копие на златен пръстен на тракийски владетел от ІV век преди Христа. На него са изобразени грозд, костенурка и глава на грифон. Грифонът е съчетание на лъв и орел. Този пръстен ни носи следното послание – човек, който пие вино, живее дълго като костенурка, силен е като лъв и е волен като орел! Мъдра мисъл.
А какво е съхранила за нас могилата „Голямата Косматка”?
- За първи път достигнахме до гробница на тракийски цар, пълна с изключително богати дарове. Там попаднахме на повече от един килограм злато, художествено обработено злато. Тази гробница е епохално откритие. В нея намерихме 12-килограмовата бронзова глава с очи от слонова кост, великолепно произведение на древногръцкото изкуство. В „Голямата Косматка” не открихме никакво човешко тяло. Вероятно покойникът е бил изгорен. Изгарянето на починалия е било по-скъпият обичай. Полагането на трупа е било за по-бедните. Тази могила в Долината на тракийските царе е нещо невероятно! Коридорът, дълъг 13 метра, е постлан и покрит с дърво. В централното й помещение лежаха, затрупани от вековете, 73 предмета, 20 от които – златни, другите – сребърни, бронзови и железни, са изненада за света със своя вид и форма. В такава гробница естествено не може да бъде „изпратен” обикновен човек. Впрочем всичко, за което говоря досега, се отнася за тракийската аристокрация. За обикновените хора не са правени могили.
Как тракийците са отбелязвали настъпването на новата година?
- Те не са посрещали новата година. Посрещали са новолуние, пълнолуние, пролетта, лятото. Празнували са с веселие, с нестинарски танци, с кукерски маски и много вино – чисто и гъсто, опияняващо.
Дали са живели по-хубаво от нас?
- Живели са със сигурност по-спокойно и по-весело.
18 септември 2008
Само не разбрах, Тракийският Цар ли е ходил до Древна Гърция да позира за изработването на скулптурата и нейното отливане или "Древногръцкия скулптор" е дошъл в Тракия да изработи глинения оригинал и после се е върнал в Гърция за направата на бронзовата отливка и после пак се е върнал в Тракия да донесе на Тракийския Цар своето "великолепно произведение на древногръцкото изкуство"???
