Ето една идея!
Преди време в темата „Сборяново и Свещарската гробница” написах следното за снимката от Лувъра:
„Ето една фигура на Великата богиня Майка Кибела, намираща се в Лувъра. Датирана е 2700 г.пр.н.е. Тя е с удължен врат, тялото и е камбановидно и на него е изобразена като че ли „престилка”, но по мое мнение това изображение символизира - портал.
Така, че тази кошероподобна или камбаноподобна форма на тялото на Великата богиня Майка не е случайно. Може би знанието заложено в тази фигура е, че Великата богиня Майка е ключът, вратата към Господната действителност.”
Но след коментара на SUM в тази тема ми дойде нещо на ум, една аналогия с неолитните храмове в днешна България. Вижте как изглежда скица на храма в Мезек погледнат отстрани /четвъртата снимка от колажа/.
След това нека погледнем към кошеровидния храм /стрелка №1/ през каменните врати /портали/ . Така погледнат храма през вратите/портите/ има удивитело сходство с неолитната кошероподобна или камбаноподобна фигура на Великата богиня Майка.
Както знаете на някой неолитни храмове камъкът на купола се премествал…
Така съзнанието на практикуващия в храма е можело да премине към Портала Слънце по пътя на Силата на Господ.
В този ред на мисли един приятел ме светна, че „удълженият врат на тялото на Великата богиня майка” е всъщност проекция на връзката между отвора на купола на храма и Слънцето, което ние българите наричаме Райчо, Райко и го изобразяваме в много случаи с човешки образ. Всичко това може да видите на колажа по долу.
Това си е баш откритие. 
а самото слънце става глава. 
и ето ти я Великата майка. 
![:[)]I:](./images/smilies/bravo-o-o.gif "Браво!"){kind=small}
