Тракийското светилище Татул

[Свободния Дух]

Въпросната книга на Никола Гигов „Орфей и азбуката” (както и много други в най-различни жанрове) можете да откриете за свободно сваляне в подраздела „История на България” на раздел "География и история" на следния адрес: книги

[Честит Българин]

Това е саркофаг, като този на Татул с издълбана периферия за плътно затваряне с каменен капак. Вътре спокойно ляга човек и даже е "комфортно". Крайщата му са счупени и за това изглежда като улей. Подходът е изпълнен с широки стъпала. По оста му в посока запад на 4-5метра има следи от друго подобно съоръжение.

Там са и тези огромни дискове от камък.

Има и каменни огледала, множество ниши, седалки, кръгове ...
Мястото засега няма да съобщя. Споменавано е във форума.
Снимах там 2013г.

Ч.Б.

[koan]

Sum
"...Двата изсечени каменни гроба, които са над нишата са правени в периода около 2700 г.пр.н.е. Тяхното предназначение не е за погребения, а за ЛЕЧЕНИЕ!..."
Sum
"…на това място жрецът поставял жертвено животно, най-често куче…

Зачетох в сайта на Спароток една статия от 20.11.2013 г. под надслов "Кой е богът на старите българи?"
и що да видя?

"В “Тивериополските мъченици” Теофилакт Охридски нарича българите народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета - ГИБИ, IX, част 2, с.62."

"Трябва да обясним и сведението на Теофилакт Охридски засягащо ролята на кучетата в религията на старите българи.
С кучетата е свързан култът на тракийската богиня Зеринтия. Коренът в името й е зер, той бива тълкуван от езиковедите (Вл.Георгиев и др.) като отговорящ на звер- звяр, т.е Зеринтия, Зверинтия означава господарка на зверовете."

"… култът към Зеринтия е напълно загубен …"

Може пък и да не е загубен. Около 2700 г.пр.н.е. е прекрасно време за създаване на богове и богини и не е изключено в името на Зеринтия, тракийските жреци да са извършвани лечебните практики на Татул.