В този смисъл ми се струва необходимо, с общи усилия да намерим още аргументи за хипотезата (разбира се от тези, които я споделят), идващи от различни независими източници. 
Има един великолепен израз в българския език, който харесвам изключително много, защото е доказвал многократно (поне за мен) своята валидност – Господ си знае работата! Та и в конкретния случай, Господ намери начин, уж някак си случайно, да ме „сблъска” с информация (и то точно в този момент)
, имаща директно отношение към тема, която ме вълнува (в случая т.н. Мадарски конник). Само преди броени дни, на виртуалните страници на този форум, в темата „Кибела – хипотези” от раздел Езикознание стана въпрос за книгата на Киряк Цонев и Мирослава Цонева „Ба’алгури”, и малко по-късно тя стана налична за читателите на форума благодарение на AiKi. Тъй като книгата ми се стори интересна, започнах да я чета прилежно и ето какво открих в нея само преди час.
Как ви се струва всичко това?!?Идвайки в България, древните българи търсят място (а може би търсят мястото известно им от древни легенди) на светилище, където да се извършват общодържавните ритуали при различни случаи – религиозни и светски. Не знам върху базата на какви признаци е избирано мястото на това светилище, това е също въпрос на множество анализи и разсъждения, но този избор пада върху Мадара.
Вярно е, че това светилище не е свързано с названията на Тангра или Ба'ал — ние включваме това пояснение в нашият анализ в разказа за произхода на етнонима на българите, просто за да бъде той по-пълен. И тук отново се сблъскват безкрайните спорове, езикови комбинации и исторически инсинуации за произхода на това название. Едно е ясно – светилището е много по-древно, отколкото може да се предположи. Дори твърде неоправданите, изсмукани от пръстите и дори престъпни напъни на някои наши и чужди „историци" да докажат, че едва ли не там е имало... еврейско светилище от преди не знам колко си хилядолетия показват, че то съществува може би от времето преди Черноморския потоп, когато арийци и семити не са се били обособили в някакви митични дележи, а са били едно общо цяло с някакъв общ праезик, който не бил започнал да се дели на разни езици.
Веднъж, много преди да се задълбоча в анализа на тези проблеми, разказвах на един мой арабски приятел за Мадара и Великият конник върху нейните скали и той неволно възкликна: „А, Мадар! Велико име!" Постави ударението върху втората сричка. Тогава нещо проблесна в главата ми и за миг осъзнах, че това име съвсем не е случайно, че древното тракийско или може би дотракийско светилище не напразно е наречено така. Съмнявам се това название да е дадено от аспаруховите българи, не, това свещено за всеки българин място е наречено така години и хилядолетия преди тук да се появи Аспарух, по времената, в които се ровят нашите историци, търсейки костите и духа на прадедите ни, живели по тези земи дълго преди да се роди терминът българи.
И така – пред мен е използваният до наши дни арабо-семитски корен DWR. Не мога да твърдя, че той е арабски по произход, нещо повече – струва ми се, че неговата древност е неизмеримо по-дълбока от всички показатели, известни на сегашната световна история.
Помним гениалното възклицание на великия Галилей: „И все пак тя се върти!" Този корен изразява вечното движение, което, за човешките представи, в крайна сметка, независимо от разстоянията, може да бъде само кръгообразно. Той означава в различните си превъплъщения въртя се, кръжа, обръщам се около оста си, заобикалям, обхождам, циркулирам, ставам (в смисъл на нещо става, нещо се случва), ръководя, началствам, функционирам, действам, обикалям, закръглявам, пускам в обръщение, предизвиквам световъртеж, търся, работя, трудя се, заобикалям (закон), съм кръгъл, извършвам оборот, извивам, със също така многобройните им производни овалност, закръгленост, кръг, окръжност, ос, орбита, сфера, отдел, среда, обкръжение, главозамайваш, центрофуга пумпал, пергел, оборот, период, припадък, смяна (в производството), сесия, цикъл, стадий, етаж, ария, процесия, кръгово движение, циркулиращ, периодичен, циркулярен, ос, намиращ се в обръщение, обкръжаващ, кръгов, обиколен, въртящ се, орбитален, дом, жилище, здание, двор, ферма, обор, страна, поле (на шахматната дъска), ореол, корона, окръг, учреждение, управление, ведомство, администрация, дирекция, администратор, управляващ, директор, ректор, беда, превратности на съдбата, административен, периодически и т. н.
С една дума — това е един основен глагол, център отразяващ вечното движение, кръговрата на природата и на живота, където няма начало и край.
Именно тази философска концепция е заложена в названието Мадара, най-вероятно още от най-древните, онези, които са превърнали това място в светилище по някаква много важна, но неизвестна за нас причина, преди да са бягали в различни посоки от Черноморския потоп, покрил голяма част от тяхната цивилизация, която предстои да бъде открита, сигурен съм в това! Буквално тази дума, без каквито и да е промени в нея, запазена такава, каквато е била, когато човек е осъзнал великото реално и абстрактно съдържание, изведено от контекста на този корен — ос, център на кръговрата!
Не е ли това директна препратка към Силата в Океана на Съзнанието, създала при своето разгъване проявените структури – Крешаците (нещо, което беше детайлно разгледано в темата „Крешакът - изгубеното знание на Премъдрите” от раздела Многолог)?!? Не е ли това директна препратка към Майката на всички Богове – пластове от тези Крешаци?!? И за „капак” на всичко това се сетих за изречение от първата статия, към която ни насочи sum в първия си пост по тази тема, направило ми впечатление в момента на прочитането му, но тогава просто нямаше как да направя връзката, поради липсата на достатъчно информация.
В индо-иранския свят съществуват стотици топоними, подобни на Мадара, които се извеждат от madar (майка).
И сега изведнъж ми светна, че примерно и в английския език думата „майка” звучи идентично (mother).
Май нещата наистина взеха да си идват на мястото.
