Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

за Познанието... Продължение на двете теми от форума на Спиралата.
sum
Мнения: 2713
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от sum » 27 юли 2012, 20:04

След като Господ /Баал/, не е нито съзнание, нито Чисто съзнание, ни Самозъзнание, ни вибрация, вълна, частица, чувство, нито емоция,
даже чиста емоция като Любовта, според мен, към него не може да насочваме, нито емоции, ни чувста, ни идеи, нито мисли, нито Любов, ни благодарност


Е не е така. :)
Р.Ч.

novex
Мнения: 467
Регистриран: 10 авг 2009, 21:54

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от novex » 27 юли 2012, 20:24

А сега де :D :D тъкмо си мислих, че имам пробив.
Таньо ||| Преживяванията разкриват действителността |||

bin
Мнения: 107
Регистриран: 04 сеп 2009, 14:55

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от bin » 28 юли 2012, 09:40

Любовта трябва да си остане в пласта Любов, това е смисъла на "Всичката любов от мен на теб дарявам", но понеже има Отец и сме в неговата власт, затова се получава изкривяването. Любовта е част от Атман, но не е Атман!
А връзката с Господ е чрез Интелекта, той е Извора :!:

miroki
Мнения: 730
Регистриран: 31 авг 2010, 14:11

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от miroki » 28 юли 2012, 17:51

bin написа:Здравейте!
Искам да споделя в какъв коварен капан попаднах през последните месеци, при чистенето на самскарите и пластовете от решетката.
От миналогодишния самскарен период, Любовта, която се изливаше от сърцето ми при чистенките взех да насочвам към Господ с думите:
Всичката любов от мен на Теб дарявам Господи, през центъра Любов
Това не трябваше ли да се употребява само веднъж?
Или при всяко излизане?

bin
Мнения: 107
Регистриран: 04 сеп 2009, 14:55

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от bin » 29 юли 2012, 09:47

Miroki редно би било да се употреби само веднъж, когато му дойде времето!
Но аз , как да ти кажа, бях попаднал в ролята на "майката-пчела" и Любовта беше се превърнала в моя същност. :D


riderman
Мнения: 207
Регистриран: 01 дек 2010, 21:17

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от riderman » 03 апр 2013, 14:14

Реших накратко да споделя как вървят нещата при мен :)
Практиките ми сякаш протичат напоследък много интензивно,в смисал сякаш много голямо количество от боклуците и програмите се разграждат и изгарят.Разбира се това и възприемам.А връзката с Бал кото,че ли друг път не е била толкова близка,както сега!При самото чистене на самскарите издържам не повече от час - час и половина(дори е много).Причината е че не мога да издържа повече на силата,която ме чисти!Вчера ходих до Бегликташ самото чистене там премина повече от добре.Възприемах как самият пласт буквално се къса на парчета и се разгражда!!!Днес също правих практика,но вкъщи и тъкмо си мислех,че "друго си е на Бегликташ,където цели късове от решетка изчезваха,а в къщи става по трудно" и в един момент от практиката ми точно когато унищожавах сталактона и чистих утаената емоция нещеш ли.....възприех едно голямо и усмихнато слънце,което се радваше и смееше и аз се смеех и разбрах че аз който се смея съм слънцето :sunny: Като,че ли долових,че Господ Бал също се смееше с мен!!!Незнам друго какво да кажа думите ми са слаби!!! :sunny:
Sum според теб дали съм унищожил пласта или все още имам работа?А това :sunny: моят индивидуален атман ли беше,защото аз мисля,че да!?....Може би сега трябва малко да си почина и при следващата медитация да разбера каква съм е свършил!
Поздрави!

sum
Мнения: 2713
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от sum » 06 апр 2013, 17:04

Браво, riderman! :applause:

П.П. Ти си още един пример, че който практикува рано или късно резултати ще бъдат факт.
Поздрави!
Р.Ч.


Viki

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от Viki » 30 апр 2013, 14:40

Здравейте, преди няколко дни изчистих третия пласт. Искам да споделя три много важни момента по време на моето чистене, защото осъзнах, че наистина разбирането е в основата и ще се радвам, ако моята опитност помогне на някой за тежкия трети пласт. Вчера имах въпроси към Румен, но днес опитността за пореден път разкри в мен разбирането, а разбирането ми даде опитност и въпросите ми изчезнаха.
Провокацията да опиша преживяванията ми дойде от Bin, за което съм му благодарна, че с поста си ми помогна на не вляза в капана на Отеца с думите „всичката любов от мен на тебе дар дарявам”, защото любовта и прекрасните усещания, която изпитах в този пласт нямат аналог. След рухването на втория пласт, веднага се захванах с чистенето на третия. В началото ми се струваше абсолютно непробиваем и се чудех от къде да го подхвана.
Вече докато затворя очи усещам познатите вибрации, моля Брахман да ми помогне да изчистя самскарите си, т.е. за мен това означава да ми даде виждане и картини, какво правя и къде се намирам. За мен е много важно чистенето да е абсолютно съзнателно, колкото и да е тежко по някога. Потапям се в решетката, призовавам силата на Господ да изчисти самскарите, умствените боклуци, емоции, оттайки и всичко, което се сетя в момента...и след няколко минути...облива ме вълна от енергия, мощна, трудно мога да остана присъстваща, но се сливам се с това усещане. На няколко пъти щях да изляза от медитация, защото немога да го понеса...толкова е мощно, че ме смазва...издържах и започнах да го изследвам. Огромен товар, огромна маса от..любов...вървя на някъде с този товар и едвам го нося...казвам си..Господи, това ли е човешката любов, какво да я правя всичката тази любов, къде да я занеса? Любов, много любов...от болка, от радост..от всевъзможни чувства, насъбирана сякаш с векове...усетих, че любовтта калкото щастие носи, толкова и болка, изникваха картини от разни животи и хора. Вървях вече почти смазана, когато си спомних за майката пчела. ДА, там трябва да отида, казах си и веднага се пренесох някъде, където възприех огромен огнен център около който се вливаше много вода, с мощна сила, подобно на водопад изливащ се вътре. Виждали ли сте Ниагарския водопад? Седях в пространството с тази тежест, а от среща излъчвателя...тогава казах думите «цялата любов от мен на тебе дар дарявам!» Започна да се излива товара от мен и се сля с останалата течност. Колкото повече изливах и толкова повече ми олекваше. :D Докато почувствах лекота и се изправих. После не помня как се озовах в някакво пространство, където имаше твърда повърхност и аз се отделих от себе си...видях се от страни, като светеща енергия. Започнах да подскачам от щастие и лекота, толкова свободна се чувствах...бях като дете, което не му се е позволявало да играе, а аз като наблюдател му говорих...чакай, успокой се, върви по бавно, не скачай толкова много...усещането беше като родител, който наблюдава детето си да не се нарани и в същото време се радва за неговото щастие. След като се нарадвахме си казах, чакай малко...кой наблюдава и кой е наблюдаваното? Не разбрах...Сляхме се... озовах в някакъв материален свят, в който вървях летейки и летейки вървях...усещане на свобода, на около имаше подобно на нашите планини, гори и вода. Казах си, че искам да срещна Брахман да попитам за името си, ако имам такова. Вървях и летях, над горите и планините, над океана...докато в един момент реалността около мен се промени...озовах се седнала в пещера направена от кристали. Станах. Знаех, че ще видя образа си и я видях, другата в мен *wacko* С черна дълга коса и бяла рокля. Разбрах, че е формата в която съм била, когато съм сляла Атман. Тръгнах да търся Брахман за да питам за името си, но ми беше трудно да го възприема, въпреки, че усещах погледа, гледащ през мен и срещу мен.
Дни наред нищо не се случваше, а аз си блъсках главата и търсех останали самскари и умсвени боклуци. Оставих всичко в мен да се движи и реших, че хората и ситуациите около мен ще ми покажат...сетих се за прословутата фраза: „Който има очи, ще види, който има уши, ще чуе.” И така, заех се да наблюдавам. Резултатите не закъсняха...самскарите започнаха да прозират. Забелязах, че това са най- финните, най съкровенните и най- личните неща в мен. Емоции, с които не бях сигурна, че искам да се простя, защото усещането ми беше за загуба на най- обичаните от мен хора..семейството ми...изпитвах най- силната любов и най- силната привързаност. Започнаха да се зараждат мисли на избор- познанието или загуба на любовтта към близките. Заливаха ме емоции, които мога да определя като ”сладка болка”, но същевременно нежелание да се разделя с това усещане на любов и привързаност. Потъвах бавно в тези емоции и знаех, че ще надделеят, ако не направя нещо. Казах си- всичко е самскари, нали те ни ръководят в този свят докато имаме решетка, а това трябва да са най- финните, тези, които са най- дълбоки. В крайна сметка, сама избрах съзнателния път на чистене, ще се справя и с това. Тъй като в момента не можех да се справя съзнателно, седнах и описах всички, чувства, емоции и мисли, които ме тормозеха...това беше най- тежкия ми момент от чистенето на трите пласта. След два часа, когато се успокоих, прочетох написаното и неможех да повярвам... Те си бяха там- модификация, самскар, емоция...неразделно свързани и на всичкото отгоре написани на лист :uaaaha: Как съм могла да не ги видя до сега? Седнах в медитация и насочих силата на Баал към тях, а те се пукаха или изчезваха в пространсвото по най- лесния начин. Усещах все повече колко е лесно и всичко колко е просто. Чувствах се все по- свободна, а на другия ден изпитвах истинска необвързваща любов към семейството ми. Казах си, как съм могла да постъпвам така с тези същества, та те си вървят по пътя, а аз ги мисля за мои деца...коя съм аз, че ще ги държа с моята обременяваща любов, нямам право...Имах чувството, че съм прогледнал слепец...започнах да усещам същността на хората, сякаш прозира съзнаието през материята. Започнах да чувам, да виждам и усещам всичко, такова каквото е... Продължавах да чистя всеки ден, като усещах вълните как се разтварят през следващите няколко дни. Това беше втория важен момент. Осъзнаването, че ние разиграваме ежедневно самскарите си и когато дойде разбирането, се изчистват безпроблемно.
Третия важен момент се свърза в мен с разбирането, че умствените впечатления остават активни, дори и при изчистена емоция.
За пореден път сядам в медитация за чистене на третия пласт. Започвам с обичайните неща- синхронизация с вълните и мантруването за чистене. Поглеждам решетката, не виждам нищо, освен светлината, която прозира и тя..както я наричам- Бялата рокля, моят Атман. Не виждам самскари, няма умсвени боклуци, няма емоции...но не се и къса пласта. Казах си: - пак зациклих и се оставих да се рея някъде. Отнесох се в световете на Брахман с Бялата рокля. Разходих се, седнах на един бряг и се наслаждавах на прекрасните вибрации около мен, докато не усетих някакво присъствие около решетката. Върнах се да погледна и какво да видя...една тинейджърка !!! :shock: :? В цял ръст, с ученическа униформа и плитки. Бях толкова изненадана, че директно и казах: - Ти пък коя си? – Аз съм най- важния ти самскар и най- невидимия, каза ми тя. В същия момент започнаха да ме обливат спомени, на които бях още повече изненадана. Това са неща свързани с любовта, от миналото. Изненадах се, защото си мислех, че бях отработила тези моменти в разни учения, както и със системата на прошката, а се оказа, че самскара си седи, и той става невидим за мен, тъй- като съм изчистила някога емоцията, но не мога да видя информацията. Рано или късно емоцията пак ще се появи. Поговорих си със самскара, благодарих му и го пуснах да си ходи.
На следващия ден се случи разкъсването на пласта и обливането на най- нежната и мека енергия, която малко се различаваше от предните два пласта...сега имаше усещане за свобода. Знаех, че е края на едно и началото на друго...знаех, че ми предстои да разбия сталактона, да скъсам жилата, събирането на трите форми, сливането с Бялата рокля и най- вече разбиране на реалността извън океана на съзнание.
В следващата медитация беше срещата ми с Брахман, научих името си, което е огромна сила. Задавах много въпроси и разбрах много неща...
Няколко дни неможех да се нарадвам на свободата си, на новите усещания. Докато не забелязах, че има нещо в мислите ми, което е по старому...Не бях готова за среща с Отеца, но се случи, днес...
В тази тема говорим за третия пласт, за това ще спра до тук...Моля ви, споделяйте! Важно е за всички нас, тръгнали по пътя на познанието.
Поздрави!
Последна промяна от Viki на 30 апр 2013, 17:10, променено общо 1 път.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 6 госта