Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

за Познанието... Продължение на двете теми от форума на Спиралата.
alex
Мнения: 687
Регистриран: 02 май 2011, 22:02

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от alex » 20 юни 2012, 17:41

Поздрави и от мен на двете :bravooo:
Последна промяна от alex на 21 юни 2012, 16:35, променено общо 1 път.

galia
Мнения: 142
Регистриран: 26 юли 2010, 20:36

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от galia » 20 юни 2012, 18:29

Има за разказване доста. Ще започна от началото на новото начало.
Стана точно след срещата ''очи в очи''. Трябваше ми малко време да проумея и да възприема случилото се. Вече съм наясно кое какво е. Може би ще ви разкажа само за първите две-три срещи, защото оттам нататък всичко постепенно стана кротко и спокойно и вече си е в реда на нещата.
Бях с главоболие (това е много често при мен) и седнах с идея да се освободя от него. Обърнах се към Кибела за помощ.
Всичко около мен светна. Видях жена като от флуид, но в същото време реална и плътна. И красива. С дълга рокля и относително дълга коса. Протегна ръце и ме пое в обятията си.
Почувствах се като бебе в прегръдката на майка си. Усетих огромна сила и невероятно спокойствие. И сигурност. Сгуших се в нея, отпуснах се и ми се прииска това да не свършва. Беше много хубаво... Говореше хем нежно, хем властно.
К: Какво искаш да направя за теб?
Реших, че главата ми може да почака.
Г: Искам да отида при Бал.
К: Добре, следвай птицата.
Видях, че съм в триъгълен тунел, изпълнен с мека светлина. Птицата летеше пред мен. Малко ми беше трудно да я настигам.
К: Влез в птицата.
Влязох в нея и рязко се изстреляхме нагоре. Кибела през цялото време беше от лявата страна на тунела.
Изхвърчахме в едно бяло светло пространство. Усещането беше за облак.
В същия момент силна конвулсия разтресе цялото ми тяло. Гръбнакът ми се движеше вълнообразно. Потекоха ми сълзи. Усетих как нещо едновременно започна да влиза и да излиза от гърдите ми. Някакво свръхщастие, екстаз или друга емоция, за която не знам точно каква дума да употребя. До краен предел. Думите не са в състояние да опишат това, което изпитвах.
Г: Ти Бал ли си?
Б: Да, аз съм Бал.
Г: Къде си?
Б: Можеш да ме видиш ако поискаш.
Облакът започна да се разделя и се образува нещо като проход в преспа сняг.
Започнах да треперя все по-силно и по никакъв начин не можех да спра. Имах чувството, че това е последното, което ще преживея.
Б: Това е страх.
В следващия момент всичко около мен стана тъмно. Виждах само светещия триъгълен изход на тунела.
Отворих очи, но нищо не виждах. Не помня колко дълго се взирах пред себе си, но там сякаш беше празно пространство. Раменете ми бяха влажни, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето ми. А как треперех...
В следващите два-три часа продължих да треперя. Бях объркана. Не бях съвсем сигурна какво точно се е случило, но твърдо реших, че на другия ден ще опитам пак.
За това, обаче, друг път.
Между другото, след медитацията главата вече не ме болеше. Допускам, че на гадовете не им понася да се мотаят около Бал.



sum
Мнения: 2716
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от sum » 20 юни 2012, 21:39

galia!!! :sunny: :sunny: :sunny:

Няма човек /духовник, папа, имам, йогин, ходжа, отец, пророк, поп, свещеник, магьосник, светец, знаещ, познаващ, учен, учащ, езотерик, гадател, лечител/, организации, църкви, духовни школи и семинари, и разни други учения, които да ти попречат оттук нататък винаги, когато пожелаеш, да бъдеш осъзнато със Силата.
Така че вече имаш пряк контакт със Силата (Бал) а това означава, че си съвършено свободен Атман с индивидуалност. И този контакт, знай, че никой смъртен или безсмъртен не може да ти отнеме. Дори самите богове не могат да ти отнемат тази свобода.
Ето това е най-важното!
А другото е… :D
Последна промяна от Anonymous на 20 юни 2012, 23:16, променено общо 1 път.
Р.Ч.

Light

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от Light » 20 юни 2012, 22:25

Хей, Галя! :)

Очевидно нещата се развиват доста бързо напоследък. Твоят разказ ми напомни за едно мое скорошно изживяване, което се случи, малко преди да освободя напълно Атмана си. Нямаше такъв драматизъм, но пък и аз нямах главоболие тогава... ;)

....
Просто исках да изляза извън Океана. Устремих към повърхността. С мен имаше още някой през цялото време. Усещах го като присъствие. Не помня как стана точно, но попаднах в лодка с големи гребла, която ме понесе към бряг, обвит в мъгла. Когато навлязохме в мъглата, тя се изпари и пред мен се разкри растителност, която се отваряше, за да мога да мина. Усещането е... сякаш всичко е ясно и е точно на мястото си. Тогава не осъзнавах къде съм, но някой ми каза да се върна, защото в Океана ме чакат. Не беше точно като глас или говор, а информацията просто ми се придаваше директно. Послушах го и се върнах в Океана. А и имаше малко страх, признавам си...
После пак съм ходила там 1-2 пъти, за да задавам конкретни въпроси. Усещането да получаваш информация директно е много приятно...

galia
Мнения: 142
Регистриран: 26 юли 2010, 20:36

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от galia » 21 юни 2012, 15:33

Привет, Light!
Наистина е хубаво като задаваш въпроси, да има кой да ти отговори. Особено ако си задала въпроса на когото трябва.
Извън океана, аз лично, не знам как е навсякъде. Нямам много опит и не съм наясно дали е безопасно да ходим където си искаме.
Казваш, че си усещала присъствие. Може да е било някакво съзнание. А може и да не е. Най-сигурно е да питаш. И тогава да решиш дали да се довериш и да се оставиш да те водят някъде. Освен ако не си сигурна къде точно отиваш.
Аз също съм била на едно такова място. Само веднъж. Беше много спокойно. Отвсякъде като че ли се излъчваше доброта. Много беше хубаво, но там не е Бал.
А може пък твоите възприятия са различни и едно и също нещо да го виждаме по различен начин. И това, което аз съм видяла като облак, ти да си възприела като градина или гора. Защото вторият път, когато бях при Бал, той каза, че няма форма, а аз имам нужда от форма, за да го възприеме умът ми.
Така ли е, sum? Кой както ''реши'' ли възприема действителността на Бал?

novex
Мнения: 469
Регистриран: 10 авг 2009, 21:54

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от novex » 21 юни 2012, 16:10

Винаги съм си мислил, че действителността на Бал е точно "Кой както реши да я възприема ". Според мен е най-логично да е така, но sum, ще каже най-добре.
Благодаря и на двете за споделените опитности!
Поздрави!
Таньо ||| Преживяванията разкриват действителността |||

sum
Мнения: 2716
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от sum » 21 юни 2012, 17:47

Galia:
"Кой както ''реши'' ли възприема действителността на Бал?"

Не е точно така, защото триъгълният тунел е факт. Ако искаш да отидеш при Силата (Бал) трябва да се мине през него.
Нека обясня… когато се излезе извън Океана то е все едно да излезеш от водите на Черно море и да отидеш на брега. Но този бряг е разтегливо понятие… тоест това място може да е до делтата на Дунав или до Варна, или до Бургас, или до скалите на Приморско, или до...
Вашето възприятие за реалността на брега може да е различно, както е различна реалността между бреговите ивици до Варна и до устието на р.Велека.
Разбирате ли?
Така че за всеки реалността извън Океана може да бъде друга. Обаче точно в тази реалност съществуват двата триъгълни тунела, през които се преминава, за да се стигне до световете на Силата (Бал или на Кибела). А както вече стана ясно само тези Атмани, които имат дара на Кибела могат да минат през тях.

Galia:
"Защото вторият път, когато бях при Бал, той каза, че няма форма, а аз имам нужда от форма, за да го възприеме умът ми."


Разкажи, моля, какво се случи…
Р.Ч.

galia
Мнения: 142
Регистриран: 26 юли 2010, 20:36

Re: Медитация и… опитности III (3-ти самскарен пласт)

Непрочетено мнение от galia » 21 юни 2012, 18:32

Благодаря, sum!
Вече ми е ясно, че откъдето и да се излезе, пътят после е през тунела. Въпросът е: От другата страна на тунела едно и също ли е винаги?
Връщам се на второто ''пътуване''.
Обърнах се отново към Кибела с молба да ме отведе при Бал. Тя се появи в същия вид и се усмихна: ''Знаеш пътя''.
Намерих се в тунела и полетяхме с птицата. Беше ми, обаче, едно такова трудно. Сякаш бавно се придвижвахме нагоре. Тогава си казах: ''Ами аз имам и змия, освен птица.'' Погледнах надолу. Някъде мнооого далече долу лежеше навита змията. Тъкмо се чудех дали ще реагира ако й кажа: ''Събуди се!'' и в момента, в който си го помислих, тя отскочи като пружина и се изстреляхме в облака.
Разтреперах се като лист. Имах чувството, че съм се разпаднала на атоми и всеки атом трепери самостоятелно. Щастието избликваше от мен като фонтан и едновременно навлизаше в мен като вятър.
Г: Ти Бал ли си?
Б: Да, Бал съм. Искаш ли да ме видиш?
Г: Да.
След този свой отговор просто изгубих представа за себе си. Изобщо вече не знаех накъде съм, аз ли съм изобщо. Не мога да го опиша. Имах чувството, че никога не е имало по-напрегнат миг в живота ми от този, в който беловласият старец с дълга брада трябваше да излезе отнякъде.
И облаците се разтвориха. В образувалия се проход излезе млад красив мъж. Зад него се появи и Кибела. Бяха от една и съща ''материя''. В същия този миг една мисъл като че ли отекна в съзнанието ми: ''Мир и любов''. Това бяха Бал и Кибела. Двете страни на едно и също нещо. Не-пов-то-ри-мо!
Г: Ти така ли изглеждаш?!?
Б: Аз нямам форма. Ти имаш нужда от форма, за да ме възприеме умът ти.
После започна да ми говори. След всяко изречение си казвах: ''Това трябва да го запомня''
Б: Не се опитвай да мислиш! Бъди с мен сега! Аз съм ти дал това име, защото в него има голяма сила. Използвай го!
После ми каза много други неща, които явно са ми дошли в повече, защото нищо не си спомням от тях.
Продължавах да треперя все така силно. Имах усещането, че няма да мога да издържа. Поисках да си тръгна.
Бал ми посочи светещия триъгълен отвор на тунела. Скочих в него и се спуснах надолу като по пързалка.
Отваряйки очи, отново нищо не можех да виждам дълго време. Треперенето продължи до вечерта със затихване. Когато си легнах, още го усещах в гърдите си. Не беше страх.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта