ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Здравейте!
Има купища литература посветена на това, какво е медитацията. Със сигурност всеки от нас е чел какво ли не по тази тема и може да сподели своето знание, и лична опитност.
Важните въпроси за мен са - как да разберем от прочетеното за медитациите кое е полезно и кое не?
Може ли медитацията да ни навреди?

Tarsach, искам да те попитам какви медитации си правил досега и върху какво си медитирал?

Здравейте на всички! Пожелавам здраве и успешни търсения през Новата година!!!
По темата ...
Наистина се надявам Румен и хората с повече опит да помогнат с конкретни съвети за медитациите! Иска ми се да "вкараме" малко практическа насоченост в дискусиите, чрез която да придобием повече увереност в разбирането на познанието. Мисля, че така и осъзнаването ще дойде по бързо.
Ето какво съм прочел до сега за медитацията....
Лесна Медитация от Бабаджи,представена от Roger G. Lanphear и Предметът на медитация отШри Свами Кришнананда, както някои неща по форумите...
На въпроса на Румен..
Не мога да се похваля с нещо, което си струва да се напише..до този момент опитите ми за медитация в най добрия случай са стигали до относителна тишина и ...много светлинни фигури. Никакви звуци, нито усещане за отделяне от тялото. А до обект на медитацията ....още не съм стигнал. Все пак не мога да не спомена за бодежите в областта на "третия син кръг".., които затихнаха в края на есента!
Зная, че трябва постоянство в медитирането/и са ми го казвали!!! /, но за сега целенасочено медитирам един път седмично..., а ако успея да "открадна" време през седмицата, то е късно вечер или сутрин -веднага след събуждане!

Наистина интересна тема се заформя!
Позачудих се откъде да подхвана своето включване и реших да започна с понятията „теория” и „практика”. Всички сме били обучавани в нещо и на всички ни се е налагало после да се сблъскаме с реалността, когато сами трябва да решаваме, действаме и т.н. Самият "живот" представлява точно това – изходна позиция /всъщност може да се нарече и входна/, следва сблъсък с друга действителност, после информация която получаваме, знание и превръщането му в Познание, после отново изходна позиция.
Според мен когато говорим за медитация и опитност, нещата не стоят по-различно. Много важна част от цялата описана „последователност” това е информацията, която получаваме, защото тя определя другото важно в съществуването ни – знанието. А правилното знание предхожда правилното разбиране!
Преди време си спомням, във форума на Спиралата, Румен ме беше попитал защо трябва да се пази интелекта и какво ни дава той. Отговорът беше: „Много е просто. Когато е поднесена правилната информация за Бога, ти да можеш първо да го разбереш. Защото ако разбирането не е правилно за Брахман, как ще го постигнеш? Как ще бъдеш едно с него, как ще се слееш и разтвориш в Брахман, когато свърши времето на тялото???...
Знанието за Брахман ни отваря вратите за неговите неописуеми светове. Затова е много важно той да бъде правилно разбран.
След разбирането, за да се изпълни постигането /сливането/ с Брахман, трябва практики и медитации. Когато човек е готов, ще се изправи очи срещу очи със Създателя си и ще може да контактува с него точно така, както съм го описал в книгата. Достъпно е за всеки...”

Та според мен всеки носи в себе си определена опитност като съзнание. Тя е различна дотолкова, доколкото сме различни и като индивидуални същности. Едни с времето са развили едни умения, други пък съвсем различни. Едни са по-добри в дадено умение от други и т.н. Когато отново идваме в този свят ние имаме две възможности - да се върнем на Пътя и да продължим своето естествено развитие или да се отклоним. Но имаме ли още правото на избор? По времето на Премъдрите не е било точно така, доколкото разбираме от споделеното от sum. Тогава хората са имали възможността да избират, имали са знанието, просто е трябвало да постигнат своя Атман и след това да търсят уникалната си връзка с Господ, за да я преживеят. Идвайки в този свят, съзнанието им е носело със себе си спомена от предишни животи, от предишните успехи и постижения в естественото си развитие. Знаели са докъде са стигнали и откъде да продължат...
В днешно време не е точно така, никак не е така даже...
Някои от нас могат спонтанно да си „спомнят” някои моменти, информация или способности от предишни животи. Когато тръгнем да ги търсим съзнателно обаче сякаш всичко се обръща срещу нас. Започваме да четем книги и да търсим обяснение, питаме тук-там, навсякъде се говори какво ли не. Кой чул, кой преживял, но не разбрал... кашата в главите ни става все по-голяма. Затова казвам, че правилното знание е от огромно значение, то ще подреди скромната опитност в нас, ще подреди събраната информация и разбирането малко по малко ще започне да изгрява. А то ще бъде съпътствано с нови „преживявания”. Знанието неминуемо ще ни отведе на Пътя и рано или късно новата опитност ще стане факт.
Когато вече имаме нужната опитност, знанието ще се превърне в Познание, както неведнъж беше казано тук. Следва нова действителност и ново Разбиране, за да продължим по Пътя, разкриващ Истината за нас самите.

Така че „теорията” и „практиката” вървят ръка за ръка, макар и едното да излиза, че няма нищо общо с другото. Всеки се е сблъсквал с този факт. Но всяко едно от тези двете има своето значение, значение такова, че да не можем да се отклоним от пътя.
Защо казвам отклоним?!
Ами защото има опитност, има и ОПИТНОСТ.
На много места се говори за опитност извън физическото тяло, когато всъщност то спи, а умът ни е в будно състояние. Тогава са възможни и пътешествията в други пластове /светове/ в Съзнанието. От друга страна се говори за сливане с Бога в нас, сливане с Нищото, Пустотата и т.н. Важно е обаче да се прави разграничение.
Затова си мисля, че споделеното в този форум, както и книгите на sum, дават ясното разграничение за тези преживявания. Описанието на структурата на Крешака, просто е уникално Знание. То ни дава възможността да разграничим отделните състояния, до които можем да достигнем, да ги систематизираме по някакъв начин и да ги отнесем към една или друга част от Цялата структура на Мирозданието. Това ще ни даде възможността да видим къде се намираме ние!
От многолозите тук и в Спиралата стана ясно, че пътуването извън тялото и разширяването на съзнанието са различни неща. Когато излезем от тялото ние можем да възприемем различна от материалната действителност, тези пътувания стават най-често с менталното тяло или това е нашето съзнание като ум. Вече в кои пластове ще се намира е друг въпрос /ментални, психични или световете на Брахман/. Но тези пластове ще са все в средната част на Крашака, средния пласт, средната „окръжност”. Защото нашето съзнание като ум съответства на този пласт, наречен в космическите измерения Брахман. Съотнесен към цялото, това е Парабрахман - цялата материална вселена с всичките Брахмани.
Когато говорим за Любовта в нас, съотнасяме я с пласта, който представлява долната част на Крешака. По същия начин отнасяме и Самосъзнанието към третата – горна част на Крешака. Затова има и различни практики, една води до една опитност и познание, а друга до съвсем различно. Значи първо трябва да имаме това разграничение, за да можем да продължим нататък с въпроса за опитностите и правилното им разбиране.
Разширяването на съзнанието е нещо различно, защото вече го свързваме със сливането с все по-горни пластове. След такова разширяване на съзнанието можем да се отъждествим с Брахман или с някоя от другите две форми на проявено Съзнание. Когато съберем в едно тези три форми, ние ще се отъждествим със самия Непроявен Бог. Тогава вече ще сме извън Крешака, а ако пожелаем можем да имаме индивидуалност, която ще бъде изразена в името на Атмана /което ще ни даде Непроявения/.
И все пак кой, кое се разширява в нас?
Ами този, който има правилното разбиране за това, което се случва... Както в началото казахме, това е интелекта. Разширявайки се интелекта възприема новата действителност /а умът е този който „помни” преживяването/.
Затова, когато говорим за контакта с центровете на съзнание, разширяването на съзнанието и т.н., е добре да ги разграничаваме от това, което наричаме будно състояние в ума. Будното състояние е просто едно от 7-те нива на съзнанието, описани в „Ти си това” /25-26стр./.

Та да се върнем на думата „отклоним”. Отклонението е възможно, когато наблегнем само на теориите, възгледите, идеите и т.н. Така ще изпаднем в кръговрата на ума и границите, с които е приучен да борави. Също така отклонение е възможно и когато практически постигнем дадено състояние и после кажем „това е”! Истински търсещия винаги се стреми да намира начини и обяснения. Когато нямаме знанието и разбирането, как можем да сме сигурни за дадено практическо преживяване, какво е и докъде ни е отвело..? Знанието обаче е сила, която дава неимоверно предимство в практиката, Истината дава освобождение...
Сещам се за този откъс от един изключителен пост на sum:
„Очи срещу очи ще се изправят и взорът, който носи знание за Господ, той ще победи. Тогава вече ще си свободен от Боговете и ще можеш лесно да излезеш от бездънното море.
Когато това освобождаване стане, Разумът ще е изгубил своята власт и вече ще си готов за Атман. Тогава в медитация можеш да слееш в себе си трите форми на съзнание и това няма да ти навреди. Ще започнеш да различаваш пластовете на Съзнанието… а щом си пожелаеш, можеш да пребиваваш във всичките му светове. Опознай ги!..”

Също така за медитациите и практиките е от голямо значение постоянството, както спомена и tarsacha. Постоянство в опита да осъзнаем богът в себе си, който няма нужда дори от постоянство...
Така че като заключение ще кажа, че знанието и еднонасочеността са ключови за Познанието.
А както е писано в една поема:
"Познанието - туй е сабя,
но мъчно мога да я сграбя и развъртя в десница мъжка,
защото, братко, няма дръжка.

Вярата…достъпна е за всички хора, а знанието - за избрани..."

Мисля че разсъжденията ми бяха от полза, за да разграничим основните „положения” в Познанието и от тази позиция вече да обсъждаме медитациите, практиките, преживяванията, за които смятам всеки ще сподели по малко. Все пак можем да бъдем полезни по този начин, а щом можем да сме полезни, защо да го държим само за себе си, нали?

ntsk написа:Затова има и различни практики, една води до една опитност и познание, а друга до съвсем различно. Значи първо трябва да имаме това разграничение, за да можем да продължим нататък с въпроса за опитностите и правилното им разбиране.

ntsk, не бях си задавал така въпроса ...мислех си, че медитацията води ...до световете на Брахман?!
Сега следя това, което пишете за духа и душата...то е много важно естествено..., но за повечето хора, които четат и не участват активно, мисля е ....само думи, защото им липсва каквато и да е опитност! Така, че хайде да почнем от първото стъпало, а?! Споделете за първата си практика...или за тази, която е най-лесна?!

ntsk, не бях си задавал така въпроса ...мислех си, че медитацията води ...до световете на Брахман?!

Е, не е точно така, защото най-малкото имаме световете на Вират преди това. Ами Звездните човеци, нашата Слънчева система?
Зависи какво търсим и как го търсим.
Друг е въпроса, че ако не го търсим където трябва, няма и да го намерим.
Това последното може да се случи ако нямаме правилното разбиране за същността на съответната действителност.
С две думи да се "огельпим" здраво, като примерно четем каквото ни падне.

Прост пример - ако имаме нужда да усетим извора на Любовта в себе си, къде да го търсим?
Значи първо трябва да разберем същността на Любовта. Само че хората наричат с думата "любов" твърде различни неща. Както вече знаем обаче, тя е отделен център на съзнание в нас.
От друга страна обичта и егото вървят ръка за ръка, мислите родени от тази "дружба" къде отиват? Изобщо всички мисли къде ги отнасяме? Към съответния център. Излиза, че ние с мисълта си сами градим света, в който живеем.
Границите на ума създават границите на света, който възприемаме.
Егото отнасяме към съзнанието проявено като Ум, чувството обаче къде да го отнесем - ами към съзнанието като Любов.

Когато мислим за обич няма как да разберем за другия център на съзнание в нас - този на Любовта.
Затова има практики, в които ще чистим ума си - нали помниш Звездните човеци захранват с енергия центърът Вират, а това е Мисълта на Брахман. Тази енергия идва от емоцията на собствените ни модификации, с които живеем. Когато умът се балансира, ще разберем че това, което сме наричали обич, е просто една игра на привързаното его. Не отричам егото в никакъв случай, просто не е нужно да робуваме на тази рамка в ума.
В този случай силата на Прошката е една добра практика. Имайки правилното разбиране за "Системата на Прошката", можем и сами да разработим методите си по-нататък.
От друга страна има и медитации, в които нашето търсене ще е отправено към другия център на съзнание, който е и друг пласт в Крешака - това вече ще е Любовта. Същото е и при третата форма на съзнание - Самосъзнанието. Хвани една Кундалини йога да речем. Практикуваш години наред, два, три, пет живота - ами ако през това време не се намери никой да ти каже за другите две форми на съзнание?
Между другото обърнал ли си внимание, че в разговорите във форума досега /както и в книгите на sum/, винаги говорим за Ума /Брахман/ като многопластова структура. За центърът Вишну обаче не говорим по този начин. Вишну просто свети в нас в сърдечната област, само че е закрит от чернилката в решетката от точки около него. Явно има някаква причина, не мислиш ли?

Най-важното обаче е да знаем, че трите центъра са взаимосвързани в нас /благодарение на нашето материално тяло/ и поради това ние можем да ги слеем в едно. Това трябва да ни е изходната позиция вече - Атмана имам предвид.

Питаш за първата или най-лесна практика...
Медитацията, туй нещо много разтегливо понятие ми се струва. Въпрос на лична опитност и разбиране според мен.
Все пак се сещам за един-два примера...
Ами да речем всяка сутрин като се събудиш, преди да станеш още и да започнеш да мислиш за ежедневните си нужди и проблеми, първо спри - осъзнай се.
Веднага след ставане ума трескаво започва да щъка насам натам, бърза да те вкара във филма. Цяла вечер съзнанието ти е било изфирясало някъде и кой знае кой ти е плещил разни неща...
Затова, за да не се вкарваме във "филма" още в самото начало и да се оставяме без избор, аз правя така - отпускам се, мисля си за трите форми на съзнание в мен и чрез волята си се стремя да ги балансирам в мен и да запазя цялостта, която съм. Вниманието ми е насочено изцяло навътре в същността ми, която съм. Осъзнавам, наблюдавам. Кое идва от мен, кое не е от мен. Това, което е истинско е това, което съм, гледам вътре в мен и това е посоката на моето внимание - това е единствената, вярната посока. Вътрешния мир, вътрешния свят, вътрешното внимание.
Каквото подредя вътре, това ще възприема като действителност навън. Аз избирам деня си, това е.

Мисля че това е добро като за начало. Във всяка практика присъства един много важен елемент, било дори и като цел на самата практика - това е контролът. Ти избираш, ти държиш юздите, в действителност от теб зависи дали ще си болен или здрав. Осъзнавай, разбирай причините, трупай опит.
Това е и йога в действителност - контрол.

По-нататък, когато това упражнение с постоянната насоченост навътре ни стане навик, може и да започнем с някои физически упражнения или други начини за развиване на концентрацията. Но всяко нещо по реда си.
За да се стигне до съществена медитация, според мен има още време.

На теб как ти се струва споделеното?

Здравейте, добра раздумка се получава…
Преди да поемем заедно по този баир, наречен медитация, трябва да разграничим някои много важни неща.
Първото нещо, което винаги трябва да знаем, е, че между релакс и медитация има огромна разлика. Това са две различни състояния на съзнанието /ума/ и според мен не трябва да се бъркат. При релакса се правят предимно дихателни упражнения, съчетани с някои физически упражнения, след което сядаш, затваряш си очите, учителят ти е дал предварително някаква мантра /например аум/ и медитираш… Описаното състояние е приоритет в различни школи и обикновено го наричат медитация, но това, което правят тези хора аз го наричам релакс! При това състояние на ума /релакса/ не могат да се постигнат висотите, за които говоря в книгите и Многолога.
За себе си съм убеден, че в почти всички известни в днешно време духовни центрове, практикуващи медитация и т.н. със сигурност смесват тези двете състояния /релакса с медитацията/.., но честно да ти кажа това въобще не ме вълнува. Ами тяхна си работа…

Определено... tarsach явно си забелязал тази разлика между медитацията /релакс/ и другата медитация, за която макар и частично пиша в книгите си. Явно си ходил по разни школи /в което няма нищо лошо/ и си видял разликата, че това, което споделям като опитност е много различно от това, което на теб са ти преподавали.
Лично аз винаги съм апелирал и уважавал личната опитност на всеки човек независимо как е медитирал досега и кой му е бил учител.

Така… Хайде сега прецени сам за себе си, какво си правел досега – релакс или медитация?

Здравейте и от мен!
Темата определено ме интересува. Прочетох двете книги „ Ти си това” ( много впечатляващи!!!) и реших да пробвам да медитирам. Прочетох това онова за медитацията.
Обаче, така като се замисля май само стоя и дремя...

Ако има някакви насоки определено ще са от полза.

То и аз май друго не правя…
Прочетох преди в една книга на Ошо , че след като почна да медитирам траябвало да си мисля за красиви неща , за поляни пълни с цветя и сили трендафилки и други подобни цветни картини.
Пробвал съм няколко пъти насоката му и неможах да си представя нищо… Ни трендафилки , ни поляни или водопадчета… абе скучна работа.
Ако това е релакс значи съм го постигнал.

sum, така е ! това, което съм видял и научил явно е някъква форма на релакс..и е ....далече от онова за което говориш в книгите ! ...та за това и моля за "едно рамо"

ntsc, това което казваш за контрола е точно така..мисля, че донякъде съм го постигнал..., но както казваш рано е още за съществената медитация ?!

Tarsach може да има хора, които няма да бъдат съгласни с моите думи, че има разлика между описания от мен релакс и медитацията.., но нека споделят своята опитност…

За мен медитацията е целенасочен процес, който пряко е свързан със Съзнанието в нас /атман/. Но преди да се стигне до Съзнанието /атман/ трябва да се направят някои подготвителни упражнения. Едните упражнения са интелектуални, а другите практически.
Ако хвърлите един поглед върху основните източни учения, ще видите, че всяко от тях използва в своите доктрини термините „медитация” и „самадхи”. Превода на думата „самадхи” на български е много различен. Според мен най-правилното смислово значение, визиращо този термин е единение с абсолютната реалност /самадхи/.
Но за коя реалност говорят в източните учения?..

Нека да припомня за някои неща, написани от мен за думата „самадхи”. Не случайно в първата книга отделих цяла глава, за да представя виждането на различни школи по този въпрос. Искам да ви обърна внимание върху тази глава… прочетете я пак.
Това според мен е важно, защото, за да продължа да разяснявам какво всъщност правя аз в медитация и вие да разграничите споделената информация спрямо своите знания, първо трябва да стъпим върху някаква обща основа… иначе рискувам да не бъда разбран. Така че нека стъпим върху една обща основа, за да можем да продължим…

Tarsach, прочети внимателно главата от книгата и давай да я коментираме.
/това е интелектуално упражнение, а то предхожда практическото…/