Непрочетено мнение
от Dreamer » 17 фев 2018, 09:58
Благодаря, че оставяш пътни знаци и за мен, Ч.Б.
По пътя, по който всички вие сте толкова напред е успокояващо за начинаещия да вижда че някой се обръща назад.
Чета много, но недостатъчно явно. Книгата и форума - всеки ден. Намерих отговори на въпросите си. Направих първата крачка...
Думите на sum имат огромна сила за мен.
Разбирам, че докато чакам края на март е важно да тренирам basic steps като прохождане по пътя към истинската медитация -
Концентрация, покой, тишина, вглеждане навътре, контрол върху потока от мисли, който завлича надалеч...
Разбрах, че това е различно от релаксацията.
Техниката, че мисълта е като ръка, която пипа безразборно навсякъде, когато не я контролираш е безотказна.
Обяснението за Аз-его и Аз -мисъл, а също и това, че в покой и тишина, опитвайки се да медитираш, тези два Аза притихват и се оттеглят, оставяйки простор на Аз-интелект–/логично е/, също върши добра работа.
Благодарности, sum.
Боже, какви деца сме си останали ментално, без да осъзнаваме, че не само ръцете хващат и подават за облизване всичко...
Днес изгряващото слънце и тишината ме привлякоха и седнах в лотос с изправен гръб. Дишането беше трудно. Осъзнах го чак когато го чух. И разбрах, че изобщо дишам. Огромният поток от мисли, ме завличаше както обикновено, където си иска. Но в този момент аз започнах да искам да Не искам мислите. Просто седях и гледах навътре.
Видях претоварена магистрала над стръмни планински върхове, която остана зад гърба ми. Бях зад мантинелата и крачех по опънато над пропаст без дъно въже. Дишането стана равномерно. Нямаше страх от високо. Имаше облекчение, че не съм вече на магистралата, летейки с бясна скорост. Имах време и способност да се огледам и да усетя... простор, безбрежност, безвремие.. виждах природа с наситени цветове. Чувах далеч зад гърба си тътена на магистралата, но около мен беше покой и простор. Имаше вкус на великолепие, сладост, защитеност.. Появи се любопитство какво има още напред. Планинската природа преля в космос и звезди. Красота...
Знам, че не измислях с волята си всичко това в този момент. Просто го виждах как се реди пред мен като филм и аз бях дете, гледащо го с любопитство. Усетих и изживяване тип "fly over". Сякаш се разкачих от това дете, тръгнало без страх по въжето и го погледнах отгоре. ..
Прелест...
Каквото и да беше това - не го измислях. Може би имам развинтено въображение, което е също толкова неуправляемо колкото мислите, когато обикновено и по навик не ги контролирам. Мислите затихват, акитвира се нещо друго - да го нарека - въображение. Както и да е... Повече ми хареса от мислите.
Станах от позата с усещането, че съм след сън и с олекотено тяло. Прекрасно усещане.
Денят стартира като флуид, който се рее из дансинг под звуците на музика. За разлика от други дни, в които сякаш се качвам на ринга за поредния рунд....Появяват се гадни съзнания /агресия, недоволство, разочарование, гняв/ под формата на маски върху лицата на хора и ситуации за кратко. /удивително, за разлика от друг път/ и после се потушават и изчезват за броени минути, сякаш са фоиерверки, напомнящи за себе си - "Ето ни , тук сме, не си мисли, че сме овладяни с една разходка по въже в цирка"
Да, знам, че сте тук - пакетирани сте и сте приготвени в кашони за изхвърляне.
Чакам само пролетното почистване...