Хипотетичните сценарии в ума

за Познанието... Продължение на двете теми от форума на Спиралата.
alex
Мнения: 683
Регистриран: 02 май 2011, 22:02

Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от alex » 05 окт 2015, 16:23

Здравейте!

Искам да отворя тема за нещо което наблюдавам в себе си.
Става въпрос за игра на ума, нещо като разиграване на хипотетични ситуации.
Забелязал съм, че не само се разиграва като сценарий но има и съпътстваща емоция понякога.

Искам да попитам има ли хора на които им се случва същото?

Някой има ли предположение какво е това, картини предизвикани от самаскарите. Заложени програми от ТЕ, екраниране, "игра" на асоциации, умствената представа на отца, развинтена шайба или нещо др.?

Поздрави :)

bobi
Мнения: 14
Регистриран: 01 мар 2015, 19:59
Местоположение: София

Re: Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от bobi » 05 окт 2015, 20:04

... да има. На мен ми се случва от години.

п.п. - от личен опит :

от както чета и чистя мога да обобщя следното:

Сценарият изниква спонтанно, но винаги предшества близко събитие. Това събитие си е чиста проба пожелано от мен бъдеще. (всичко това е много условно, описвам само случаите в които нещото се е случило в моят материален свят)
Паралел от наученото правя с огледалото, галерията и татвите.
Към момента се опитвам да натрупам опитност. Вече знам че ако вкарам емоция нещата се о..рат. *svirkam si*

alex
Мнения: 683
Регистриран: 02 май 2011, 22:02

Re: Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от alex » 06 окт 2015, 19:20

bobi написа:Сценарият изниква спонтанно, но винаги предшества близко събитие.
Събитие за което си знаел и предизвиква разиграване на сценарий. Или сценария предизвиква случването?
Това събитие си е чиста проба пожелано от мен бъдеще.

Винаги ли съвпада с желанията и вижданията ти ? Доколко си сигурен, че ти пожелаваш даденото бъдеще, а не си в позицията на мишле вкарано в лабиринт. Тоест сценария да е някаква програма която ти казва ще реагираш така или така и съответно да ти се ограничават желанията и дейстията в определена посока?

Има ли негативни сценарии?
Примерно преди няколко дни докато седях близо до трамвайна линия си представих дали ако ме блъсне трамвай ще ми откъсне крака и какво ще бъде тогава. От това няма никаква полза, само влизане в някакво негативно емоционално състояние... И като се замисля само кухарките имат урожай :|
---
Случвало ми се е даден супершантав сценарий сързан с определени хора да бъде "възприеман" от същите като сън. Това се чудя как да си го обясня. Има някакво въздействие върху мен, и чрез мислите и емоциите си съм ги пренасочил към тях, или въздействието е повсемесно и съм бил по-податлив, или незнам.
---
Тоз филм добре описва това за което говоря:
Тайният живот на Уолтър Мити / The Secret Life of Walter Mitty

bobi
Мнения: 14
Регистриран: 01 мар 2015, 19:59
Местоположение: София

Re: Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от bobi » 06 окт 2015, 22:05

Събитие за което си знаел и предизвиква разиграване на сценарий. Или сценария предизвиква случването?
Сценария педизвиква случването
Винаги ли съвпада с желанията и вижданията ти ? Доколко си сигурен, че ти пожелаваш даденото бъдеще, а не си в позицията на мишле вкарано в лабиринт. Тоест сценария да е някаква програма която ти казва ще реагираш така или така и съответно да ти се ограничават желанията и дейстията в определена посока?
Да съвпада не на 100% но достатъчно точно.
За мишлето е така!. Твърдя че до съвсем скоро си бях мишле. Да осъзная тази позиция много ми помогна трилогията а в най трудните моменти хоопонопоно. Така стигах до корена на причината и в практика го премахвам. Ако не се премахне напълно то поне се подтиска много. Смятам че трябва да се концентрирам върху прошката, зеленичък съм още за самскари. След първия прочит на трилогията бях хипер мнителен към всичко. Реших че това не води никъде и започнах експерименти. Както се казва проба - грешка.
Има ли негативни сценарии?
Да има негативни. Те също са спонтанни. Стоварват се е така от никъде. Връщайки се назад аз напараво си бях дойна кравичка.
Сега ... незнам как да го опиша - все едно че сценарият не е мой, някой ми го е споделил... и съответно няма нито приемане нито отдаване на енергия.
Случвало ми се е даден супершантав сценарий сързан с определени хора да бъде "възприеман" от същите като сън. Това се чудя как да си го обясня. Има някакво въздействие върху мен, и чрез мислите и емоциите си съм ги пренасочил към тях, или въздействието е повсемесно и съм бил по-податлив, или незнам.
Да и при мен е така - различното е че не го възприемат като сън а направо ми го сервират като предложение ( сценарий: ходи ми се някъде ама много ми се ходи и решавам да предложа да идем там. Аха да предложа и чувам ... абе я да идем там :496: ) примерът е много груб но е ясно какво искам да опиша. И нещо много важно целият сценарий се случва в порядъка на 10 минути след появата!.
---
Тоз филм добре описва това за което говоря:
Тайният живот на Уолтър Мити / The Secret Life of Walter Mitty
Не съм го гледал - ще се постарая да отделя време

Viki

Re: Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от Viki » 07 окт 2015, 15:27

Здравей, Алекс. Искам да ти дам моето мнение и виждане по въпроса, като психолог и като приятел с опит, вървящ по същия път.
"Сценариите", това са обичайна игра на ума. Сетивата непрекъснато улавят безбройно много информация, а ти като личност, според нагласите и убежденията си сглобяваш тази информация.
Всичко, което е преживяно в този живот се запечатва в ума като картини. Дори и със затворени очи да пипнеш стол, например- умът ти ще ти даде възприятие под формата на картина какво представлява докоснатия от теб предмет.
От както си се родил, тази информация съществува в ума ти капсулована в информация и емоция, което е като готов модел за реакция. Тази реакция служи като готов модел в ежедневието, докато човек борави с тях неосъзнато.
( Друг е въпроса с приятелчетата( ТЕ)- също могат да сложат прожекции, но трудно се разграничават.)

И така, всичко преживяно се създава като един мини сценарий. Можеш да си припомниш информацията (преживяно, помислено, чуто, видяно...) или умът ти да сглоби дадената информация според нагласите, които имаш. На умът му трябва калъп, който непрекъснато се опитва да вкара всичко познато. И го прави...
От гл.т. на психологията, информацията от сетивата може така да се смеси, че да се получат фантазии и нереални сценарии, които да създадат определени емоции и объркване на личността.

Така, абсолютно всички хора боравят с тези сценарии, само, че малцина се осъзнават и ги наблюдават. Така ги чистим и се освобождаваме от тях. Не се притеснявай, наблюдавай ги! Това е супер, че ги забелязваш. Дали са негативни или позитивни не е от значение...всичко е за чистене! :IP

Поздрави :inlove:

Честит Българин
Мнения: 447
Регистриран: 18 окт 2010, 19:04

Re: Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от Честит Българин » 07 окт 2015, 16:45

Чудесно обяснено!!! ::tan:: ::tan:: ::tan::

Viki написа:...всичко е за чистене!
Viki написа:...всичко е за чистене!
Viki написа:...всичко е за чистене!
....................
................
............
.......
...

Основен рефрен!

Ч.Б.

alex
Мнения: 683
Регистриран: 02 май 2011, 22:02

Re: Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от alex » 10 окт 2015, 22:00

Благодаря за отговора Вики!

Прочетох поста ти няколко пъти и все още ми се заформят въпроси. Може би по натам ще питам...
Засега само един въпрос:
Viki написа:Така ги чистим и се освобождаваме от тях. Не се притеснявай, наблюдавай ги!
Когато ги наблюдавам какво се променя?
Те продължават да същестуват там някъде (или по-скоро причината за тях), и даже емоцията която евентуално са предизвикали предполагам ги подхранва.

Поздрави и от мен :)

sum
Мнения: 2534
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от sum » 10 окт 2015, 23:28

alex написа:Когато ги наблюдавам какво се променя?
Можеш да променяш (управляваш) само това, което виждаш и разбираш. Това, което не виждаш и не разбираш не можеш да управляваш. :)
Р.Ч.

gydel
Мнения: 74
Регистриран: 07 ное 2012, 13:26

Re: Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от gydel » 11 окт 2015, 09:36

Преди 4-5г участвах в един форум където един успя да ми "индуктира" една идея, за която си нямах понятие. Това е да наблюдавам като си давам отговор на някой въпрос, на какво се "опирам". Напр. защо едно е правилно, а друго неправилно. За подобни отговори, ума се опира на нещо, критерии, чрез които решава кое е правилно. От друга страна може да има чисто емоционална съставна в ситуацията - нашето отношение. Напр. ако въпроса се отнася към някой близък за нас. И понякога рационалната и емоционалната съставна могат коренно да си противоречат. Напр. рационалната част оценя неправилно, но емоционалната част - неправилно. Напр. да признаем публично, че сме сбъркали и това да има нежелани последствия. Това е относно нас самите, но ако е за децата, които автоматично сме поставили с по-висок приоритет?
Та взех да наблюдавам отговорите си. Щото ума ми постоянно работи - защо това, защо онова спрямо мен и спрямо други. И когато започнах да си задавам и въпроса "защо така мисля"... нещата придобиха много по-широка перспектива, открих цяло друго измерение, за което не бях си давал сметка.
И открих много неща за себе си и за другите.

Та така с наблюдението.

berbera
Мнения: 56
Регистриран: 29 май 2013, 11:34

Re: Хипотетичните сценарии в ума

Непрочетено мнение от berbera » 11 окт 2015, 18:47

Такъв ли е начинът по който можем да променим виденията ни за бъдеща ситуация, като контролираме и променяме тази ситуацията във въображението си по начин, който искаме, а не по това което бълва умът?- Управляваме това, което виждаме?

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 4 госта