Веданта Общество - България

[sum]

Молитва на деня: 21-ви март
Свами Витамохананда
„Къде си Ти, о Боже?
Моето разбиране не струва нищо.
Ти си Безкрайната Смелост и Светлина,
които възникват като вълни от космическата енергия.
Ти си Божественият Лекар;
Търся подслон единствено при Теб,
за да бъда освободен от демоните на съмнението,
страха и безпокойството.”

Коментар на Р.Ч. –
„Къде си Ти, о Боже?”
А, де… къде е?!

„Моето разбиране не струва нищо.”
Ха добър ден… Има проблясък на разум в теб.

„Ти си Безкрайната Смелост и Светлина…”
Безкрайна смелост!?!? Ти бъркаш юнак Илия с Господ.

„Ти си Божественият Лекар”
Айдеее… Господ току що го анатемосаха за джи-пи. Остава и телефон за спешни случаи да оставиш…

„Търся подслон единствено при Теб, за да бъда освободен от демоните на съмнението,
страха и безпокойството”
И ако няма и не съществува такъв подслон как ще се освободиш от демоните си, о научено, Свами?
Как ще се освободиш от страха и от безпокойството, извиращи в теб?
На този етап няма как да го направиш, защото твоето разбиране, както сам подчерта, „не струва нищо”.

[sum]

Молитва на деня: 22-ри март
Свами Витамохананда
„Боже, накъде да се обърна?
Какво да правя?
Къде да намеря опора -
аз, измъчваният от страх?
Къде си, о добри и човеколюбиви Боже?
Търся подслон в Теб и само в Теб.
Спаси ме веднъж и завинаги.”

Коментар на Р.Ч. –
„Боже, накъде да се обърна?”
Назад, към себе си.

„Какво да правя?”
Започни да четеш, да мислиш и да разграничаваш.

„Къде да намеря опора - аз, измъчваният от страх?”
В знанието за любовта, която съществува без кармични самскари.

„Къде си, о добри и човеколюбиви Боже?”
Там, където сега ти не можеш да дойдеш.

„Търся подслон в Теб и само в Теб.”
Не става така…

„Спаси ме веднъж и завинаги.”
Сам се спаси.

[sum]

Молитва на деня: 23-ти март
Свами Витамохананда
“Господи, Ти си Този, който дава всеки успех.
Ти си Блаженството на света.
Слава Тебе, Боже!
Ти си всепроникващ и спасяваш всеки от трудности.
Ти си жизнената енергия на всички същества.
Ти живееш в сърцата на йогините.
О Върховни, води мен, Твоя смирен отдаден.”

Коментар на Р.Ч.-
„Господи, Ти си Този, който дава всеки успех”
Е, айде сега… как така Господ давал всеки успех?! За някой хора е успех да си изперат чорапите например, значи излиза, че Господ и с това се занимава. Браво бе, Свами...

„Ти си Блаженството на света.”
Е, айде сега… бил блаженство и то, моля ви се, на света. То и шопара е в пълно блаженство, когато се въргалят в калта. Каква е разликата тогава между едното блаженство и другото?

„Слава Тебе, Боже!”
Амин.

„Ти си всепроникващ и спасяваш всеки от трудности.”
Спасявал всеки от трудности!?... Да, бе, особено войниците на фронта. Всеки сам си създава трудностите и всеки сам се спасява от тях.

„ Ти си жизнената енергия на всички същества.”
Айдее… Господ го превърнаха и в прана )))

„Ти живееш в сърцата на йогините.”
Ти сам ли го провери това твърдение или просто ти е дошла идеята след втората медовина?

„О Върховни, води мен, Твоя смирен отдаден.”
Овцете смирено се водят, прасетата и те се водят, пуйките също се водят, мисирките и са водени, тапирите и те се водят… Само човек не се води, защото природата го е направила своего рода да бъде водач. Свами, обаче, иска да ни натрапи (явно по негов издържан във времето модел), че ние не сме водачи, а чифтокопитни.

[sum]

Молитва на деня: 24-ти март
Свами Витамохананда
„О Господи, премахни страданията ми и ме дари с Твоето видение.
Нека ръцете ми те боготворят, каквото и да правят.
Нека очите ми се радват единствено на Твоите славни проявления.
Нека с обонянието си усещам Твоя сладък аромат,
а ушите ми да слушат за Твоето величие -
по Твоя удивителен и очарователен начин!”

Коментар на Р.Ч. –
„О Господи, премахни страданията ми и ме дари с Твоето видение.”
Да те дари с неговото видение?! ….ВИДЕНИЕ!?!?! Алоу, тук не ти предаването „Пентаграм”.

„Нека ръцете ми те боготворят, каквото и да правят.”
Свами, всъщност ни казва да не се притесняваме ако крадем, защото дори като такива ние пак може да боготворим Бога. Сиреч, тук обръщението е към джебчиите – кради и се хваляй с Бога.

„Нека очите ми се радват единствено на Твоите славни проявления.”
Има славни битки, славни победи, славни пенсионери и т.н., но за славни проявления не бях чувал.

„Нека с обонянието си усещам Твоя сладък аромат”
…Сладък аромат!? Значи Бог просто си мирише, така ли? Браво бе, Свами…

„а ушите ми да слушат за Твоето величие - по Твоя удивителен и очарователен начин!”
Свами, я си прочети отново изречението. То бива изсмукани от палците стъкмистики ама чак пък толкова…

[sum]

Тези ги бях позабравил… Я да видим какъв гювеч са ни сготвили за днес:

„Съкровище на деня: 18-ти януари
Свами Витамохананда

Да осъзнаеш своята неразумност е първата стъпка към разума.
Съзнанието за собственото несъвършенство е началото на пробуждането на душата.
Всички ние сме непрестанно връхлитани от съмнения и трудности.
Борбата на душата с тази тъмнина е също така нейната борба да намери светлината.
Всеки индивид е възкачване от първоначалното небитие към пълното битие в Реалността, от Асат към Сат.
Нека всички ние се пробудим и изправим!“

Коментар на Р.Ч. –
„Да осъзнаеш своята неразумност е първата стъпка към разума.“
Сега. Да се твърди, че „осъзнаването е стъпка към разума“ е все едно да се каже, че копанът от пилето е стъпка към пилето. Ами... всеки си има таван.

„Съзнанието за собственото несъвършенство е началото на пробуждането на душата.“
Несъвършенство!?! И таз добра. Човеците сме съвършени и по природа, и по интелект... само че, Свами откъде да го знае това. Това, че такива като просветеното Свами ни втълпяват, че сме били несъвършени означава само едно – слушайте ме и аз ще ви направя съвършени... папагали.

„Всички ние сме непрестанно връхлитани от съмнения и трудности.“
Тук съзирам безизходицата, в която се намира авторът... и която безизходица съзнателно иска да припише и на нас. Съмненията и трудностите на Свами не са мои, така че да не ме слага под общия знаменател.

„Борбата на душата с тази тъмнина е също така нейната борба да намери светлината.“
Значи излиза, че душата се бори да намери светлина и за целта се бори със тъмнината (съмненията и трудностите). Брех... ами ако нямаме съмнения и трудности тогава какво става – няма да има борба, нали? Тоест тогава душата не се бори, а просто си съществува в естественото си състояние, което е светлина. Щом самата душа е светлина какво има да търси, с какво да се бори, за да я постигне?! Това е все едно Слънцето да търси начин да излъчва светлина при положение, че свети.

„Всеки индивид е възкачване от първоначалното небитие към пълното битие в Реалността, от Асат към Сат.“
Като прочетох това тъкмо се зарадвах, че има надежда за гуру и айдее... глаголът "възкачване" просто ме срути в бездната на Свами. А съждението „първоначалното небитие към пълното битие в Реалността“ просто плаче за рамка, защото показва границите, от които не може да излезе неговия ум.

„Нека всички ние се пробудим и изправим!“
Ади, де… от кога чакам да се изправиш и да излезеш от бездната, в която си.

[Astronomer]

Не знам защо, но искрено ме напуши смях. То вярно, че трябва да се изобличава фалшивото от истинското и да се показва собственото невежество, но това вече е доста... Тук тези Веданта общество ми звучат малко като "Добре е, че е добре, което като цяло е добре". Изобщо някакви въртения в някакъв омагьосан кръг, от който няма излизане, братче...

[sunshine]

Вярно,че ги забравихме тези веселяци Бря,бря...как освежиха деня ми Ще трябва по-често да ги навестяваме, че белким и ние се светнем за туй-онуй

[sum]

Шри Рамакришна
"Когато човек постигне Божественото блаженство, той се опиянява от него; няма нужда да пие вино, въпреки че изглежда като пиян. Когато видя Нозете на моята Божествена Майка, се чувствам толкова пиян, сякаш съм изпил пет бутилки вино. В това състояние човек не може да яде изобщо нищо."
“Teachings of Sri Ramakrishna” („Ученията на Шри Рамакришна“), изд. „Адвайта Ашрама, Калкута

На изображението по-долу: Шри Рамакришна в самадхи, поддържан от племенника си Хридай.

Сега.
Така нареченото „Божествено блаженство“, продиктувано от контакт с Бога или с Майката не води до никакво опиянение, а до плътно Разбиране на реалността, в която няма място за никакви неконтролирани емоции, както е описал гуру в своите „Ученията на Шри Рамакришна“.
Когато човек (пиша го това от позицията на Атман) е в контакт с Бога (да рече с Бал), тогава няма никакво опиянение, никакви бутилки метакса, никакъв гроздак в режим 42 градуса, а прозрачна Реалност, чрез която се възприема всичко съществуващо в Крешака в един единствен миг. При това състояние няма никакви неконтролирани емоции, а само Разбиране. Това е.
Обаче от текста на гуру разбирам, че за Шри Рамакришна преживяването на реалността не е така. И изобщо да му се чуди човек каква да му е реалността след като за него явно не е било проблем да изпие пет бутилки вино. (!?!?!?) Забележете думите му:
„…се чувствам толкова пиян, сякаш съм изпил пет бутилки вино.“
Ами алкохоликът може да знае и да направи разлика колко е пиян (в сравнение от друг път) само ако редовно пие, нали? Тоест, когато изпие една бутилка ще знае, че е малко пиян, при втората повече пиян и т.н., а при петата вече ще е толкова пиян, че не само ще вижда „Нозете на моята Божествена Майка“, но може и да види десния палец на Баща си как се стоварва върху челото му.
Веселяк.
А това изречение от текста просто плаче за рамка:
„В това състояние човек не може да яде изобщо нищо.“
Че кога сте чули и видели алкохолик да се храни?!
Разбирате ли – дори да се напие и да се клати като Мая Плисецкая в „Умиращия лебед“ племенникът му ще го хване, за да не падне. А това за неговите последователи ще означава, че в този момент Божата Майка му прави масаж на лумбалния прешлен.
Е, няма такъв виц…