Текстове от наше време

[sum]

Здравейте.
Миналата година реших да възродя различни текстове от наше време, свързани с Познанието, което сме имали и практикували. През декември успях да възстановя един от нашите свещени текстове. В него се описва пътя на Съзнанието към свободата и капана, в който може да попадне…
Този текст е интересен и с друго, защото някои думи Бал ми ги продиктува в близко до оригиналното им звучене от наше време. Всъщност като четете текста няма как да не ви направи впечатление, че това са странни за съвременния български език думи. Поради тази причина отбелязах срещу тях съвременния им смислов еквивалент.
Ами… това е.
Приятно четене и успех със самскарите този сезон.

към дедите.doc

(32 KиБ) Свален 863 пъти

[tarsach]

уникално! .... и някак познато?!

БЛАГОДАРЯ!

[riderman]

Sum,Благодаря!!!
Всичко звучи сякаш толкова познато.....

[berbera]

Хм, всичко това събрано в няколко реда. Измислено е само за определен кръг от хора, които да го разбират, а за останалите ?

[Свободния Дух]

Хм, всичко това събрано в няколко реда. Измислено е само за определен кръг от хора, които да го разбират, а за останалите ?

А за останалите...? Който има желание и устрем, ще продължи по Пътя си, водещ го към Разбирането на Това Което Е.

[Viki]

Благодаря!
Друга дума няма!

[Equilibrium]

Думи няма, с които да опиша усещанията, които ме обгърнаха, след като изчетох тези слова. За пореден път се убеждавам каква огромна сила има заключена в стария ни език.
Благодаря, sum!

[galia]

Много особен текст...
Аз не мога да кажа, че усетих да ми е познат(с изключение на един стих) или близък. Не става въпрос за смисъла. Той е ясен. Думите(оригиналните) звучат странно и ги асимилирам трудно. Изненадах се, обаче, от начина, по който се почувствах.
Докато го четях за първи път, сърцето ми започна да бие толкова силно(не бързо), че всяка клетка буквално ми пулсираше с този ритъм. Цялото ми тяло реагира. Все едно започнах да излъчвам вълна с честотата, с която пулсира сърцето ми.
След това го прочетох отново. После пак. И пак, и пак, и пак...
След няколко часа го отворих отново. И започна голямото четене на нова сметка.
Днес това се повтори. Нещо, като че ли, ме кара да го препрочитам, без да знам защо.
Вече го запомних наизуст и пак ми се иска да го чета.
Това наистина не мога да си го обясня.
Благодаря, sum, за новото предизвикателство в зората на Новата пролет
Успех на всички, които вече са запретнали ръкави!

[vnanev]

Настръхнах, енергия потече по вените ми. SUM благодаря.

[berbera]

Не мога да не си го кажа, този текст действа като плацебо