Благодарности към sum

[sum]

Благодаря ти, FireFlyingWings.
Радвам се, че при теб нещата вече се подреждат…

Поздрави!

[elara]

Като обемност, думата чудо не се помества в това, което направи sum в моя случай. Като сила, думите са слаби да изразят моята благодарност и възхищение.....
Да опитам все пак да ви разкажа...............
На 21 март 2013 година в едно снежно утро се събудих със страшни болки в лявата част на гърба. Не искайки да приема сериозноста, си дадох успокоителната диагноза „спала съм накриво” и направих възможно най-вредното което можеше да се направи: масаж, горещ душ и кварцова лампа. Болките се увеличаваха.
И аз, като човек, който не ходи по лекари, доброволно отидох до близко намиращия се домашен лекар.
Лекарката се усъмни за инфаркт и помоли пациентите да напуснат приемната и още там ме включи на апарат за да провери сърцето. Такова нещо не бях виждала, в приемната да се прави кардиограма. Лекарката беше се изплашила че ще си умра в ръцете й…
Не беше инфаркт, само дето болките бяха неистови…
Изпратиха ме спешно в болницата. И там вече констатираха изкочил 6-ти вратен прешлен. Понеже прешлена ми беше изхвръкнал затова и смазочната течност се беше разлята и нервите наоколо се давеха в нея,… от там нетърпимите и ужасни болки. Ама като казвам болки това означава буквално до припадък. Просто няма такава болка.
Лекарите баха категорични - веднага операция! Искаха да сменят моя прешлен с друг от някаква сплав… май титан беше.
Аз... умрях от ужас. Беше ми ясно какъв шанс имам да не остана инвалид.
Помолих за малко размисъл и се обадих веднага от коридира на sum.
Sum също беше категоричен: никаква операция, идвам, чакайте. Без да се замислям имайки му пълно доверие реших, че ще чакам.
Казах на лекарите че се отказвам от операция и те не можеха да разберат… казваха голяма грешка правите,… дадоха ми успокоителни и се прибрах. Разбира се болките си продължиха.
Отидох след това при един от най-добрите ортопеди, който като видя снимките каза: на това място се оперира само в краен случай, не препоръчвам операция за смяна на прешлена, ще се опитаме с инжекции. И ми би една кортизонова инжекция. Прибрах се и се нагълтах със всякакви хапчета за да спра поне малко от малко болката. Успокоителните ме приспиваха, аз почти не смеех да се движа.
И sum дойде. Усмихнат, пълен с доброта и човечност....... И започна веднага с лечението. Нито за секунда не се съмнявах в него, но вече знаех, че е сериозен случай, не можеше да се скрие и нямах никакви илюзии какво ме чака ако нещо се обърка.
Още на другия ден имах подобрение. След 4 дни вече усещах, че всичко е наред. Тогава отидохме заедно в същата болница за втора снимка, да се види кое как е.
Много беше смешно, защото лекарите като ме видяха в приемната решиха, че аз съм размислила и идвам да ме оперират. И една сестра влезе при мен със система да ме подготвя за операция.

Обаче сестрата като разбра, че искам само снимка а не операция, с още една сестра ми се накараха едно хубаво и ме изхвърлиха като виновно псе да чакам ред за снимка. Беше много весело................... Снимката излезе и лекарите не можеха да повярват, че нищо ми няма. Със новата снимка отидох пак при същия ортопед. Той като я вида каза: брей, че те прешлените ти са наредени като мъниста, че те са като нови.... Дори следи от разместването няма, не е дори охлузено... Ама тя тази инжекция е свършила чудеса! Да вземем да поръчаме повече за такива случаи.
Голям смях Още малко и ще повярвам че инжекцията ми е наместила прешлена. Като го попитах имал ли е други случаи при които кортизон да намества изхвръкнал прешлен той само поклати глава и нищо не каза. Ами какво да каже ?!......

И така... имам чисто нов гръбнак и прешлени. Наистина са наредени като мъниста.
Искам да подчертая, че болката оздравяваше на степени от горе надолу. Първо се освободи рамото, после се освободи лакатната част, после китката на ръката и най накрая безименния пръст.
Просто чувствах, как се освобождавах/обновявах на етапи.
И така, ето аз съм жива и здрава, прешлена си е на мястото и... аз нямам думи за да искажа моята благодарност към sum.
Стана чудо, така е.
Безкрано съм благодарна, sum.
Светът е друг, откакто те има. Защото хората разбраха, че не са само играчка на съдбата, а са други чрез познанието което ни даваш с божествени размери.
И осъзнато аз съм Това.....................

[sum]

Еееееееееееееее ми...
Ами това е положението!

Поздрави!!!

[sponj_bob]

Казвам, здравейте, на всички!
Леле колко много вълшебства!!! Аз също съм част от една такава вълшебна случка! С няколко реда ще се опитам да Ви разкажа за нея.
Благодарение на sum от няколко месеца се върнах от "някъде". Не знам къде беше това, но със сигурност ме нямаше. Някой друг живееше моя живот и ползваше моето тяло. Беше го повредил и "изпил" силите почти до последната "капка". Когато се опитам да си спомня годините преди това, ми приличат на някакъв тежък и мъчителен сън, с много болка (физическа и емоционална), отчаяние, безсилие (пак физическо и емоционално), имах усещането, че вече нямам сили и да дишам дори.
Всичко това се промени. Промени се след срещата ми със sum - септември 2013. Не мога да обясня какво точно се случи тогава, защото и това ми е доста мъгливо, но резултата е: отново съм "АЗ" "Избистри" ми се главата, знам какво искам, имам сили, в тялото ми се стартира обратния процес - на оздравяване, сякаш започнах да гледам света с други очи, всъщност с моите . Издържам на 12-13 часови дежурства (с постоянно ходене и потичване) и след като се прибера вкъщи имам мааалко сили и да помогна на детето си в училище. За друг може да е смешно, но тъй като само преди 4-5 месеца бях полужива, това за мен е голяма радост. И оздравяването продължава!!! Когато напълно се оправя, вероятно ще литна!!!
Всичко това е заради sum!!!
sum Най-огромното БЛАГОДАРЯ е за теб !!! Знам, че знаеш, че не мога да изразя с думи това, което идва от сърцето ми , но го усещаш! Искам да съм като теб, искам някой "ден" след време, отново да имам щастието да си "наблизо", защото може би този живот няма да ми стигне, за да науча всичко, което носиш
Това е от мен!

[sum]

Еееееееееееееееееее ми...
Това е положението, sponj_bob!

Обикновен човек едва ли би издържал това, което ти преживяваше години наред. Много се радвам за теб…
Поздрави!

[zlatno_slance]

Още веднъж: БЛАГОДАРЯ, sum !

[FireFlyingWings]

Sum, казах ти, ако си ми пред очите ще те съборя с меча прегръдка от радост! Какво да говоря...Усещам такава лекота, свобода, след като ми помогна да се справя с проблема си. Ето и историята: Миналата календарна година започнах да получавам много сериозни кръвоизливи по време на месечния си цикъл, стигала съм до спешния център. В критични моменти нямаше спиране. Не закъсня и диагнозата - миома с големина на кестен. Имам я на снимка. Да! С това се живее, но нужно ли е?! Започнах да се опитвам сама да намеря причината за появата й и какво я хранеше. Разбрах, че е причинена от дългогодишна обида, унижение и пр. Започнах да опитвам сама в медитация да я чистя, импровизирах, не знаех точно как. Един ден се случи да събера смелост да потърся sum /не го познавах лично/. В разговора ни по телефона той бе така приемащ, уверен и топъл. С няколко изречения успя сякаш да ме "надъха" да се справя. Ако не съм точна тук, може да ме допълни, но тогава така го разбрах. Каза ми: "знаеш, че си мъжко момиче, опитай да се справиш сама". Започнах по уверено да "опипвам" миомата в медитация. Беше живо съзнание! Приличаше на нещо, като циклоп! Казвах на Бал да я чистим, като си слагах ръцете в пирамида, точно над нея. Не знам правилно ли е било, но тя започваше да реагира, сякаш мърдаше, щипеше, недоволно. Спокойствието й бе нарушено, храната й бе спряна. Работих над обидата в медитациите. Месеци след това имах късмета да срещна sum лично. Беша вълнуващо за мен. Някак очаквах да срещна някакъв "учител", зает човек в компанията на който ще се чувствам много смутена. Оказа се, че срещнах един семпъл, искрен човек, който бе така топъл и приемащ и се смееше, не мога да ви опиша комфорта, който ми донесе. В същото време подходи много сериозно в работата с мен. Той ми помогна на всички необходими нива тогава, включително се срещна и с миомата. Обясни ми всичко разбираемо и внимателно, даде ми указания какво да правя. Работи с такава видима лекота, а в същото време с толкова увереност и СИЛА. Не знам как да го опиша, той опитно умееше да канализира необходимата сила с необходимата енергия. Задържа ръцете си над миомата и за период от може би 20 мин. усетих толкова силно напрежение, болка, като разкъсване и горещина, сякаш ми правеше безкръвна лазерна операция!!! Каза ми, че до известна степен съм успяла да я смаля сама и съм се справила добре, но той просто я унищожи. След това, което направи Румен, аз не отидох на преглед. Не подложих на съмнение резултата. Болеше ме малко след това, той грижовно питаше как съм на няколко пъти. Спяха жестоките кръвоизливи и контракции!!! Вчера, доста месеци след това бях на профилактичен преглед. Гинеколога седеше и мигаше срещу екрана невярващ на това, което вижда. Каза, че има тъкан, която е леко видоизмемена /като белег/. Това е белега който е останал от миомата в тялото ми! Преживяното, хора не е като хипотетично казаното. На фона на последните дебати във форума само ще допълня, че аз не взимам страна, не философствам... аз преживях това през сетивата си! Всеки да си прави изводите. Ами sum, какво може да ти каже или да направи човек, "това е положението". Благодаря

[sum]

Eeeeeeeeeeeeеееееее ми... това е положението

Много се радвам за теб.
Поздрави!

[nstatev]

Честита Нова година!
Отдавна чета във форума, но това е първото ми включване с писане. Радвам се, че го правя за да изразя благодарността си към Румен. Ето накратко историята на "чудото", което сполетя и мен (слагам думата в кавички защото за мен и вас може да е чудо, но за Румен си е призвание и може би ежедневие).
Миналата година синът ми си счупи капачката на коляното при падане. От удара се бяха отчупили две парчета от нея, бяха увредени сухожилия, връзки и т.н. В резултат в продължение на един месец не можеше да го движи, камо ли да стъпи на крака си.Няма да ви разказвам подробно за ходенето при различни специалисти, различните диагнози и предлагани методи на лечение, в резултат на което бяхме напълно отчаяни и се чудехме какво да правим. Тогава от тази тема във форума разбрах, че има светлина в тунела. По-точно бях сигурен, че Румен може да му помогне. Още при първото ни посещение при него синът ми направи първите си крачки без патерици. Няколко дни след това ги захвърли напълно и започна да си помага само с бастун. След още две посещения при Румен захвърли и бастуна. Всичко това се случи в рамките на 2-2,5 месеца. От където и да го погледне човек, както и да го се опитва да го обясни - това си е чудо (без кавички).
Само който е преживял това, той знае каква благодарност може да се изпитва към този човек (ако не се правим на скромни и наричаме нещата с истинските им имена - можем да кажем към този пратеник на Господ).
Благодаря ти Румка! Щастливи сме, че те има! Дано още много, много години да изпълняваш великата си мисия и дано непрекъснато да нараства броят на хората, които те следват.

[sum]

Eeeeeeeeeeeeеееееееееееееееееее ми... това е положението.

Много се радвам за Жоро!
Поздрави и благодаря за пожеланията!