ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Нед Дек 17, 2017 11:10 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 98 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 5, 6, 7, 8, 9, 10  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Нед Ное 18, 2012 3:32 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 27, 2011 3:43 pm
Мнения: 90
Благодаря riderman! Можеш ли да снимаш и 170стр. с продължението на историята.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Нед Ное 18, 2012 3:38 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 01, 2010 10:17 pm
Мнения: 180
Няма проблем :)
Прикачени файлове:
CCF18112012_00001.jpg
CCF18112012_00001.jpg [ 724.32 KiB | Прегледано 218 пъти ]


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Нед Ное 18, 2012 3:58 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Яну 04, 2009 5:17 pm
Мнения: 51
Иво,
Нищо конкретно нямам в предвид като питам. Просто се сетих за случката и се зачидих за една и съща персона ли говорим.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 19, 2012 2:16 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 27, 2011 3:43 pm
Мнения: 90
Като оставим настрана, доколко наистина се е случило, най-напред се обяснява че Шанкара е прехвърлил изтънченото си тяло в грубото тяло на царя. В следващото изречение явно се уточнява как точно се е случило.
Като осъзна, че праната му (жизнен поток) функционира в цялото тяло  —  от главата до петите и я изнесе посредством брахмарандхра от главата си, айчаря, който беше майстор в Йога, напусна собственото си тяло и се всели чрез брахмарандхра в главата на царското, като го изпълни чак до пръстите на краката.
Тук, ще отворя скоба и ще кажа, че чисто практически, не мога да си представя т.нар. ʼʼтелаʼʼ на човека (кога и как се виждат от страничен наблюдател и т.н.), още повече и Робърт Монро твърди, че такива не е виждал.
Според мен, за да се прехвърлиш в друго тяло, трябва да излезеш с целия Ум. Мисля, че това може да стане само с помощта на жизнената сила Кундалини, (а не с праната си) която, като се активира, извежда Ума/Съзнанието през брахмарандхра (върха на главата или темето, ако не се лъжа) извън тялото. После... Шанкара е ʼʼзакаралʼʼ Ума си, до главата на царя и отново през брахмарандхра е влязъл в тялото му. След това го е ʼʼактивиралʼʼ... как точно не ми е ясно, явно с помощта на прана. След като е поел контрола върху тялото му, явно е притежавал и спомените му, защото накрая е успял да изучи ʼʼсексуалната любовʼʼ...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 19, 2012 8:49 pm 
Цитат:
Miromiv:
Според мен, за да се прехвърлиш в друго тяло, трябва да излезеш с целия Ум


Ето това е правилното съждение.
Невъзможно е да изведеш от себе си САМО изтънченото /финото/ тяло, а другото не. Така че авторът на книгата доста свободни съчинения е писал относно въпроса за смяната на телата.

И още нещо важно – не забравяйте, че Шанкара е унищожил своя не-Атман /той е образуван от финото тяло заедно с още четири тела/.
Чудя се тогава как може Шанкара да прехвърли в тялото на мъртвия цар своето изтънчено /фино/ тяло, при положение, че то вече не съществува!?
Нали е постигнал Атман… нали се е слял с него чрез съзерцание!?!? Щом като се е слял това означава, че Шанкара е унищожил своя не-Атман. А това означава, че той няма никакви изтънчени /фини/, интелектуални, пранични и прочее тела.

Предполагам вече разбирате глупавия филм за смяната на телата, създаден от автора на книгата…


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Вто Ное 25, 2014 8:35 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Авг 10, 2012 8:16 am
Мнения: 85
Здравейте. Мисля, че темата е подходяща да споделя нещо.

Във фейсбук има групичка на НПО "Ти си това". Там дискутираме разни теми и понеже стана въпрос за ума, егото и какви са разбиранията на хората за тях, бях описала една лична история от сблъсъка ми с духовните доктрини и какъв е бил резултата след практиките. Не се бях замисляла, че този опит може да предпази хора от крайности, един приятел ме посъветва да публикувам този пост и във форума, тъй като не всеки ползва фейсбук, а може да бъде полезен. Тук имаме тема, в която се обсъждат подобни практики, но не е много ясно какво се случва, ако човек успее да стигне там, до където водят.

Ще ви разкажа моят опит с "убийството" на егото. Един четири годишен период от моето духовно търсене.
Преди много години, когато се лутах в духовните пътища срещнах една група медитиращи, които си имаха гуру от Индия. Той идваше периодично и даваше напътствия през философията на будизма и наблягаше главно на медитациите. Знаех че пътя е през медитацията и по някакъв начин е свързан с кармата, за това започнах да медитирам с тях като слушах насоките и философиите. Дойде гуруто, отидох на курс по медитация и малко по малко се научих да медитирам. Главната цел на медитациите беше да постигнем състояние на Не ум.

Постоянно ни разказваха как душата щяла да бъде свободна, когато го няма ума, мисълта колко била ограничаваща и колко пречела на съзнанието да постига висшите цели и светове. Как ума бил като маймуна и се мятал насам натам като ни тласка към страсти, страхове и какво ли не. Всички злини идвали от онези страхове и страсти, които били присъщи на ума, следователно той трябва да бъде унищожен и най вече Егото- като враг номер едно.

Интересни бяха историите за това, колко бил объркан ума и как е хванал горката душа в капана на своите мисли, а тя била чистата, неопетнена, изпълнена с доброта и любов. Умът я използва зловещо, като и пречи да прояви своята същност....Разказвайки ни подобни истории и заради това, че съм се чувствала объркана повярвах на думите на гуруто- звучаха като от човек, който знае и има опит. До преди това, никога не съм се замисляла даже каква е функциятата на ума.

Разбрах, че главното, което трябва да се направи е да успокоя мисълта, да забавя движението й и постепенно ще навляза в друго пространство където ще се срещна със своето себе. ОК. Захванах се усилено, защото най- важното за мен беше да получа отговори. От къде съм дошла, коя съм аз и какъв е смисъла на живота. Преди това бях осъзнала, че е много тъпо, ако смисъла на живота е този, който ни е наложен- учене, семейство, работа, старост и смърт. Ужас! Не исках това да е моя смисъл.

Захванах се упорито с медитациите и бях твърдо решила да стигна там където трябва за да получа отговорите и да намеря тази божествена частица в мен. След две години упорити ежедневни медитации постигнах състоянието, в което няма никакво движение на мисълта. Просто присъствие. Усещането беше уникално в медитация. Нямаше никакво страдание, никакви емоции бях в пространство, където сякаш съществувах като присъствие без да нищо друго, просто съществуване в наслада.
В нормално състояние на съзнание възприемах обектите без да ги анализирам, без да им давам имена, просто бях безпристрастен наблюдател. Четях разни книги, които описваха това състояние и бях доволна. Изглеждах една такава блаженна и каквото и да се случваше през деня, нямаше никакво значение, защото когато вляза в това състояние абсолютно никакви мисли в главата не ме занимаваха, никакво усещане за себе си.
Извън "реалната"действителност ми беше спокойно.

Знаейки, че има действителност не от този свят, започна отричане на материалния свят. Каквото и да се случва, не преживявах нищо- ни хубаво, ни лошо. Можех да наблюдавам обекти без да давам имена, все едно никога не съм знаела какво е, но само ако се слея с тези обекти и да преживея тяхната действителност със сърцето си.
В будно състояние това ми доставяше удоволствие. Не ми се говореше, а когато трябваше да говоря се дразнех, че ме занимават. Исках само някъде да съм сама, да чета и да медитирам.
В началото не осъзнавах отдръпването си от света, но след няколко месеца прозрях капана.
Менталната реалност започна да пропива във физическата ми реалност. Всичко започна да се променя. Може би, ако бях в някой ашрам да редя мандали, да пея киртани и да роня сърцераздирателни сълзи, да медитирам по пет пъти на ден и да слушам беседите на гуру, щях да се впиша идеално, но за "съжаление"имах семейство, учех, имах социален живот, бях много комуникативна с много приятели.

Малко по- малко започнах да ставам все по раздразнителна, шума започна да ме дразни, все по трудно ми беше да запомням информация, не ми се правеше нищо (т.е. Не ме интересуваше нищо).
Каквото и да стане, бях над нещата и само в медитациите ми беше хубаво. Започнах да се отдалечавам от всички и всичко, усмивката изчезна от лицето ми и света стана грозен и сив- но това нямаше значение, имаше медитации. Интересното беше, че не изпитвах нищо, никакви емоции, никакви мисли не възникваха, ако не ми се налагаше да говоря, но бях щастлива. Само присъствие, което не отдаваше значение на нищо и всичко идваше от сърцето. Сякаш сърцето ми говореше и действаше, а главата ми я нямаше.

След няколко месеца реалността ми изцяло се промени- спрях да уча, не работих. Стоях си в къщи и по цял ден четях и медитирах. Не се виждах почти с никакви хора. Добре, че имах семейство, за което се грижих и ме заземяваше. В един момент установих, че в живота ми не се случва НИЩО, точно както и в медитациите, само че разликата беше, че се появи в мен отричане на материалния сват. Толкова бях залитнала в "духовното", че единственото за което мислех беше как да отида в Индия в някой ашрам и никога да не се върна.

Отново съм благодарна на семейството си- те никога не разбраха какво се случваше с мен, но чувството за отговорност, страха да ги оставя и желанието ми да съм все повече време в медитации създаде в мен много противоречие и страдание.
Това беше първата най- силно изпитвана емоция след НИЩОТО. Изведнъж ми просветна!
"Нищото"...това ли е нищото? Там ли Буда е избягал от страданието? Там ли е създал благородните си истини? Верно е, че виждаш света от друг ъгъл, много над нещата, но това е защото ума работи на друга честота и възприятията са други. Да, мога да медитирам по пет часа на ден, но какво от това...да бъда в нищото?...ами самскарите?
Какво ще стане след като се преродя отново и забравя за това пространство? Индия, глад, мизерия, бягство...откриване на НИЩОТО...умиране, раждане...и пак и пак....я се сетя, я не...Ужас! Обляха ме куп емоции на страх, отчаяние, духовна болка, жестока мъка, че никога няма да се прибера у дома....Не може това пространство, което е само усещане за блаженство, от това, че си се слял с това нищо и получаване на някакви прозрения от време на време да е всичко...!

Страданието единствено изчезваше в медитация и после ме заливаше отново. Исках да си спомня каква беше идеята на всичко това, но не можех. Въпросите, които преди си бях задавала вече не си ги задавах, защото книгите и гуруто вече ми бяха отговорили на тях. Започнах да питам гуру и тези, които са по отдавна в учението- какъв е смисъла? След като постигнем това състояние, какво следва? Всички ме гледаха с един и същ поглед невярвайки, че съм постигнала това състояние, не можело толкова бързо...

Казах им- ОК мислете каквото искате, само ми кажете какво следва? Никой не знаеше казваха, че трябва да отида в Индия, да се срещна с някой си да ме научи как да подготвя съзнанието за излизане от тялото след смъртта, а до тогава да правя випасана. Това чисто съзнание, без ум, да го местя по тялото си и да се лекувам. Тогава им казах: абе хора, нито съм болна, нито искам да умирам, искам да открия Бог и ако го има да разбера какъв е смисъла на съществуването на човека. Започнах да забелязвам други неща в очите на гуруто. Когато говори не винаги е сигурен, по някога объркан...говори и цитира заучени фрази и др.подобни неща. Изпитва същите емоции, които и аз изпитвам..!!!
Разбрах, че няма да стане с тях и трябва да действам сама. Тогава започна кошмара... Установих, че не мога да направя елементарни неща, например притеснявах се да отида да се запиша в университета, да ходя в каквито и да е институции, да говоря с хора, чувствах много силна непълноценност, неувереност, страхове се появиха от всякакво естество... Просто някакъв кошмар, неща, които никога не съм чувствала, просто не бях аз.

Осъзнах, че моето Аз го няма, непрекъснато от някъде изплуват страхове и емоции, които нито имат причина, нито някога съм преживявала. Най- лошото беше, че не можех да мисля за тях. Започнах да търся начин да се справя в медитация. С месеци съм медитирала и съм задавала въпроса: кой съм аз? Стоях само в някакво празно пространство. Започнах да се оглеждам в това пространство, исках нещо да се случи, но отново нищо.
(Спомних си, че в началото докато се учих да медитирам, мислите когато спираха, започвах да виждам форми, цветове, светлини, бяха много приятни.. Казваха ми- това са поредните манипулации на ума. Той е много хитър и с тези приятни гледки продължава да ме контролира.) Кошмара продължи около година. Трябваше ми цяла година да измъкна ума си от това пространство!
Един ден докато се чудех как да измъкна съзнанието си от това пространство, забелязах, че има нещо в мен, някакво велико присъствие, което наблюдава моя ум. Нещо, което съм, но все още не мога да го опозная, защото няма общо нито с ума ми, нито с тази реалност. Не съм стигнала нивото му.
Спомням си, че исках да разбера какво е това, докато един ден успях да се слея с него. Единствено, което можех тогава да осъзная, че ума е необходим за да съществувам, че каквото и да преживявам от вътре ще го преживея и от вън, няма разлика и няма смисъл да се отрича материалното...Осъзнах също, че мисълта е уникална и чрез нея мога да сътворя всякаква материална реалност...Макар, че го осъзнах, дълго време ми трябваше да приема тези идеи, защото ума ми беше вече промит от духовните учения- какво трябва и как трябва...

Започнах да чета други книги. Ошо с неговите възгледи и анализи за религиите ми помогна да осъзная капана, в който се бях вкарала. Започнах повече да уча и да търся отговори в психологията. Търсих учения, които има повече практики и водят до някъде и най- вече има смисъл и мислене ( не открих много такива).
Осъзнах, че е е невъзможно да съществува човек в материалния свят без ума си защото просто ще е един идиот. Просто човека няма да има идентичност.
Ошо беше написал в една от книгите си- между просветления и психично болния няма никаква разлика. Просто са стигнали по различен начин до състоянието на блаженство. Той също изглежда малко луд.

Така, че ако не беше онзи велик наблюдател на ума ми и ако не бях успяла за малко да погледна през неговото разбиране, нямам представа как щях да си върна ума... Мисля, че нямаше да мога да пиша сега, а семейството ми щеше да страда за мен в някоя психиатрия. Благодарна съм на този етап от живота си, защото с усилията си да се измъкна от капана на НИЩОТО открих и систематизирах моята емоционална терапия.
С голямо удоволсвие опознах законите на вселената и как действа силата на мисълта. Започнах да излизам от състоянието на НИЩОТО. Създавах всеки ден реалността си в материалния свят, завърших образованието си. Върнах си мисленето и разсъжденията с повече опит и осъзнатост и най- вече: знаех какво търсих... Опознаване на онова Велико Присъствие...то се случи, след като един човек само на 90км от моя град си спомня древно изгубено познание, нарекъл го "Ти си това". Книгата ми попадна след поредното разочарование от поредния гуру, заради който трябваше да отида в друга държава. Обещаваше ми изчистване на кармата за четири живота. :?
И никога няма да забравя страховития му поглед, докато ни "даваше" даршан.

Знанието, описано в книгата "Ти си това" веднага се свърза с усещането за онова Велико присъствие в ума ми и е толкова близо до мен... Като разбрах, че мога и да си изчистя самскарите нямах търпение за практиките. Резултатите не закъсняха. След което имах възможността да се върна с чист ум и да видя къде съм била и какво се е случвало с мен тогава. Казах си- Виктория, имала си невероятен късмет, че си се оттървала, намерила и опознала! Сега си давам сметка, че ми е останал лек "дефект" от онзи период и по някога ми пречи...въпреки, че ми е помогнал да изчистя самскарите си и да вниквам в детайли :D

За нас тук в групата духовния път е на съвсем друго ниво. Не очаквам някой да ни разбира, защото знам какво е да си оплетен в духовни доктрини и практики- знам какво е ограничение на ума и знам, че всякакво самозалъгване, илюзии и философстване могат да доведат ума до още по голямо объркване, а самскарите ще предадат по- голямо значение и задълбочаване на нещата. Много дълго стана.
Макар, че това е една малка част от опита ми с духовните учения никога не съм се отказала да търся. Повечето духовни учения са на принципа да казват на последователите- кое е правилно и кое не, даже не са минали по описаните от самите тях пътища.

Изводите, които си направих след като се върнах горе долу на този свят са:
Ако няма ум, няма физическа реалност.
Ако няма мисъл, няма физическо съзидание.
Ако няма съзидание, няма еволюция.
Ако няма еволюция на съзнанието за какво духовно израстване говорим?
Целта на религиите е да направи хората глупави, зависими.
Да ги държи в състояние на страх и просто да бъдат използвани за генератори на енергия.


Последна промяна Viki на Чет Ное 27, 2014 11:55 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Вто Ное 25, 2014 11:27 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Здрасти, Вики. Имала си интересни, приятни и не толкова приятни преживявания. Важното според мен е било, че в крайна сметка си търсила твоя истински Аз, а не илюзорния. Така или иначе, учението което възстанови Румен и факта, че ние го споделяме означава, че някаква част дълбоко в нас резонира по някакъв начин с него и по някакъв начин сме част от стари минали преживявания свързани с учението. Поне аз така смятам, защото поначало няма случайни неща.

Иначе, що се отнася до „убийството” на Егото... Да помисли Кой иска да убие Егото и защо да го убива? Но в менталния свят може ли да има убийство? Та, дори и във физическия реално няма убийство, защото само тялото умира (формата), а съзнанието продължава да съществува. Аз разглеждам Егото в човека като водещ Аз при физическата форма. Все пак имаме физически тела, а тук на Земята те са важни. Мисълта обобщава петте сетива, които контактуват с МАТЕРИАЛНИТЕ обекти, а Егото от своя страна ръководи действията на мисълта и тялото. Дали едно действие е егоистично или не, добро или лошо може да прецени страничен наблюдател на Егото (понеже то е неистински Аз) като Интелекта в Ума. Т.е. оставяме мисълта да се движи свободно, без да я коригираме и без да я цензурираме и само наблюдаваме, демек правим Интелекта водещ Аз и т.н. Това убийство на Егото ми звучи честно казано като самоубийство. Пак казвам, хрумвало ли ти е кой е автора на идеята „Да убием Егото”?!?
Като убием Егото как ще мислим? И защо трябва да изпадаме в състояние на Не Ум на безмислие? Напротив. Трябва да спрем активното движение на мисълта. При паравайрагя се постига един баланс. И тогава водещият Аз става Интелекта и Той казва какво да се мисли! Ако не съм прав ме поправете. Т.е. ние трябва да насочваме вниманието на мисълта, а не тя да се люшка, щото люшканията хабят енергия, а тя е важна, за да може да познаем Брахман. Румен беше писал преди едно супер важно нещо. Цитирам го:

Цитат:
Единственият религиозен акт е да се постигне тази вътрешна яснота чрез
себепознание, т.е. човек да осъзнае всички вътрешни желания и да им позволи да
се разгърнат без да ги поправя или контролира, но винаги да ги наблюдава. От
това постоянно наблюдение се поражда изключителна яснота и невероятно
съхраняване на енергия. А човек трябва да има необятна енергия, защото всяко
действие е енергия, самия живот е енергия. Когато сме нещастни, когато се
тревожим, караме, ревнуваме, когато сме изплашени, когато се чувстваме обидени
или поласкани, всичко това е пилеене на енергия. Пилеене на енергия е и
боледуването, физическо или вътрешно. Всичко каквото правим мислим и
чувстваме е изливане на енергия. Ако човек разбере пилеенето на енергията,
точно от това Разбиране възниква естественото събиране на цялата енергия.
Единствено такъв човек може да открие реалността или Бог или както искате го
назовете.


Според мен от твоите преживявания в състояние на нищото ти си достигнала някаква апатия, но не знам дали тази апатия е тази, за която говори Румен в трилогията си, а именно че такава настъпва, когато човек осъзнае дуалността и премине отвъд люшкането на страстите. Трудно е да се контролира постоянното движение на Ума, по-точно на мисълта, тъй като постоянно е в контакт със самскарите и те обливат буквално Ума. Насладата, която си изпитвала в началото е била само чувство, нали така? Колкото повече наблюдаваме мисълта, толкова повече можем да правим връзки между „абстрактните” неща, т.е. да стигнем до осъзнаване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Сря Ное 26, 2014 10:29 am 
Offline

Регистриран на: Пет Авг 10, 2012 8:16 am
Мнения: 85
Много пъти съм се връщала назад и съм изследвала това състояние. Не съм казала че съм била нещастна, до преди да осъзная, че състоянието не е онова, което ми дава отговорите, които съм търсила тогава. Вниквала съм в детайлите за да разбера състоянието. А медитациите? Апатията е състояние в което са потиснати чувствата,преди да се стигне до емоционална депривация. Но апатията също е чувство и то е амбивалентно. Апатията блокира емоциите, не мислите. Мислите при апатия са негативни, деструктивни или суицидни. Не могат да се контролират, да се забавят или да се изживява нещо позитивно. Едва ли хората в апатия изпитват блаженство и покой.
Трудно е да се наблюдават мислите постоянно, но не е невъзможно...ако тогава се бях си задала въпроса "кой иска да убие егото?" Нямаше да се подредя така *hihi* но това е безценен опит с религиите. Дали различните учения си задават този въпрос?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Сря Ное 26, 2014 7:27 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Ами не знам доколко ученията си задават въпроси. При ученията има учител и ученици, а при нас би трябвало да има Разбиране. Има човек, който има определени преживявания и е открил друго свое аз. Той споделя безценния си опит с нас, а ние преценяваме кое ще е добре за нас и какъв опит ще трупаме. Говоря за Румен.
Що се отнася до Егото. Ами да, примерно като ти дойде мисълта „Трябва да се убие Егото”, ми хрумва въпроса, добре откъде дойде тази мисъл да го убивам? Защо какво е направило то? Пречи ли и ако да на кого? Щом искаш да го убиеш значи е раздуто. Значи през това време се е подхранвало, а сега започва обратен процес. Типична кармическа ситуация, дуалност, въртене в кръг. Примерно когато започна да си следя мислите, си задавам въпрос тази мисъл моя ли е или е насадена от друг? Как изникна тя? И когато например проследявам разни мисли-желания те в повечето случаи съществуват някакво определено време и след това се разтварят някъде си. Все пак мислите се раждат от чувствата. А емоциите са мисли и чувства в едно. А причина за всичко това са самскарите. Нали затова искаме да ги изпепелим. Да не обуславят битието ни.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Шанкара
Ново мнениеПубликувано на: Сря Ное 26, 2014 8:47 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1025
Вики застъпва един много сериозен и наболял през хилядолетията въпрос, свързан с унищожаването на Аз-а Его. Поста й е уникален за мен, защото виждаме нагледно (благодарение на споделената й опитност) пример за това как следвайки учение, в което практикуващият унищожава Его-то си се стига до абсурдни ситуации в ежедневието, в които изобщо не си адекватен. Резултатът от това е, че животът става кошмар за практикуващия… в пълния смисъл на думата. Тя го е преживяла този кошмар и го споделя с нас, за да ни покаже глупостта от практиките на йогите, които от хиляди години следват пътя на Шанкара.

Благодаря ти, Вики, за споделената опитност. Много е важно това, което сподели с нас. ::up::
Поздрави!

Цитат:
Astronomer:
примерно като ти дойде мисълта „Трябва да се убие Егото”, ми хрумва въпроса, добре откъде дойде тази мисъл да го убивам?

В днешно време тази мисъл винаги идва от гуруто или от книгите, свързани с източните доктрини. Гуру насажда абсурдната идея на хората за унищожението на Аз-а им. Той пък е взел идеята от други гругувци преди него. Те пък от тези преди тях и така полека лека стигаме до Шанкара с неговата адвайта веданта.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 98 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 5, 6, 7, 8, 9, 10  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"