Опитност извън океана на Съзнание

за Познанието... Продължение на двете теми от форума на Спиралата.
ntsk

Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от ntsk » 12 юли 2012, 09:54

Предлагам в тази тема да споделяме своята опитност извън океана на Съзнание (поне до колкото е възможно и доколкото всеки има желание), без значение дали сме сигурни за нея или само предполагаме че е от това измерение.
Нека темата за третия самскарен пласт си остане за хората които имат самскарни решетки, с които имат не леката задача да се преборят.

И така...
Моята опитност извън океана на Съзнание е скромна. Досега само два пъти ми се е случвало да излизам над водата на океана.
Първия път възприех ослепителна светлина, след това още повече светлина и благодат, които не мога да опиша по никакъв начин. Нямаше никакви форми, само разграничих едната среда от другата. Беше си точно като излизане от океана на Самсара. От другия край си вечно свободен и неограничаван от нищо и никой.
При втория път вече разграничавах повърхността под себе си на фона на присъствието навсякъде около мен, точно като атмосфера. Беше като някаква радиация от неизчерпаем източник, която се излъчва на това място над "водата". Тогава осъзнах, че аз излъчвам същата "радиация" във всички посоки. Погледнах пред себе си - златистата водна шир се простираше докъдето ми стигаше погледът. В далечината сякаш проблясваше някакъв бряг, виждах нещо като сенки върху него. Много странно е при такава преживялка да се използват изрази като "поглед". Защото на това място имах възприятие едновременно във всички посоки, единственото ограничение беше "повърхността" под мен самия.
Загледах се в нея и тогава започнах да различавам някакъв образ - беше човешка фигура, мъжко лице с много правилни фини черти, с коса до раменете. Постоях така, продължавах да усещам Присъствието, изпитвах невероятен екстаз, сякаш от липсата на каквото и да е ограничение. После усетих, че започвам да се връщам обратно.
Усещах цялото си тяло изтръпнало, първоначално не можех да помръдна. Кундалини беше се активирала и така бях успял да се озова на това място. Трябваха ми около две-три минути, за да се раздвижа, имах чувството че все още излъчвах онази странна "радиация".
Това е моята опитност дотук. Разбира се все още не съм абсолютно на 100 процента сигурен дали преживяното действително е извън океана на Съзнание, понеже другите с подобна опитност описват малко по-различни неща, а и аз все още не съм унищожил напълно сталактона от третия пласт. Надявам се при следващите успешни опити да разбера повече.

sum
Мнения: 2607
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от sum » 12 юли 2012, 11:38

::up:: :D
Р.Ч.

alex
Мнения: 682
Регистриран: 02 май 2011, 22:02

Re: Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от alex » 12 юли 2012, 13:07

Яко!
Щом имаш отражение значи ли че вече имаш първия дар?

Успех със сталактона ;)

miromiv
Мнения: 90
Регистриран: 27 ное 2011, 14:43

Re: Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от miromiv » 12 юли 2012, 15:06

Само и единствено, чрез активиране на силата Кундалини ли може да имаме подобна опитност извън океана, преди да сме проявили Атман?

sum
Мнения: 2607
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от sum » 12 юли 2012, 15:29

Да.
Индивидуалната Сила /кундалини/ може да издигне съззнанието /ума/ и той да види туй онуй... :)
Същата Сила извежда Атман извън Крешака и Океана на Съзнание.
Р.Ч.

ntsk

Re: Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от ntsk » 12 юли 2012, 15:48

alex написа:Щом имаш отражение значи ли че вече имаш първия дар?
Не съм сигурен, alex.
Когато бях там, усещах себе си като присъствие, досущ като онова другото Присъствие, което беше навсякъде. Макар че започнаха някакви множество спомени да ме обливат за нещо познато, далечно, любимо (това е все едно със затворени очи да ядеш нещо много вкусно, но да не можеш да се сетиш отведнъж какво е) - ако някой тогава ме беше попитал какво съм аз, със сигурност щях да отговоря, че не знам все още. Действително не знаех какво точно съм. Преживяването е много трудно описуемо.
Тогава върху повърхността започна да се избистря образът, за който споменах. Това много ме учуди, просто се изумих какъв е този образ. Надявам се по-нататък да разбера повече.

miromiv
Мнения: 90
Регистриран: 27 ное 2011, 14:43

Re: Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от miromiv » 12 юли 2012, 17:36

Значи ако съм разбрал правилно, Атман използва тази сила и след приключване на живота на материалното тяло да излезе извън Крешака и Океана на Съзнание, т.е. това е индивидуалната сила която притежава Атман и която използва, за да се ʼʼпридвижваʼʼ насам, натам. Докато Умът не може да се възползва от нея по този начин и се... ʼʼпридвижваʼʼ...по друг начин?

sum
Мнения: 2607
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от sum » 12 юли 2012, 18:03

Умът се „движи“ в пространството на бога Брахман /със или без кундалини/.
А Силата-кундалини може да го отведе отвъд…
Р.Ч.

Kris

Re: Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от Kris » 13 юли 2012, 11:47

Galia написа:

Има за разказване доста. Ще започна от началото на новото начало.
Стана точно след срещата ''очи в очи''. Трябваше ми малко време да проумея и да възприема случилото се. Вече съм наясно кое какво е. Може би ще ви разкажа само за първите две-три срещи, защото оттам нататък всичко постепенно стана кротко и спокойно и вече си е в реда на нещата.
Бях с главоболие (това е много често при мен) и седнах с идея да се освободя от него. Обърнах се към Кибела за помощ.
Всичко около мен светна. Видях жена като от флуид, но в същото време реална и плътна. И красива. С дълга рокля и относително дълга коса. Протегна ръце и ме пое в обятията си.
Почувствах се като бебе в прегръдката на майка си. Усетих огромна сила и невероятно спокойствие. И сигурност. Сгуших се в нея, отпуснах се и ми се прииска това да не свършва. Беше много хубаво... Говореше хем нежно, хем властно.
К: Какво искаш да направя за теб?
Реших, че главата ми може да почака.
Г: Искам да отида при Бал.
К: Добре, следвай птицата.
Видях, че съм в триъгълен тунел, изпълнен с мека светлина. Птицата летеше пред мен. Малко ми беше трудно да я настигам.
К: Влез в птицата.
Влязох в нея и рязко се изстреляхме нагоре. Кибела през цялото време беше от лявата страна на тунела.
Изхвърчахме в едно бяло светло пространство. Усещането беше за облак.
В същия момент силна конвулсия разтресе цялото ми тяло. Гръбнакът ми се движеше вълнообразно. Потекоха ми сълзи. Усетих как нещо едновременно започна да влиза и да излиза от гърдите ми. Някакво свръхщастие, екстаз или друга емоция, за която не знам точно каква дума да употребя. До краен предел. Думите не са в състояние да опишат това, което изпитвах.
Г: Ти Бал ли си?
Б: Да, аз съм Бал.
Г: Къде си?
Б: Можеш да ме видиш ако поискаш.
Облакът започна да се разделя и се образува нещо като проход в преспа сняг.
Започнах да треперя все по-силно и по никакъв начин не можех да спра. Имах чувството, че това е последното, което ще преживея.
Б: Това е страх.
В следващия момент всичко около мен стана тъмно. Виждах само светещия триъгълен изход на тунела.
Отворих очи, но нищо не виждах. Не помня колко дълго се взирах пред себе си, но там сякаш беше празно пространство. Раменете ми бяха влажни, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето ми. А как треперех...
В следващите два-три часа продължих да треперя. Бях объркана. Не бях съвсем сигурна какво точно се е случило, но твърдо реших, че на другия ден ще опитам пак.
За това, обаче, друг път.
Между другото, след медитацията главата вече не ме болеше. Допускам, че на гадовете не им понася да се мотаят около Бал.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Light написа:

Хей, Галя!

Очевидно нещата се развиват доста бързо напоследък. Твоят разказ ми напомни за едно мое скорошно изживяване, което се случи, малко преди да освободя напълно Атмана си. Нямаше такъв драматизъм, но пък и аз нямах главоболие тогава...

....
Просто исках да изляза извън Океана. Устремих към повърхността. С мен имаше още някой през цялото време. Усещах го като присъствие. Не помня как стана точно, но попаднах в лодка с големи гребла, която ме понесе към бряг, обвит в мъгла. Когато навлязохме в мъглата, тя се изпари и пред мен се разкри растителност, която се отваряше, за да мога да мина. Усещането е... сякаш всичко е ясно и е точно на мястото си. Тогава не осъзнавах къде съм, но някой ми каза да се върна, защото в Океана ме чакат. Не беше точно като глас или говор, а информацията просто ми се придаваше директно. Послушах го и се върнах в Океана. А и имаше малко страх, признавам си...
После пак съм ходила там 1-2 пъти, за да задавам конкретни въпроси. Усещането да получаваш информация директно е много приятно...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Galia написа:

Привет, Light!
Наистина е хубаво като задаваш въпроси, да има кой да ти отговори. Особено ако си задала въпроса на когото трябва.
Извън океана, аз лично, не знам как е навсякъде. Нямам много опит и не съм наясно дали е безопасно да ходим където си искаме.
Казваш, че си усещала присъствие. Може да е било някакво съзнание. А може и да не е. Най-сигурно е да питаш. И тогава да решиш дали да се довериш и да се оставиш да те водят някъде. Освен ако не си сигурна къде точно отиваш.
Аз също съм била на едно такова място. Само веднъж. Беше много спокойно. Отвсякъде като че ли се излъчваше доброта. Много беше хубаво, но там не е Бал.
А може пък твоите възприятия са различни и едно и също нещо да го виждаме по различен начин. И това, което аз съм видяла като облак, ти да си възприела като градина или гора. Защото вторият път, когато бях при Бал, той каза, че няма форма, а аз имам нужда от форма, за да го възприеме умът ми.
Така ли е, sum? Кой както ''реши'' ли възприема действителността на Бал?

Kris

Re: Опитност извън океана на Съзнание

Непрочетено мнение от Kris » 13 юли 2012, 11:53

Galia написа:

Връщам се на второто ''пътуване''.
Обърнах се отново към Кибела с молба да ме отведе при Бал. Тя се появи в същия вид и се усмихна: ''Знаеш пътя''.
Намерих се в тунела и полетяхме с птицата. Беше ми, обаче, едно такова трудно. Сякаш бавно се придвижвахме нагоре. Тогава си казах: ''Ами аз имам и змия, освен птица.'' Погледнах надолу. Някъде мнооого далече долу лежеше навита змията. Тъкмо се чудех дали ще реагира ако й кажа: ''Събуди се!'' и в момента, в който си го помислих, тя отскочи като пружина и се изстреляхме в облака.
Разтреперах се като лист. Имах чувството, че съм се разпаднала на атоми и всеки атом трепери самостоятелно. Щастието избликваше от мен като фонтан и едновременно навлизаше в мен като вятър.
Г: Ти Бал ли си?
Б: Да, Бал съм. Искаш ли да ме видиш?
Г: Да.
След този свой отговор просто изгубих представа за себе си. Изобщо вече не знаех накъде съм, аз ли съм изобщо. Не мога да го опиша. Имах чувството, че никога не е имало по-напрегнат миг в живота ми от този, в който беловласият старец с дълга брада трябваше да излезе отнякъде.
И облаците се разтвориха. В образувалия се проход излезе млад красив мъж. Зад него се появи и Кибела. Бяха от една и съща ''материя''. В същия този миг една мисъл като че ли отекна в съзнанието ми: ''Мир и любов''. Това бяха Бал и Кибела. Двете страни на едно и също нещо. Не-пов-то-ри-мо!
Г: Ти така ли изглеждаш?!?
Б: Аз нямам форма. Ти имаш нужда от форма, за да ме възприеме умът ти.
После започна да ми говори. След всяко изречение си казвах: ''Това трябва да го запомня''
Б: Не се опитвай да мислиш! Бъди с мен сега! Аз съм ти дал това име, защото в него има голяма сила. Използвай го!
После ми каза много други неща, които явно са ми дошли в повече, защото нищо не си спомням от тях.
Продължавах да треперя все така силно. Имах усещането, че няма да мога да издържа. Поисках да си тръгна.
Бал ми посочи светещия триъгълен отвор на тунела. Скочих в него и се спуснах надолу като по пързалка.
Отваряйки очи, отново нищо не можех да виждам дълго време. Треперенето продължи до вечерта със затихване. Когато си легнах, още го усещах в гърдите си. Не беше страх.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Light написа:

Ето и нещичко от мен

Така... Силно главоболие от сутринта. Обикновено това не ми е проблем, защото го лекувам за 1 минутка с малко наливане на енергия. Този път, обаче не можах. Към 11:00 не издържах и реших да помоля Господ да ми помогне. Помня, че sum ми каза да не занимавам Господ със земните си глупости, ама така ми дойде отвътре...

Този път малко по-трудно влязох в медитация, може би заради главоболието или заради шума отвън. Все пак е разгара на деня, а до нас има строеж. Минах си през всички пластове на Крешака, излязох в Океана и понеже усещах, че ми е трудно, потърсих Кибела. Появи се една много мила жена, която не виждах, но усещах. През цялото време се оглеждах, за да се уверя, че това не е номер на ТЕ. Жената ми каза: "Хайде, какво чакаш. Кажи за какво си дошла."
Аз: "Искам да разбера за жилата на времето и да я скъсам" (Какви ги говоря, дойдох да си лекувам главата!)
Тя: "Какво искаш да разбереш за жилата? Искаш ли да я видиш?"
Аз: "Да"
Тя ме води в посока към сърцето ми и ми обяснява: "Не можеш да влезеш вече в нея. Тя е изсъхнала."
Виждам нещо като пъпна връв, чийто край не мога да видя накъде води.
Жената: "Хайде, помоли Господ да ти помогне. Нали за това дойде."
Моля Господ за помощ. И аз не знам за какво. В един момент казах: "Скъсай тази връв."
Започна да ме залива огромна енергия и там, където беше свързана към мен връвта, започна да се върти нещо като перка на самолет, която се ускоряваше. Енергията, която ме заливаше, се увеличаваше постоянно и накрая въжето се скъса. Аз излетях нагоре, а него го видях как се изгубва някъде долу в безкрая.
Продължих да се издигам като ме заливаха облаци от енергия. Сякаш нещо ме завъртя, после ме носеха някакви вълни. Всичко беше в постоянно движение. Виждах птици, тунели, триъгълници, обаче всичко беше много хаотично. Носех се, без да мога да контролирам нещата. Още от момента на скъсването ми се появи много силно сърцебиене, което продължи почти до края на медитацията.
Осъзнах, че жената е още до мен. Поисках да ме отведе при Господ. Тя ме качи на една от птиците. Докато се придвижвах, през цялото време се оглеждах да не би да e номер на ТЕ (Имах причина за това). Виждах облаци от енергия и проблясъци от светлина. Ставаше все по-светло. Накрая усетих твърда земя под краката си. Мда. Господ. Познато усещане за бащинска прегръдка! Знаех, че е той, но не знаех какво да му кажа или какво да го питам. Само поисках да ми даде съвет.
Той каза: "Не се тревожи за нищо. Тук можеш да идваш винаги и да говориш с мен, когато имаш нужда. Само пази мислите си чисти. Ти си много чиста, ******. (Запитах се защо ме нарича със сегашното ми име.). Продължавай да създаваш чисти мисли и бъди чиста в действията си. Създавай. Останалото ще се нареди."
Помолих го да помогне на мой приятел. Той каза, че ще се справи и сам.
Постоях на това място още малко. Не исках да си тръгвам от там. Всичко беше едновременно спокойно, но и в движение. Чувствах се на сигурно място. Сетих се, че мога да идвам, когато си пожелая и се върнах...

Като станах, се движех много леко, сякаш не стъпвам на земята, а главоболието беше изчезнало (разбира се!) :-))))

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 гост