На мястото, което си описал, съм била и аз. Не знам дали е Царството Небесно, но е приказно! Там винаги се чувствам у дома си и се срещам с хора, с които съм живяла някога на Земята. Припомням си по-рано усвоени умения, които могат да са ми нужни в този живот...
Нека разкажа и аз от моята позиция, преживялката, която си описал:
Тогава се разбрахме с riderman и Viki да медитираме в един и същи час. Аз имах малко други задачки и не успях да вляза в медитация точно навреме. Закъснях с няколко минути и видях как Viki беше хванала за ръка riderman и се опитваше да го издърпа от Крешака. Аз го хванах за другата ръка и заедно заплувахме към повърхността на Океана. Тогава спрях за миг и погледнах лицето на riderman. Видях един големи, много познати очи и в мен нахлуха спомени от нашето време... заредиха се картини една след друга, включително и то бъдещето. После продължихме да излизаме. Казах му да намери триъгълните тунели и да мине през тях. Не знам дали е минал от там, но щом видях, че е вече на повърхността, го пуснах и се увлякох да си говоря с Бал. След малко усетих Viki до мен. Погледнах я и ми сочеше riderman, който плуваше на повърхността. После следват репликите, които riderman е описал...
Приятели, всичко е толкова истинско, че повече не може и да бъде. Пожелавам успех на всички и нека използват пълноценно дните до края на септември!
