Медитация и… опитности I (самскарна решетка и 1-ви пласт)

[ntsk]

Здрасти, time!
Всеки истински търсещ човек рано или късно си задава този въпрос - какво представлява мисълта? ..
Но ако разбирането ни е довело до този въпрос, то значи ние внимателно сме наблюдавали себе си и процесите, които се извършват в нашата система. За да си зададем въпроса какво е мисълта, значи все пак ние сме развили мисълта, нали ...
По този повод може да се отвори нова тема - посветена изцяло на мисълта. Казвам го защото не ми се иска да се отклонявам от тук поставената тема за медитацията и опитностите. Затова ще се опитам да систематизирам нещата като ги отнеса към понятието "медитация".

Всичко в океана на Съзнанието е вълни, имаме едно постоянно движение. Мисълта няма как да е нещо друго, просто говорим за различни честоти на вибрация. В тази връзка ти препоръчвам да обърнеш внимание на обясненията на sum в темата за Крешака /първия пост с картинките/. Виж отново текста за Брахман, неговата троичност и как се създава.
Там са описани трите чакри в човек, изразяващи тази троичност - манас, сома и аджна. Брахман твори чрез звук и мисъл. Центъра на неговата мисъл това е Вират. Изразен в нас това е центъра на чакрата аджна, между веждите /виж 8-мата снимка от темата за Крешака и обяснението по нея/.
Брахман е Създателя, следователно ние също сме създатели. В океана има само вълни, ние обаче чрез своето насочено внимание ги превръщаме в частици - т.е. материя. Това внимание в случая е нашата мисъл. Т.е. ние чрез мисълта се възприемаме като отделен обект в една материална действителност, състояща се от много обекти.
В случая възприемащият аз е Егото, а Интелекта отразява тази информация като действителност /реалност/.

Всичко относно мисълта сме обсъждали вече тук в Многолога по първата книга, много ще ми дойде ако започна да го пиша отново. Но ще ти дам линк да го разгледаш. Много ценна информация има там според мен, хвърли едно око, мисля че ще ти се изяснят нещата:
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php ... ba&start=0
Започни от този абзац надолу:

Ntsk
Здравей sum:), реших да се включа.
"Органите се развиват в отговор на нуждата. Затова увеличете нуждата." Един средновековен мистик го е казал.
.......................

Ти зададе въпрос и относно контрола върху мисълта, а после очаквам да зададеш въпроси и относно другите компоненти на ума /които вече изброих в предния пост - егото и интелекта/. Затова реших да копирам един мой текст от форума в Спиралата, който накратко обединява процесите в ума при медитация. Мисля че така отговора ми ще бъде по-пълен:

"...Ето моето разбиране накратко.
Умът включва в себе си его, мисъл и интелект. Умът е една от трите форми на проявено съзнание в нас.
Органите в нашето материално тяло служат на сетивата, те са "връзката" на сетивата с материалния свят. Умът като "аз" възприема материалната действителност чрез сетивата и органите на тялото. Това възприемане захранва мисловният процес в ума. Чрез мисълта си, ние се възприемаме като отделен "аз" в света на материалните форми. Какво става обаче, когато сетивата се "откъснат" от материалното...
Според мен медитацията започва, когато в резултат на продължителна концентрация успеем да добием контрол над сетивата, а от там и над мисловния процес. Тогава ние обръщаме сетивата навътре към ума. Това балансира ума, защото мислите са свързани с егото и го "гъделичкат". Мислите са резултат от контакта на "аз"-а /егото в ума/ с материалния свят, като този "контакт" става чрез сетивата. Обикновено сетивата "предопределят" това, което изпитва егото /емоциите-наслада или обратното/, а от там и контролират ума като цяло, защото в такъв ум егото е водещо. Така обърнати навътре обаче, сетивата губят своя контрол над ума, и тогава Аз вече като интелект /който също е част от ума, както мисълта и егото/ който свободно се разширява, мога да възприема по-фина действителност от материалната. Къде е тази действителност, вече можем да си дадем сметка от начертаното и обяснено подробно от sum.
Така, че за мен медитацията означава както освобождение, така и контрол. Разбира се има различни степени на освобождение и контрол, оттам и "различна" степен на възприятие при медитация. Но и нека не забравяме, че имаме още две форми на проявено съзнание в нас, освен ума. Какво става с тях? А кой е този, който е проявен в тези три форми?
Това е твърде кратко обяснение, разбира се. ..."

Наистина е кратко обяснението, но според мен включва всичко основно. Ако имаш въпроси относно някой елемент от описания процес, то задавай ги. Ще се опитам да бъда полезен с каквото мога.

[time]

Благодаря ти, ntsk!
Споделям мнението ти, че мисълта е вълни / макар че от физиологична гледна точка е нервни импулси..., но в крайна сметка всичко е вълни/.

Повдигнах темата за мисълта, защото според мен от там започва медитацията, която обсъждаме.

Така.. ще медитираме!
Сядаме , кръстосваме крака ( евентуално), затваряме очи и какво правим?...започваме да мислим.
И за какво мислим?... ами за това, което ни вълнува.
А обикновено какво ни вълнува?...нашето ежедневие.
Нищим си проблемите на спокойствие!
И в крайна сметка медитираме ли?...Дааа... ( ама Не!)
Не сложиме ли под контрол мислите и до релакс няма да стигнем, за „висоти” да не говорим.

Та, захващайки темата за медитацията – Мисълта... що е то?
А контрола въху нея?

/аз съм от по-тъпичките, трябва повече да ми се обяснява/

Sum, ще се включиш ли?

[sum]

Мисля, че ntsk е прав за това, че човек трябва първо да има правилното разбиране за това, какво е умът. От тази позиция вече може да започнеш да навлизаш постепенно в дълбоките дебри на медитацията.

…Та на въпроса ти – „мисълта… що е то?”
Ами тя е само част от ума /толкова сме писали за това, какво е и къде се намира, че не виждам причина да повтаряме всичко наново/.
Най-лесният начин да контролираш мисълта си /без значение дали медитираш или не/ е да приемеш, че тя е нещо като ръката ти, с която докосваш предметите около себе си.
Човек кога се учи да не пипа всичко около себе си, защото може да се опари, изгори или просто да се нарани? Ами в детска възраст, нали?
По същия начин гледай на началния медитативен процес и приеми, че мисълта ти е като твоята ръка, която все те тегли да пипнеш нещо познато и непознато. Както човек се учи да не пипа всички неща около себе си, така и активната мисъл може да се научи да не бъде постоянно активна. При това положение в медитация ще има само наблюдение /т.е ще осъзнаваш тялото и съзнанието, което си/, но без да има активна мисъл… и определено това състояние е много готино, защото дори да си отвориш очите и да видиш предметите около себе си, гледката, която ще е пред теб няма да предизвиква никакви мисли в главата ти.
…Но, за да стане това, меко казано трябват тренировки…

Ами пробвай – седни с кръстосани крака или просто си легни удобно, затвори си очите и наблюдавай мисълта си. Когато хукне на някъде /мисълта ти/ просто си спомни за примера, който ти дадох за ръката и предметите. Така ще започнеш постепенно да я учиш да не ходи насам натам. Е, едва ли ще постигнеш кой знае какви резултати от първия път.., но опитай все пак… А и в края на краищата никой няма да я свърши тази работа вместо теб, така че… помисли, прецени и избери!

Това, за което писах по-горе визира как да се постигне състоянието „празен ум”. Не е лесно за постигане, но не е и невъзможно. Вече разбираш, че дотук споделеното означава ТИ /като ум/ да контролираш кога и какво да мислиш.., а не както е сега - твоята мисъл да те води навсякъде в този свят и да определя твоите преживявания благодарение на непрекъснатия си контакт със сетивата.
Така мисълта става Аз в ума за сметка на интелекта и его-коефициента. От тази позиция мисълта ти определя твоята действителност… или казано по-просто - мисълта определя, какъв да бъде живота ти, а не твоят разум /една от трите форми на съзнание в теб/!

[tarsach]

може ли малко уточнение..!?

Ако човек е пожелаел да следва техния път /на Премъдрите/, тогава са му давали начина, по който може да стане такъв като тях. Ако ли не… след като свърши времето на неговото тяло той директно е отивал в царството небесно… без повече да търпи никакви прераждания на земята!

правилно ли разбирам..., че ако човек е от това поколение/на Премъдрите/, дори и да не пожелал да последва техния път би трябвало да не се преражда повече на земята, тъй като след смъртта си е отишъл в царството небесно!... и следователно.... на Земята да няма никой от това поколение..., с изключение може би на някои от Премъдрите...дошъл да разсее тъмнината ?!
...така че ..има ли смисъл от "напъване" да си спомним?! ...или има нещо друго

[time]

Здравей, sum!
Благодаря ти за разяснението!
Мисля, че ще свърши работа!

Майтапа настрани... мозъкът ми направо се е разбъркал.
Досега всичко ставаше от самосебе си. Изобщо не се замислях какво точно трябва да правя...просто го правех. От известно време обаче, сякаш някой ми пусна миксер в главата. Мислите ми скачат напред –назад, изниква какво ли не, просто загубих себе си..! Върнах се не в първи клас, ами направо памперс сложих.
И като реших да сложа ред и да махна от главата си всичко, осъзнах, че просто не знам как?

Изпробвах начина, който си описал, да се наблюдавам от страни. Сякаш върши работа...

Така че , постът ти е голяма помощ... поне за мен!!! /a вероятно не само/

Поздрави!!!

[sum]

Здрасти, time!
Нали пишем всичко тук, за да сме полезни на хората, чрез споделянето на нашите размишления и опитност...

Добре, Tarsach, ще ти споделя нещо повече за онова далечно време.
Знаеш, че, когато съзнанието еволюира в човешка форма, то може да претърпи множество прераждания - както на Земята, така и в пластовете от Крешака.
Обръщам ти внимание към обясненото от мен в Многолога /"Ти си това"-1 - за преражданията. Линк:
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php ... &start=10/.
Там подчертавам, че това, което се преражда, всъщност е съзнанието.., а не Атман!

Назад в многолога споделих, че при смъртта тялото хваща съзнанието в капан и то изпада в състоянието "Сън без сънища". Ако молитвите и споменът на близките не го изкарат от това състояние, съзнанието може да пребивава така десетки, стотици години.
Кое го връща отново /без значение кога/ в материално тяло? Това са самскарите в него. Те движат хода на прераждането на съзнанието. Ако при смъртта тялото не хване съзнанието в своята хватка, знай, че само при тази ситуация съзнанието наблюдава своя преживян живот като на кинолента. Това означава, че вече е отделено от тялото, но присъства в границите на земното кълбо. Това състояние на съзнанието е аналогично с това в нашето ежедневие – "Сън със сънища". Мога да кажа още, че тогава съзнанието чувства и вижда огромния простор пред себе си. Самскарите го водят до приятното и красивото, но трябва да се знае, че при това ходене насам-натам то пак е в границите на земното... до поредното прераждане.
И така след време, когато съзнанието натрупа достатъчно опитност /чрез преражданията/ започва да разбира нещата за себе си и не след дълго време ще потърси начин да прекрати процеса на реинкарнация. Този импулс го отвежда до духовността.
Самото знание, че има Бог го разтърсва и вече може да се каже, че съзнанието е готово за последната си стъпка на развитие. При това състояние, когато човек умре съзнанието се осъзнава като индивидуален Аз и се разграничава от материалното тяло. Аналогично при нас е будното състояние. Както ние, когато сме будни възприемаме реалността около нас, така и съзнанието след смъртта на тялото възприема реалността около него. То вече е будно!!!

Обърни внимание, че, когато писах за преражданията, тогава направих аналогия с три от общо седемте нива на съзнание /будно, сън със сънуване и сън без сънуване/.
Това го припомням, защото, когато има името на Атаман човек автоматично „влиза” в режим на „будно състояние”. А това означава да знаеш къде се намираш в Крешака и каква е реалността около теб след смъртта на тялото.

…Нека да го обясня по друг начин…
Хайде да приемем следната ситуация. Да си представим, че сега живеем по времето на Премъдрите и те са дали името на Атман на едно новородено бебе. Да речем, че са го кръстили… БИН.
БИН живее и расте като обикновено момче, но с тази разлика, че около сърцето му я няма решетката от точки, където да се захващат самскарите. Това е така, защото силата на Атман разгражда решетката от точки. Колкото повече БИН расте, толкова повече решетката се саморазгражда… това е просто един естествен процес.
Така свободен и щастлив и в същото време неограничен от минали спомени /самскари/ БИН се развива като човешко същество.
Без значение колко време живее на Земята той има свободата след смъртта на своето тяло да пребивава навсякъде в Крешака. Може да се преражда във всички низши и висши светове без това да му навреди, защото знае за себе си и има силата на своя Атман /силата се получава чрез името/… Просто животът в Крешака за него е едно голямо приключение… Ако поиска пак може да се прероди на Земята /но вече това новородено дете ще носи спомена за себе си, че е БИН, затова няма нужда да му се дава ново име, било то от роднини или посветени/.
Това е огромната разликата с днешните деца, които се раждат. Те не помнят нищо от предишните си животи, защото нямат силата на своя Атман. Така в единия живот ще се казват Иван, в другия Петкан, в третия Драган и т.н. А всичко, което са преживяли като Иван, Драган или Петкан ще бъде запечатвано в решетката от точки... Тези спомени винаги ще движат хода на съдбата на детето на Земята и ще предопределят неговите прераждания, свързани с живота на Земята…
При това положение детето само може да си мисли, че има избор за "големите неща"... Докато не се разградят самскарите и не се унищожи решетката от точки в него никакъв избор няма за детето, за да пребивава в другите светове… Да не говорим пък за излизане от Крешака… И така докога…

…Та да се върна на нашия БИН.., ако пожелае... след повторното му умиране на тази Земя той може да отиде например… при великите мъдреци, живеещи при Брахман и да си побъбри с тях. Реши ли може да се потопи в пласта на любовта и да си „поплува” в това „море”… и кой ли може да го спре?!
БИН може да прави всичко това, защото неговото съзнание е БУДНО! А по този начин той никога няма да забрави за себе си без значение къде ще реши да се прероди…
Обърни внимание, че той се преражда в различните светове на Крешака като съзнание, а не като Атман! Като съзнание БИН придобива най-различни форми в пластовете и просто се забавлява, защото е неограничен от Силата, действаща в самия Крешак. /това материално тяло, в което сме, също е част от безбройните форми на Съзнанието, проявяващо се в този Крешак…/

Хайде сега от тази позиция да разгледаме въпроса ти:
„правилно ли разбирам..., че ако човек е от това поколение /на Премъдрите/, дори и да не пожелал да последва техния път би трябвало да не се преражда повече на земята, тъй като след смъртта си е отишъл в царството небесно! и следователно.... на Земята да няма никой от това поколение.”

Tarsach, вече сигурно разбираш, че ако самият БИН не пожелае да отиде в Царството Небесно никой не може да го накара да го направи. Отиването в Царството Небесно не е автоматичен процес, който се случва веднага щом материалното тяло загине. Това е осъзнат процес и избор на свободния Човек!
Свободно Съзнание като БИН може да отиде там, когато си пожелае, защото на БИН и на други като него им е даден по времето на Премъдрите безценен ДАР, наречен от Исус душа, която всъщност представлява обвивка /вече съм писал за нея и нека не задълбаваме в тая плоскост…/.

…Така че да завърша отговора на въпроса ти – има смисъл от „напъване” да си спомниш… Защото в днешно време на Земята има много хора от това забравено поколение! Какви са причините те да са още тук… това е друга много важна тема, но не е сега времето и мястото да е коментираме.
…А за това кой съм и какъв съм… не е важно!

Я чакай да те попитам нещо друго.
Със сигурно си чувал за пещерата „Утробата”, нали?
Не знам дали знаеш, но около нея има още поне пет-шест такива издълбани пещери и са правени в периода около 6000-5000 г.пр.н.е.!
Знаеш ли какво е било предназначението на тези пещери?
Защо ли древните хора са се блъскали да дълбаят камъка и да оформят входа на пещерата като фалос, а самата пещера като женска утроба?

[tarsach]

благодаря sum, мисля че това пояснение беше необходимо! .. явно "напъването" няма да ни се размине ?! ...и преди да попитам за практиките, който ще ни отведат до постигането на Атмана да се върна на въпроса за пещерата!
...зная, че пещерата Утроба се намира близо до Кърджали...миналата година ходих в този район, но посетих само Татул и Перперикон..., не остана време нея...един приятел ми е разказвал и...съм виждал снимки..., но информацията ми е на ниво интернет...така, че ...чакаме Разказа
...ще направя едно предположение ...ще има някаква връзка със свободното съзнание БИН

[sum]

Ще отворя нова тема за пещера „Утробата” в секция „История и Археология”.
Има вероятност много да разтеглим нашите въпроси и обяснения за пещерата. Затова не искам написаното да се смесва, с темата за медитациите, защото ще се смесят двете теми.

Tarsach, давай с нещата за медитациите, които те вълнуват…

[time]

Аз имам въпрос свързан с медитациите.
Отиваш във Вират – Брахман и мъчейки се да видиш очите на Брахман ти идва на ум, че те изглеждат точно като твоите очи. Тогава си казваш „ очите на Брахман са моите очи”. Следва яко сърцебиене. След като се поуспокои, усещането е странно... Излизането е по-сложно...

Та... това с табела „ не пипай” ли е?

[tarsach]

...докато се "напъваме" да си спомним/кой каквото може и ...има да си спомня/..сякаш е време Румен да ни разкаже за практиките, чрез които ...стъпка по стъпка ще постигнем Атмана
..моля