Менталният екран и при мен търпи развитие, взех да „хващам” това онова. От пълен слепец станах с „диоптър 20”

, но все е нещо. Съзнанията ги виждам като пулсиращи сфери, а да различа кое какво е… изключено, всички са ми еднакви. Ако някой се появи и не мога да го преценя, карам на принципа „по-добре пропуснати ползи, отколкото реализирани загуби”, или по-добре да пропусна някой да ми помогне, отколкото да допусна някой да ми навреди.
От време на време ( рядко) имам и „проблясъци”, тогава е много забавно.

Включват се предимно нощем, когато умът ми е отпочинал и отделен от ежедневието. Затварям очи и виждам всякакви „небивалици”… отварям ги и гледам стаята, затварям ги и гледам другото. Изключено е да спя, защото е все едно да се опитвам да спя с отворени очи. Продължава така докато се изморя и се унеса, а усещането е все едно да заспиваш, докато гледаш телевизия. Предимно гледам в себе си. Невероятно е какъв живот кипи в човешкото тяло.
Жалко, че човек е загубил способностите си.
С изчистването на самскарите промените естествено са в цялостен план, изцяло положителни.
Въобще, така като гледам има линейна зависимост: по-малко самскари- повече плюсове в живота.
Отделно, че всеки от нас е свързан с хората около себе си и всякакви промени, положителни или отрицатени се отразяват и на обкръжението му.
С други думи, промяна на елемент в системата, води до промяна в цялата система.