Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

за Познанието... Продължение на двете теми от форума на Спиралата.
иво

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от иво » 12 апр 2010, 20:35

Lony това дето го писа за „веселото и смешното” когато чистиш самскарите от втория си пласт много ме изненада. :shock: Честно да ти кажа не можех да си обясня как така като си чистя боклуците ще ми е весело……… :? :cry: :roll: Захванах се да чета темата отначало и видях, че sum го е писал.. ама кой да обърне внимание :arrow:
„Така че да обобщя – вторият пласт от решетката представлява бульон от минали Знания, които са споени помежду си с емоция, която обикновено преживяваме под формата на сълзи, носещи ни щастие и благост или болка и мъка.
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php ... a&start=20

Значи по време на медитация емоцията се разгражда във теб като „щастие и благост”. Вече ми стана ясно защо когато чистиш изпитваш емоция като „весело и смешно” :D това е запаметеното щастие във втория ти пласт :idea:

lony
Мнения: 101
Регистриран: 21 дек 2008, 12:13

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от lony » 13 апр 2010, 09:45

Иво, мерси, че припомни този текст. Скоро не го бях чела. Сега се наместиха нещата!

bin
Мнения: 104
Регистриран: 04 сеп 2009, 14:55

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от bin » 25 апр 2010, 18:10

Ето какво ми се случи след една от поредните практики–чистенки на самскари...озовах се на място, където имаше някаква река, в която нямаше вода а някаква субстанция наподобяваща на “пяна” със сребристо-бял цвят...имаше хора, които бяха облечени с официални дрехи, но това не им пречеше да се търкалят и скачат в тази “пяна” в радостна еофория, но не се мокреха и бляскави частички от субстанцията оставаха по тях...
Стоях..и се чудех..и маех какво е това място, което не можех да свържа с нищо познато досега...

Оставих нещата да престоят...върнах се отново към книгата “Ти си Това-1” и намерих отговора...
Kогато Румен, след като събира всички свои частички от своя вътрешен Аз, съзнателно активира Кундалини за първи път, се озовава на място, което описва така:
“Летях през някаква долина, а долу под мен имаше река. Огледах долината, но по нея нямаше никаква растителност, имаше излъчване на някакви цветни светещи лъчи и нищо повече. А това бе навсякъде около мен, странно място… Реших да сляза по-надолу за да разгледам по-добре. Какво бе удивлението ми когато видях, че повърхността на долината цялата е покрита от някакви кристали и те излъчваха светлинни потоци с най-различни цветове. Реката излъчваше същия светлинен поток, само че със сребристо бял блясък. Удивен от видяното, реших да се “приземя” близо до реката и да разгледам по-обстойно. Изненадата ми бе пълна когато разбрах, че имам материално тяло – крака, ръце, всичко си е тук. Докосвах тялото си, докосвах и кристалите до мен когато от някъде се появиха група жени.Бяха облечени с добре познати дрехи от Земята – обикновени панталони, плетени пуловери с добре подържани коси.”

А ето как описва мястото, когато го посещава за втори път:
“Няма да описвам целия процес на отделяне отново. По важното е, че се озовах на същото място пред “майката пчела” и можех да продължа нататък. Преди да дам “даровете” които и се полагаха, реших да навляза в нейната територия и да разгледам. Поех напред, страхотно място. Навсякъде около мен, независимо докъде си разтягах възприятието се виждаха воали от незнайна за мен енергия. Енергията се движеше и образуваше най-причудливите форми които някога съм виждал. Невероятна красота, усет за “мека” енергийна субстанция, като коприна която ме обгръща целия, но в едно с това се просмуква в мен. Чувство на радост и щастие се лееше навсякъде. Започнах да скачам от удоволствие, еуфорията просто бликаше от мен… Трудно ми е да го опиша... Въртях се като пумпал във всички посоки и където и да бях, чувството на удоволствие не намаляваше – напротив, с всеки изминал миг се увеличаваше количеството и качеството на енергийните воали.”

И какво излиза...явно започвам да си спомням действителността на “майката-пчела”... :facepalm:

ntsk

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от ntsk » 26 апр 2010, 17:20

Bin, супер си описал преживялката. Много хубаво, че си се досетил да потърсиш дали има нещо писано за такава река в първата книга „Ти си това”. Намерил си точния пасаж!
Ами наистина излиза, че започваш да контактуваш с информация, която е свързана с действителността от другия Бог – Вишну, т.е. долния /третия/ пласт от Крешака.
Напълно е възможно в скоро време и ти да преживееш това блажено сливане с пласта на Любовта и да се „размажеш” от радост, щастие и еуфория, както sum го е описал :D :inlove: :D .
Предполагам трябва и втория пласт от решетката да бъде унищожен, за да можем да освободим любовта от сърцата си и да я дарим на майката пчела. Тогава, убеден съм, нейните светове ще станат напълно достъпни за нас.

Понеже стана въпрос за реки, потоци и т.н., се сетих че имах интересни преживявания към края на миналата година, та реших и аз да споделя малко.
След края на периода за чистене на самскари миналата година, пристъпих към медитации, при които предимно наблягах на контакта ми с центъра, който наричаме Брахман. Вече на няколко пъти се беше случвало да визуализирам този всеобхватен поглед. В някои от медитациите, постигайки състоянието турия, преживявах усещане, при което отпивам вода. В „Темата за телата изграждащи човека” отчасти описах какво се случва при състоянието турия – тялото заспива и се получава изтръпване, а съзнанието остава будно и се разширява. Нещо като състояние едновременно между сън и будност.
Първия път визуализирах пред себе си кладенец, който ми се стори бездънен. Беше пълен с изключително бистра, прясна вода. Аз отпих с ръка от нея. Никога в живота си не бях вкусвал толкова чиста и сладка вода. Когато преглътнах, усетих как течността слиза надолу през хранопровода и се слива с цялото ми същество. Почувствах прилив на свежест и сила. В този момент осъзнах, че се намирам на метър-два пред материалното ми тяло, което си стоеше седнало с кръстосани крака. Осъзнавайки това почти веднага се върнах обратно, влязох през челото и главата ми, която беше леко наведена надолу, рязко се изправи!
Беше много яко преживяване. А аз седях опулен и с увиснала от изненада челюст.
След това имах още няколко подобни медитации, при които отново визуализирах, че пия бистра вода, веднъж от нещо като извор, друг път просто се осъзнавах, когато вече преглъщах водата.
В последствие имах доста голям напредък при медитациите свързани с ума и това се оказа доста полезно сега напролет, когато отново поднових практиките за чистене на самскарите.


...Та сега си мисля, че водата от кладенеца, както и сребристо-бялата субстанция, която bin описва, би трябвало да представляват определени енергийни потоци. Тези потоци носят със себе си някаква сила, с която контактуват отделните съзнания.
Ако бистрата вода я свържем с енергията от Брахман и неговите светове, то бялата река би трябвало да е поток от енергия или сила, която идва от следващия Бог, който е Вишну, или още пласта на Любовта. Затова са били и толкова щастливи хората, които са имали допир до тази сила – сребристо-бялата „пяна”, в която са се потапяли и са изпадали в радостна еуфория. Просто това състояние е напълно нормално при всеки човек, който успее да вкуси от извора на истинската и чиста Любов.

ntsk

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от ntsk » 04 май 2010, 12:12

Здравейте, съфорумци! Реших да споделя нещо интересно, което се случи при мен.

Вчера, докато си правех практиката, стана нещо много яко.
Първо, при самото чистене, усетих как някаква радост ме обзема. Беше детски чиста. Буквално се чувствах като малко бебе, което се радва на най-малкото, просто защото такава му е природата. Усещах ума си истински освободен, а аз самият, дори и в бебешко "тяло", бях буден и самоосъзнат.
Малко след това, на 2-3 пъти в продължение на практиката, усетих разпукване в областта на гърдите и изтекоха сума ти сълзи, най-много досега. Нещо се рушеше като че ли с грохот вътре в мене. Потънах в много дълбока медитация и затова явно съм престанал за известно време да се обръщам към Господ.
Изведнъж времето просто спря, все едно на пауза. Появи се огромно разбиране в мен. Все едно се освобождавах от клопката на времето на индивидуалния ум. Беше много мащабно преживяване, направо голям кеф.

Тогава Умът ми направи контакт с Любовта /Вишну/ в мен, буквално беше облят от нея. Усетих полъха на благодатта. Беше като самия Живот.

Дали пък това не е „разпръскването на облаците”, дето sum го беше описал на bin, когато „слънцето” /съзнанието/ ни огрява за момент?... :roll: :D
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php ... 4&start=30

bin
Мнения: 104
Регистриран: 04 сеп 2009, 14:55

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от bin » 04 май 2010, 16:42

Поздравления за преживялката ntsk!
Що се отнася до мен, това преживяване навремето ми показа, че съм на правилния път и ми даде сили да продължа.. ::yes::

bin
Мнения: 104
Регистриран: 04 сеп 2009, 14:55

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от bin » 05 май 2010, 12:41

Искам да споделя още нещо, свързано с моите практики за чистене на самскари.
Заедно с постепенното освобождаване на Любовта в сърцето ми, се получи и едно естествено активиране на чакрите, за които всичко е описано тук:
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php ... de9d19decf

Миналата година, по време на една от практиките, се получи затопляне на трета чакра Манипура, намираща се в поясните прешлени на гръбначния стълб зад пъпа.
Тогава се изненадах понеже никога не бях се занимавал с активиране на Кундалини. След това се активира четвърта чакра Анахата - “Възела на Вишну” - “Магистрала на Любовта”, по време на една от практиките се получи естествено затопляне, по-скоро загряване на прешлените зад гръдната кост и топлината се разля по цялото тяло. Малко след това успях да разградя и първия пласт самскари.
След това, при друга практика, се активира пета чакра Вишудха, като топлината от шийните прешлени се насочваше към ушите и имах чувството, че ще оглушея.

Естественото активиране на чакрите продължи и тази година. При поредната практика-чистенка се получи загряване на втора чакра Свадхистхана, усещането беше, че кръстната ми кост ще “изгори” и това продължи и на другия ден.
Преживях и затоплянето на първата чакра Муладхара в опашната кост, но внимавах да не се загрява много, щото и е рано на Кундалини да се издига.

И така, наскоро, при поредната практика за разграждане на самскари, се получи много силно затопляне в сърдечната област, все едно имах огнено кълбо вътре, което искаше да излезе навън. Цялото ми тяло се тресеше, имах чувството, че ще се разпадне. Енергията се насочи към т.н. трето око, чакрата Аджна, беше много болезнено, все едно имах дупка в челото. Същевременно се активираха и чакрите в гръбначния ми стълб, който “вреше” и “кипеше”. Тогава успях да локализирам и трите центъра в себе си – Любовта(огненото кълбо), Ума(третото око) и Самосъзнанието(затопляне в горната част на главата – Сахасрара чакра).
Можех да активирам Кундалини като пренаситя с енергия Муладхара чакра, но се въздържах понеже имам още самскари да чистя и самата решетка също, затова оставих нещата да утихнат и да си вървят по естествения път. ;)

ntsk

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от ntsk » 11 май 2010, 16:03

Здрасти, bin. Много точно и разбираемо си обяснил опитностите при теб.
Доколкото разбирам, до голяма степен вече успяваш съзнателно да контролираш процесите в тялото, което е чудесно :D

Миналата година, при една практика за чистене на самскари, при мен се получи подобно затопляне като това, което описваш ти. Преди самата практика, бях чел за пореден път главата за кундалини от „Ти си това 1” и доста разсъждавах по въпроса.
По време на практиката изглежда съм позаспал, защото изведнъж ме събуди усещането за затопляне в основата на гръбначния стълб, буквално в областта около опашната кост.
Затоплянето се усили, докато по едно време имах чувството, че на това място има поставен нагорещен въглен. Умът ми реагира с притеснение. Цялото ми внимание се насочи към областта на паренето. В този момент „въгленът” започна да се изкачва в тялото ми, като едновременно с това, с мен започна да се случва някаква трансформация. Започна едно силно затопляне нагоре по тялото.
Помислих си – „какво става”?! :shock: Действителността около мен много бързо се променяше и аз започнах да се съпротивлявам на случващото се.
Тогава се сетих за преживяването, което Румен описва в първата си книга, когато е тръгнал да излиза извън време-пространството, използвайки силата кундалини. Там той също описва подобно силно затопляне:
„индикаторите в мозъка ми показваха топлина в тялото, не бе студено или вдървено както по-рано, но енергията вреше около него...”; „...цялото тяло светеше отвътре и пътят по който бях минал се виждаше много ясно.”

Вече бях сигурен, че кундалини е активирана и се издига. Това, че знаех какво става малко ме успокои, но чувствах себе си неподготвен за такава действителност. Всичко се случваше много бързо. Издигането продължи, докато накрая не останах с усещането, че главата ми в горния си край е като експлоадирала. В следващия миг се озовах в тъмно пространство, нямаше граници, чувствах свобода и лекота, усещах движение.
Тогава пред мен се появи светещ кръг - същото, което и sum описва в книгата си... тогава си казах – „о-о-о, работата е ясна... Много добре знам какво е това и засега нямам никакво намерение да преминавам отвъд понеже чувствам, че все още не съм готов! Имам самскари за чистене... не съм се разбързал. Тъй де...”
Започналия процес беше преустановен /е, поузорих се малко/ и много скоро всичко утихна. И така до тази година, когато се опулих срещу Брахман...

Най-интересното обаче предстои да го разкажа сега... Този уикенд, след като Брахман ми разкри какво представляват световете му, успях да премина оттатък...
Вечерта ще напиша всичко за преживялката.

иво

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от иво » 11 май 2010, 16:58

:shock: :shock: :IL ::thinking:: Значи тази случка е от миналата година….. Много е яка ntsk…… :D кога ти се случи това – преди или след като премахна първия си пласт от самскари :?:

ntsk

Re: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)

Непрочетено мнение от ntsk » 11 май 2010, 21:40

То голямо писане падна... голямо чудо... :lol:
Иво, това което описах в предния ми пост, се случи преди да унищожа първия пласт от самскарната решетка. Някой спомен от предишен живот се е разблокирал и сигурно затова се случи така спонтанно...

Sum беше прав /отново :D / като писа, че няма причини Брахман да не ми покаже това, което трябва да знам за неговите светове. Всъщност това действително е постижимо от всеки един човек. Но... когато му е времето, разбира се...

Последния месец доста наблегнах на медитациите и практиките за чистене на самскарите. Миналата седмица имах възможност да релаксирам много добре през няколкото почивни дни. Сутрин не бързах да ставам, имах повече време да се самосъзерцавам и се наслаждавах на състоянието на умът ми в този момент – напълно изпразнен от ежедневните мисли. По-късно през деня пък сядах да чистя самскари и практиките се получаваха много качествени. Изобщо с добра скорост се движех...
И така до сутринта на последния почивен ден, когато реших да навляза още по-дълбоко в това безгрижно състояние на не-мисъл. Просто се откъснах тотално от всичко, което ме заобикаляше и ме караше да отделям някаква енергия, за да го мисля, преживявам и т.н.
Получи се много бързо и лесно. Съзнанието ми се сля с един различен, много по-голям ритъм, който беше извън познатия вече ритъм на този свят. Бях на косъм да заспя в това състояние на съзнанието, но явно имах достатъчно енергия и затова сякаш включих на друг режим. В този момент усетих силна вибрация в тялото откъм основата на гръбначния стълб. Позната ми беше и знаех какво следва. Съзнанието започваше да се разширява, а тялото се сковаваше. Усетих как сетивата ми се откъсваха от материята. Вибрацията се засили и обхвана тялото чак до главата - пусковия механизъм беше в действие. Тялото остана безчувствено, но съзнанието ми беше будно и в следващия момент сякаш изплувах от гъста течност.
Усетих познато присъствие срещу себе си. Вгледах се напред и различих Погледа. Срещу мен стояха две големи Очи. През тях се излъчваше поток от мека, бяла светлина. Казах му – „Здравей Брахмане”... и се усмихнах чак до ушите. :D Погледът срещу мен излъчваше спокойствие и благодат, и аз усетих как ме изтегля напред към себе си.
Тръгнах, оставяйки го да ме води...

Съзнанието ми се разширяваше. Очите срещу мен ме изтегляха напред и така ме извеждаха през отделните пластове. Това, което видях в началото, бяха най-различни събития и много форми, които представляваха всичко познато от света, тук на Земята. Беше огромно количество информация. Всяка форма имаше своя звук, той стоеше в основата й. Тогава се сетих за физическото ми тяло и ме напуши голям смях. В този момент ми беше изключително забавно как така хората се привързват толкова много към материята, че чак се отъждествяват с материалните си тела.
Картините пред мен продължиха да се сменят. Възприемах и много цветове, безброй комбинации, направо се ошашавих... Казах си – Това е Вират, знам за него! Взора ми продължи да се изтегля напред. Контакта ми с Брахман не се беше прекъснал. Дори връзката се усили.
Изведнъж излязох от това пространство. Всичките форми, звуци и цветове останаха под мен. Наблюдавах ги отгоре.
Последва отново потапяне напред и разширяване на съзнанието.
Знаех, че пласта в който попаднах трябва да е Буддхи – Интелекта.
Двете големи Очи все още стояха срещу мен... Чувствах се спокоен и сигурен. Изведнъж долових звук. В началото по-тихо, след това започна да се усилва. Беше монотонен звук, беше ми много познат от Земята, но не можех да се сетя откъде. Постепенно звукът ме обгърна, съзнанието ми буквално се разплу в някакво пространство. Усещах се едно с този звук... и тогава се сетих...
Това беше звукът от работата на някаква електронна машина, по-скоро сложно компютърно устройство... Възприемах импулсите от отделните му части. Информацията вътре в тази огромна „машина” беше в постоянен обмен между отделните „машинки” в нея. Преминаваше от едно място на друго само в един миг! Усетих множество потоци от информация. Буквално се слях с работата на този огромен компютър!
Информацията пристигаше от много места едновременно, енергията от едното място, предизвикваше реакция в друго, а то от своя страна в трето и т.н.... Казах си – „Ама, че лудница...” Това трябва да е работата на Интелекта на Брахман – също като работата на един гигантски компютър! Нищо не се губи в него. Вътре всичко съществува под формата на информация, също както са и файловете в компютъра. Една информация води до активирането на друга. Всъщност всички те бяха части от по-голяма програма. Имаше няколко такива големи програми, и всички те образуваха своеобразна мрежа за комуникация. Тази мрежа представляваше операционната система на компютъра. В нея постоянно влизаха данни, а тя ги обработваше със завидна скорост.
Сега се сещам, че модификациите в ума, т.е. частите на интелекта намиращи се в чакрата сома, можем да сравним именно с Операционната система /софтуера/ на един компютър. Всичко останало – интерфейс, документи, игрички и т.н. представляват резултата от работата на операционната система на компютъра. А хардуера е само физическия носител на информацията и този, който отговаря за реалността на получените визуални образи!..
Между другото изобщо не се учудвам, че именно българин е този, който е измислил компютъра, но както и да е...

---

Да се върнем към преживялката...
Отново се съсредоточих върху погледа срещу мен. Беше все така спокоен и аз благодарих за всичко това, което ми показа. Изведнъж отново усетих изтегляне напред. Чувството пак беше като изплуване. Звукът с който се бях слял, се отдели от мен и остана някъде под мен.
Погледнах надолу и видях гигантската информационна мрежа с отделните й части, които работеха в идеален синхрон. Ето това представляваше Интелекта на Брахман! :idea:
Всичко беше едно. Всички отделни части дотук съществуваха като едно цяло! Постепенно шумът от работата на „компютъра” започна да се отдалечава. Останахме аз и Очите срещу мен – позната ситуация. Този път обаче беше различно. Аз самият бях интелект, чист интелект. Просто стоях... и наблюдавах...

Усетих движение около мен. Това, което дотук бях възприел и осмислил, беше създадено от това постоянно движение. Осъзнах, че дори и Брахман не е нещо различно от движението на вълните-татви в безбрежния океан. Всичко съществуващо в този океан, в крайна сметка е рожба на постоянното движение на Силата в него, т.е. татвите.
Така, както всичко дотук си имаше своя източник, така и Брахман си имаше свой център. Така, както татвите присъстваха във всяко едно от пространствата /пластовете/ в които бях, така трябваше да присъстват и отвъд пространството на Брахман – тези огромни очи, които стояха срещу мен...
Но къде отидоха очите??.. :w00t:
Пространството се беше огънало и много приличаше на нещо като чорап, който стоеше с отвора срещу мен... Устремих се навътре. Усетих огромно ускоряване, буквално свят ми се зави... Бях вътре в „чорапа”... Светлина,.. много светлина... Изведнъж чорапът се обърна наобратно и аз се озовах в пространството отвъд. Така както се бях устремил навътре в тунела, изведнъж това, което трябваше да е горе стана долу. Някой обърна пространството наобратно! Какво стана?!
Тогава го видях под себе си! Целият този огромен компютър с всичките части в него. Формата, която образуваше неговото пространство беше познатият ми вече шестоъгълник. Отново стоях и наблюдавах. Усещах влиянието на огромна сила върху себе си. Бях преминал през бинду и сега се намирах извън Брахман! Той нямаше как да ме спре, защото вече разбирах и преживявах... Всичко в океана на Съзнание беше татви, включително и Брахман... Безкрайно движение - възникване, съществуване, разрушаване.
Бях направил голямата крачка! Намирах се отвъд – там, където умът не може да „побере” действителността, защото тя е извън самия него!
Продължих да наблюдавам шестоъгълното пространство, движението, формата... След това изтеглих взора още повече и възприех безкрайната мрежа – множеството от шестоъгълници наоколо. Всички те представляват компютри. Свързани са в една обща мрежа.

Тогава последва ново осъзнаване! /като гръм от ясно небе :idea: /
Всичките тези шестоъгълници образуваха един Гигантски Централен Компютър!
Той притежаваше свръх Интелект! Започнах да чувам /възприемам/ и неговата работа. Стоях и слушах. Всичко това, което бях разбрал дотук - само че умножено по безброй!
Възприемах златистите граници на всички шестоъгълници и постоянното им движение и промяна.
Напомняше ми за нашето море – когато сме потопени във водата на нас ни се струва, че е безкрайно, като безбрежен океан. Когато обаче сме на брега и го наблюдаваме, се виждат вълните в морето, които постоянно се появяват и изчезват. Щом сме извън тях, значи е крайно. А когато се отдалечим достатъчно, виждаме и формата му... Безбрежният океан се превръща в море с бряг...
Парабрахман е това поле от шестоъгълници. Възприемах овална форма – средния пласт от Крешака. Този „океан” /Парабрахман/ е като жив организъм!!!
Реших да се "потопя" напред и да погледам по-отблизо, наклоних взора и възприех пространството вътре в шестоъгълниците. Наистина материалния свят беше общ за тях. И всичко беше вплетено и съществуваше като Едно! Онемях от гледката, но и изпитвах голям кеф, че мога да наблюдавам всичко това така ясно.

На фона на този безспирен шум, на този сблъсък на информация, която течеше по безброй магистрали под мен, започнах да дочувам някаква музика.
Звучеше като песен, която беше различна от работата на гигантския свръх компютър. Беше някакъв нежен, тих ритъм. Привлече ме, но някакси знаех, че все още не ми е времето да се занимавам с нея, поне не този път. Реших да я оставя за някой друг удобен случай. Трябваше да запомня всичко дотук и да го опиша. Това беше най-важното сега.
Последва връщане обратно в тялото. Стоях ококорен сума ти време. Повтарях си наум цялата случка, размишлявах усилено, а усмивката не слизаше от лицето ми.
Друго си е човек да се сблъска очи в очи с реалността – такава, каквато е...

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 1 гост