Казано е

[Свободния Дух]

Порталът

Между 0 и 1 там крие се вълшебство –
един Портал зад всякоя Врата.
Но дръпнеш ли Портала със наследство,
то случват се нечувани неща.
Там змей крилат небето охранява
от всеки, дръзнал времето да наруши.
Че иска време, преобърнато в безвремие,
да си постигнал, преди Тук да дойдеш ти.
Не е тъй лесно – знаеш го прекрасно.
Дори на Пътя веч да си застанал ти,
не всякога за тебе ще е ясно,
как с времето да се пребориш ти.
То носи се, облита във Простора,
не спира миг дори и дъх да затаи
и властва в умовете то на всички хора,
що гонят земното във своите мечти.
Разследването на Портала на Живота
показа, че зад него крият се и хиляди неща.
Дано готов си да отключиш ти късмета,
що сам си сътворил, бидейки във света.
Поуката е ясна, но различна
от другите поуки досега.
Сърце тук трябва – не приличие,
щом Себе си открил си чрез света.


Бележка: Посланието е започнато на 06.02.2022, но остана незавършено до днешна дата поради злонамерено външно вмешателство.

[Свободния Дух]

Сърцето

Между 0 и 1 там крие се вълшебство –
едно Сърце във свойта пълнота.
То някога бе Цяло, но в наследство
получи Страх и още хиляди неща.
Днес туй Сърце е Цяло-целеничко,
създава днес то свойте съдбини.
За него туй творене не е всичко,
което може то да сътвори.
Създава то световните проблеми,
но може мир и Светлина да въдвори.
Какво ли може още то да вземе
и вложи то във своите мечти?
Къде да дирим тук приличие,
щом няма тук такова при това.
Преодоляло днес то всяко безразличие,
Сърцето грижи се за своята съдба.
Какво пък – нека тъй да бъде,
че Път то има да върви!
Преодоляло всички днес заблуди,
то Силата във себе си ще въдвори.
Тъй хубав е денят и е чудесен,
защото е изпълнен той със Светлина
и чува се отвсякъде таз птича песен,
събрала в себе си Живота – не Смъртта.
Безсмъртието е великата награда
за всеки Пътя свой днес извървял.
За него няма никаква преграда,
която той не би преодолял.
Завършено е делото Ми вече.
Играйте смело в този свят голям.
Боклукът черен от Земята се оттече,
остана само смисълът да бъде истински разбран.


Бележка: Добавени са 4 нови стиха на 27.08.2022.

[Свободния Дух]

Картината

Днес случи се голямо чудо –
завърна се навеки Любовта.
Играем ний Хорото лудо,
забравили завинаги Скръбта.
Туй чудо има си причина
и тя е, че в човешките сърца
намери Пътя свой божествена Картина,
що носи образа на свята Свобода.

[Свободния Дух]

Звездата

Нещо нечувано случи се днес –
изплува звезда между звездите.
Приветстват я те намерили днес
другар, що върви си подир мечтите.
По-богати от всякога носят се те
напред и нагоре къмто висините,
намерили сила кат всяко дете,
да следват си Пътя велик на мечтите.
Преодолели те трудности, яхнали Силата,
понасят се смело в Пътя си нов.
Играят Играта на Времето скритата,
последвали вечния вътрешен зов.

[Свободния Дух]

Към Пробудените

Колелата на Матрицата са вечни,
но могат да се изкривят,
затуй налага се поправка,
но без да пипаме Страха.
В Небесните селения не бива
да пускаме Страха измежду нас.
Той може лесно да убива
Човешкото заложено у вас.
И тъй, напред се движат дните,
изпълнили Живота с простота.
Не бива днеска вий да спите
за туй що става по Света.
Нарамили съдбата своя
в тоз бързей на Живота,
вий на мисълта покоя
открийте в всякоя посока.
Тъй ще намерите Простора –
по Пътя ваш ви чака.
Излезте и играйте там на воля,
но без това да се протака.
Изгрели днес, единосъщни
са днес със мен децата мои.
На тях оставям туй наследство,
що носи им надежда в боя.
В Живота нова страница вий отворете,
че там са те – извечните неща.
Разкриеш ли ги в Себе си, помнете,
че могат да превърнат се в Крила.
Насочени навън вий не бъдете
щом търсите извечните неща.
Те са във вас и запомнете,
че там ще са до края на Света.

[Свободния Дух]

Към Моя син

Къде по Пътя се изгуби ти –
не зная днес, но утре ще намеря.
Играеш ли напред без чест,
загърбил си ти царската ми воля.
Не е достойно тъй да се държиш,
че сякаш всеки ти е длъжен.
Намериш ли подход ти без лъжи,
ще можеш утре пак да бъдеш Буден.
Но днес така не става и не бива на Истината да се слага кръст,
че Тя за всеки е извечно вдъхновение.
Загубиш ли Я днес във земния си път,
то утре ще останеш вън от Моите селения.
Не знам за теб, но Аз не съм спокоен,
когато виждам що си натворил.
Със мисълта, че носиш вдъхновение,
Свободна воля ти си подчинил.
Така не става, а пък и не бива
на Истината да се слага кръст.
Защо ти трябва всичкото творене,
ако във Себе си ти носиш мъст.
Твориш ли, трябва да си честен
със себе си, със Силата дори.
Пропаднеш ли – стани, но не безчестен.
Ти чест търси във тебе да гори.
Тя огън истинен във тебе ще запали,
ще можеш пак със нея да твориш.
В очите погледни ти своите другари,
поискай прошка – ще ти се прости.
Но не успееш ли във себе си да видиш,
че Пътя си изгубил ти,
не идвай ти при Мен и не моли ме,
да бъда стожер Аз във земните ти дни.
Без чест и без достойнство щом останеш,
какъв е смисълът че Сила носиш ти?
Тя твоя Майка е, но можеш да забравиш,
че Тя е Майка и на другите души.
Те Сила носят в себе си, чест и достойнство,
кои въздигат ги през земните им дни.
Почитай ги, не внасяй безпокойство
със своите стремления, мечти.
Загърбил волята Ми – Пътя ще изгубиш,
затуй поспри се днес и помисли
ти как решил си днеска да Ми служиш –
с безчестие или с въздигнати мечти.

[Свободния Дух]

Към неПробудените

Деца, любими мои, ненагледни,
със вас сме стигнали дотук,
но ако днеска не прогледнете,
в опасност сте останали във тоз Боклук.
Боклукът черен ще проникне във душите и телата,
и няма връщане назад.
Назад във времето търсете си нещата,
що смисъл придобиха в този свят.
Къде е смисълът на всяко вдъхновение,
ако живот без доблест водиш ти?
Днес няма никакво съмнение,
че времето отдавна ви принадлежи.
С ръце във скута си събрани,
сгъстено времето е, знам.
Но има тук кой да ви брани
и доведе ви в светлия Ми храм.
Там Светлината душите ще обгърне,
изпълнила ги с радост, благодат.
Когато някой се при Мен завърне,
Аз пускам го във Моя свят.
И днес ви чакам, грешката разбрали,
объркали се в праведния Път.
Създадени сте със Любов и Идеали,
отвътре те ви водят в Моя Път.
Той ярък е – блести във Небесата,
не можеш го обърка никой път.
Там можеш да ме видиш – със брадата,
с духовна светлина очите Ми блестят.
Вий мои сте деца – едно сме племе,
очаквам ви с протегнати ръце.
И ако някой днес посмее да ви вземе,
ще счупи в яростта си двете си нозе.
Тъй Приказката може да приключи,
ако във Себе си не стори път,
за Истината свята и Крилете,
които могат пак да порастат.
Прекрасен е денят и светъл,
когато в Светлина обгърнеш се, уви,
не всякога на Мене си се врекъл
и следвал си възвишени мечти.