Попчетата...

[TurboPascal2000]

Според мен това няма никакво значение.

[sum]

А според мен има.

[novex]

Според мен, това е една от най-хубавите теми в този форум, заслужаваща да бъде приведена в хартиена форма за поколенията.

[sum]

Чували ли сте за „Евангелие от Юда“?
Предполагам се сещате, че става въпрос за един от 12-те ученици на Исус. От попчетата е втълпено, че след като Го разпънали на кръста, Юда се обесил на едно дърво… по-точно смокиня, при изгрев Слънце.
Но пък чудя се кога имал време евангелие да напише, нали уж се обесил? Тези работи не стават така… Попската мимикрия относно статута на Юда (за този огромен исторически период) е направила така, че е промила мозъците на вярващите. Е, да - едно е да вярваш, друго е да мислиш. Несъвместими неща.
Нека подредим малко събитията, за да разберете причината за този пост.
Когато започнах да се интересувам от църковната история на християнството, с изумление разбрах, че четиримата евангелисти Йоан, Марко, Матей и Лука не са били ученици на Исус, но техните истории четем в Новия завет. Например Лука е живял в края на II в., когато е писал своето евангелие, а Йоан – в средата на същия век. За евангелистите Матей и Марко има доста спорове от страна на научния свят и техните творби са датирани между 70–90 и 130–150 г. Разбирате ли, евангелистите изобщо не го познавали, но пък благовестявали за живота и делата му чрез преразкази от други хора. Резултатът от такова препредаване е… развален телефон.
Още повече се изненадах, когато разбрах, че до IV в. е имало други евангелия, написани лично от ученици на Исус, но те пък били забранени на един църковен събор през 325 г. в Никея. Библията в сегашния си вид е съставена на този събор и тогава са избрани въпросните четири евангелия на Йоан, Марко, Матей и Лука, като са обявени от църквата за канонични. Другите евангелия от директните източници – на Мария Магдалена, Тома, Юда и Филип, които били част от дванадесетте ученици и познавали лично Исус, не са включени в Новата книга и били обявени за еретични и противозаконни, а четящите били заплашени със смъртно наказание от страна на църквата.
И какво излиза – че не е важно какво са писали учениците на Исус от първо лице, а е важно какво мисли църквата по въпроса и тя е определила през IV в. кое евангелие да присъства в т.нар. Нов завет и кое – не.
Тъжно!
Още повече ме натъжи фактът, че Библията (във вида, в който днес я познаваме) от VI в. досега е претърпяла (според мастити учени) над 40 редакции. Така че абсурдно е да мислим, че в тази свята книга ще намерим някакви оригинални текстове от Исус или пък от неговите ученици.
Въпреки забраната и унищожаването на другите евангелия, написани от учениците на Исус, не щеш ли през 1978 г., в Египет, бе открито „Евангелие от Юда“. Ръкописът е на коптски език, написан върху папирус.
Много са били собствениците на този документ, но едва през 2000 г. е купен от жена антиквар от Цюрих, която, след като не могла да го препродаде, го дала на Меценатската фондация за антично изкуство в Базел за консервация и превод. Тогава е потвърдено, че ръкописът е автентичен и едва след това е преведен. Работата над него продължила пет години и през 2006 г. излязоха първите публикации на английски език.
В трилогията „Ти си Това“ правя анализ на това евангелие и няма да се спирам подробно върху текстовете. Искам само да обърна внимание на няколко пасажа, за да имате реална представа в онова далечно време какъв е бил статута на Исус за юдеите (Бог или нещо друго) и какво е записал Юда относно съжденията на Исус за свещениците.
Поради неправилно съхранение „Евангелие от Юда“ е било подложено на влага и поради тази причина не малка част от текстовете били увредени. Но все пак е останало предостатъчно, за да прочетем месията как е мислел и какво е говорил на най-доверения си ученик. И това за ученика не го твърдя аз, а Исус. Но четете…
За мен едно от нещата, които много ме впечатлиха как е представен статутът на попа в евангелието:
„Защото на човешките поколения е казано: Вижте, Бог получи вашето жертвоприношение от ръцете на свещеник – сиреч на проповедник на заблудата.“
Ами, да, така е!
И аз не познавам по-големи проповедници на заблудата. За 2000 години нищо не се е променило.
Но това да прочетем от шефа на попчетата (Исус), че са „проповедници на заблудата“ си е шамар… не, по-точно ритник от катър в черепа на църквата. Няма да го анатемосат ли!?... хаха
В евангелието може да прочетете за бога на евреите Ел (Елохим) и създателят на Адам и Ева – Саклас. Ще разберете, че Исус ясно се е разграничавал от това поколение… и куп други неща, за които вярата няма място.
Повече няма да товаря темата, само искам да обърна внимание, че Исус е казал на Юда да го предаде. Тоест Юда не го е предал от алчност за 30 сребърника, както ни е втълпено, а по заръка на учителя си:
„Но ти ще надминеш всички тях. Защото ти ще принесеш в жертва човека, който ме е обвил като дреха.“
Разбирате ли как са стояли нещата с предателството?
Ето отново пасажа: „ти ще принесеш в жертва човека, който ме е обвил като дреха“!
Май нещата изобщо не са били така с предателството…
Текстът изобщо не е бил удобен на църквата, както и много други неща от евангелието, и затова е било анатемосано през 325 година. Алилуя.
(на иврит означава „хвалете Елохим“, а при репита им християните става на „хвалете Йехова“)
Да видим как завършва „Евангелие от Юда“:
„Техните първосвещеници недоволстваха, понеже той беше влязъл в стаята за гости за молитвата си. Но някой книжници бяха там и изчакваха удобен момент да го арестуват по време на молитвата му, защото се бояха от хората, понеже го смятаха за пророк.
Те се приближиха до Юда и му рекоха: Какво правиш тук? Ти си ученик на Исус.
А Юда им каза каквото те желаеха да чуят. И получи малко пари и им го предаде.“

Разбираме, че за юдеите Исус е бил със статут на пророк, правещ чудеса, и изобщо не е ставало въпрос, че е бил някакъв Син на бога Ел (Елохим)! Може би едва когато е създадена църквата от Павел (римският пълководец), поповете му налагат статута на Божи син и това верую е затвърдено на Никейския събор през 325 г. А хората взели че повярвали, че той е такъв. Но повярвали само тези от поколението на Ел и на Саклас. Другите – от Балканите, не повярвали и започнали религиозните борби в Източната римска империя. Именно в този размирен век се появява и нашето име bulgari.
За първи път в историографията името българи е засвидетелствано през 354 г. от неизвестен латински хронограф, който при препис от гръцката хроника за сътворението на света от Иполит (ок. 230 г.) добавя изречението Ziezi ex quo Vulgares – Зиези, от когото произлизат българите.
Именно в този размирен век синовете на Константин Велики налагат християнството на Балканите, и нашият народ е въстанал. Започнали религиозните борби. И така до 680 година, когато Аспарух дошъл да освобождава бащините си земи от ИРИ. Успял е да възвърне част от земята на траките, чиито потомък е, неприемайки Христовата вяра. Тази вяра не сме я приемали до 865 година, когато най-некадърния ни цар Борис, неспечелил нито една битка в живота си, ни натриса християнството. За целта убива целия болярски и жречески род. Синът му Боян Расате след като става цар на българите връща старата религия, но баща му го ослепява, като му избожда очите и го хвърля в тъмница, където умира. Много християнска постъпка, иначе Бог бил любов.
Какво става после вече го знаем – скъсан е корена на българите със Силата. А резултатът е разпада на българската държава, след това 200 г. гръцко и 500 г. турско робство. На ти християнство.

„Свещеник – сиреч проповедник на заблудата“ (Исус Христос)