момата Джорджи
момата Джорджи
Здравейте.
Във фейса ни поднесоха инфо за една жена с име Джорджия Николова. В интервю в „Списание 8“ диригентът Йордан Камджалов твърди за нея:
„Ти не познаваш Слънчевото момиче? Тя е извънземна! За 2 месеца се е научила да свири най-трудните произведения за пиано...“
Цялото интервю можете да прочетете на този адрес: https://spisanie8.bg/%D0%B0%D0%B2%D1%82 ... D1%8F.html
Няма как да не обърна внимание на част от интервюто. Още в началото водещата задава въпрос:
- Джорджия, как разбра, че си различна?
- Ами, разбрах, че съм различна, когато разбрах, че всички сме еднакви.
Не, мила, Джорджи. Не сме еднакви. Всички хора сме индивидуални и осъзнати личности и точно поради тази проста причина ние се различаваме по външен вид, заради тази божествена причина на сътворението за различие. Както няма два еднакви клона така няма и двама еднакви човека. Объркаността ти в детския 19 годишен ум е видна още от първото изречение. И как така ни вкара всичките хора под общ знаменател на еднаквост, а ти чрез тази еднаквост мъдро се отдели от „стадото“ и стана различна... Брей
Да видим сега следващото изречение от интервюто:
„Равноправието е в центъра на всичко сътворено“
Така ли!? Значи ме пращаш да търся равноправие в сътворен елемент като например магарешкия трън. И какви му са равните права на тръна, мила Джорджи,… че нещо не мога да се сетя. И веднага ни поднасяш:
„различието е само колорит и нюанс на цялото това сътворение.“
На кое сътворение, на тръна ли?
…И следващото от теб:
„Когато всеки прояви информацията, закодирана в него, проявява и своята божествена същност, уникална в цялата Вселена.“
Не, мило дете. Когато проявиш закодираната информация това означава да отвориш вратите на карма в себе си. Но не се притеснявай, защото това не става толкова лесно… друг е начинът да се прояви информацията „в себе си“. И това, Джорджи, знай, че няма никаква връзка с божественото.
Да видим констатацията ти:
„Това не създава различия, а изобилие.“
Да, Джорджи, изобилие от самскари,… но ти няма откъде да го знаеш това. И друго да обясня - да „проявиш закодираната информация в себе си“ може да се направи от някое външно за теб съзнание. И това съзнание така може да те закодира, че да не знаеш ти Джорджи ли си или Джоровица. Сериозен съм.
И сега откровението на момата за себе си, свързано с твърдението на диригента Йордан Камджалов за това, че за 2 месеца се е научила да свири на пияно:
„Аз започнах да свиря на 15 г. Записах в музикалното училище флейта и в девети клас учим задължително пиано, но произведенията бяха много лесни.“
Божествена работа ще да е това… Направо за два месеца и ей го де на Моцарт №2 (специално го изведох това за М.Илиева).
Останалото от интервюто го оставям на вас.
~~~~~~~~~~~
Хайде сега да изгледаме едно видео със Стойчо Керев и Джорджи и да помислим върху думите й: https://novotopoznanie.com/%D0%BD%D0%BE ... %87%D0%BA/
Ето първите й изречения. При въпроса на Стойчо какво е Бог за нея, тя твърди:
„То е всеобщо. Което всеки подсъзнателно има като разбиране за Твореца. Твореца като начало на всичко. Твореца като началото, което е в всичко. И всъщност по този начин обобщавайки всички микро и макро вселени в себе си.“
Сега.
Джорджи, разбирам, че за теб отговорът на въпроса „какво е Бог“ е,... че той е „всеобщо“. Тоест, знанието ти за Него е равно на нула. И понеже е такова и в главата ти е празно веднага тръгваш да се измъкваш в следващото изречение, че твоето разбиране за Бог е такова, какво имали подсъзнателно хората. : )) развеселяваш ме, дете. Моето подсъзнателно Знание за Твореца ти едва ли ще разбереш, защото на този етап нямаш нужния капацитет, плитка е чинията. И понеже подсъзнателно си допуснала, че Творецът бил „начало на всичко“ и още „началото, което е всичко“, да взема подсъзнателно да ти споделя, пък ти си го преведи съзнателно, че това не е така, мило дете. Преди да има Творец други неща стават,… други процеси „текат“ в измерения, за които бегла представа нямаш – дори и на подсъзнателно ниво.
А за „микро и макро вселени в себе си“ досега не бях чувал.
Във фейса ни поднесоха инфо за една жена с име Джорджия Николова. В интервю в „Списание 8“ диригентът Йордан Камджалов твърди за нея:
„Ти не познаваш Слънчевото момиче? Тя е извънземна! За 2 месеца се е научила да свири най-трудните произведения за пиано...“
Цялото интервю можете да прочетете на този адрес: https://spisanie8.bg/%D0%B0%D0%B2%D1%82 ... D1%8F.html
Няма как да не обърна внимание на част от интервюто. Още в началото водещата задава въпрос:
- Джорджия, как разбра, че си различна?
- Ами, разбрах, че съм различна, когато разбрах, че всички сме еднакви.
Не, мила, Джорджи. Не сме еднакви. Всички хора сме индивидуални и осъзнати личности и точно поради тази проста причина ние се различаваме по външен вид, заради тази божествена причина на сътворението за различие. Както няма два еднакви клона така няма и двама еднакви човека. Объркаността ти в детския 19 годишен ум е видна още от първото изречение. И как така ни вкара всичките хора под общ знаменател на еднаквост, а ти чрез тази еднаквост мъдро се отдели от „стадото“ и стана различна... Брей
Да видим сега следващото изречение от интервюто:
„Равноправието е в центъра на всичко сътворено“
Така ли!? Значи ме пращаш да търся равноправие в сътворен елемент като например магарешкия трън. И какви му са равните права на тръна, мила Джорджи,… че нещо не мога да се сетя. И веднага ни поднасяш:
„различието е само колорит и нюанс на цялото това сътворение.“
На кое сътворение, на тръна ли?
…И следващото от теб:
„Когато всеки прояви информацията, закодирана в него, проявява и своята божествена същност, уникална в цялата Вселена.“
Не, мило дете. Когато проявиш закодираната информация това означава да отвориш вратите на карма в себе си. Но не се притеснявай, защото това не става толкова лесно… друг е начинът да се прояви информацията „в себе си“. И това, Джорджи, знай, че няма никаква връзка с божественото.
Да видим констатацията ти:
„Това не създава различия, а изобилие.“
Да, Джорджи, изобилие от самскари,… но ти няма откъде да го знаеш това. И друго да обясня - да „проявиш закодираната информация в себе си“ може да се направи от някое външно за теб съзнание. И това съзнание така може да те закодира, че да не знаеш ти Джорджи ли си или Джоровица. Сериозен съм.
И сега откровението на момата за себе си, свързано с твърдението на диригента Йордан Камджалов за това, че за 2 месеца се е научила да свири на пияно:
„Аз започнах да свиря на 15 г. Записах в музикалното училище флейта и в девети клас учим задължително пиано, но произведенията бяха много лесни.“
Божествена работа ще да е това… Направо за два месеца и ей го де на Моцарт №2 (специално го изведох това за М.Илиева).
Останалото от интервюто го оставям на вас.
~~~~~~~~~~~
Хайде сега да изгледаме едно видео със Стойчо Керев и Джорджи и да помислим върху думите й: https://novotopoznanie.com/%D0%BD%D0%BE ... %87%D0%BA/
Ето първите й изречения. При въпроса на Стойчо какво е Бог за нея, тя твърди:
„То е всеобщо. Което всеки подсъзнателно има като разбиране за Твореца. Твореца като начало на всичко. Твореца като началото, което е в всичко. И всъщност по този начин обобщавайки всички микро и макро вселени в себе си.“
Сега.
Джорджи, разбирам, че за теб отговорът на въпроса „какво е Бог“ е,... че той е „всеобщо“. Тоест, знанието ти за Него е равно на нула. И понеже е такова и в главата ти е празно веднага тръгваш да се измъкваш в следващото изречение, че твоето разбиране за Бог е такова, какво имали подсъзнателно хората. : )) развеселяваш ме, дете. Моето подсъзнателно Знание за Твореца ти едва ли ще разбереш, защото на този етап нямаш нужния капацитет, плитка е чинията. И понеже подсъзнателно си допуснала, че Творецът бил „начало на всичко“ и още „началото, което е всичко“, да взема подсъзнателно да ти споделя, пък ти си го преведи съзнателно, че това не е така, мило дете. Преди да има Творец други неща стават,… други процеси „текат“ в измерения, за които бегла представа нямаш – дори и на подсъзнателно ниво.
А за „микро и макро вселени в себе си“ досега не бях чувал.
Р.Ч.
Re: момата Джорджи
Продължавам с интервюто. Въпросът след това на С. Керев е:
- Искам да ми кажеш дали и до днес не ядеш?
- Яденето е много интересна тема. Зависи ние как разглеждаме това явление.
Ами да ти кажа, Джорджи, че ние го разглеждаме така – първо взимаме храната (обикновено с вилица) и я слагаме в устата си, после започваме да дъвчем бавно, за да не си ухапем езика случайно. И за финал – преглъщаме с рефлексно усилие храната в стомаха.
Да видим Джорджи как разглежда същото „това явление“:
„Дали то е консумиране, дали то е мисъл, дали то е съществуване.“
Ха, сега – дилема. Кое, аджеба, ще е от трите!?!?
И тъкмо да разбера загадката и… ядец. Защото изведнъж се извъртя и вижте какво слово ни поднесе:
„Всъщност, в миналото е имало много личности, които не се хранят,… но те не просто да не се хранят или, ааа… да имат осъзнаване за процеса… просто на яденето което да ги лишава от глад. Но те просто дотолкова осъзнават присъствието на Твореца, че това ги засища. Това ги лишава от всякаква нужда. Та яденето е просто един аспект без значение.“
Значи какво излиза от последното изречение, че Джиджи си хапва, но този аспект за нея е „без значение“. Ами като се замисля и при мен е така – хапвам си луканки и сарми, но за мен това изобщо няма никакво значение. Значи излиза, че аз реално не ям… пък си мисля, че ям. Лелее…..
Да видим по нататък какви ги приказва „Слънчевото момиче“:
„Изследователски погледнато никой не се храни като цяло. Т.е. ние консумираме храната, но храненето е един друг аспект.“
Люх, е това си е вече за диагноза. Изследователски погледнато мисля, че е време сериозно да се притесня за Джорджи.
Следва обяснението:
„Т.е. ние сме свикнали процеса на консумиране на храна да го възприемаме като храна, ядене, което е нужно. Например ние сме свикнали да съществуваме с този метод. Но ние сме свикнали – т.е. в началото, когато сме създадени ние да започваме да се храним. Аспектът с храненето ни позволява да осъзнаваме, че ние сме свързани с Господ.“
Така.
Мило дете, разбирам, че изпадаш в доста неловка ситуация. Защото от една страна твърдиш, че не ядеш, а от друга страна става ясно, че ти се храниш, но си мислиш, че това не е храна а е… да речем нещо свързано с Твореца. И така стигаш до идеята за себе си, че когато поемаш храна реално не се храниш, защото това може да не е "консумация" на храна, а „мисълта“ или „съществуването“ на Твореца. Както се казва - Аджеба, разбрах те : ))
Иначе голяма логика ни поднесе, мило Джиджи. Потресен съм... И ако случайно вземе, че повърнеш храната какво ще излезе – че повръщаш на Твореца мислите!?
Или пък не дай си боже запек да те хване какво ще заключиш – че Творецът е спрял да съществува, така ли!?
Ей сега отивам да си отворя един буркан с кисели краставички… но да не си мислите, че ще консумирам храна. Ааа, не, такива вече да си ги нямаме. Защото оттук нататък аз нито ям, нито пия.
- Искам да ми кажеш дали и до днес не ядеш?
- Яденето е много интересна тема. Зависи ние как разглеждаме това явление.
Ами да ти кажа, Джорджи, че ние го разглеждаме така – първо взимаме храната (обикновено с вилица) и я слагаме в устата си, после започваме да дъвчем бавно, за да не си ухапем езика случайно. И за финал – преглъщаме с рефлексно усилие храната в стомаха.
Да видим Джорджи как разглежда същото „това явление“:
„Дали то е консумиране, дали то е мисъл, дали то е съществуване.“
Ха, сега – дилема. Кое, аджеба, ще е от трите!?!?
И тъкмо да разбера загадката и… ядец. Защото изведнъж се извъртя и вижте какво слово ни поднесе:
„Всъщност, в миналото е имало много личности, които не се хранят,… но те не просто да не се хранят или, ааа… да имат осъзнаване за процеса… просто на яденето което да ги лишава от глад. Но те просто дотолкова осъзнават присъствието на Твореца, че това ги засища. Това ги лишава от всякаква нужда. Та яденето е просто един аспект без значение.“
Значи какво излиза от последното изречение, че Джиджи си хапва, но този аспект за нея е „без значение“. Ами като се замисля и при мен е така – хапвам си луканки и сарми, но за мен това изобщо няма никакво значение. Значи излиза, че аз реално не ям… пък си мисля, че ям. Лелее…..
Да видим по нататък какви ги приказва „Слънчевото момиче“:
„Изследователски погледнато никой не се храни като цяло. Т.е. ние консумираме храната, но храненето е един друг аспект.“
Люх, е това си е вече за диагноза. Изследователски погледнато мисля, че е време сериозно да се притесня за Джорджи.
Следва обяснението:
„Т.е. ние сме свикнали процеса на консумиране на храна да го възприемаме като храна, ядене, което е нужно. Например ние сме свикнали да съществуваме с този метод. Но ние сме свикнали – т.е. в началото, когато сме създадени ние да започваме да се храним. Аспектът с храненето ни позволява да осъзнаваме, че ние сме свързани с Господ.“
Така.
Мило дете, разбирам, че изпадаш в доста неловка ситуация. Защото от една страна твърдиш, че не ядеш, а от друга страна става ясно, че ти се храниш, но си мислиш, че това не е храна а е… да речем нещо свързано с Твореца. И така стигаш до идеята за себе си, че когато поемаш храна реално не се храниш, защото това може да не е "консумация" на храна, а „мисълта“ или „съществуването“ на Твореца. Както се казва - Аджеба, разбрах те : ))
Иначе голяма логика ни поднесе, мило Джиджи. Потресен съм... И ако случайно вземе, че повърнеш храната какво ще излезе – че повръщаш на Твореца мислите!?
Или пък не дай си боже запек да те хване какво ще заключиш – че Творецът е спрял да съществува, така ли!?
Ей сега отивам да си отворя един буркан с кисели краставички… но да не си мислите, че ще консумирам храна. Ааа, не, такива вече да си ги нямаме. Защото оттук нататък аз нито ям, нито пия.
Р.Ч.
Re: момата Джорджи
Продължавам…
Стойчо Керев като един добър журналист регистрира объркаността в детския ум и реши да я измъкне от неловката ситуация, като я препрати отново към размисли за Бог. Но, не би… момата реши да покаже ентусиазъм в идеите си храненето и ни поднесе това:
„Аспектът с храненето всъщност ни помага ние да осъзнаем Господ“
Значи тези, които не се хранят (гладуващите и постещите) не могат да осъзнаят нищо за Господ. Ами така е... на глад не се издържа. Като засвири и завие от глад червото отвътре само до Господ ще ни е. Нататък:
„Това е цялата природа, която преминава през нашия организъм. Дава ни енергия, дава ни възможността ние да изследваме Господ“.
Сега. Терминът, Джорджи, природа, има много значения като например „околна среда“; още можем да говорим за своего рода „поле“, в което съществуват всички видове животински организми… в него също така съществуват и растителните видове; още има концепция за природата като физическа вселена; но също така терминът се използва и за определяне на разнородни явления във физическия свят като бури, урагани и т.н.
Какво обаче ни поднасяш ти, говорейки за храната – че когато се храним „цялата природа преминава през нашия организъм“. Не, мило дете… : )) преминава само онази част от природата, което сме приели чрез съответната храна. Не може чрез филия хляб да поемем „цялата природа в себе си“, нито пък това ще стане ако наблегна на зарзавата и камбите.
Да видим следващото ти изречение от интервюто:
„Храната все пак е нещо последователно в живота, всеки ден което се случва“.
: ))) Браво на теб – случвало се. Направо ме утрепа с великанска мисъл,… това сигурно от спанака ще да е.
И заключението:
„Това е едно ежедневно общение с Господ, което ние правим подсъзнателно.“
Значи излиза, че Бог не е бил любов, а храна. Защото попчетата в тази връзка от хилядолетия тръбят, че за да общуват с Бог требе да Го обичаш, а Джорди, че требе да ядеш,… а така подсъзнателно се общувало с Господ. Нямам думи...
При следващите думи на детето за подсъзнанието и как трябвало да се осъзнаят тези цитирам „действия“, Стойчо Керев аха да се изправи в стола си, отваряйки уста за реплика, но стоически устоя на порива в ума си и се премести на другата си кълка, като просто мъдро замлъкна. Само очите му издайнически започнаха да обикалят насам натам… но „старата пушка“ се взе в ръце и прие каменна физиономия, достойна за гестаповски четец на присъди.
А, Ждиджи, окуражена от сфинкса пред себе си, продължи:
„За това храненето е много съществено… затова точно в момента нали с помощта на много същества, с които имам телепатическа връзка… както всички ние имаме подсъзнателно тази връзка…“
Не е така, мила Джорджи. Аз, както и много други хора нямаме никаква телепатична подсъзнателна връзка с никакви същества. Бъди убедена в това!
…Горкото дете. Едва ли си дава сметка в какво са я вкарали папурите… подсъзнателно. А съзнателно изведеното от нея в разговора (от подсъзнанието й), е за сериозна медицинска диагноза. Тук вече е мястото на психолозите и на психиатрите.
Нямам намерение повече да се занимавам с Джиджи.
Всеки има глава на раменете си и акъл в Ума си.
Това от мен.
Стойчо Керев като един добър журналист регистрира объркаността в детския ум и реши да я измъкне от неловката ситуация, като я препрати отново към размисли за Бог. Но, не би… момата реши да покаже ентусиазъм в идеите си храненето и ни поднесе това:
„Аспектът с храненето всъщност ни помага ние да осъзнаем Господ“
Значи тези, които не се хранят (гладуващите и постещите) не могат да осъзнаят нищо за Господ. Ами така е... на глад не се издържа. Като засвири и завие от глад червото отвътре само до Господ ще ни е. Нататък:
„Това е цялата природа, която преминава през нашия организъм. Дава ни енергия, дава ни възможността ние да изследваме Господ“.
Сега. Терминът, Джорджи, природа, има много значения като например „околна среда“; още можем да говорим за своего рода „поле“, в което съществуват всички видове животински организми… в него също така съществуват и растителните видове; още има концепция за природата като физическа вселена; но също така терминът се използва и за определяне на разнородни явления във физическия свят като бури, урагани и т.н.
Какво обаче ни поднасяш ти, говорейки за храната – че когато се храним „цялата природа преминава през нашия организъм“. Не, мило дете… : )) преминава само онази част от природата, което сме приели чрез съответната храна. Не може чрез филия хляб да поемем „цялата природа в себе си“, нито пък това ще стане ако наблегна на зарзавата и камбите.
Да видим следващото ти изречение от интервюто:
„Храната все пак е нещо последователно в живота, всеки ден което се случва“.
: ))) Браво на теб – случвало се. Направо ме утрепа с великанска мисъл,… това сигурно от спанака ще да е.
И заключението:
„Това е едно ежедневно общение с Господ, което ние правим подсъзнателно.“
Значи излиза, че Бог не е бил любов, а храна. Защото попчетата в тази връзка от хилядолетия тръбят, че за да общуват с Бог требе да Го обичаш, а Джорди, че требе да ядеш,… а така подсъзнателно се общувало с Господ. Нямам думи...
При следващите думи на детето за подсъзнанието и как трябвало да се осъзнаят тези цитирам „действия“, Стойчо Керев аха да се изправи в стола си, отваряйки уста за реплика, но стоически устоя на порива в ума си и се премести на другата си кълка, като просто мъдро замлъкна. Само очите му издайнически започнаха да обикалят насам натам… но „старата пушка“ се взе в ръце и прие каменна физиономия, достойна за гестаповски четец на присъди.
А, Ждиджи, окуражена от сфинкса пред себе си, продължи:
„За това храненето е много съществено… затова точно в момента нали с помощта на много същества, с които имам телепатическа връзка… както всички ние имаме подсъзнателно тази връзка…“
Не е така, мила Джорджи. Аз, както и много други хора нямаме никаква телепатична подсъзнателна връзка с никакви същества. Бъди убедена в това!
…Горкото дете. Едва ли си дава сметка в какво са я вкарали папурите… подсъзнателно. А съзнателно изведеното от нея в разговора (от подсъзнанието й), е за сериозна медицинска диагноза. Тук вече е мястото на психолозите и на психиатрите.
Нямам намерение повече да се занимавам с Джиджи.
Всеки има глава на раменете си и акъл в Ума си.
Това от мен.
Р.Ч.
Re: момата Джорджи
"Злото е нарушаване на свободната воля на другите. По вселенските закони този, който го прави, след това ще бъде съден. Но това зло също е част от божествения план, защото всяко действие е одобрено от Твореца, каквото и да се случи. Не може нищо да се случи, което да не е одобрено. Но ние, като се родим, понеже сме с пълна амнезия – повечето хора, и се повлияваме от средата. Това понякога изиграва лоша роля, защото, ако например има война, ще си помислим „много лошо" и нашето съзнание директно отива в тази посока. А ако имаме знанието, че винаги всичко е за най-доброто на всички, тогава няма как да ни притеснява, че до нас има война или пък е в нашия град. "
Изваждам този цитат от интервюто на Джорджия и нямам думи за коментар.......,ако живея в град ,в който има война,че аз ще го приема ,че е за доброто на всички .
Ами тя ,ако живее в такъв град ,дали ще мисли така?
Талантите ,които притежава това момиче,не трябва да ни заслепяват, както едно време свръх способностите на вайгите и дроидите
.....Цитирам книгата на Румен стр.333"Появата им вдъхвала уважение и респект сред хората,които ги обожествявали,заради контрола,който пришълците и дроидите имали върху неживата материя.Затова,след като те започнали да градят свой свят на Земята,огромна част от хората,бих казал 80% от тях ги последвали"
Изваждам този цитат от интервюто на Джорджия и нямам думи за коментар.......,ако живея в град ,в който има война,че аз ще го приема ,че е за доброто на всички .
Ами тя ,ако живее в такъв град ,дали ще мисли така?
Талантите ,които притежава това момиче,не трябва да ни заслепяват, както едно време свръх способностите на вайгите и дроидите
.....Цитирам книгата на Румен стр.333"Появата им вдъхвала уважение и респект сред хората,които ги обожествявали,заради контрола,който пришълците и дроидите имали върху неживата материя.Затова,след като те започнали да градят свой свят на Земята,огромна част от хората,бих казал 80% от тях ги последвали"
Re: момата Джорджи
Какви таланти!?
Това дете е учило в музикално училище. И всичко, което е постигнала в музиката е било с много труд през годините й,... а не че Светият дух е влязъл в нея и за два месеца е станала вундеркинд - нещо, което иска да се втълпи на хората.
И още - тя просто си пада по беседите на Дънов и прочее. Хубаво, нейна си работа. Дори е записано, че при една тяхна сбирка е казвала това на дъновистите:
"Словото на Учителя е Новата Библия на човечеството и че всичко, което бихме искали да знаем е там, вътре!"
http://www.bialobratstvo.info/%D0%B2%D0 ... 0%B4%D0%B0
Горките хора само ако знаят,... само ако имат бегла представа, че Дънов буквално ни е натресъл юдейският Бог (Елохим) на нас и че същият този Бог зад маската на любов лансира и затвърждава убийствата и наказанията в юдейската общност, лошо ще им стане.
Кога ще прогледнат дъновистите!?!
А такива като Джорджия просто са за съжаление. Едва ли детето има представа в какво се го въвлекли...
Това дете е учило в музикално училище. И всичко, което е постигнала в музиката е било с много труд през годините й,... а не че Светият дух е влязъл в нея и за два месеца е станала вундеркинд - нещо, което иска да се втълпи на хората.
И още - тя просто си пада по беседите на Дънов и прочее. Хубаво, нейна си работа. Дори е записано, че при една тяхна сбирка е казвала това на дъновистите:
"Словото на Учителя е Новата Библия на човечеството и че всичко, което бихме искали да знаем е там, вътре!"
http://www.bialobratstvo.info/%D0%B2%D0 ... 0%B4%D0%B0
Горките хора само ако знаят,... само ако имат бегла представа, че Дънов буквално ни е натресъл юдейският Бог (Елохим) на нас и че същият този Бог зад маската на любов лансира и затвърждава убийствата и наказанията в юдейската общност, лошо ще им стане.
Кога ще прогледнат дъновистите!?!
А такива като Джорджия просто са за съжаление. Едва ли детето има представа в какво се го въвлекли...
Р.Ч.
-
- Мнения: 6
- Регистриран: 06 мар 2023, 16:30
Re: момата Джорджи
Здравейте, от година и половина, две чета форума и книгите на Румен Чорбаджийски, и искам да изкажа огромните си благодарности, както на него, така и на всички тук, които помагат да достигнем до Познанието. В процеса на четене постоянно ми изникват въпроси /както на всички предполагам/, на които успявам да си отговоря с още по-задълбочено четене на темите и на книгите. Та, затова и не съм писал във форума, все си викам "чакай пак да го прочета, може да ми се изясни". Но тук, в тази тема, някои неща ме объркват, появяват се противоречия в моето разбиране. Като например:
"- Ами, разбрах, че съм различна, когато разбрах, че всички сме еднакви." Тя няма ли предвид, че всеки човек може да достигне чрез познание до Атман? В това да се изразява еднаквостта. Да не говори за физическото тяло, а за съзнанието във всеки.
„Равноправието е в центъра на всичко сътворено“. А тук пък да има предвид материалните обекти? Защото и човешкото тяло, и магарешкият трън един ден ще изчезнат от физическия свят. А ако има съзнание в магарешкия трън, което след милиони инкарнации ще бъде във формата на човешко същество? Това не го ли прави равноправен?
„Когато всеки прояви информацията, закодирана в него, проявява и своята божествена същност, уникална в цялата Вселена.“ Тук пак си мисля, че тя има предвид, чрез знание и опитност (които тя ги нарича закодирана информация) да достигне до Атман (божествена същност), който пък е уникален. Начинът за достигане (знание и опитност) е еднакъв, а резултатът (Атман) е уникален за всеки.
"Не, мило дете. Когато проявиш закодираната информация това означава да отвориш вратите на карма в себе си. Но не се притеснявай, защото това не става толкова лесно… друг е начинът да се прояви информацията „в себе си“. Нали вратите на карма са си така или иначе отворени - проявяват се натрупаните самскари като решетка още от бебе? Г-н Чорбаджийски споделя, че това не става толкова лесно. Защо? Кое е трудното? Нали се появяват искаш или не самскарите? Какъв е начинът "да се прояви информацията в себе си", както той казва - чрез медитативните практики ли има предвид?
Сигурно ще си кажете "язък за двете години четене, нищо не си разбрал" , ама по-добре да питам, отколкото да си остана объркан.
"- Ами, разбрах, че съм различна, когато разбрах, че всички сме еднакви." Тя няма ли предвид, че всеки човек може да достигне чрез познание до Атман? В това да се изразява еднаквостта. Да не говори за физическото тяло, а за съзнанието във всеки.
„Равноправието е в центъра на всичко сътворено“. А тук пък да има предвид материалните обекти? Защото и човешкото тяло, и магарешкият трън един ден ще изчезнат от физическия свят. А ако има съзнание в магарешкия трън, което след милиони инкарнации ще бъде във формата на човешко същество? Това не го ли прави равноправен?
„Когато всеки прояви информацията, закодирана в него, проявява и своята божествена същност, уникална в цялата Вселена.“ Тук пак си мисля, че тя има предвид, чрез знание и опитност (които тя ги нарича закодирана информация) да достигне до Атман (божествена същност), който пък е уникален. Начинът за достигане (знание и опитност) е еднакъв, а резултатът (Атман) е уникален за всеки.
"Не, мило дете. Когато проявиш закодираната информация това означава да отвориш вратите на карма в себе си. Но не се притеснявай, защото това не става толкова лесно… друг е начинът да се прояви информацията „в себе си“. Нали вратите на карма са си така или иначе отворени - проявяват се натрупаните самскари като решетка още от бебе? Г-н Чорбаджийски споделя, че това не става толкова лесно. Защо? Кое е трудното? Нали се появяват искаш или не самскарите? Какъв е начинът "да се прояви информацията в себе си", както той казва - чрез медитативните практики ли има предвид?
Сигурно ще си кажете "язък за двете години четене, нищо не си разбрал" , ама по-добре да питам, отколкото да си остана объркан.
Re: момата Джорджи
Здрасти, netcontrol4.
Добре си дошъл на сладка раздумка.
Ти просто наслагваш нейното знание върху разбраното от теб, за което пиша и обяснявам от много години.
Не ги смесвай занапред.
Добре си дошъл на сладка раздумка.
Не, тази мома си пада по Дънов, така че изобщо не може да става въпрос за Атман и неговото проявление в съзнанието и тялото в това изречение."- Ами, разбрах, че съм различна, когато разбрах, че всички сме еднакви." Тя няма ли предвид, че всеки човек може да достигне чрез познание до Атман? В това да се изразява еднаквостта. Да не говори за физическото тяло, а за съзнанието във всеки.
Терминът равноправие означава „равни права“. Но този термин е създаден не във връзка със процеса Ставането (еволюцията), а със законови разпоредби или равенство пред закона. Така че нямам как да има знак за равенство между термин, визиращ законови принципи и работата на еволюционно ниво.„Равноправието е в центъра на всичко сътворено“. А тук пък да има предвид материалните обекти? Защото и човешкото тяло, и магарешкият трън един ден ще изчезнат от физическия свят. А ако има съзнание в магарешкия трън, което след милиони инкарнации ще бъде във формата на човешко същество? Това не го ли прави равноправен?
Хубава е твоята мисъл, но пак да напомня, че при изказването на момата изобщо не става въпрос за някакъв Атман, нито пък се опитва да прави някакъв разбор на думата.„Когато всеки прояви информацията, закодирана в него, проявява и своята божествена същност, уникална в цялата Вселена.“ Тук пак си мисля, че тя има предвид, чрез знание и опитност (които тя ги нарича закодирана информация) да достигне до Атман (божествена същност), който пък е уникален. Начинът за достигане (знание и опитност) е еднакъв, а резултатът (Атман) е уникален за всеки.
Ти просто наслагваш нейното знание върху разбраното от теб, за което пиша и обяснявам от много години.
Не ги смесвай занапред.
Р.Ч.
-
- Мнения: 6
- Регистриран: 06 мар 2023, 16:30
Re: момата Джорджи
Благодаря за отговора!
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 2 госта