daos, ако съм сбъркал някъде - поправяй!

Важното е да е точно!
Седнах си на "д"то и "вникнах" (не сядам по принцип, но така е израза

) в текста на Наумкин и информацията. Това е резултата:
Лак за медна жица (Мировинг):
Растително масло, свинска мас и смола.
Начин на навиване на шнур от медна жица:
Лакирана медна жица (бобинажна)с дебелина около 0,2 – 0,25мм (за по-лесно)
„Седем пъти отмери – един път отрежи”: Отмервате нужната ви дължина и седем пъти я повтаряте с кабела. Накрая отрязвате от жицата и срязвате ”завойчетата” от същата страна. Това се има предвид с изречението в кавичките. Ако е нужно уточняване на размера след навиването, режете от същата страна. [ За да се научите колко ще трябва да е тя, с вашия кабел трябва да навиете един пробен шнур. Изберете си точно определена дължина. Направете седем „тигела” (ту напред, ту назад). Тогава отрежете едновременно и жицата, от която досега сте теглили, а също и „ушите”(обръщанията на посоката от същата страна). Навийте седемте жички в дясна посока плътно и равномерно без получаване на възли от навиването. Сега отново премерете и вече ще знаете от каква първоначална дължина каква крайна става според вашия кабел и начина ви на навиване. Вече имате две дължини – първоначална и крайна. Като ги разделите началната на получената ще получите число, което е коефициент. Когато искате да получите някаква дължина готов, навит шнур, просто трябва да умножите дължината, която ви трябва (на готовия шнур) по получения вече коефициент. Така винаги ще имате точната изходна дължина. ]
Размер хартиена елипса 23х46мм височина 80мм. (приблизителни размери)
Подготвя се дървено трупче с тези размери и върху него се навива хартия с лепило до получаване на твърда елипсовидна тръбичка.
Навиват се четири шнура от медна лакирана жица със седем жила. След дясното навиване дължината на всеки от тях трябва да е колкото размера на разперените ръце на човек. Запоявате подготвените четири шнура един след друг.
Оставяте си свободна част от шнура колкото половината дължина на елипсовидната тръбичка и започвате да навивате надясно (дясно навиване означава като погледнете от посока отвора на тръбичката, навивките да се доближават към вас в посока на часовниковата стрелка). Предварително я обмазвате с лепило. Навивате плътно до приключване на дължината на шнура.
Завивате двата края един към друг така, че да тръгват точно един срещу друг и това да става успоредно на дългата ос (дължината) на тръбичката. Свързвате ги и ги споявате. Ако ви е останала дължина от тръбичката я режете внимателно, за да е еднаква от двете страни на навития меден шнур.
Навивате хартия с лепило (хартиена лепенка) така, че да обхване вътре в себе си шнура и той да се окаже в канал между тръбичката и горния слой хартия (да не се вижда от краищата).
Правите си ситно смляна (стрита) слюда. Взимате само най-фината част. Смесвате я с лак и с полученото намазвате много добре цялото устройство.
Полученото бижу се нарича „Огнен меч на Мировинг”.