НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

men
Мнения: 948
Регистриран: 21 дек 2008, 12:38

НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Непрочетено мнение от men » 27 яну 2011, 12:53

Трендафил Кръстанов открива най-старата славянска книга

Сензационното твърдение на учения, че текстът е от 10-и век и на жив български език, се приема с нежелание от чуждите изследователи
Галина Минчева

Ученият Трендафил Кръстанов е от хората, които са вече рядкост в нашето съвремие. Той е посветил дълги години безрезервна работа на делото на светите братя Кирил и Методий. Накрая съдбата му изпраща заслужен подарък. В първите дни на 1982 година прави

откритието на своя живот

Старши научният сътрудник от Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия намира във Ватиканската библиотека най-стария препис на първата славянска книга. Ръкописът е на кирилица, на старобългарски език, писан през Х век. Кръстанов възстановява и изследва 12 години всяка черта, буква, дума и израз от текста, докато стига до смайващото твърдение: най-старата славянска книга е на говорим български език. Откритието зашеметява световноизвестни автори - едни го приветстват, а други го посрещат със завист. Всички те обаче разбират - с него българинът променя основите на науката кирило-методиевистика.
"През 1981 година, няколко дни преди Бъдни вечер, разказва Кръстанов, в библиотеката на Понтификалния институт за Изтока на пл. "Санта Мария Маджоре" попаднах на сведение, че вселенският патриарх Герман II през 1232 г. е писал писмо до папските кардинали, че не само гърците, но и много други източни народи, сред които и многоплеменният руски народ "и царството на българите с великите победи" желаят уния с Рим. Исках да видя преписа на това любопитно писмо и във Ватиканската библиотека, но започваше двуседмична Коледна ваканция и всичко в Рим беше заключено.
В началото на 1982 г. потърсих сведения за този ръкопис във Ватиканската библиотека и така стигнах до "Инвентар на гръцки ръкописи във Ватиканската библиотека" от д-р П. Николопулос. Оказа се, че този инвентар не е отпечатан. Още при първия преглед на ръкопис номер 2502 вниманието ми беше приковано - под съдържанието на гръцки имаше друг текст, палимпсест (измит текст)! Личеше си, че изтритият текст отдолу е бил на славянски. След като го разгледах добре с инфрачервени лъчи, помолих той да бъде сниман на специални фотоси. Така започна моята работа, която ме доведе до извода, че текстът е на кирилица

и съдържа изборно евангелие от Х век."

До откритието на Трендафил Кръстанов в науката кирило-методиевистика се твърди, че най-старият точно датиран и локализиран славянски ръкопис е "Остромировото евангелие" от 1056-1057 година, писано също на кирилица. Това евангелие е преписано от източнобългарски паметник в Новгород. Въз основа на него и на останалите най-стари славянски ръкописи, като "Асеманиево евангелие", "Савина книга", "Супрасълски сборник" и др. руски и гръцки езиковеди, историци и литератори градяха своите обемисти научни теории. Най-често те подценяваха силно значението на говоримия български език от старобългарската епоха за развитието на славянската култура.
Смяташе се, че руската редакция на църковно-славянските ръкописи от 11-и век е тази, която дава културен тласък на цялото славянство. От своя страна, гръцките учени държаха на твърдението си, че повечето черковно-славянски книги са преводи от гръцки и благодарение на техния език славяните получават първата си културна ориентация за света.
След като Кръстанов разчита 186 страници от Ватиканския палимпсест", което е 93% от целия текст, и след като го сравнява с другите най-стари славянски ръкописи, той има достатъчно основание да обяви, че ръкописът е български паметник от 10-ти век. Това е най-старият препис на първата славянска богослужебна книга, която според "Житие на св. Кирил", е преведена от Константин Философ още преди Моравската мисия от 863 година. И според италианската легенда Кирил е

носел готов превод на евангелието.

"Следователно, твърди Кръстанов, това е най-древният препис на първата българска и въобще славянска книга. Правен е в Мала Азия, в манастира Полихрон. Сто години преди това в Мала Азия, в областта Витиня, се преселват да живеят 208 000 славяни от Южна България - от Тракия и Родопите. Тези славяни носят със себе си своя югоизточен български говор и го запазват. Когато Кирил превежда от гръцки изборното евангелие, (празнични църковни четива от Великден нататък), той го прави на езика на същите български славяни от Витиня. Така с ръкопис на живия български югоизточен говор светите братя отиват във Венеция и Рим и се борят против триезичниците, за да бъде богослужението на език, разбираем за народа, а не на мъртвите латински и старогръцки езици.
"Първите преводи на братята Кирил и Методий са на жив югоизточен български говор от Тракия и Родопите, развълнувано разказва Кръстанов. Те са осветени от авторитета на римските папи. Този говор е приет след 893 година като официален книжовен и църковен език в България, а оттам след сто години е приет в Русия като свещен църковно-славянски език. А още по-късно в Сърбия, Влашко и Молдова."

Трендафил Кръстанов има да разчита още 17 страници от ръкописа на "Ватиканския палимпсест", обработени със специална техника в космическа лаборатория в САЩ. За да пътува отново до Рим, на учения са му необходими средства. Той не е загубил вярата, че официалните държавни институции, към които се е обърнал за помощ, ще проявят разбиране и ще му помогнат да довърши делото си. Мечтата на Кръстанов е

да види целия "Ватикански палимпсест" издаден

в една луксозна книга и тя да разкрива значението на древната българска култура за европейския свят през 9-ти и 10-ти век.

Важният старобългарски книжовен паметник е бил представен в малко издание, тип брошура, през 1996 година. В работата над него вземат участие двама старобългаристи. Анна-Мария Тотоманова сравнява разчетения от Кръстанов текст de visu с оригинала, а проф. Иван Добрев е редактор на изданието. Днес скромната книжка

не може да бъде намерена

в нито една библиотека на БАН. Тя е притежание само на някои учени поради малкия й тираж.
През последните години изследователят има и други открития. Едно от тях е свързано отново с Ватиканската библиотека. В гръцки кодекс 2492 той намира сведение за епископското седалище на Климент в град Велеград, сега Берат в Албания от 906 до 916 г., който тогава е бил в провинция Западна България. (Това се отбелязва и досега в папския годишник.) Оказва се, че Св. Климент никога не е имал титлата Охридски епископ или архиепископ, а е бил Велички епископ. Оттук става ясно, че св. Климент е създал своя школа в Девол и Велица, провинция Западна България. Той е известен като Охридски чудотворец, защото е погребан в Охрид.
В същия Ватикански кодекс Кръстанов открива и

авторството на най-старата служба

на Св.Седмочисленици. Тя е съставена от Григорий Драчки през 14-и век и отпечатана във Венеция през 17-и век на гръцки. В службата Светите Седмочисленици са наречени само светила на България и Далмация.
"Моят дядо Кръстан, който е живял и под турско робство, спомня си ученият, твърдеше, че щастието е в това, да бъдеш работен и честен. Аз винаги съм се придържал към тази му максима, макар че понякога са ме смятали за будала. Завърших през 1953-1958 Софийската духовна семинария, която тогава беше изселена в Черепишкия манастир. После учих класическа филология. Работил съм като библиограф и в Института по балканистика. Разкрил съм в свои изследвания българската националност на първите ни просветители-елинисти, като Христофор Жефарович, Емануил Васкидович, Григор Пърличев и др. Никога не съм съжалявал, че за един факт съм губил години наред в архивите на различни библиотеки. Крепяла ме е и ме крепи възрожденската вяра, че трябва да се работи в полза на българския род.
Радвам се, че научих на това нещо сина си Георги и дъщеря си Радосвета. Георги завърши богословие, а Радосвета преподава френски език в Нов български университет."
Днес Трендафил Кръстанов благославя времето, през което е бил във Ватиканската библиотека, събрала в себе си огромни богатства от цял свят. Мъдростта на милионите томове книги, ръкописи и други ни учи, че ние, хората, различни по националност и цвят на кожата, трябва да вървим по своя път, без да си пречим един на друг, смята той.

Източник: http://www.segabg.com/online/article.as ... 9&id=00003

Кръсто Мраморски
Мнения: 6
Регистриран: 07 дек 2011, 23:21

Re: НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Непрочетено мнение от Кръсто Мраморски » 10 дек 2011, 00:15

ВАТИКАНСКО ЕВАНГЕЛИЕ
Старобългарски кирилски апракос от Х век в палимпсестен кодекс Vaticanus Graecus 2502

Във Ватиканската апостолическа библиотека под сигнатура Vat.Gr.2502 се пази гръцко четириевангелие от XI век. То е палимпсест, т.е. писано е на вече използван пергамент, на който гръцките минускулни букви (въздребни и закачени една за друга) са нанесени върху драгоценен старобългарски кирилски паметник от Х век и частично са го покрили. Отломки от първичния текст се виждат в междуредията на втория слой и могат да бъдат прочетени. Бе установено, че Codex Vaticanus graecus 2502 съдържа старобългарски превод на една от най-употребяваните богослужебни книги - изборното евангелие (апракосевангелието). Този превод от гръцки е възникнал през 862 г., още в зората на славянската писменост (Пространно житие на Кирил, гл.XIV), и широко се е използувал в древната българска църква.
Дълго време за важния старобългарски книжовен паметник, скрит под по-новото гръцко писмо, не се знаеше почти нищо. Вести за него се появиха през 1982 г. в научно съобщение на Т. Кръстанов, озаглавено "Неизвестен старобългарски ръкопис-палимпсест, вероятно от XI в., във Ватиканската библиотека" (Духовна култура, LXII, 1982, 7). По-подробно старобългарският текст в Cod.Vat.gr.2502 бе представен в съставения от А. Джурова, К. Станчев и М. Япунджич "Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека" (С., 1985, с.196-201, с три снимки в приложението, последните две от които са цветни), както и в статията на Т. Кръстанов "Български Ватикански палимпсест Cod.Vat.gr.2502. (Кирилско кратко изборно евангелие от втората половина на Х в.)", отпечатана в сп."Старо-българистика", XII, 1988, 1, с.38-66.
Предлаганото издание е опит да ce възпроизведе, за да стане достояние на палеославистиката, всичко от старобългарския Ватикански апракос, което представлява свързан текст и може да бъде разгадано. С по-едри букви е предаден видимият текст, а с по-дребни букви е възстановен контекстът на разчетеното. Със знака . се отбелязва еровата гласна в случаите, когато не може да се установи дали тя е ъ или ь, а с . - малката носовка, когато не личи дали тя е а, а, . или . Със знака ° се предава точката, когато или тя самата, или пък интервалът, в който по предположение се е намирала, се виждат.
Първоначалното разчитане на текста бе извършено от Т. Кръстанов. Неговата версия бе проверена, поправена и допълнена от И. Добрев въз основа на фотоснимки. Окончателната подобрена редакция принадлежи на А.-М. Тотоманова, която при многократните си посещения във Ватиканската библиотека можа по-продължително от Т. Кръстанов да работи с оригинала и с помощта на инфрачервена лампа да допълни вече разчетеното и да предложи своя хипотеза за реда на листовете в старобългарския оригинал, която е взета предвид в изданието. А.-М. Тотоманова нанесе и последните коректорски поправки върху издателския проект на И. Добрев.
Това издание нямаше да се осъществи без компетентната помощ и горещото усърдие на г-н инж. Т. Тодоров, президент на фирмата Synthesis Soft, който приготви всички необходими знаци за трудния набор. Особена благодарност дължим на проф. К. Станчев, който подкрепяше българските специалисти при работата им над сложния текст в Рим.

Трендафил Кръстанов Анна-Мария Тотоманова Иван Добрев

За издаване на старобългарския текст в Codex Vaticanus Graecus 2502 СИБАЛ обедини усилията на редица уважавани институции и смята за дълг и чест да благодари за оказаното съдействие на:
Ватиканската апостолическа библиотека и лично на нейния префект Монсиньор Лионард Боил, който разреши на българските специалисти да работят с ръкописа в завежданото от него книгохранилище и даде на СИБАЛ писмено съгласие за издаване на разчетеното;
Центъра за славяно-византийски изследвания "Проф. Ив.Дуйчев" към Софийския Университет "Свети Климент Охридски" и лично на неговия директор проф. д-р Аксиния Джурова за предоставените снимки на палимпсеста;
Църковния исторически и архиевен институт към Светия Синод на Българската православна църква.
Наш дълг е да благодарим и на учените, които подготвиха изданието: ст.н.с. Трендафил Кръстанов, който откри старобългарския евангелския текст и предложи първоначален вариант за разчитането му, член-кор. проф. д-р Иван Добрев и доц. Анна-Мария Тотоманова, които всеотдайно работиха над старобългарския текст, за да бъде постигната най-голяма близост до оригинала. Неоценима бе и помощта на член-кор. проф. д-р Иван Добрев за предпечатната подготовка на книгата.
Прикачени файлове
Vatican-Gospel.pdf
Ватиканско евангелеие
(6.48 MиБ) Свален 417 пъти
Последна промяна от Кръсто Мраморски на 10 дек 2011, 00:50, променено общо 1 път.


Equilibrium

Re: НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Непрочетено мнение от Equilibrium » 10 дек 2011, 19:02

Преди време си бях поиграл да кача предаването с доцент Кръстанов в YouTube.

Ето го и него - "Ватиканският палимпсест и свети Наум":
http://www.youtube.com/user/haz3bgr?fea ... IVa0rv3h18

miroki
Мнения: 730
Регистриран: 31 авг 2010, 14:11

Re: НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Непрочетено мнение от miroki » 11 дек 2011, 11:41

Поздрави за публикуването му.
Има ли го написано някъде на съвременен български?
Уеб дизайн и изработка на сайт! http://www.sitemiroki.net
Всичко за ездата: http://www.nomadendurance.eu

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост