Непрочетено мнение
от Надка Николова » 18 фев 2022, 13:12
Здравейте! Относно църковнославянския език мога за по-пълна информация да Ви предоставя направо моята лекция. Преди това искам да кажа, че първо, не трябва да се излиза от термина при определяне на това какъв е езикът, и второ, че българските лингвисти по-често използват варианта черковнославянски, тъй като така са го употрубявали българските възрожденци, както и по-ранните български стандартолози (проф. Любомир Андрейчин, проф. Елена Георгиева и мн.др). Колкото до термина старославянски: той е плод на руското/съветското езикознание и е синоним на старобългарски. Причините са известни: старобългарски акцентува на етногенезиса на първия книжовен език на славянските народи; старославянски – върху международните му функции.
ЕТО И ЛЕКЦИЯТА
РОЛЯТА НА ЧЕРКОВНОСЛАВЯНСКАТА КНИЖНИНА
В ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
В историята на езиците взаимните влияния не са нещо рядко или изключително. В отношението между българския и руския език през различните епохи посоките и резултатите на контактите са били също различни. Често се говори за двете южнославянски влияния, изиграли решаваща роля при изграждането на староруския литературен език, а именно първото – от 10. до 11. в. в посока от старобългарския книжовен език (СтБКЕ) към староруски, и второто – от 14. в. в същата посока. Акад. С. Б. Бернщейн в своя труд Очерк сравнителной грамматики славянскых языков (1961) пише: “Обаче близостта между славянските езици се обяснява не само с общия им произход. В различните периоди от историята между славянските народи се установяват тесни отношения, които естествено се отразяват на езика им. Дълго време старославянският език (древнобългарският) е бил литературният език на Русия. От него в руския език навлизат много елементи. Големият пласт старославянизми (т.е. българизми, бел. Н.Н.) е свързан с т.нар. второ южнославянски влияние”.
През 16. и 17. в. обаче въз основа на старобългарски и някои среднобългарски образци на богослужебните книги в Русия била извършена нормализация на езика им, съобразена руското произношение. Окончателната нормализация намира завършен израз в отпечатването на първата черковнославянска граматика на Мелетий Смотрицки (1619), претърпяла още три издания. И така, става ясно, че черковнославянският език е първоначално руска редакция на старобългарския, т.е. старобългарски език, нагоден отчасти към фонетиката и морфологията на руския език. През 17., 18. и началото на 19. в. богослужебните книги, печатани в Русия на черковнославянски език, постепенно изместват българските ръкописни богослужебни текстове, възхождащи в езиково отношение към среднобългарската редакция. Възприемането им и бързото им разпространение било улеснено от обстоятелството, че те са били написани на нормативно уреден и книжовно обработен език (1). Този език освен това е бил обвеян с романтиката и авторитета на славното ни историческо минало, защото е бил приеман за еднакъв със старобългарския (2). Улеснената му рецепция е била предразположена още и от факта, че известно количество старобългарска лексика, свързана с назоваване на абстрактни понятия, била в постоянен обиход в дамаскините и в народния език (3). Освен това печатаните черковнославянски книги били по-евтини от ръкописните книги (4). Всичко това подготвя почвата за участието на черковнославянския език във формирането на новобългарския книжовен език (НБКЕ).
Старобългарски по произход и структурни особености, черковнославянският език изиграва ролята на спестовен влог за българския език, който връща книжовното ни богатство с лихви. Така че черковнославянски език е език посредник между:
старобългарския и руския език. По този повод големият руски учен А. А. Шахматов пише в своя Очерк современного русского литературного языка (1941): "По своя произход руският литературен език е пренесен на руска почва църковнославянски (по произход древнобългарски) език, който в течение на вековете се сближава с живия народен език и постепенно загубва чуждоземнато си различие”;
руския КЕ и новобългарския КЕ;
руския КЕ и сръбския КЕ, макар и в по-ограничени размери.
В миналото въпросът за черковнославянското езиково влияние не е бил поставян на специално разглеждане. В някои статии, занимаващи се с проблема за руското езиково влияние върху българския, се отбелязва, че то се свързва с черковнославянския език, без обаче да се разграничава от него. А проф. Б. Цонев в своята История на българский език, т. ІІІ разглежда черковнославянското влияние върху българския език като руско. Такава разлика за първи път прави проф. Л. Андрейчин в труда си Език и стил на Любен Каравелов (1949/1950).
Отново трябва да се подчертае, че черковнославянският език не обогатява НБКЕ с нови структурноезикови черти, а идва, образно казано, като семе върху вече изорана и давала плод почва. Той притежава следните особености.
1. Графични особености
Е, Є = [е] Е – в средата и в края на думата
Є (широко е) – в началото на думите – ЄЗЕРО, ЄЛЕNЪ
И, І, Ȉ = [и] Ȉ (десетично и) – пред гласна и в някои чужди думи – ФАРȈСЕН, ЖНТȈЕ
І – точките се изпускат, когато над Ȉ се пише някакъв друг знак – IѠАNNЪ
И (осмично и) – в останалите случаи
О, Ѻ, Ѡ = [о] Ѻ – в началото на думите – ѺNЪ, ѺСЕЛЪ
Ѡ – в представките о-, об-: ѠСȣЖДАЮ, ѠБЛАСТЬ;
в края на някои наречия и съюзи – МНОГѠ, НБѠ;
в чужди думи – ҆ІДѠЛЪ, ҆ІѠАNЪ;
предлогът и представка от/от- се означават с лигатурата ѿ.
Буквите Ѡ и Є се пишат още вм. О и Е вътре в думите, за да различат някои омонимни форми – пишат се в мн. ч., за да се различат от формите за ед. ч.:
ОТЕЦЪ (им.п. ед.ч.) – ѠТЄЦЪ (род.п. мн.ч.)
ФАРȈСЕЕ (зв.п. ед.ч.) – ФАРȈСЄЄ (им.п. ед.ч.)
ПРОРОКЪ (им.п. ед.ч.) – ПРОРѠКЪ (род.п. мн.ч.)
ОУЧЕНИКОМЪ (тв.п. ед.ч.) – ОУЧЕНИКѠМЪ (дат.п. мн.ч.)
ОУ, ȣ = [у] ОУ – в началото на думите – ОУХО, ОУРОКЪ
ȣ – в останалите случаи – РȣКА, БȣДȣ
Ѩ, Ѧ = [йа] Ѩ – в началото на думите – ѨДЪ, ѨМЪ
Ѧ – в останалите случаи – РАЗПѦТȈЕ, НМѦ
По изключение ѦЗЫКЪ (говорен орган в устата) – за разлика от ѨЗЫКЪ (lingua)
S, З = [з] S – в началото на някои думи – SВѢЗДА, SЕНИЦА, SВѢРЪ
Ѯ – в останалите случаи – АЗЪ, ЗЛАТО, ЗЕМЛѨ, НЗГNАХЪ
Ѣ = [е] SВѢЗДА, ХЛѢБЪ
Употреба на някои гръцки букви
Θ (тита), Ѱ (пси), Ѷ (ижица), Ѯ (кси)
В гръцки думи Г пред Г или К означава [нг] – АГГЕЛЪ, СѶГКЛИТЪ.
Надредни знаци
Ударения – означава се с три знака по гръцка традиция:
ʹ – остро: при всички гласни, ако не са в края на думата
ˋ – тежко: при гласни в края на думата; когато след думата следва енклитика, в края на думата се пише остро, а не тежко ударение
˜ – извито: при някои случаи в мн.ч. на имената за различаване на съответните омонимни форми в ед. ч.
Придихания – употребяват се при всяка гласна в началото на думата:
ʼ– тънко: при всяка начална гласна
ʽ – гъсто: само над Ѷ (ижица) в гръцки думи ; ако върху начална гласна пада ударение, то се пише слид придиханието
Титли –някои често употребявани думи, които именуват възвишени лица и предмети, се пишат съкратено – о҃цъ, с҃нъ, ст҃ый. Съществува и т.нар. проста титла – ҇г, ҇д, ҇о –под дъгичката се пише дребно изпуснатата буква. Когато се изпуска ъ (най-често при предлог), над последната съгласна се пише ерчик (ϟ) – Вϟ ЗЕМЛЮ, ИЗϟ ГРАДА.
Означаването на числа става с букви – както в старобългарски и старогръцки. Над буквата се поставя титла: а҃ = 1, б҃ = 2 ... ι҃ = 10, о҃ = 70, п҃ = 80, р҃ = 100, с҃= 200 и т. н. От 11 до 19 се поставя първо единицата, а след нея десетицата, напр. а҃ι = 11, з҃ι = 17. В останалите случаи отпред се поставят знаците с по-голямо числено значение, напр. к҃а = 21, л҃а = 31, ск҃в = 922. За означаване на хиляди (трите нули) – ... н҃ = 5 000.
Препинателни знаци - като сегашните, като знакът точка и запетая (;) означава въпросителен знак (?).
Черковнославянски графика у нас се използва доста до късно. Книги като Кириакодромион (Неделник) (1806), Рибен буквар (1824) и др. биват печатани с черковнославянски графика. През царуването на цар Петър Първи в началото на ХVІІІ в. в Русия се извършва реформа в азбуката. Значително опростена, гражданската азбука (т.нар. гражданка) или просветителското писмо е модификация на старобългарските кирилски букви за печатни цели. Първата книга у нас, напечатана с гражданска азбука, е Аритметика или наука числителна от Христаки Павлович (1833) (ако не се брои уводът към Священное цветообрание от Анастас Кипиловски, 1825).
2. Фонетични особености
старобългарска буква фонетична стойност в черковнославянски графично обозначаване в черковнославянски примери
старобългарски черковнославянски
Ъ в краесл. – Ø
в силна позиция – [о] Ъ
О ГРАДЪ
ВЛЪКЪ ГРАДЪ
ВОЛКЪ
Ь в краесловие – мекост
в силна позиция – [е] Ь
Е ВЪНЬ
ДЬНЬ ВОНЬ
ДЕНЬ
Ѣ [е] Ѣ ХЛѢБЪ ХЛѢБЪ
Ѫ [у] У РѪКА РȣКА
Ѭ [ʼу] Ю ЗНАѬ ЗНАЮ
Ѧ [`а], [йа] Ѧ ПѦТЬ ПѦТЬ
ЪI [ы], но за българи [и] Ы СЪІНЪ СЬІНЪ
В черковнославянски остават обаче някои старобългарски фонетични черти, напр. [ра, ла, рѣ, лѣ] вм. [оро, оло] - срв. гражданин и горожанин, Петроград и город. Също континуантите на [tj] и [dj] са [щ] вм. [ч] и [жд] вм. [ж], срв. нощь, надежда, блуждаю. Така в черковнославянски много стб думи се появяват в нова (руска) фонетична форма. В черковнославянски имаме поругание вм. поръгание, сопруг вм. съпръгъ, благоухание вм. благоъхание, утроба вм. ътроба, блудница вм. блъдница, мучение вм. мъчение, разпятие вм. разпетие, причастие вм. причестие, чадо вм. чедо, десятка вм. десетка, ропот вм. ръпът, возкресение вм. възкресение и мн. др. Те са използвани от възрожденските ни книжовници за допълване и стилово извисяване на изразните средства от народната реч.
Постепенно обаче започва възстановяването на облика на тези изконно български думи. Началото на този процес отбелязва с Първичка българска граматика Иванчо Андреов Богоров (1844). Някои думи обаче и до ден днешен си остават с черковнославянски или хибриден (българо-черковнославянски) облик. Напр. благоухание, ропот, блудница или съюзъ, съпруг, вопъл.
Отношението към черковнославянски език, проявено от различните книжовници в различни периоди от Българското възраждане, не е еднакво. В зависимост от това могат да се определят няколко етапа на влияние:
І етап. Характеризира се с недиференцирано отношение към черковнославянски книжовна практика като различна от новобългарските езикови процеси, т. е. като друга езикова система, и възприемането ѝ поради това като книжовна разновидност на народния български език (у Паисий, Софроний, до голяма степен у Неофит Рилски, Хр. Павлович, К. Фотинов и др.).
ІІ етап. Осъзнаване на черковнославянски езикова практика като възможен източник за допълване на КЕ с липсващи му езикови средства, т. е. вече като различна от българската езикова практика (Й. Кърчовски, П. Берон, Ив. Богоров, В. Априлов). Колко престижен е бил черковнославянски език за нашите предци от Възраждането, илюстрира Ив. Вазов в Чичовци. Писмото на Иванчо Йотата и Хаджи Смион до отец Амвросий има, разбира се, псевдочерковнославянски вид, но е показателно в това отношение: "По прiчина на агарянскаго гоненiя i прочiя окрiхомся во дупката на белiй яр находяща ся (iже известно на светiня вi) i молiм вi всяческi i серцеоткровенно да постарайте ся за iзбавленiя нашего ...".
ІІІ етап. Ограничаване на ролята на черковнославянски влияние само в определени сфери на новобългарската езикова практика.
Ролята на черковнославянски език като "източник на материал за книжовно оформяне на българския народен език" (Андрейчин) се изразява в следните по-главни насоки:
1. Черковнославянски език подпомага възприемането и активизирането на редица стб словообразувателни средства и типове, каквито са:
• деятелните съществителни имена от м. р. със суфикс -тел (вестител, мучител, спасител);
• отглаголни съществителни имена със суфикс -ние (смирение, страдание, спасение);
• абстрактни имена със суфикс -ие (безумие, согласие, пришествие);
• прилагателни имена със суфиксалния комплекс -телен (спасителен, решителен, разрушителен);
• прилагателни имена (по произход сег. страд. причастия) на -им/-ем (непобедим, неузнаваем);
• сложни думи (благовестие, нравоучителен, сребролюбец).
Несъмнено, една част от тези думи са били познати на грамотните среди у нас и от домашната книжовна традиция. Иска ми се да се спра по-конкретно върху съществителните имена от м. р. със суфикс -тел и прилагателните имена със суфиксалния комплекс -телен. Броят на т. нар. nomina agentis в стб език е бил 67. В черковнославянски език през ХІХ в. те достигат до 3 000, като през ХVІІІ в. се появяват и съществителни, вече означаващи не лица, а предмети (т. нар. nomina instrumentali). По-късно до Първата световна война броят им в руския език е докъм 100, а след това постепенно нараства още повече. Общо през ХХ в. в руския език се създават повече от 600 нови съществителни със суфикс -тел. При заемането им в български се избират онези от тях, в които коренът е общ и за български, и за руски. Прилагателните със суфикс -телен също имат стб произход. Те също навлизат в новобългарската книжнина от ХІХ в. без да срещат съпротива. Тяхната роля, както и на съществителните със суфикс -тел, е особено голяма за интелектуализацията на БКЕ. Че черковнославянски и по-късно руския език действат като словообразуващ катализатор, говори фактът, че следните прилагателни например ги няма в руския език: въздържателен, разказвателен, напоителен, хранителен, храносмилателен, съсипателен, сърцераздирателен, състезателен, покъртителен, изморителен, наложителен, запалителен, възприемателен, умалителен, улеснителен и мн. др. "Тези примери показват, че БЕ не само е адаптирал стб и руски (т. е. черковнославянски) прилагателни на -телен, но се е отнесъл творчески към въпросния модел и е използвал суфиксалния елемент, за да създаде нови прилагателни на -телен" (Константин Попов).
2. Българските книжовници от началния период на Българското възраждане с помощта на черковнославянски думи заместват турцизми и разговорни гърцизми.
3. Черковнославянски, подкрепен и от народната практика в някои наши диалекти, оказва влияние при формирането и установяването на известни езикови норми в книжнината. С помощта на черковнославянски в БКЕ се актуализират някои граматични форми и конструкции:
• възстановяват се формите за сегашно деятелно причастие на -щ в глаголното спрежение;
• разширява се употребата на книжовните форми за условно наклонение от типа на бих говорил, въведени още от дамаскините;
• установява се т. нар. библийски стил (употреба на изявителни вм. преизказни глаголни времена в библейски разкази);
• разширява се употребата на постпозитивни подчинени определителни изречения със съюзна връзка от типа на който, въведени още от дамаскините;
• разширява се употребата на обособени части на изречението.
4. Когато черковнославянски влияние се осъзнава като източник за попълване на БЕ с книжовна лексика, започва използването му и за изграждане на функционалните стилове на КЕ - поетичен, научен, административен, публицистичен. Във връзка с функционалното специализиране на лексикалната система се появява един от важните белези на укрепналия вече като национален БКЕ в резултат на интензивното езиково строителство по време на Възраждането. Появата на специална лексика (терминология) за определени области на обществения и културния живот пряко насочва или съдейства за създаването на определени стилове в рамките на книжовната система. Един от първите оформени стилове е научният стил със сериозни податки още в уникалната по езиковите си особености книга на д-р Петър Берон Рибен буквар. Изгражданата за нуждите на научния стил специална лексика по необходимост опира до чужди източници, в които за дадената област има вече развита терминология. Дори Рибният буквар не е останал чужд на тази отчетливо прокарана тенденция в тогавашното езиково строителство - в него редовно се срещат черковнославянски или руски термини (разграничаването е трудно да се направи поради наличието на голям брой черковнославянски-изми в самия руски език като преки наследници на стб език), напр. приложение, умножение, делител.
Влиянието на черковнославянски и руската граматична терминология е толкова силно и широко, че оставя трайни следи и в съвременната българска граматична терминология. Това влияние, изпитано по необходимост и в други области, остава непреодоляно и досега. Много съвременни български граматични термини имат руски фонетични или строежни особености - сказуемо, определяемо, - но като морфологична категория те са наследени от стб през черковнославянски. Осъзнаването на нуждата от изграждане на самостоятелна българска граматична терминология се извършва постепенно и традицията да се използват черковнославянски-руски термини се вкоренява и усвоява в такава степен, че побългаряването на граматичната ни терминология в редица случаи се оказва закъсняло и често безсилно да я преодолее, макар че в известни случаи успява да я ограничи. Разширяването или ограничаването на това влияние обаче често зависи от индивидуалните предпочитания и от усвоената практика, характерна за отделни книжовници. Цялостната зависимост на българската граматична терминология от черковнославянски-руската оказва решаващо влияние и върху напълно липсващото или ограниченото възприемане на международната гръко-латинска терминология, която започва да прониква едва след Освобождението, когато се създава филологическа традиция на родна почва и национална филологическа интелигенция.
Твърде ранни прояви на черковнославянски влияние в областта на терминологията се забелязват и в правните документи. Черковнославянски-руските правни термини най-напред са използвани като заместници на турски правни термини в документи, преведени на БЕ: известия, судии, дозволение, изискуем, завещания, заплатител и др. В по-късното развитие на административния стил черковнославянски-руското влияние се използва като източник за набиране на нови термини, но това обхваща вече по-късен период от развитието на КЕ. С изграждането на терминологичната лексика в ИНБКЕ са свързани и някои характерни процеси на функционално и количествено активизиране на определени граматични категории, най-често парадигматични глаголни деривати, които се свързват също с черковнославянски-руското влияние. Специален интерес в това отношение представляват старите сегашни страдателни причастия на -им/-ем, отпаднали от системата на причастията в историческото равитие на БЕ и впоследствие възприемани като лексикални заемки с точно определено адективно значение, и сегашните страдателни причастия като редовна партиципиална форма. Използването на тези форми в терминологична функция датира сравнително доста отрано, още със самото възприемане на формите, макар и спорадично. Субстантивирани форми като насекомо, делимо, множимо, умаляемо, определяемо, обвиняем свидетелстват за вкоренена и установена практика. По-трудно си проправят път, освен в случаите на пряко заемане на думи като начинающ, настоящий, следующий, понеже става въпрос за установяване на редовна нелична глаголна форма - сегашни деятелни причастия, които не са имали никаква реална опора в народните говори и са се възприемали като чужди за езика ни.
Според някои от последните проучвания на българската научна и административно-правна терминология проличава, че ако се прави съпоставка с останалите сфери от функционирането на КЕ, черковнославянски езиково влияние е най-широко, най-пълно и останало най-непреодолимо и трайно именно в областта на терминологично или професионално ангажираната лексика. При това, което е и най-характерно за този процес, влиянието се изразява не само в заемането на отделни единици със стеснен категориален обем, а засяга всички лексикално-граматични групи думи (съществителни, прилагателни, глаголи, наречия и особено т. нар. професионална фразеология). Без това всеобхватно напластено влияние, проникнало дълбоко в системата на КЕ, черковнославянски-руското влияние би било доста по-скромно и не така характерно. Особено интензивно е това влияние в създаването на регулярни словообразувателни модели: на -тел (управител), на -ост (должност), на -ство (правителство), на -ие (предприятие в значение на `начинание`).
Така че, когато се преценява и се дава характеристика на количественото и качественото влияние на черковнославянски и руски (особено на черковнославянски), трябва да се разграничават два етапа и два вида отражения върху формиращия се КЕ. От една страна (1) - с некритичното възприемане на цялостната черковнославянски практика като книжовна разновидност на говоримия български език и идентифицирането й със стб традиция, опора за което се търси и намира в териториалните говори (напр. у Неофит Рилски). От друга страна (2) - с целенасочено използване на средства и образци от тази практика за нуждите на езиковото строителство и за развитието на БЕ като пълноценна книжовна система със собствен контингент от функционални стилове.
Черковнославянски влияние постепенно отслабва и заглъхва, когато славистичната наука доказва (през 1843 г. руският учен Востоков издава Остромировото евангелие, стб паметник от ХІ в.), че черковнославянски език не е идентичен със стб, а е негова руска редакция и когато на нашите книжовници става ясно, че ако при устройството на НБКЕ е необходим някакъв коректив, за такъв би трябвало да служи СтБКЕ, а не черковнославянски. Светското новобългарско училище и бързото му развитие спомагат за постепенното изтласкване на черковнославянски език и за победата на живия народен език, който по фонетична и граматична система е много далече от черковнославянски. Изтласкването на черковнославянски език става едновременно със заместването на гръцкия език с български там, където гръцкото влияние все още не е изчезнало. Това най-добре се забелязва в югозападните български земи (Македония).
Освен това в България са липсвали благоприятни условия черковнославянски език да се превърне в КЕ, подобно на новогръцкия езиков вариант катаревуса, който е в основата си консервативен. Преди всичко у нас консерватизмът, книжните традиции и култовото отношение към старината са били далеч по-слаби, отколкото в Гърция през ХІХ в., когато са се създали предпоставки за т. нар. мегали-идея и за възникването и експанзията на елинизма.
Днес черковнославянският език се използва единствено в богослужението на православните славяни: българи, руси, сърби, украинци, белоруси, македонци, както и в повечето румънски църкви. В този смисъл той е език на славянската църква, сиреч – църковославянски, както предпочитат да го наричат богословите.
Нямам търпение да ви споделя какво научих...
. Не вдянах веднага, ама все пак попитах - каква е разликата?! Отговорът бе - "ами църковно-славянският е различен от старобългарския, има по-различни думи, има много съкращения." Направо щях да падна! 
Не ми се искаше да се разправям, че бяхме на обществено място и ако бях започнала - отиде се не видя...
Правила съм експерименти и твърдя това от опит. 
Вместо именно от там да тръгне категоричното, че преди да има църковно-славянски богослужебен език, е имало български богослужебен /книжовен/ език. А в Русия нека си го наричат както искат - ако щат и църковно-марсиански да го назоват, той си е пак старобългарски богослужебен език и това е истината!!!!
. То затова се знае, че Нищо Ценно - или Почти Нищо не ни е останало.... Напротив, много Истини има За Нас Българите 
. Според мен не е правилно да се маха с ръка - кгб, ссср, руски и т.н. А къде остава стара европа - и те са събирали, вземали, Крали... - за това на тази вълна нова и казах Евротракизъм 
!!! Кой да е друг!?...Между другото професорът все още не е получил очакваното финансиране…СРАМ!!!/
![:[)]I:](./images/smilies/bravo-o-o.gif "Браво!"){kind=small}
