Църковно-славянски език?!?!?!?!

saradiva

Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от saradiva » 10 дек 2009, 22:54

Току-що се връщам от една раздумка с богослов. :ugeek: Нямам търпение да ви споделя какво научих...
В разговора отворих дума за старобългарския език. Показах му калиграфски препис на "Символ на вярата", написан на старобългарски. Но внезапно бях прекъсната със забележката, че това не е старобългарски, а "църковно-славянски" език :o . Не вдянах веднага, ама все пак попитах - каква е разликата?! Отговорът бе - "ами църковно-славянският е различен от старобългарския, има по-различни думи, има много съкращения." Направо щях да падна! :IL Не ми се искаше да се разправям, че бяхме на обществено място и ако бях започнала - отиде се не видя...
Ама реших да ви споделя диалога, както и размислите, които той предизвика, за да си кажете вашето мнение по въпроса.
Припомням:
Терминът „славяни” е късен – влиза в употреба в края на 16 в., като дотогава „slavi” е всъщност „sclavi" (означаващо роби от латински) и тази дума се използва във византийските извори от църковниците-хронисти в смисъл на “роби”, “светлокоси роби”, или “нечестивци”, с който са наричали неизповядващите официалната християнска вяра.
И мисля си:
Как тогава един език, наречен „църковно-славянски”, се е назовавал във времето, когато термин „славяни” не е имало, но пък на него са се извършвали богослуженията в българските църкви. Това е времето, когато Русия току-що се е появила на картата като държава, но пък има България, има български книжовен език и на него вече са написани богослужебни книги, има богослужения и се води официална държавна кореспонденция. И по-важното – на този език се е говорело от хората, живеещи в Българската държава тогава!!!
Ние, днешните българи, дори и да не сме учили старобългарски, разбираме за какво иде реч в богослужебните книги, но поляците, чехите, словаците, та даже и руснаците, и сърбите почти нищо не разбират. :idea: Правила съм експерименти и твърдя това от опит.
Пък и какво означава църковно-славянски език - език, на който са написани богослужебните книги и се е извършвало богослужението. А това не е ли старобългарският книжовен език?!?!?!?! И ако на църковно-славянски са написани богослужебните български книги, то кои тогава са написани на старобългарски?! По онова време други книги не са се преписвали, освен за нуждите на църквата!
Когато се пренасят българските богослужебни книги в Русия, за варягите /русите/ те са написани на близък език, но все пак различен от езика, който говорят. Русите обаче не го наричат български, а църковен, и по-късно - църковно-славянски.
И забравят откъде им са дошли и книгите, и религията!
…….
Излиза, че сред най-непоклатимите радетели на голямата лъжа за славянството е Българската православна църква?!?!?! :? Вместо именно от там да тръгне категоричното, че преди да има църковно-славянски богослужебен език, е имало български богослужебен /книжовен/ език. А в Русия нека си го наричат както искат - ако щат и църковно-марсиански да го назоват, той си е пак старобългарски богослужебен език и това е истината!!!!

А и сега като разгледах в И-нета – ами то е ужас! :IL
„Църковнославянският език или черковнославянският език е порусен /?!?!?!/ във фонетично отношение, но сравнително запазен в синтактическо и лексикално отношение вариант на старобългарския език. Самото наименование църковнославянски показва функциите на този език – той се използва като книжовен предимно за религиозни цели.” :IL

И следващото изречение е:
„Най-широко разпространен и нормативно установен е руският църковнославянски, началото на чието съществуване може да се търси в Киевска Рус през 11 век, когато възниква и руската редакция на старобългарския език. Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на старобългарския, но постепенно се обособява като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.” :IL

Та само от този текст вече е ясна цялата манипулация! :|
…..
Старобългарският език в книгите, пренесени в друга държава, няма как да се развие, тъй като попада в чужда езикова среда. Затова е и неподатлив на промени!!! Още повече в църквата действа канонът и той прави езикът още по-консервативен към изменения.
Ако старобългарският беше порусен, той щеше да се порусява и до днес!

И още – значи, докато езикът е бил старобългарски, е бил само за българите, пък като се „порусява” става общославянски богослужебен, така ли? :lol:
Айде стига с тези руски манипулации!!!! :PPP

purusha

Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от purusha » 10 дек 2009, 23:55

Да ама и за времето, в което се твърди, че е порусен, старобългарският език пак го наричат църковно-славянски
Виж, saradiva:
"Първата книга, която братята Кирил и Методи са превели на църковнославянски език след съставяне на славянската азбука в 9-ти век е Библията.На български език Библията е преведена от Петко Р.Славейков, д-р Ригс, д-р Лонг и Христодул Сичанов, и отпечатана в 1871 г. Това е първата българска Библия."
/http://www.bgbible.sdabg.net/bible.htm/
А и според горното писание преди Петко Славейков няма българска библия. Всичките са славянски. :o
Туй книжовни школи, туй Златен век - няма такива неща.Няма българи, няма България, няма българска църква. :IL

Rimisark
Мнения: 92
Регистриран: 13 сеп 2009, 22:21

Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от Rimisark » 13 дек 2009, 21:36

Здравейте, ето и една интересна случка и от мен. Скоро ходихме със жена ми до Рилски манастир. Не бях ходил до пещерата където е живял и погребан Закрилникът на Нас Българите Иван Рилски. Естествено първо влязохме в Църквата в самият Манастир. Взехме свещички, запалихме ги и аз започнах да се оглеждам за Мощите на Светеца. Гледам един от т.наречените ни свещеннослужители и го питам, а той отвръща - вече ги затворих. Учудването ни беше голямо - имаше доста хора, а и беше още ранен следобед. Нищо викам си, нали ще се качим до Пещерата. След малко обаче жена ми казва, че са ги отворили Мощите и отидохме към тях. Явно другият му колега е по-съвестен... Наредихме си се и един по един минахме. Когато дойде моят ред и като застанах пред Светеца за голяма моя изненада чувам - айде, минавай целувай и заминавай.... Обръщам се и гледам - т.нар. свещеннослужител дето бързаше да ги затваря. Та и аз като теб Сарадива бях готов за отговор с въпрос, но жена ми беше близо до мен и веднага ми напомни къде сме... Още се питам какви са служителите в Нашата Църква - Българи или.... Като отидохме към музея на Манастира гледам - Светецът и Наш Закрилник и Завещание им е оставил. Обаче то се отнася явно само за Българи, а те в нашата Църква са май на изчезване.... След като се качих до Горе, за мен вече е ясно едно - Вярата, същината, връзката с Предците ни е там, Горе.....
Поздрави! Останете със Здраве. :IP

Ordos_BG
Мнения: 77
Регистриран: 22 авг 2009, 09:38

Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от Ordos_BG » 14 дек 2009, 21:10

Ето, още интересно по темата:

http://www.scribd.com/doc/12730079/enev
http://bglog.net/BGLog/13794

1804 год
http://www.argumenti.net/?p=192

27 Февруари 1945
Прикачени файлове
star-pravopis1.jpg
star-pravopis.jpg
бикът от Пловдивските тепета

saradiva

Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от saradiva » 22 фев 2010, 11:23

Докато българските езиковеди сервилничат пред Русия ::tan:: ::tan:: ::tan:: и наричат българите - българославяни /без да има русославяни, полякославяни и т.н./, а старобългарския език - църковнославянски /сякаш има църковнолатински/, ще се случва ето това: :!: :!: :!: :!: :!:

Възникна дискусия около езика на Лондонското четвероевангелие
Страница от Четвероевангелие на цар Иван Александър, показваща царя и семейството му

Business Post
10.01.2007 г.

"Надпис под Четвероевангелието на цар Иван Александър, изложено в Британската библиотека в Лондон, твърди, че то е написано на македонски език. :IL
Проф. Божидар Димитров и Екатерина Димитрова, изследовател на Четвероевангелието на цар Иван Александър, твърдят, че няма такъв език като македонски църковно-славянски, а евангелието е написано на среднобългарски език.
Д-р Руси Минев, старши научен сътрудник към Университета в Кардиф, Уелс, е изпратил електронно писмо до Агенция "Фокус”, в което се казва, че Видинското четвероевангелие, изложено в Британската библиотека в Лондон по повод присъединяването на България към ЕС, е представено като текст, написан на македонски език.
В своя имейл д-р Минев пише: “На 8 януари посетих “British Library” в Лондон, където със семейството си разгледахме Четвероевангелието на Иван Александър и Видинското четвероевангелие. За моя изненада забелязах, че в обяснителния надпис на Видинския ръкопис е записано, че текстът е на "македонски църковно-славянски език".
Текстът гласи: "Според надпис в края, този ръкопис на четвероевангелието на македонски църковно-славянски език е направен във Видин, Северозападна България, по време на царуването на цар Иван Александър 1331-71 година"
Д-р Руси Минев е поискал обяснение за този факт от Британската библиотека, но твърди, че все още очаква отговор.
/А защо българското правителство не изпрати официално питане?!?!?! Всъщност от питане няма нужда! За такова нещо всяка нормална държава би изпратила протестна нота или каквото там се нарича протестното междудържавно нещо!/
В сайта на Британската библиотека за Четвероевангелието на цар Иван Александър пише: „Има няколко добри примера на ранно написани ръкописи на църковно-славянски език (които се съхраняват в колекцията от ръкописи на Британската библиотека), които са много близки до езика, използван в ранната българска литература (старобългарски език). Най-известният и най-добре запазен ръкопис в колекцията на Британската библиотека е Четвероевангелието на цар Иван Александър, написано през 1355 г.“/Това си е чист български език! Никой тогава не го нарича църковнославянски! Наричали са го български!!! Писано е в държавата България, а не в Славяния, писано е от българи, а не от славяни!!!/
Екатерина Димитрова, дългогодишен изследовател на Четвероевангелието на цар Иван Александър, заяви пред Фокус, че „няма термин “македонски църковно-славянски език” в общоприетата наука“. Тя е на мнение, че Видинското евангелие е изписано в търновски уставен шрифт на среднобългарски език. „Вижда се проведената реформа на Патриарх Евтимий. Отпаднали са вече доста склонения“, поясни Екатерина Димитрова.
„Търновската школа възражда оригиналния Кирило-методиевски език – т. е. в текста е останала западнобългарската фонетична основа, но това съвсем не може да се нарече “македонски църковно-славянски език”. Това не е основателно, защото езиковите особености в случая са особеностите на един говор, а не на отделен език“, беше категорична тя.
Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров също коментира случая пред агенцията. Той твърди, че е нелепо твърдението, че средновековен български ръкопис може да е писан на “македонски църковно-славянски език. “Името “Македония” дори не съществува в средните векове. Отгоре на всичко книгите са писани на търновско наречие и то в Северна България, което е в основата на книжовния български език”, посочи проф. Димитров.
В сбирките на Британския музей в Лондон се съхранява т.нар. Лондонско четвероевангелие от времето на цар Иван Александър. Ръкописът е създаден през 1355 –1356 година по заръка на българския владетел /не славянски!!!/и е един от най-богато илюстрираните паметници на средновековната българска книжовна школа./не славянска!!!/
След падането на България под османска власт и превземането на Търново Четвероевангелието е отнесено в Молдова. През ХVІІ век попада в манастира “Свети Павел” на Атон. През 1837 година монасите от манастира го подарили на английския пътешественик лорд Робърт Кързън, който гостувал при тях. След завръщането на британеца ръкописът попаднал в колекцията на барон Зауш и след неговата смърт от 1876 г. се намира в Британския музей в Лондон.
Оригиналът на Лондонско четвероевангелие е излаган два пъти в България – в криптата на храма “Свети Александър Невски” и в Националния исторически музей."

:Bulgaria:

Rimisark
Мнения: 92
Регистриран: 13 сеп 2009, 22:21

Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от Rimisark » 22 фев 2010, 20:04

Здравей Сарадива!
Ето за това казвам, че сме в Смутни Времена.. :oops: . То затова се знае, че Нищо Ценно - или Почти Нищо не ни е останало.... Напротив, много Истини има За Нас Българите :) . Според мен не е правилно да се маха с ръка - кгб, ссср, руски и т.н. А къде остава стара европа - и те са събирали, вземали, Крали... - за това на тази вълна нова и казах Евротракизъм :) . Тепърва ще им гледаме сценариите....
Но какво да се прави - имат си Истините, знаят какво е Било... Остава само да Мажат и Замазват :)
Има Една Приказка казана, ти сигурно я знаеш - Който Казва Истината - Бог Вижда, Който Лъже - Бог Вижда...
А Ние Обикновенните Хорица ни остава само да Изберем от Кои да Бъдем :)
Хайде, че почва листопад..... :oops:
Поздрави и Остани със Здраве! :IP
:Bulgaria:

saradiva

Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от saradiva » 27 фев 2010, 19:11

На какъв език са написани българските богослужебни книги, както и тези, които се използват за нуждите на православните църкви в така наречените „славянски” страни? Дали това е „старобългарски” или „църковнославянски” език?
Както вече споделих, наскоро имах спор по този въпрос, който бе последван от нови и нови дебати. Оказа се, че умни, интелигентни и знаещи люде, с теологично образование са абсолютно убедени, че двете понятия са определения за два различни езика. :shock: :o
Нещо повече – във всички славистични факултети в Европа единственият термин, който се употребява за езика на старобългарските ни книги е „църковнославянски”, със синоним „староцърковно славянски”, съответно и азбуката е староцърковно славянска /?!?!?!/ - Old Church Slavonic language, Old Church Slavic Alphabet…
Оказа се, че не са малко хората и в България – преподаватели и научни работници, за които такова нещо „старобългарски език” няма. :o
Има само църковнославянски и толкоз. :(

Насъбра ми се доста нерв. Затова ще пиша.
::okey::
Работниците от БАН с приглас от „многознайковци” сред клира са формулирали няколко основни твърдения-аргументи в защита на определението „църковнославянски” за езика в богослужебните книги.
Твърдение 1
Църковнославянският език е създаден, за да служи на църквата и за нуждите на славянското богослужение. Той е литургичен, църковен език.
Отговор:
Според официозите първите „славянски” книги са написани за нуждите на българското богослужение. Да, вярно е, че по-голямата част от тези текстове и книги са преведени, сътворени и преписвани с една цел – да послужат на църквата, за налагане на православието. Тяхното пренасяне по-късно в Русия също е било за нуждите на новопокръстените там християни и на Християнската църква.
НО
Целите, заради които се пишат или преписват книгите, дават определение ЗА КНИГИТЕ.
В този смисъл: да, това са църковни книги. И да, текстовете в тях са с църковно съдържание.
Тези определения обаче не са и не могат да бъдат характеристики ЗА ЕЗИКА на книгите.
Аналогичен пример: имам книга, написана с цел обучение, затова казвам, че е учебник. Но мога ли да кажа, че книгата е написана на „учебникарски” език. Не, нали! „Учебникарски” ще е определение за стила и за целите, с които е създадена книгата. И когато ме попитат на какъв език е написана тя, ще отговоря, че е на български език, а не на учебникарски.
Така че – литургичен, църковен са определение за стил и предназначение, но не и за език. :idea:

Твърдение 2
Терминът ЦЪРКОВНОславянски е въведен, за да се разграничи езикът на старобългарските богослужебни книги от книжовния език изобщо по това време.
Отговор:
През 10 век в България почти всички написани и преведени книги и текстове са предназначени за богослужението и за популяризиране на православието сред българите. Но в държавата на нововъведения официален език се пишат и други текстове, свързани с управлението, прочее юридическа документация и т.н.
Разлика в езика на едните и на другите НЯМА. Те са написани на български. Не бива да забравяме, че именно българският език е узаконен като задължителен КНИЖОВЕН език на българите. Съдбовното решение, припомням, се взема по време на Преславския народен събор през 893 г., подир който
ОФИЦИАЛЕН ДЪРЖАВЕН И ЦЪРКОВЕН ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ СТАВА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК. :!: /Решението е известно под името “преложение книг”, за което друг път ще се пораздумам пак във форума тук/
Така че от края на 9 век в България има официален книжовен език, има написани книги – налице е КНИЖОВНА НОРМА!!!
А книжовна норма означава ЕЗИКОВИ ПРАВИЛА - по отношение на фонетика, синтаксис, морфология, пунктоация и пр. Какъвто и текст да се напише, той трябва да е по тези правила.
Вярно е, че при богослужебните писания е налице и още една рамка – канонът! И съгласно него всяка дума в книгите е точно определена, творчество не може да има. Църковният канон именно „консервира” езика и по отношение на останалите му особености. Но "консервиран" не означава "друг" език. Неговата същност не се променя той си остава български език.

Някои учОни изтъкват, че за нуждите на църковното слово Константин и учениците му били навързали сложни думи и съставили нови такива. Твърди се, че това са например: животворен, благороден, законопрестъпник, че даже и „благодаря” /Боряна Велчева „Чудесата на Константин Философ” - не приемам твърденият на тази г-жа/г-ца, но при необходимост ще представя аргументите си./.
Добре, нека е така - в богослужебните книги е имало думи, които не са се употребявали тогава в наличния разговорен език.
И веднага питам – в кой книжовен език няма такива думи? Ето например в днешния български разговорен език да сте чули думи като „жадувам”, „опиянение”, „вдъхновение”, „недостижимо” и мн. др.? Но ги има в книгите. И езикът и в двете форми си е български.

Изобщо езикът сам по себе си не може да бъде нито църковен, нито боговдъхновен, нито езически: такъв го правят неговите носители, целта на неговата употреба и съдържанието.

Твърдение 3 /най-откаченото/
Църковно-славянският език е компилация от особеностите на няколко славянски езика /Й. Табов/ и от Х век насам славянското богослужение винаги е било неразбираемо за миряните в различните страни /А. А. Плетнева/ :shock: :o
Отговор:
Тези безумни твърдения не само са неверни, но и обезсмислят труда на най-светите ни книжовници в Средновековието! /А вероятно са изфантазирани именно с тази цел. Не случайно „трудът” на Табов е публикуван само на руски език. Аргументите в него не са изведени от богатата ни старобългарска съкровищница, а единствено от „Сказанието” на Константин Костенечки – гъркофил и българфоб/.
Ако през Х век славянското богослужение е било неразбираемо, защо изобщо книгите е трябвало да се пишат на друг език и с други букви :?: :!:
Огромни армии от писари в различни български книжовни школи напразно са преписвали “един билюк книги” буква по буква, напразно са митарствали просветителите ни и са ги разнасяли из земите на българите… Та нали именно „кратунките” от БАН и прочее кирилометодиевистите твърдят, че, видите ли, добрата Византия накарала Солунските братя да напишат азбуката, че после май и още една, след това да препишат билюка книги, че и нови думи да сътворят, с една едничка цел - да достигне божието слово до орача, ковача, та чак до най-презряното славянче…
Пък от друга страна – ето на – други академични кратунки твърдят, че езикът на божието слово бил неразбираем не само за орач, копач и славянче, ами и за всички от славянското море.
:IL :IL :IL
Боже, какви безумия стъкмяват тези смешници, само и само да не кажат, че езикът в т.нар. „славянски” богослужебни книги Е БЪЛГАРСКИ!!!

Нека отговорят БАН-другарите на въпроса: на какъв език са пишели Йоан Екзарх, Константин Преславски и всички останали български автори от Средновековието, когато са сътворявали или преписвали текстове? И трябвало ли е те да учат чуждия, неразбираем за тях език, демек църковно-славянския?!?!?!
И друго – нали и децата днес са подучени да рецитират, че: „Солунският диалект е в основата на книжовния старобългарски език - съвременен за ІХ век.” А диалект, другари, означава местна РАЗГОВОРНА разновидност на даден език. В случая – български!... :idea:

Колкото и да не им се иска на кратунковците в БАН, вече излизат не малко доказателства, че първите български богослужебни книги НЕ СА написани на някакъв компилиран език, специално създаден за нуждите на църквата. Такова е например едно от откритията на проф. Трендафил Кръстанов /род. 1939/, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. През 1982 г.той намира във Ватиканската библиотека най-стария препис на книга, за която се твърди, че е първата старобългарска книга. Ръкописът е на кирилица, писан е през Х век и е известен под името
"Ватикански палимпсест". Професор Кръстанов /тогава ст.н.с./ го изследва 12 години и доказва категорично, че най-старата старобългарска книга е написана
НА ГОВОРИМ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК !!!
/В печата едва преди няколко години това бе оповестено за широката българската общественост, тъй като, забележете, българският учен се нуждаеше от средства, за да довърши работата си по своето откритие /Срам!!!!/. Това ще го коментирам друг път, но го споменавам, защото в статията се подчертава:
„Сензационното твърдение на учения, се приема С НЕЖЕЛАНИЕ от чуждите изследователи” :angry_boom:
Няма уточнение кои ще да са точно тези „чуждестранни изследователи”. А за нас си е ясно – обичайните заподозрени – Рус и Грък :twisted: :evil: !!! Кой да е друг!?...Между другото професорът все още не е получил очакваното финансиране…СРАМ!!!/

Подчертавам:
Идеята за “изкуствено създаден” църковен език, “специално предназначен” за превод на църковна книжнина, е абсурдна! Един език не може да има една единствена роля – да запълва някаква нужда в определен момент от историческото развитие на една държава! :idea: :idea: :idea:

(СЛЕДВА)

saradiva

Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от saradiva » 27 фев 2010, 19:58

/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

Твърдение 4
Църковнославянският е порусен старобългарски език. Затова трябва да се нарича „църковнославянски”, тъй като е различен от старобългарския език.
Отговор:
Глупости! ::down::
Що не си го нарекат тогава „църковен руски език”?! /Макар че порусен, не означава руски, нали? Ама халал да им е!/. Ние пък ще си го наричаме според основната му характеристика – СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК. :218:
Тази поредна измишльотина на имперската Рус лесно се опровергава и то не от кой да е друг, а от нейния поданик - Юрий Венелин:
“...от де се взе у нас този чужд неруски език, който от времето на Нестор с такова мъчителство притесняваше русите. Словестност, която и до сега владее църквите не само в просторната Российска империя, но и в Галиция... и в Североизточна Унгария /маджарите не са славяни/...Дали това не е бил народен език и на някакъв народ... Кирил и Методий преведоха Свещеното Писание не на някакъв друг език, а на български, несъмнено на български; или, все едно, църковният език, който се употребява сега в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и истинска България, е езикът български, който в другите страни е мъртъв, но е жив и народен език и до сега в България” /”Критически издирвания за историята българска”, превод Ботю Петков, Земун, 1853 г., част І, стр.71/. :[)]I:
Тук трябва да отбележим и подчертаем, че Юрий Венелин през 1830 г. е първият изследовател на характерните особености на българския език, българските обичаи и традиции и народни умотворения. За тази негова научно-изследователска дейност той е командирован от Руската Императорска Академия на науките. :!:
Венелин има особен интерес към своеобразието и особеностите на българския език, отразен в неиздадените и досега негови изследвания: “Граматика на сегашното българско наречие”. Нещо повече - заради цитираните по-горе заключения и други подобни, той е почти напълно игнориран от съвременната българска историография. :o

Но тук ще приведа и най-важния аргумент срещу термина „църковно-славянски”.
На всеки непредубеден специалист му е достатъчен само един поглед върху част от текст, изваден от старобългарска книга, за да определи фонетичните и прочее граматичните особености на езика, и съгласно лексиката му, да каже непоколебимо, че това е български език, примерно от 10 век. Същият този учен, ако погледне към откъс от по-късен период, примерно от 13 в., веднага ще отчете, че това е среднобългарски език. И едва ли някой ще започне да уточнява – ама това е порусен или не порусен български…
Припомням и дебело подчертавам:
През 10 век християнството е прието и в Киевска Рус. Нужни са богослужебни книги, написани НА РАЗБИРАЕМ ЕЗИК. През 10 век такъв език е САМО старобългарският книжовен език. Книгите се доставят от България, барабар с митрополит Михаил и свещеници – все българи. /По-късно има още доставки и посланици: Св. Киприян митрополит Московски и на цяла Русия /XV в./; Григорий Цамблак е Литовски и Киевски митрополит; Исидор, Григорий Българина, Йосиф Болгаринович – българи, ръкоположени за руски архипастири./
Започва голямото преписване на богослужебните книги. С течение на времето, пишат БАН-величията, се оформила руската редакция на старобългарския език. :arrow:
Само че, оказва се, тази „редакция” е почти никаква. Забележете: само голямата носовка се заменя с оу, a другата промяна е смесване между знаците за [e] и [ja], които в източните европейски езици вече имат еднаква фонетична стойност.
В ТОЗИ КНИЖОВЕН ВАРИАНТ ФОНЕТИЧНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК СЕ ЗАПАЗВАТ!!!!!!!
Има ги във всеки учебник, подписан от БАН. Ето ги:
* Непълногласни съчетания [ra], [re], [la], [le], вместо пълногласни източнославянски [oro], [ere], [ole], [elo]
* Съчетания [ra], [la] в началото на думи, пред съгласни, там където според източнославянските норми би трябвало да бъде [ro], [lo]
* Употреба на ръ, лъ, рь, ль, вместо източнославянските ър, ъл, ьр, ьл между съгласни.
* Съчетания жд и шт, вместо ж и ч /<*dj, *tj, *gt’, *kt’/.
* Съчетания жд, вместо зж, жж /<*zg’, *zgj, *zdj/ и шт, вместо шч /щ/ /<*sk’, *skj, *stj/.
* Употреба на ю, вместо оу, iе, вместо о, и а, вместо iа, в началото на думите.

За всеки текст, в който са налице тези особености, непредубедените лингвисти ще кажат, че е написан на български език. Това е. Дали е порусен или непорусен, македонизиран или не, пошопчен или не - това е вече друга характеристика. Езикът си остава български.

Линкът по-долу ще ви отведе в света на една филоложка-славистка, с ник-нейм „Българката”/?!?!?!/ :lol: . Тя предоставя на интернет-обществото „Съпоставителни откъси на старобългарски текст от Зографското евангелие и църковнославянски текст”. Единият е от 10 век /препис/, а другият е публикуван в Христоматия, съставена в края на 18 век от Неофит Рилски. Дали славистката Българка обаче се е усетила как си вкарва автогол? В желанието си да ни представи, че църковнославянският език е различен от старобългарския, тя ни поднася доказателство за точно обратното. И неспециалист веднага ще забележи, че „разликата” между двата текста е просто НИКАКВА. И в двата текста езикът е български! :idea:
Ето вижте сами:
http://bme-pb.blogspot.com/2008/09/blog-post_18.html

Точно тук се сетих колко се смяхме на репортаж от първата официална среща между българския и македонския президент. За да се спази протокола, речите на двамата се съпътстваха от съответен превод. В крайна сметка един и същ текст, с едно и също звучене го чувахме по два пъти… :uaaaha:

Обобщение
Използването на определението ”църковнославянски” за езика на старобългарските книги е на практика подмяна на огромна група исторически факти, както и заличаване значимостта на мисията на Константин, Методий и на техните последователи. Този език трябва да се нарича „старобългарски”, какъвто си е. :idea: :idea: :idea:
:Bulgaria:


****
При представянето на гореизложените аргументи наричам наложената религия сред българите с термина „православие” и с производни на него, въпреки, че това е късно наложено название /XXв./. За същността на „новата” вяра ще дискутираме в друга тема.
За да не натоварвам тезите си с допълнителни уточнения приемам, че първите богослужебни книги на български език са написани през 10 век, както твърдят официозите. За мен има и по-стари текстове и по-стара форма, но това също би могло да го обсъдим в друга тема.

и.м. Юстин Зографски
Мнения: 1
Регистриран: 06 окт 2021, 09:54

Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от и.м. Юстин Зографски » 06 окт 2021, 17:31

Здравейте! Аз съм нов във форума, но темата ме интересува и мисля, че имам какво да добавя.
Не зная коя е saradiva, но мисля, че това не е въпрос от национална сигурност и участниците не е нужно да крият самоличността си зад псевдоними.
Най-напред трябва да се направи разграничение между език и писменост. Съществува едно погрешно разпространено твърдение, че до св. Кирил и Методий българите били "безкнижни" и "прости" и добре че са били светите братя, та да дадат писменост и да просветят простите българи. А българите никога в историята на своето многовековно съществуване не са били нито безкнижни, нито прости.
По най-дискутираното време - на създаването на така наречената кирилица, българите са ползвали руническата, латинската и елинската писменост. Ще рече - никак не са били прости. А светите братя не са създали своята азбука за българите, както saradiva твърди, базирайки се, може би на разкритията на Петер Юхас за реалното местонахождение на Велика Моравия, и че там са живели българи. Твърдението на Петер Юхас, че Великоморавската мисия е била с цел просвещението с християнската вяра на българите, е неоснователно. Жителите на Моравия тогава са били славяни от различни племена - абодрити, тимочани, браничевци, които били наричани с общото име "моравци". Но аз не мога да приема теорията, че те са били "българска група" сред моравците, които са били безкнижни и са имали нужда от създаване да писменост, защото, както споменах по-горе, българите никога не са били прости и безкнижни. А факт е, че за тези славяни е създадена специална, тяхна писменост - глаголицата. Научен факт е, също така, че така наречената "кирилица" е създадена в Преславската школа 30 (!!!) години след смъртта на св. Кирил Философ. За тези 30 години тази азбука вече се е утвърдила и е влязла в употреба и в България. Но, по чисто политически причини, император Симеон Велики заповядва да бъде изработена чисто българска азбука, тази, която днес ползваме, и която по-късно някой ще нарече "кирилица", явно обслужвайки нечии чужди интереси.
И така, възниква друг въпрос: писмеността или езикът на църковните преводи трябва да бъдат на общоразбираем език? И дали наистина българите са имали нужда от литературен, книжовен език? Тъй като българите са си имали и писменост и култура. И дори са ползвали много писмености. За да се изказва по въпроса за наличието на църковнославянски език (=култура), човек трябва да е запознат с църковната химнография и религиозната, духовна литература на този език. Уважаема saradiva, Вие запозната ли сте с тях? Църковен човек ли сте, вярваща? Защото въпросът не е само филологически или исторически. Трябва човек да бъде част от тази култура, за да може да разсъждава правилно.
Но нека внеса малко яснота по отношението на термина "славяни", който, както правилно отбелязвате, се е появил много по-късно.
Ще приведа част от една моя лекция за 24-ти май:
"Ден на славянската писменост и култура. И пак не мога да разбера, защо ние, българите, празнуваме славянската писменост и култура? Защо не празнуваме българската писменост и култура? Защо и тук е подменено "българска" със "славянска"? Кой родолюбив славянин, роден и израснал в България, толкова ненавижда името българин, та е подменил и тук "българска" със "славянска"? Що за култура е това? Завоевателна? Унищожителна? Предателска? Защо ми е на мен да празнувам културата на безкнижните, тогава, славяни? С какво тяхната култура превъзхожда културата на българите? Кога славяните са създали първата своя самостоятелна държава? Кога те са излезли на световната сцена като самостоятелен народ? Да сте чували за държава "славяния"? Обаче по целия свят днес всички българи отбелязват светло и празнично с български народни хора, музика, песни и носии славянската писменост и култура! Да не би и в тази подмяна от по-ново време да е замесен някой "наш" учен с византийска кръв? Или някой още си мисли, че българите са славяни? Словени е термин, който също се изработва в Преслав и с него са наричани словесните хора, сиреч учените, които са служели на Словото, разпространявали са Словото Божие, били са носители на Словото. Да не говорим, че гръцката дума за слово - "логос" има 37 значения. И когато стане дума за учение и ученост, "логос" се превежда като "наука". Затова словени са тези учени, образовани хора, които са учели другите на Словото Божие. Това не е генетически етноним, а по-скоро звание. Как наричаме в днешно време словените? Учители, професори."
"Понятието "кирилица" се появява едва през XVI в. Но нека да гледаме по-мащабно и наред със създаването на двете азбуки и писмености на славяни и българи, да празнуваме и същността на празника - духовното просвещение. Защото и свети Климент и неговите съратници са били монаси, учени, били са православни християни и са учели на Словото Божие. Та може ли да има наука без Бога? Може ли да има просвета без истинската светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света? А коя е тази светлина? Буквата ли? Не буквата, а богопознанието в светлината на истинската, чиста, Православна вяра.
Глаголица тази азбука се нарича заради Словото, защото "глагол Божий" на църковнославянски означава Слово Божие. И това е азбука на Словото Божие, азбука, на която те са проповядвали Словото Божие. Това е писменост за Бога, писменост на Бога. Така се тълкува "глаголица"." /цялата лекция може да си свалите от моя сайт: http://justinzografski.com/index.php/re ... %80%D0%B0/
Дано от гореописаното да Ви стане ясно, че терминът "църковнославянски" е носител на специално значение. Ако не, нека да опитам да разясня. "Църковно" означава, че този език се използва в църковната химнография. Но не само: той е използван и за преводи на духовна литература и документи от латински и елински (старогръцки). Ще рече, че е използван за специализирана литература. А "славянски" се нарича поради употребата му от славянските племена и тези, които се отъждествяват с името славяни (словени). На мен също ми липсва името български(о) в историографията и съм против българите да бъдат причислявани към групата на простите славяни. Но не съм и съгласен с игнорирането на термина "църковнославянски", само защото в някои среди не се използва.

Надка Николова
Мнения: 1
Регистриран: 18 фев 2022, 12:32

Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!

Непрочетено мнение от Надка Николова » 18 фев 2022, 13:12

Здравейте! Относно църковнославянския език мога за по-пълна информация да Ви предоставя направо моята лекция. Преди това искам да кажа, че първо, не трябва да се излиза от термина при определяне на това какъв е езикът, и второ, че българските лингвисти по-често използват варианта черковнославянски, тъй като така са го употрубявали българските възрожденци, както и по-ранните български стандартолози (проф. Любомир Андрейчин, проф. Елена Георгиева и мн.др). Колкото до термина старославянски: той е плод на руското/съветското езикознание и е синоним на старобългарски. Причините са известни: старобългарски акцентува на етногенезиса на първия книжовен език на славянските народи; старославянски – върху международните му функции.
ЕТО И ЛЕКЦИЯТА
РОЛЯТА НА ЧЕРКОВНОСЛАВЯНСКАТА КНИЖНИНА
В ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

В историята на езиците взаимните влияния не са нещо рядко или изключително. В отношението между българския и руския език през различните епохи посоките и резултатите на контактите са били също различни. Често се говори за двете южнославянски влияния, изиграли решаваща роля при изграждането на староруския литературен език, а именно първото – от 10. до 11. в. в посока от старобългарския книжовен език (СтБКЕ) към староруски, и второто – от 14. в. в същата посока. Акад. С. Б. Бернщейн в своя труд Очерк сравнителной грамматики славянскых языков (1961) пише: “Обаче близостта между славянските езици се обяснява не само с общия им произход. В различните периоди от историята между славянските народи се установяват тесни отношения, които естествено се отразяват на езика им. Дълго време старославянският език (древнобългарският) е бил литературният език на Русия. От него в руския език навлизат много елементи. Големият пласт старославянизми (т.е. българизми, бел. Н.Н.) е свързан с т.нар. второ южнославянски влияние”.
През 16. и 17. в. обаче въз основа на старобългарски и някои среднобългарски образци на богослужебните книги в Русия била извършена нормализация на езика им, съобразена руското произношение. Окончателната нормализация намира завършен израз в отпечатването на първата черковнославянска граматика на Мелетий Смотрицки (1619), претърпяла още три издания. И така, става ясно, че черковнославянският език е първоначално руска редакция на старобългарския, т.е. старобългарски език, нагоден отчасти към фонетиката и морфологията на руския език. През 17., 18. и началото на 19. в. богослужебните книги, печатани в Русия на черковнославянски език, постепенно изместват българските ръкописни богослужебни текстове, възхождащи в езиково отношение към среднобългарската редакция. Възприемането им и бързото им разпространение било улеснено от обстоятелството, че те са били написани на нормативно уреден и книжовно обработен език (1). Този език освен това е бил обвеян с романтиката и авторитета на славното ни историческо минало, защото е бил приеман за еднакъв със старобългарския (2). Улеснената му рецепция е била предразположена още и от факта, че известно количество старобългарска лексика, свързана с назоваване на абстрактни понятия, била в постоянен обиход в дамаскините и в народния език (3). Освен това печатаните черковнославянски книги били по-евтини от ръкописните книги (4). Всичко това подготвя почвата за участието на черковнославянския език във формирането на новобългарския книжовен език (НБКЕ).
Старобългарски по произход и структурни особености, черковнославянският език изиграва ролята на спестовен влог за българския език, който връща книжовното ни богатство с лихви. Така че черковнославянски език е език посредник между:
 старобългарския и руския език. По този повод големият руски учен А. А. Шахматов пише в своя Очерк современного русского литературного языка (1941): "По своя произход руският литературен език е пренесен на руска почва църковнославянски (по произход древнобългарски) език, който в течение на вековете се сближава с живия народен език и постепенно загубва чуждоземнато си различие”;
 руския КЕ и новобългарския КЕ;
 руския КЕ и сръбския КЕ, макар и в по-ограничени размери.
В миналото въпросът за черковнославянското езиково влияние не е бил поставян на специално разглеждане. В някои статии, занимаващи се с проблема за руското езиково влияние върху българския, се отбелязва, че то се свързва с черковнославянския език, без обаче да се разграничава от него. А проф. Б. Цонев в своята История на българский език, т. ІІІ разглежда черковнославянското влияние върху българския език като руско. Такава разлика за първи път прави проф. Л. Андрейчин в труда си Език и стил на Любен Каравелов (1949/1950).
Отново трябва да се подчертае, че черковнославянският език не обогатява НБКЕ с нови структурноезикови черти, а идва, образно казано, като семе върху вече изорана и давала плод почва. Той притежава следните особености.

1. Графични особености
Е, Є = [е] Е – в средата и в края на думата
Є (широко е) – в началото на думите – ЄЗЕРО, ЄЛЕNЪ

И, І, Ȉ = [и] Ȉ (десетично и) – пред гласна и в някои чужди думи – ФАРȈСЕН, ЖНТȈЕ
І – точките се изпускат, когато над Ȉ се пише някакъв друг знак – IѠАNNЪ
И (осмично и) – в останалите случаи

О, Ѻ, Ѡ = [о] Ѻ – в началото на думите – ѺNЪ, ѺСЕЛЪ
Ѡ – в представките о-, об-: ѠСȣЖДАЮ, ѠБЛАСТЬ;
в края на някои наречия и съюзи – МНОГѠ, НБѠ;
в чужди думи – ҆ІДѠЛЪ, ҆ІѠАNЪ;
предлогът и представка от/от- се означават с лигатурата ѿ.

Буквите Ѡ и Є се пишат още вм. О и Е вътре в думите, за да различат някои омонимни форми – пишат се в мн. ч., за да се различат от формите за ед. ч.:
ОТЕЦЪ (им.п. ед.ч.) – ѠТЄЦЪ (род.п. мн.ч.)
ФАРȈСЕЕ (зв.п. ед.ч.) – ФАРȈСЄЄ (им.п. ед.ч.)
ПРОРОКЪ (им.п. ед.ч.) – ПРОРѠКЪ (род.п. мн.ч.)
ОУЧЕНИКОМЪ (тв.п. ед.ч.) – ОУЧЕНИКѠМЪ (дат.п. мн.ч.)

ОУ, ȣ = [у] ОУ – в началото на думите – ОУХО, ОУРОКЪ
ȣ – в останалите случаи – РȣКА, БȣДȣ
Ѩ, Ѧ = [йа] Ѩ – в началото на думите – ѨДЪ, ѨМЪ
Ѧ – в останалите случаи – РАЗПѦТȈЕ, НМѦ
По изключение ѦЗЫКЪ (говорен орган в устата) – за разлика от ѨЗЫКЪ (lingua)
S, З = [з] S – в началото на някои думи – SВѢЗДА, SЕНИЦА, SВѢРЪ
Ѯ – в останалите случаи – АЗЪ, ЗЛАТО, ЗЕМЛѨ, НЗГNАХЪ
Ѣ = [е] SВѢЗДА, ХЛѢБЪ
Употреба на някои гръцки букви
Θ (тита), Ѱ (пси), Ѷ (ижица), Ѯ (кси)
В гръцки думи Г пред Г или К означава [нг] – АГГЕЛЪ, СѶГКЛИТЪ.

Надредни знаци
Ударения – означава се с три знака по гръцка традиция:
ʹ – остро: при всички гласни, ако не са в края на думата
ˋ – тежко: при гласни в края на думата; когато след думата следва енклитика, в края на думата се пише остро, а не тежко ударение
˜ – извито: при някои случаи в мн.ч. на имената за различаване на съответните омонимни форми в ед. ч.
Придихания – употребяват се при всяка гласна в началото на думата:
ʼ– тънко: при всяка начална гласна
ʽ – гъсто: само над Ѷ (ижица) в гръцки думи ; ако върху начална гласна пада ударение, то се пише слид придиханието
Титли –някои често употребявани думи, които именуват възвишени лица и предмети, се пишат съкратено – о҃цъ, с҃нъ, ст҃ый. Съществува и т.нар. проста титла – ҇г, ҇д, ҇о –под дъгичката се пише дребно изпуснатата буква. Когато се изпуска ъ (най-често при предлог), над последната съгласна се пише ерчик (ϟ) – Вϟ ЗЕМЛЮ, ИЗϟ ГРАДА.

Означаването на числа става с букви – както в старобългарски и старогръцки. Над буквата се поставя титла: а҃ = 1, б҃ = 2 ... ι҃ = 10, о҃ = 70, п҃ = 80, р҃ = 100, с҃= 200 и т. н. От 11 до 19 се поставя първо единицата, а след нея десетицата, напр. а҃ι = 11, з҃ι = 17. В останалите случаи отпред се поставят знаците с по-голямо числено значение, напр. к҃а = 21, л҃а = 31, ск҃в = 922. За означаване на хиляди (трите нули) – ... н҃ = 5 000.

Препинателни знаци - като сегашните, като знакът точка и запетая (;) означава въпросителен знак (?).


Черковнославянски графика у нас се използва доста до късно. Книги като Кириакодромион (Неделник) (1806), Рибен буквар (1824) и др. биват печатани с черковнославянски графика. През царуването на цар Петър Първи в началото на ХVІІІ в. в Русия се извършва реформа в азбуката. Значително опростена, гражданската азбука (т.нар. гражданка) или просветителското писмо е модификация на старобългарските кирилски букви за печатни цели. Първата книга у нас, напечатана с гражданска азбука, е Аритметика или наука числителна от Христаки Павлович (1833) (ако не се брои уводът към Священное цветообрание от Анастас Кипиловски, 1825).
2. Фонетични особености

старобългарска буква фонетична стойност в черковнославянски графично обозначаване в черковнославянски примери
старобългарски черковнославянски
Ъ в краесл. – Ø
в силна позиция – [о] Ъ
О ГРАДЪ
ВЛЪКЪ ГРАДЪ
ВОЛКЪ
Ь в краесловие – мекост
в силна позиция – [е] Ь
Е ВЪНЬ
ДЬНЬ ВОНЬ
ДЕНЬ
Ѣ [е] Ѣ ХЛѢБЪ ХЛѢБЪ
Ѫ [у] У РѪКА РȣКА
Ѭ [ʼу] Ю ЗНАѬ ЗНАЮ
Ѧ [`а], [йа] Ѧ ПѦТЬ ПѦТЬ
ЪI [ы], но за българи [и] Ы СЪІНЪ СЬІНЪ

В черковнославянски остават обаче някои старобългарски фонетични черти, напр. [ра, ла, рѣ, лѣ] вм. [оро, оло] - срв. гражданин и горожанин, Петроград и город. Също континуантите на [tj] и [dj] са [щ] вм. [ч] и [жд] вм. [ж], срв. нощь, надежда, блуждаю. Така в черковнославянски много стб думи се появяват в нова (руска) фонетична форма. В черковнославянски имаме поругание вм. поръгание, сопруг вм. съпръгъ, благоухание вм. благоъхание, утроба вм. ътроба, блудница вм. блъдница, мучение вм. мъчение, разпятие вм. разпетие, причастие вм. причестие, чадо вм. чедо, десятка вм. десетка, ропот вм. ръпът, возкресение вм. възкресение и мн. др. Те са използвани от възрожденските ни книжовници за допълване и стилово извисяване на изразните средства от народната реч.
Постепенно обаче започва възстановяването на облика на тези изконно български думи. Началото на този процес отбелязва с Първичка българска граматика Иванчо Андреов Богоров (1844). Някои думи обаче и до ден днешен си остават с черковнославянски или хибриден (българо-черковнославянски) облик. Напр. благоухание, ропот, блудница или съюзъ, съпруг, вопъл.
Отношението към черковнославянски език, проявено от различните книжовници в различни периоди от Българското възраждане, не е еднакво. В зависимост от това могат да се определят няколко етапа на влияние:
І етап. Характеризира се с недиференцирано отношение към черковнославянски книжовна практика като различна от новобългарските езикови процеси, т. е. като друга езикова система, и възприемането ѝ поради това като книжовна разновидност на народния български език (у Паисий, Софроний, до голяма степен у Неофит Рилски, Хр. Павлович, К. Фотинов и др.).
ІІ етап. Осъзнаване на черковнославянски езикова практика като възможен източник за допълване на КЕ с липсващи му езикови средства, т. е. вече като различна от българската езикова практика (Й. Кърчовски, П. Берон, Ив. Богоров, В. Априлов). Колко престижен е бил черковнославянски език за нашите предци от Възраждането, илюстрира Ив. Вазов в Чичовци. Писмото на Иванчо Йотата и Хаджи Смион до отец Амвросий има, разбира се, псевдочерковнославянски вид, но е показателно в това отношение: "По прiчина на агарянскаго гоненiя i прочiя окрiхомся во дупката на белiй яр находяща ся (iже известно на светiня вi) i молiм вi всяческi i серцеоткровенно да постарайте ся за iзбавленiя нашего ...".
ІІІ етап. Ограничаване на ролята на черковнославянски влияние само в определени сфери на новобългарската езикова практика.
Ролята на черковнославянски език като "източник на материал за книжовно оформяне на българския народен език" (Андрейчин) се изразява в следните по-главни насоки:
1. Черковнославянски език подпомага възприемането и активизирането на редица стб словообразувателни средства и типове, каквито са:
• деятелните съществителни имена от м. р. със суфикс -тел (вестител, мучител, спасител);
• отглаголни съществителни имена със суфикс -ние (смирение, страдание, спасение);
• абстрактни имена със суфикс -ие (безумие, согласие, пришествие);
• прилагателни имена със суфиксалния комплекс -телен (спасителен, решителен, разрушителен);
• прилагателни имена (по произход сег. страд. причастия) на -им/-ем (непобедим, неузнаваем);
• сложни думи (благовестие, нравоучителен, сребролюбец).
Несъмнено, една част от тези думи са били познати на грамотните среди у нас и от домашната книжовна традиция. Иска ми се да се спра по-конкретно върху съществителните имена от м. р. със суфикс -тел и прилагателните имена със суфиксалния комплекс -телен. Броят на т. нар. nomina agentis в стб език е бил 67. В черковнославянски език през ХІХ в. те достигат до 3 000, като през ХVІІІ в. се появяват и съществителни, вече означаващи не лица, а предмети (т. нар. nomina instrumentali). По-късно до Първата световна война броят им в руския език е докъм 100, а след това постепенно нараства още повече. Общо през ХХ в. в руския език се създават повече от 600 нови съществителни със суфикс -тел. При заемането им в български се избират онези от тях, в които коренът е общ и за български, и за руски. Прилагателните със суфикс -телен също имат стб произход. Те също навлизат в новобългарската книжнина от ХІХ в. без да срещат съпротива. Тяхната роля, както и на съществителните със суфикс -тел, е особено голяма за интелектуализацията на БКЕ. Че черковнославянски и по-късно руския език действат като словообразуващ катализатор, говори фактът, че следните прилагателни например ги няма в руския език: въздържателен, разказвателен, напоителен, хранителен, храносмилателен, съсипателен, сърцераздирателен, състезателен, покъртителен, изморителен, наложителен, запалителен, възприемателен, умалителен, улеснителен и мн. др. "Тези примери показват, че БЕ не само е адаптирал стб и руски (т. е. черковнославянски) прилагателни на -телен, но се е отнесъл творчески към въпросния модел и е използвал суфиксалния елемент, за да създаде нови прилагателни на -телен" (Константин Попов).
2. Българските книжовници от началния период на Българското възраждане с помощта на черковнославянски думи заместват турцизми и разговорни гърцизми.
3. Черковнославянски, подкрепен и от народната практика в някои наши диалекти, оказва влияние при формирането и установяването на известни езикови норми в книжнината. С помощта на черковнославянски в БКЕ се актуализират някои граматични форми и конструкции:
• възстановяват се формите за сегашно деятелно причастие на -щ в глаголното спрежение;
• разширява се употребата на книжовните форми за условно наклонение от типа на бих говорил, въведени още от дамаскините;
• установява се т. нар. библийски стил (употреба на изявителни вм. преизказни глаголни времена в библейски разкази);
• разширява се употребата на постпозитивни подчинени определителни изречения със съюзна връзка от типа на който, въведени още от дамаскините;
• разширява се употребата на обособени части на изречението.
4. Когато черковнославянски влияние се осъзнава като източник за попълване на БЕ с книжовна лексика, започва използването му и за изграждане на функционалните стилове на КЕ - поетичен, научен, административен, публицистичен. Във връзка с функционалното специализиране на лексикалната система се появява един от важните белези на укрепналия вече като национален БКЕ в резултат на интензивното езиково строителство по време на Възраждането. Появата на специална лексика (терминология) за определени области на обществения и културния живот пряко насочва или съдейства за създаването на определени стилове в рамките на книжовната система. Един от първите оформени стилове е научният стил със сериозни податки още в уникалната по езиковите си особености книга на д-р Петър Берон Рибен буквар. Изгражданата за нуждите на научния стил специална лексика по необходимост опира до чужди източници, в които за дадената област има вече развита терминология. Дори Рибният буквар не е останал чужд на тази отчетливо прокарана тенденция в тогавашното езиково строителство - в него редовно се срещат черковнославянски или руски термини (разграничаването е трудно да се направи поради наличието на голям брой черковнославянски-изми в самия руски език като преки наследници на стб език), напр. приложение, умножение, делител.
Влиянието на черковнославянски и руската граматична терминология е толкова силно и широко, че оставя трайни следи и в съвременната българска граматична терминология. Това влияние, изпитано по необходимост и в други области, остава непреодоляно и досега. Много съвременни български граматични термини имат руски фонетични или строежни особености - сказуемо, определяемо, - но като морфологична категория те са наследени от стб през черковнославянски. Осъзнаването на нуждата от изграждане на самостоятелна българска граматична терминология се извършва постепенно и традицията да се използват черковнославянски-руски термини се вкоренява и усвоява в такава степен, че побългаряването на граматичната ни терминология в редица случаи се оказва закъсняло и често безсилно да я преодолее, макар че в известни случаи успява да я ограничи. Разширяването или ограничаването на това влияние обаче често зависи от индивидуалните предпочитания и от усвоената практика, характерна за отделни книжовници. Цялостната зависимост на българската граматична терминология от черковнославянски-руската оказва решаващо влияние и върху напълно липсващото или ограниченото възприемане на международната гръко-латинска терминология, която започва да прониква едва след Освобождението, когато се създава филологическа традиция на родна почва и национална филологическа интелигенция.
Твърде ранни прояви на черковнославянски влияние в областта на терминологията се забелязват и в правните документи. Черковнославянски-руските правни термини най-напред са използвани като заместници на турски правни термини в документи, преведени на БЕ: известия, судии, дозволение, изискуем, завещания, заплатител и др. В по-късното развитие на административния стил черковнославянски-руското влияние се използва като източник за набиране на нови термини, но това обхваща вече по-късен период от развитието на КЕ. С изграждането на терминологичната лексика в ИНБКЕ са свързани и някои характерни процеси на функционално и количествено активизиране на определени граматични категории, най-често парадигматични глаголни деривати, които се свързват също с черковнославянски-руското влияние. Специален интерес в това отношение представляват старите сегашни страдателни причастия на -им/-ем, отпаднали от системата на причастията в историческото равитие на БЕ и впоследствие възприемани като лексикални заемки с точно определено адективно значение, и сегашните страдателни причастия като редовна партиципиална форма. Използването на тези форми в терминологична функция датира сравнително доста отрано, още със самото възприемане на формите, макар и спорадично. Субстантивирани форми като насекомо, делимо, множимо, умаляемо, определяемо, обвиняем свидетелстват за вкоренена и установена практика. По-трудно си проправят път, освен в случаите на пряко заемане на думи като начинающ, настоящий, следующий, понеже става въпрос за установяване на редовна нелична глаголна форма - сегашни деятелни причастия, които не са имали никаква реална опора в народните говори и са се възприемали като чужди за езика ни.
Според някои от последните проучвания на българската научна и административно-правна терминология проличава, че ако се прави съпоставка с останалите сфери от функционирането на КЕ, черковнославянски езиково влияние е най-широко, най-пълно и останало най-непреодолимо и трайно именно в областта на терминологично или професионално ангажираната лексика. При това, което е и най-характерно за този процес, влиянието се изразява не само в заемането на отделни единици със стеснен категориален обем, а засяга всички лексикално-граматични групи думи (съществителни, прилагателни, глаголи, наречия и особено т. нар. професионална фразеология). Без това всеобхватно напластено влияние, проникнало дълбоко в системата на КЕ, черковнославянски-руското влияние би било доста по-скромно и не така характерно. Особено интензивно е това влияние в създаването на регулярни словообразувателни модели: на -тел (управител), на -ост (должност), на -ство (правителство), на -ие (предприятие в значение на `начинание`).
Така че, когато се преценява и се дава характеристика на количественото и качественото влияние на черковнославянски и руски (особено на черковнославянски), трябва да се разграничават два етапа и два вида отражения върху формиращия се КЕ. От една страна (1) - с некритичното възприемане на цялостната черковнославянски практика като книжовна разновидност на говоримия български език и идентифицирането й със стб традиция, опора за което се търси и намира в териториалните говори (напр. у Неофит Рилски). От друга страна (2) - с целенасочено използване на средства и образци от тази практика за нуждите на езиковото строителство и за развитието на БЕ като пълноценна книжовна система със собствен контингент от функционални стилове.
Черковнославянски влияние постепенно отслабва и заглъхва, когато славистичната наука доказва (през 1843 г. руският учен Востоков издава Остромировото евангелие, стб паметник от ХІ в.), че черковнославянски език не е идентичен със стб, а е негова руска редакция и когато на нашите книжовници става ясно, че ако при устройството на НБКЕ е необходим някакъв коректив, за такъв би трябвало да служи СтБКЕ, а не черковнославянски. Светското новобългарско училище и бързото му развитие спомагат за постепенното изтласкване на черковнославянски език и за победата на живия народен език, който по фонетична и граматична система е много далече от черковнославянски. Изтласкването на черковнославянски език става едновременно със заместването на гръцкия език с български там, където гръцкото влияние все още не е изчезнало. Това най-добре се забелязва в югозападните български земи (Македония).
Освен това в България са липсвали благоприятни условия черковнославянски език да се превърне в КЕ, подобно на новогръцкия езиков вариант катаревуса, който е в основата си консервативен. Преди всичко у нас консерватизмът, книжните традиции и култовото отношение към старината са били далеч по-слаби, отколкото в Гърция през ХІХ в., когато са се създали предпоставки за т. нар. мегали-идея и за възникването и експанзията на елинизма.
Днес черковнославянският език се използва единствено в богослужението на православните славяни: българи, руси, сърби, украинци, белоруси, македонци, както и в повечето румънски църкви. В този смисъл той е език на славянската църква, сиреч – църковославянски, както предпочитат да го наричат богословите.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта