Ето малко откъси от нея:
„Официалната ни наука причислява прабългарските рунически надписи към групата на тюркските руни, без да се задълбочава повече в проблематиката, или да прави сериозни опити за тяхното дешифриране. Основната заслуга за разчитането им, има Г.Турчанинов изследвал аланските (староосетински) надписи известни като донско-кубански надписи, откривани върху територията на Кубратова България, Кабардино-Балкария, Осетия и по-късната салтомаяцка археологическа култура, чийто носители са алани и прабългари. П.Добрев прилага успешно методиката на Турчанинов за прабългарските надписи откривани на територията на Балканите. Така днес имаме сравнително голям набор от дешифрирани алано-прабългарски рунически знаци.
В сирийската хроника “Седемте езика” на Евсевий Кесарийски, аланите се съобщават сред народите имащи своя писменост, наред с гърци, ивери (грузинци), римляни, арменци, мидийци. В “Пасхалната хроника” на Георги Синкел, от 37-те народа, произлезли от Яфет, имат своя писменост: гърци, амореи (арамеи), алани, римляни, арменци, грузинци, кападокийци, сармати, скити, бастарни (б.а. вероятно бактрийци, тъй като не е известно обитавалите около Дунавската делта бастарни – народ с неясен келто-германски произход, да са имали писменост). /НП-ПНД-ДМ-сс-ВС,стр.336-339/ Арабският автор Абдул Фарадж Мухамед ибн Надим, в своята книга “Наука за писменостите”, посочва различните видове писмености. Съобщава за арабското, сирийското, набатейското, еврейското, персийското, гръцкото писмо. Германските рунически букви на саксонци и лангобарди, са наречени от автора “акисталики”. За тюрките ибн Надим пише че нямат писминост, а владетелите им изпращат посланията си под формата на стрели с нанесени резки. За българите пише че имат собствена писменост, която прилича на писмената от страната Туббат (Тибет), Китай и писмеността на Мани (манихейското писмо). За хазарите, казва че използват сирийско писмо. /АГ-СМПСР,стр.241/ Ибн Надим пише в края на 10 в. (987-88 г.). Тогава в България, по времето на цар Самуил, се употребява кирилското писмо, което е сходно с гръцкото и латинското, но не и с китайското. Явно авторът е изполвал по-стари сведения, визиращи глаголицата или нейната протоформа – алано-прабългарските рунически букви.”
И още:
„Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ от прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Муфтарлар, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че „руните“ са сричкова азбука. Идеята си излага в книгата в книгата „Древен и съвременен български шрифт“, издадена в 1982 г. Тези модули са , отразяващи представата за Вселената и Земята. По такъв начин Константин-Кирил Философ е въплатил теологичното начало. Проф. Йончев изтъква, че „цикълът завършва, когато всички линии от фигурата-модул се покрият и изпълнят от формите на буквите. Цикълът е контролна мярка. Той може да се изпълни от три, четири или повече букви. Всяка буква е начален знак на едно понятие“.
При работа с модула, Константин Философ не излиза извън границите му, освен при две букви, които носят смисъл на названия на астрономически тела, Земя и Слънце. Важна роля във фигурата-модул играе хоризонталната линия, символизираща разделянето на въздуха от водата. Фигурата-модул има две форми – основна и обла.
За кирилицата проф.Йончев изказва мнение, че тя е „устроената“ от Константин Философ азбука – съдържа 24 гръцки и 14 нови букви.
Аз също съм убеден че, глаголицата отразява по-старото алано-прабългарско руническо писмо. Но изобщо не мога да се съглася с хипотезата на Йончев и неговите изкуствени философски постороения. Разбира се когато е излагал идеята си, все още нищо не се знаеше за прабългарскито руническо писмо. Както се вижда нещата са пределно прости. Алано-прабългарското писмо е основата, върху която Константин-Кирил добавя три основни символа – кръг, кръст и триъгълник, символизиращи възкресението, разпятието и светата троица, т.е. езическото писмо е трябвало да се „облагороди” да се превърне в християнска писменост, на която ще се пише божието слово.
От алано-прабългарското писмо, като негови производни, са се съхранили и някои кирилски букви – ч, ш, щ, ц, џ, ъ, ь, ю, я, . Г.Турчанинов също отбелязва че много от глаголическите и кирилските букви показват пряк паралел към аланското писмо. Само че не може да си обясни как е станало това въздействие. Причината е че разглежда аланското, в това число и „донско-кубанското” писмо изолирано, като чисто „аланско” и игнорира прабългарите и техните руни от тази общност, по понятни причини – безапелационното приравняване на древните българи към тюркските народи, особено в 70-те год.на 20 в., когато е писал книгата си.”
Целия текст можете да прочетете на този адрес:
http://www.protobulgarians.com/PODSTRAN ... atiite.htm - 19-а статия, част 1
*Авторът е използвал определението "прабългарска", от което категорично се разграничавам. Терминът, който е правилен и съотносим с тези при другите народи, е "древни българи". Нали няма прагърци или праруси или прафранцузи?
...Руско-гръцката шайка /поздрави за ВладПомак/ нарочно са нарекли "прабългари" старите българи, за да отрекат факта, че ние имаме много древни предци. Българи, а не прабългари. Много по-древни от беотийскто племе и варягите! При това са се наричали българи и са създавали държавИ с име България.
Кога русите са наречени "руси" и кога гърците - "гърци" - вече всеки знае! Макар че повечето мълчат и си траят...
Лошото е, че "българските" "учени" също пригласят на руско-гръцките манипулации и си чакат спокойно пенсията...
Та как ще коментирате прочетеното?