Знакът ІYІ

[Миротворец]

С извинение към админи и модератори започвам тази тема, защото наистина не беше много редно да оспамим темата за Кибела, затова ако може мненията, в които се говори за знака да бъдат прехвърлени тук.

Ще ви предложа една снимка, която мой познат ми изпрати в отговор на моята молба към него да формулира знака IYI. След като я видях той ме попита какво виждам, а аз бях шашнат колко елементарно може да бъде обяснението какво означава по-специално Y - то е нещото, от което произлиза живота.

DSC_0021_small.jpg

[Saint Denis]

Браво, Миро! Наистина интересно и просто обяснение. Един линк към статия, която също заслужава внимание, според мен - http://www.heraldika-bg.org/statii4.htm

[saradiva]

Точно когато нямам грам време, подавате такива изумително интересни акценти!
Страхотна е хрумката, Миротворец!!! И има абсолютна логика! Тази статуетка явно е от времето на така наречения Матриархат, по времето на който, според твърденията на учените, жените са били силният фактор в обществото. Нещо повече - върховните богове също са били жени. Всичко се е свързвало с богоравната роля на жената - да ражда живот. Именно заради това, женските фигурки от това време са със силен акцент върху долната част на тялото, т.е. от кръста надолу за сметка на маломерни детайли в горната част - глава, рамене...

gl idol1 copy 120.jpg (7.3 KиБ) Видяна 3567 пъти

"Мислителката" - идол от НАР "Кабиле" до Ямбол - V хил. пр.н.е.
Фигурка на жена (глина) от Русенската селищна могила (IV - нач.на III хил.пр.Хр.)

12-1.jpg (23.22 KиБ) Видяна 3556 пъти

Та, нещата се навързват - свещеният знак тогава може да е бил точно този силует...
Ще мисля и ще търся..

Saint Denis, благодаря много за интересните линкове!
Като си освбодя време ще пиша, че голямо мислене мисля за тези неща и ме сърбят ръцете да пиша за тях, но...

/Сега се занимавам със Средновековието на България и началото на Възраждането. После се връщам при нашите теми.../

[Свободния Дух]

Известно е (от археологическите разкрития), че еволюцията на съзнанието не е протичала синхронно и равнопоставено при различните групи предци на Homo sapiens. Както и Румен описва в „Ти си това 2 – Разбирането”, това се дължи до голяма степен и на личния избор на всеки индивид, дали да се възползва от помощта на Великите Човеци, а в последствие и на Премъдрите, за ускоряването на собственото си развитие. За индивидите и групите приели такава помощ, еволюцията е придобила скокообразен характер, а за останалите тя е запазила плавния си стъпаловиден характер (свидетелство за което са еволюционно изостаналите и до днес племена в някои изолирани райони на планетата). От „Ти си това 2” научаваме, че в древността са се оформили няколко ядра човешки групи, значително изпреварили в своето развитие масата човешки индивиди, като основното и най-голямо ядро е било тук на Балканите. Това ядро е развило в най-голяма степен и е запазило за най-дълъг исторически период Познанието за Господ (Баал/Блаал). По-изостаналите групи човешки общества живели (вероятно) дълго време в условията на матриархат (според разпространеното схващане), може и да са почитали и обожествявали т.нар. „полови триъгълници” (както в наши дни на пример археолога проф. Николай Овчаров ), но дълбоко се съмнявам това да се отнася за балканското ядро. Убеден съм, че тази група високоеволюирали индивиди е влагала в знака IYI именно познанието за Крешака и Господната Сила (Киблаал - Кибела) контактуваща с (проявяваща се в) индивидуалното съзнание.

[Миротворец]

От 10 000год. като че ли сме в деволюция в духовно отношение и в момента сме на толкова ниско стъпало, че понякога чак ме е срам. От както Премъдрите са напуснали народа ни все по-вече сме се отдалечавали от Себе си и сме затъвали в материалната матрица.

А бяха времена, когато издълбавахме знаци направо в скалите и знаехме защо го правим, знаехме точно кога да го направим, за да променим някакво събитие или да предотвратим нещо лошо. Знаехме точно кои знаци са необходими, защото имахме познанието. Бяха времена, а сега ... чакаме да настъпи безвремието...

[time]

Винаги има какво да те изненада...!


Подкрепям мнението на Свободния Дух.

Убеден съм, че тази група високоеволюирали индивиди е влагала в знака IYI именно познанието за Крешака и Господната Сила (Киблаал - Кибела) контактуваща с (проявяваща се в) индивидуалното съзнание.

[men]

В пояснение.....от стр. 7 на темата "Кибела-хипотези".

Говорихме по горе, че култът към Върховния Бог Бел-Баал след Черноморския потоп
е пренесен в Близкия изток и Междуречието от народа живял на Балканите и района на Черно море.
И до днес на Балканите са останали топоними като Балкан/Баалкан/, Беласица, Белинташ все свързани с почитта към Върховния Бог Бел-Баал. Древното светилище Белинташ или Камъка на Бел потвърждава за култа към Бел на Балканите.
Направих хипотетична връзка между Бог Баал-Бел почитан на Балканите, Мала Азия
и Близкия изток и Бог Шива почитан от индусите, като Бог Шива символично е изобразяван с еректирал фалос.
В пояснение ето какво ни написа sum:

„Сигурно знаеш, че лингама /фалоса/ при индусите се превежда като „огнена колона”. Бог Шива винаги е изобразяван с еректирал фалос, който в Индия /а и не само там/ е почитан като животворна сила!”

В мен изникна един въпрос: Какво е представлявало светилището на Бог Баал-Бел,
и дали е имало някакъв знак, руна или пиктограма, която да означава това светилище или култа към Бог Баал-Бел. Търсих доста в интернет и ето какво открих.
Цитат от текст на Лъчезар Тошев:

„Царството Едом се е намирало на юг от Мъртво море. Там се е намирало древното светилище Ветил (Домът Господен). Светилището е локализирано от археолозите, както и домът на змията Бет Фегор – намиращ се близо до него, а също и древният град Теман. На брошка от слонова кост от Теман от 1200 г. пр.Хр. дори е изобразено светилището. То се е състояло от стълб с 2 рога на него и два обелиска в подножието му, намиращи се на върха на планина. Библията посочва, че съществуващият там култ е култ към Ваал (известен и като Баал, Бал, Бел, Абелион), но това не е името на божеството, а название за Господ. Диодор Сицилийски и Страбон пишат за името на едомитския бог Дху еш Шара или Душара. Шара може би идва от семитското Шаар – врата, порта, т.е. вратата към Бога, врата към небето (сравни сънят на Яков - Битие 28:16) или шумерското Сар – свещен (откъдето вероятно е титлата цар и наставката “сар” при имената на вавилонските владетели), Шара или Сеир е светата планина, където е Божият дом.”

Останах много изненадан от написаното по горе, защото в прав текст се обяснява, какво е представлявало светилището в чест на Баал-Бел! И от текста става ясно, че името Баал-Бел е нещо различно от Божество, Баал-Бел е названието на Господ! От тук следва, че божествата са посредници, врати, порти към нещо по Висше! Но дали древните са правили разлика между Бог и Господ…… това е друга тема.
На тази брошка от слонова кост от 1200 г.пр.н.е. е изобразен стълб увенчан с два рога под формата на „V” и два по малки обелиска от двете страни на този стълб!
Другото, което научаваме от текста на Л.Тошев че семитската дума Шаар означава врата, порта или „ вратата към Бога, врата към небето”. На шумерски Сар/Шар/ – означава свещен, откъдето вероятно произлиза титлата ЦАР и наставката “сар” при имената на вавилонските владетели, а в днешно време и почитното обръщение „сър”. Шар е свещенна планина, мястото където е вратата към Божият дом.
Но нали тук на Земята при траките ЦАРЯ-ЖРЕЦ е връзката с Бога, връзката с небето! Всъщност КОРОНАТА изобразява точно тази връзка.
За първи път титлата Цар/от Шар,Сар/ се появява при българите, като един символ на връзката между небето и земята, между Бога и хората....
На Балканите имаме отново топоним с името "ШАР планина" и в района на тази планина е живял народ от тракийския етнос с името Едони. Според мен това е още едно потвърждение на преселението на народи от Балканите към Близкия Изток.
Можем да направим накрая заключението, че знакът „ІYІ” представлява връзката Баал/Бел/ - Кибела и е свещеният знак на Баалгурите……т.е. на нас Българите откъдето и носим името си!!!
Ето изображението на светилището на Бог Баал-Бел, стълб с 2 рога на него и два обелиска в подножието му, в ляво е брошката от слонова кост 1200г. пр.н.е. и вдясно графично оформление на изображението:

[sum]

Да не забравяме какво пише в статията си Борислав Иванов относно „Прабългарските условни знаци и монограми”.

„Нашумелият напоследък сакрален знак iYi /на Върховен Бог ЪТъЪ/ от фиг. 1, според мен е знак на върховния Бог, защото докато Тангра е бог и господар на Земята, то Тъ - баща, мъжко, три-число - особено при двойно посочване чрез Ъ - този, е, това е, да - насочва представите ни към най-важния баща и господар на цялата вселена.
..................................
Разбира се, сред държавните емблематични знаци /фиг. 1/ неизменно присъства и графичният символ за ТъНъГРъ - баща на земята, господар на земята, Бог Тангра. Самото название Тангра показва, че той идва от дълбока древност, когато според най-старите месопотамски поеми "боговете още нямаха име", както пише Иван Венедиков в "Раждането на Боговете".”

znak_baal1.jpg (34.05 KиБ) Видяна 11607 пъти

От представеното от автора ясно се вижда, какъв е знакът на Тангра.
Нека повече не го бъркаме със знака на Баал/Бал/Бел - iYi

[Сакар]

Като продължение на темата за тракийската писменост, вижте надписа от древното светилище Беланташ. http://belintash.com/index.php?t=news&f=0001
Знакът IYI тук е изписан много преди 'идването' на 'прабългарите' на Балканския полуостров. Ами сега?
Ето и опит за прерисуване на надписа, направен на място. http://belintash.com/archive/images/pismenost/22.JPG

[VladPomak]

Засега - понеже времето ми е кът в момента - само прилагам една критика на д-р Живко Войниковите теории за българите и многобройните родини на българите из Евразия. Лично за мен това е каша и съм обяснил, макар и накратко, защо смятам така: просто мнозина приемат общото - скитското за частното - българското. А това естествено не е и не може да е така. Многобройните следи от нещо, което напомня българско, из азиатския материк са остхавени не от българи, а от древните скити. Това, че ние сме скити по произход не е оправдание да обсебваме всичко и да го наричаме българско.
По-нататък ще приведа и различни схващания зъ същността на този знак. Но едно нещо със сигурност е установено както от официалната наука, така и от изследвания на - нека го кажем "любителско равнище", а може би по-добре - "алтернативни изследвания" - няма и никога не е имало сред българите божество наричано Тангра или Тенгри! Може да е имало такова сред тюрки, монголи, тибетци и прочие, но при българите никога не е имало. Много пъти съм молил по-начетените участници в разни форуми да приведат повече данни за такавато религия - тангризъм - като напр. ритуали, канони, богослужебни книги, храмове и тям подобни и досега никой не е направил някакво макар и далечно съобщение за подобно нещо. Имало някъде в Тян Шан един връх на който местните хора казвали КанТенгри, но имаше някъде един друг връх, който се казваше КанЧенджонга - какво от това? Единственото писмено доказателство за нещо наподобяващо "тангра" беше от някакъв надпис, едва четлив и думата беше "танагра" или "танакра", но не и "Тангра"; а "танагра" или "танакра" е обредно християнско хлебче, което май водеше началото си от гръцкия град със същото име - Танагра.
Хайде чао засега и пак ще се чуем/четем!
ВладПомак

AgainstLandOfOriginAndMigrationsOfAncientBulgarians_Bozman_OtIzvora_250809.doc

(151.5 KиБ) Свален 540 пъти