Скалните мистерии в Родопите - хипотези!

Позната и непозната...
purusha

Re: Скалните мистерии в Родопите - хипотези!

Непрочетено мнение от purusha » 08 авг 2009, 20:22

Я, вижте какво намерих в пътепис на Инди BG Любо Цонев!
Пействам го със съкращения.
Целият текст ще прочетете на:
http://www.democrit.com/the_news.php?n=821

"Едно предпазливо откритие край яз. Доспат
19.08.2006
В един слънчев и тих следобед в края на август 2004г. преглеждах библиотеката на баща ми … По едно време погледът ми се спря върху книгата "Чепински край. Велинград" с автори Манол Чолев, Петър Петров, Анета Шопова и Иван Ангелов, издадена от издателство Хр.Г.Данов, Пловдив 1968г. Обичам тази книжка, понеже основният й автор е чичо ми Манол – един страхотен човек и турист, когото ценя и много уважавам още от детските си години (наскоро във Велинград имаше многолюдно честване на 100-ния му рожден ден, да ми е жив и здрав!)… Прелиствайки бавничко книжката, стигнах до страница 160 и ахнах. Там ме порази илюстрацията – чернобяла снимка, не особено качествена, дело на българската провинциална полиграфия от 1968г. все пак! Снимката изобразява вертикално стърчащ висок камък насред обширна поляна, ограден грижливо със защитна ограда от пръти. [ Fig.D-01] Надписът отдолу гласи: "Побитият камък в м. Селище".
Clipboard05.jpg
Clipboard05.jpg (52.75 KиБ) Видяна 1511 пъти
Трескаво потърсих в основния текст мястото, където се пояснява тази фигура. Ето какво пише там: "Представата за Селище трябва да се свързва с една голяма слънчева поляна, обърната на юг. От север е заградена с Черновръх, а на юг с вр. Беслет. Местността се пресича от пълноводната и лъкатушна Доспатска река, изобилна с планинска пъстърва. На 3 км западно от Селище се намира местността Побит камък. В този планински кът природата е създала чудна забележителност. На хубава и просторна поляна се е възправил един камък , висок 4м. … На 15 км от Селище се намира родопското село Сърница ”.
Сега е време да кажа защо толкова приятно ме изненада тази снимка. Когато се заинтересувах от тракийска и пратракийска археология, изчетох доста литература, включително студията на геолога Г.Бончев от 1901г. Там се твърди, че в Сакар планина са намерени не по-малко от 400 долмена (в България тогава са били общо към 600 – б.м. Л.Ц.), но само 1 менхир – край днешното село Овчарово. [Археологичният термин "менхир" иде от бретонски език и означава "висок камък". – б.м. Л.Ц. ].
В следващите публикации по темата никъде не се говори за друг менхир по българските земи. Порових в Интернет – оказа се, че този менхир изглежда е единственият в Източна Европа. И изглежда до днес никой в България не подозира за това!
Иначе в Европа менхири има в Чехия и на запад от нея (на територията на Франция само са към 3000!) и освен това далече на изток, чак по арменските планини. Не крия, че ми стана приятно – у нас има доста рядък археологичен паметник. Любопитно е, че до днес у нас са оцелели много повече долмени (50-60, всичките частично разрушени), отколкото менхири (само един).
През пролетта на 2004 с моя приятел и колега Владо посетих менхира при с. Овчарово (Пътепис № 1 от 2004). Добре е запазен, но бил преместен на 10-тина метра от оригиналната си позиция при строежа на асфалтовото шосе. Висок към 1.80м. От сивокафяв гнайс – скална порода, която изобилства наоколо. От нея са съградени повечето български мегалити. Тя е композитна, външно напомня гранита, но има много по-малка твърдост, рони се, цепи се. Затова хората са можели да я обработват грубо с онези примитивни оръдия, с които разполагали през неолита или халколита.
Когато видях снимката в книгата на чичо ми, усетих, че съм пред прага на вълнуващо откритие. Веднага у мене се зароди подозрението, че това е втори менхир по българските земи - публикуван е отдавна като геологичен обект, но никой още не се е досетил, че всъщност това е археологичен обект! Реших от пръв поглед, че не е дело на природата, а е издигнат и издялан от човешки ръце само че доста отдавна - да речем в интервала 15-20 в. пр. Хр. Но все пак се налагаше непременно да бъда предпазлив, да проверя най-напред догадката си на самото място.
Тук, преди да продължа основния разказ, искам да вмъкна … коментар за името "побит камък". В българския език съществува много глупава ситуация. Макар граматически от страдателното причастие да се разбира еднозначно, че камъкът е забит от хора да стои изправен, на практика със същото име се означават и естествени стълбовидни природни образувания - прочутите Побити камъни западно от Варна (толкова прочути, че между тях минава асфалтовото шосе от Варна за София?!).
С други думи българското име "побит камък" по същината си много добре описва археологичния обект "менхир" (голям колоноподобен камък, грубо одялан и забит вертикално на равна площадка от праисторическите хора) и затова би могло да се ползва като превъзходен превод на думата "менхир", ако не се употребяваше и за геологични феномени, които само приличат на забити камъни!
и ето ни на разклона в местността Селище: на ляво (на югоизток) има път 5 км до гр. Сърница, а надясно (на запад) – 2 км до село Побит камък, а после още 8 км до с. Медени поляни (Боже, какво име, а? Какви ли са тези приказни медени поляни в сърцето на Западните Родопи?).
… завихме надясно и след 10-тина минути пред нас бе селцето Побит камък.
Преди входа в селото надясно поехме по черен път – той върви между грамадната слънчева поляна и боровите гори на десния склон. И само след 3-4 минути видяхме скалата – сама-самичка насред пустата ливада! [ Fig.D-03]
Спряхме колата. Аз, естествено, хукнах най-нетърпеливо. И веднага почнах жадно да разглеждам скалния обект и да го фотографирам. Скоро дойдоха и другите пътешественици. Поляната бе много голяма и равна (да речем 1000 на 300 метра, селцето бе дръпнато в южния й край), но съвършено безлюдна. Слънцето грееше несъмнено приветливо, а въздухът бе (извинете ме за клишето) кристално бистър и свеж. Постояхме там около час, като обсъждахме видяното. Гого небрежно, както си умее, подхвърли: "Деца, на какво ви прилича този камък?" И децата, слава Богу, необременени с предразсъдъци, веднага честно определиха: " На пишка". Точно така си е. И нека читателите да не примижават от свян, ами да вземат да изключат тъпия си телевизор! [ Fig. D-04]
Измерих с рулетката: каменният монолит се извисява на 4 м над тревистия терен, наквасен от скорошни дъждове, и има обиколка приближено 8 метра, т.е. диаметър към 2.5м. Той е от гранитогнайс – скала, изграждаща съседните склонове и, общо взето, мека, податлива на ерозия. От същата порода са създадени долмените в Източните Родопи (1 при Харманли) и в Сакар планина (около 50-60). [ Долмените в Странджа са главно от мрамор – също мека скала, което е позволило на предците ни да я дялат с примитивните си сечива. – б.м. Л.Ц. ]
Clipboard06.jpg
Clipboard06.jpg (25.48 KиБ) Видяна 1511 пъти
Clipboard07.jpg
Clipboard07.jpg (22.52 KиБ) Видяна 1511 пъти
Монолитът при с. Побит камък е толкова отдалечен, изолиран от околните полегати планински гнайсови склонове (най-малко на 50-60метра), че за себе си се убедих - той не е естествено образувание, а е създаден от хората, той е менхир, който е бил откъртен някъде от съседните скали, дотътрен с голямо усилие, забит тук, после дори дообработен от траките или пратраките поне 15 века пр. Хр.
След тази проверка на място вече си позволявам да твърдя сериозно, че менхирите в България са два! В това се състои и моето първо малко откритие след двугодишно скитане по мегалитите в българските земи.
Менхирът е одялан цилиндрично в долната си половина, така че там е по-тесен. После леко се разширява и постепенно се свива във височина като пресечен конус до върха. Самият връх на грамадния камък е заоблен и леко раздвоен от едно малко напречно врязване... С други думи, анатомичната прилика е доста старателно търсена и постигната..."

hri100
Мнения: 5
Регистриран: 30 ное 2010, 10:36

Re: Скалните мистерии в Родопите - хипотези!

Непрочетено мнение от hri100 » 07 дек 2010, 11:46

Здравейте,
Чудех се къде е мястото на следващите снимки, дали в тази тема или в темата за пещерата Утроба.
Въпросната скала е на няколко километра от пещерата Утроба, в близост до пътя. В основата на едната топчеста скала е изсечена ниша. Наоколо също има доста по околните скали. Има още няколко "фалоса" н района, които също не са останали без нужното внимание от древните. На адрес http://karatepe.hit.bg/index_Fal0s_rock_Boroviza.html има още гледни точки на скалата.
Поздрави,
Христо
Прикачени файлове
P1280941.jpg
P1280941.jpg (77.5 KиБ) Видяна 3344 пъти
P1280905.jpg
P1280905.jpg (55.76 KиБ) Видяна 3497 пъти
Последна промяна от hri100 на 08 дек 2010, 12:12, променено общо 1 път.

Jonathan
Мнения: 293
Регистриран: 02 мар 2009, 00:24

Re: Скалните мистерии в Родопите - хипотези!

Непрочетено мнение от Jonathan » 07 дек 2010, 12:28

От където и да го погледнеш, това си е фалос.
Браво, Христо, супер са всичките снимки! ::yes::

ntsk

Re: Скалните мистерии в Родопите - хипотези!

Непрочетено мнение от ntsk » 07 дек 2010, 14:10

Действително отдолу на фалоса се вижда трапецовидната ниша /на втората снимка/. Много интересно...

На мен ми направи впечатление и ето тази снимка от посочения линк:
falos.jpg
falos.jpg (67.91 KиБ) Видяна 3331 пъти
За какви размери става дума... :shock: :D

bozman
Мнения: 101
Регистриран: 27 юни 2011, 21:23

Re: Скалните мистерии в Родопите - хипотези!

Непрочетено мнение от bozman » 28 авг 2011, 21:36

Миротворец написа:Това и аз го видях, когато посетих Перперек, но по-интересното е, че помислих - това е нарочно направено и като че ли е оформено чрез топене на скалната маса.
Няма на какво друго да го оприличи човек освен на коруба на костенурка, дори след толкова години подложено на атмосферните влияния много ясно личат очертанията на плочките.
--- За тези (този вид) шестоъгълници беше писал навремето фон Деникен. Върховете йм са средище на стари цивилизации; В. Търново лежи е един от тези под-шестоъгълници и т.н. Има изобразено земното кълбо разграфено със шестоъгълници и т.н. Това е стара географска мрежа, със други точки от земната сфера, различни от магнитните, Ал. Горбовски ги упоменава в книгата и др.
Поздрави.

shturman
Мнения: 23
Регистриран: 08 авг 2011, 15:25

Re: Скалните мистерии в Родопите - хипотези!

Непрочетено мнение от shturman » 29 авг 2011, 23:00

Здравей saradiva,
…”И още – значи траките идват отнякъде си, преоткриват светилищата на древната неизвестна цивилизация и изведнъж започват да ги използват!?!?!? Това е пълно безумие според мен!”
…”Но, ако все пак допуснем, че наистина става дума за неизвестна общност с богата култура – къде е изчезнала тя?!?!?! Изпарила ли се е?!”
Ами очевидно е,че някои хора вече имат отговор на тези въпроси.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5945
Тук е публикувано:
С Т А Н О В И Щ Е
на колегията от отдел Археология при Регионалния исторически музей–Варна относно монографията на Николай Панайотов ”Евреите и юдаизмът – начало на човешката цивилизация преди 7000 години”, София, 2002
а тук е филма:
http://www.ziezi.net/evria/evria.avi

Ако имате търпение, гледайте този "документален филм" - ако вече не сте го гледали!
Поздрави,
Щурман.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта