Храмът на Богинята майка - Кибела в Балчик
През април 2007 г., при строителни работи в Балчик, багерът попада на правоъгълна антична сграда. Разкопките разкриват най-добре запазения досега храм на Кибела - Великата майка на боговете. Постройката е с площ 93,5 кв.м. и се отнася към интервала 280-260 г.пр.Хр.
Почти всички намерени статуи са на Кибела. Тя е облечена в дълъг хитон и химатион, седнала е на трон и държи тимпан в лявата ръка. При четири от намерените статуетки в скута на богинята е легнал лъв. Богинята от основната статуя в храма е облечена в дълъг хитон с преметнат през лявото рамо и скута химатион и е седнала на трон, но в дясната си ръка държи фиала, а в лявата, изнесена встрани, вероятно е държала жезъл. Лъвът не е в скута й , а е изобразен като релеф - клекнал от дясната страна на трона.
В храма са открити 27 изцяло или почти изцяло запазени надписа и няколко по-малки фрагмента. Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език. Най-ранните надписи са от III в.пр.Хр. Най-късният текст е и единственият на латински език, датиран е в първата четвърт на IV в. Надпис от I в. информира за богато дарение, включващо посвещаване на статуи и релефи, украсяване на светилището и издигане на покрита колонада.
На храма били дарявани и имоти, лозя, работилници и сгради, които се отдавали под наем и с получените приходи се оргазнизирали празниците на богинята. Научаваме и за наличието на храмови роби, както и за архив от документ, където подробно са вписани всички дарения.
Най-дългият декрет е посветен на тракиеца Мокапорис, назначен от цар Реметалк I за стратег, който подпомагал Дионисополис в мирно време и във войната "срещу общите отвъддунавски врагове".
Сред документите, намерени в храма, има списъци на жреци и служители на Кибела. Религиозното сдружение празнувало нейния култ на първо число от всеки месец. Основният празник на Кибела бил честван от полиса през месец тавреон. От надпис научаваме и за друг неин празник, в който участвали само жени. Те събирали цветя, организирали шествие и извършвали жертвоприношения.
Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 г., заедно с десетки други селища в Мизия и Скития, разграбени от готите, които две години по-рано се заселили в тези области в качеството им на римски федерати. Потвърждават го и най-късните монети, открити под пласт въглени и начупени керемиди в наоса. Върху тях са ликовете на императорите Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След този погром храмът не е възстановяван. През V или VI в. значителна част от сградата е разградена до нивото, на което е запазена до днес. През 544-545 г. храмът е ударен от морска вълна и го засипва земна маса, която се свлякла от североизтоок. Природното бедствие е запечатало плътно храма и подобно на древния Помпей го съхранило до наши дни.
Любопитно: В VI в.пр.Хр., там, където днес се намира град Балчик, е основан процъфтяващия град Круни, населен с гърци, траки и скити. Един ден бурното море изхвърлило на брега статуя на бог Дионис. Това впечатлило дълбоко жителите му и те преименували града на Дионисополис. През I в. Дионисополис е в границите на римската провинция Долна Мизия. От края на III в. е вече един от главните градове на провинция Скития. Но в средата на VI в. Дионисополис е разрушен от страшно природно бедствие. Според византийския хронист Теофан Изповедник през 544-545 г. морето се надигнало и навлязло на 3-4 км навътре в сушата при градовете Одесос (Варна), Дионисополис и Афродизион (античен град на морския бряг, на 4 км северно от Балчик).
http://www.nasamnatam.com/statia/Hramyt ... -2450.html
"Уникалният паметник още няма защитно покритие
Уникалният храм на фригийската богиня Кибела в Балчик се руши. Това алармираха пред сайта „Чудесата на България” хората в града. Специално защитно покритие трябваше да пази паметника още през 2010 г., но то все още не е монтирано. Проблеми създава и фактът, че храмът е в частен имот. Той бе открит през пролетта на 2007 г. при изкопни работи в центъра на Балчик. В резултат на археологическите изследвания до момента е разкрит наоса на храма. Предстои проучването на неговото предверие. Историци от Добрич са убедени, че храмът е достоен да попадне сред държавните предложения за нови български обекти в ЮНЕСКО. Защото проучванията доказват, че това е най-запазения храм на Кибела, открит на Балканите. Той е ориентиран в посока север - юг. Изграден е върху масивен подиум, който го е издигал над нивото на тогавашните улици и площади. Градежът е от различни по големина обработени блокове местен камък, свързвани посредством оловни спойки.
Горната част на фасадата е украсена с релефни фризове с бичи черепи, гирлянди и розети. Подът е застлан с каменни плочи.
Наосът на храма има форма на квадрат с вътрешни размери 7,20 м/7,10 м. При северната му стена е изграден подиум с три стъпала, върху който се е издигала едикула с отвор, рамкиран от две полуколони с йонийски капител и
триъгълен фронтон с релефно изображение на бога-слънце Хелиос. В нея най-вероятно е стояла храмовата статуя. Пред подиума, в средата на храма, има втори малък подиум и мраморен лутерион. На западната и източната стена на храма са разположени
каменни пейки, чиито крака са украсени с лъвски лапи.
По време на разкопките са открити 7 мраморни статуи и един мраморен релеф на Богинята, около 200 монети, костени игли, керамични и стъклени съдове, 20 мраморни надписа на старогръцки и един на латински език. Част от надписите са посвещения от богати дарители на храма, а останалите - текстове на официални документи, засягащи обществения и религиозен живот в Дионисополис. Това са
елинистически декрети, жречески списък от ІІІ в., официален надпис с посвещение за император Лициний І, посветителни надписи от частни лица, надписи върху мраморни предмети с култово предназначение и др."
http://www.bgchudesa.com/%D0%BD%D0%BE%D ... %B0/6.html
............
Навсякъде пишат, че храмът на Кибела в Балчик бил единственият на Балканския полуостров! Както знаем всички, в един храм СЛУЧАЙНИ символи няма.
Храмът на Кибела в Балчик в "Горната част на фасадата е украсен с релефни фризове с бичи черепи, гирлянди и розети.", но същата украса, само че рисувана я има и в храма/гробница/ в Казанлък. В казанлъшкия храм Великата богиня майка Кибела е изабразена седнала на величесвен трон /същия като на монетните изабражения/, подала ръка на Одриския Цар-Жрец за "свещен" съюз. Тук на Земята, Царя-Жрец е носител на Силата на Господ...
). Грешките в надписа на короната показват, че е работа на местен майстор, който е учил в Heraclea или Taranto. Стила на изработката показва че е накъде от около 350 г. преди христа.