Голямата лъжа - "СЛАВЯНИ"

[men]

Според гръцки източници в гръцката провинция Тракия живеят:
гърци - 95% и турци - 80 000, македонски славяни/славофони т.е. славяноезични/ -80 000, албанци - между 50 000 и 140 000, помаци /славофони мюсюлмани т.е. славяноезични мюсюлмани/ - 37 000, цигани - 40 000, аромъни - 200 000, меглено-романи - 12 000, българи (емигранти и работници) - около 30 000 и др.

В случая цифрите не са важни. По важното е, че Голямата лъжа „Славяни” обслужва чужди интереси и замъглява истината. Полза от тази лъжа имат, както империите, така и нашите съседи.
С названието македонски славяни се означават хора от групата на „славянските” народи, кои точно не става ясно – българи, сърби, руснаци, словаци ?????
С названието славофони/славяноезични/ се означават хора говорещи „славянски” език и пак не става ясно това българи ли са, сърби ли са, словаци ли са, руснаци ли са и т.н.?????
Ето как на практика и в Гърция се използва Голямата лъжа „славяни” , „славянски език”и „славянска азбука”.
В нашата южна съседка с названията „славяни” и „славофони” умело скриват от света българското, българите, българите и пак българите.
Всеки сам може да си направи извода … на кого е нужна Голямата лъжа „Славяни” , „Славянска азбука” и „Славянски език” …

п.п. Все пак българите имат право да бъдат, ако желаят - православни християни, католици, протестанти, будисти, мюсулмани и т.н. Но всички настръхват, като чуят за Българи с мюсюлманско вероизповедание! Знаем защо!!!

[men]

„А ГЕТИТЕ , сиреч пълчищата на склавините, силно опустошавали земите в Тракия”

В страницата, която качи Мироки е написано ясно и точно „А ГЕТИТЕ, сиреч пълчищата на склавините …”
Зависи от гледната точка ! Тези, които са имали апетити към земите на Гетите/траките/ са ги наричали пълчища роби, а това че гетите са искали да освободят бащината си земя, гърците го определят като опустошаване.
Почти винаги, крадеца вика, дръжте крадеца!
Гетите /траките/ са наричани презрително склавини-роби, поради простата причина, че са отстоявали правата си върху БАЩИНАТА си земя и са бутали кочинката на гърците.
Склавините се „появяват” на Балканите към 6-7 век или след разделянето на римската империя на Източна и Западна, и когато към трона и патриаршията в Константинопол /ИРИ/ се домогват гърците. Проблема за гърците в Константинопол, е че местното население в Мизия, Тракия и северно от Дунава отстояват правата си върху бащината си земя. Така че презрителното определение „склави” по късно умело се превръща в наименованието „славяни” пак заради имперски мераци, но на друга империя.
Склавите-роби се превръщат в „славяни”. Целта е да се ОБЕЗЛИЧИ един народ!
Целта е да се докаже „научно”, че нашият народ е „чужд” на тази земя и е долетял от северните европейски блата или от Азия.
И до днес се опитват да ни втълпят, че нямаме права върху бащината си земя, и че сме долетели на звездни коне от пущинаците на Монголия и даже искат да показваме на туристите азиатските-шамански танци … като наши български.
Аман от предатели!

[men]

Eто нещо интересно:

"/РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ/

На аудиенцията при папа Климент VII (1523-1534) на Димитри, пратеник на Василий III Московски, една от темите е била разпространението на руския език и литература. Ето какво пише Павел Йовий:

"Moscovitae Illyrica lingua, Illyricisque literis utuntur, sicuti et Sclavi, Dalmatae, Bohemi, Poloni, et Lituani. Ea lingua omnium longe latissima esse perhibentur, nam Constantinopoli Ottomanorum in aula familiaris est, et nuper in Aegypto apud Memphiticum Sultanum et equites Mamaluchos haud ingratis auribus audiebatur. In hanc linguam ingens multitudo sacrorum librorum industria maxime divi Hieronymi et Cyrilli translata est. Praeter quoque patrios annales, Alexandri etiam magni, Romanorumque Caesarum, itemque M. Antonii et Cleopatrae memoriam iisdem literis commendatam tenent."

"Московитите ползват илирийски език и илирийски букви, същите като на славяните, далматинците, бохемите, поляците и литовците. Вярва се, че този език е най-разпространеният. Добре известен е и в отоманския палат в Константинопол, и наскоро се чу радостно в Египет, в двора на султана на Мемфис и при мамелюкските рицари. Огромно количество свещени книги бе преведено на този език, което се дължи основно на усърдието на светите Йероним и Кирил. Те са написали с такива (илирийски) букви хрониките на своята държава, както и тези за Александър Велики, за римските цезари и тези за Марк Антоний и Клеопатра."

През шестнайсти век терминът “илирийска” е използван за обозначаване на славянската реч. Славянската писменост е била вече факт още през 420 г. Така е, защото това е годината, през която умира Свети Йероним, а той не е могъл да преведе никакви свещени книги на славянски език, ако не е имал подходяща азбука за целта. Всъщност на Свети Йероним се приписва авторството на глаголицата, по-старата от двете славянски азбуки. Свети Йероним е бил далматинец." http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarska ... /knigi.htm
................................

Логично е в началото на 16 век Павел Йовий да е по добре осведомен какъв език и букви ползват Московитите за разлика от учените през 18-19 век. Очевидно с това е бил и запознат и папа Климент VII(1523-1534). Не върви някак си един пратеник да будалка или да говори неистини на Римския папа. С приемане на доктрината за славянството от императорския двор на Русия тези истини са забравени. Наложена е лъжата, че склавините от прибалтийските блата без азбука и книги са наложили езика си на половин Европа. Много смешно!

[men]

Издават книгата на Мавро Орбини, но не с оригиналното и заглавие - „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби)”

"Преди История славянобългарска
Точно 250 години ни делят от написването на "История славянобългарска", но малцина знаят имената на източниците, които Паисий е използвал. Един от тях - може би най-основният - ще бъде издаден за пръв път на български език точно за Деня на народните будители.
"Царството на славяните" излиза за пръв път през 1601 г. изпод перото на католическия монах от славянски произход Мавро Орбини, който описва историята на славяните в Югоизточна Европа с цел да се бори за тяхното равноправие с всички останали страни и народи. Книгата излиза на италиански, но след това е преведена и на руски и така попада у Паисий Хилендарски, който ползва раздела й за българските земи, за да завърши своята "История".
През 2009 година издателство "Дамян Яков" съвместно със Столична библиотека издават първото у нас фототипно издание на "Царството на славяните". Още тогава започва и подготовката на превода на книгата от староиталиански, с който се заемат Симеон Тодоров и Елица Попова.
Резултата ще видим на 01 ноември от 16.00 часа, когато в мраморното фоайе на Столична библиотека ще бъде представен първият изцяло преведен на български вариант на "Царството на славяните". За автора Мавро Орбини и книгата ще говорят проф. Надежда Драгова и проф. Джузепе Дел’Агата."

.....................
"Окончателно „славянската” идея се формира под перото на абатът дон Мавро Орбини от Пиза (родом хърватин от Дубровник). През 1601 г. Мавро Орбини написва по поръчка книгата „Царството на славяните”. Книгата има дълго заглавие: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби)”

[men]

Eто прочетете, как голямите лъжи "Славянство" и "Черковнославянски език" обслужват чуждите интереси и как се омаловажава приноса на средновековната Българска държава за превода на светите книги на старобългаски език и официализирането на старобългарската азбука и старобългарския език в средновековна Европа. Въпросната гражданка на Р.Македония - д-р Виолета Кръстевска нарекла себе си "учен" пропуска да каже, че Българският цар Борис официализира азбуката и книгите на старобългарски език през 9 век в пределите на Българското царство от Охрид до Варна, Българският цар Борис пак по това време изгражда книжовните школи цитирани от македонската гражданка. Манастирът Св.Наум на брега на Охридската езеро е изграден с разрешението пак на Българския цар Борис, Охридската книжовна школа е създадена от Българина от Мизия - Климен, наречен Охридски пак по нареждане на Българския цар Борис. Всичко за което говори гражданката на Р.Македония - д-р Виолета Кръстевска се е случило в пределите на Българското царство през 9-10 век с разрешението и покровителството на Българските царе и цяла Европа знае това!
Та използвам случая да попитам гражданката на Р.Македония - д-р Виолета Кръстевска, след като има претенции към делото на Църхо и Страхота /Кирил и Методий/ и към делото на Цар Борис, защо днес в Р Македония не използват кирилските букви - Ъ, Щ, Я, Ю, Ц и т.н. Защо бе Виолета, защо се срамувате от тези букви???
.....................................
МКД: Български комплекси - ръкописите са на старославянски македонски език
http://society.actualno.com/MKD-Bylgars ... 02730.html

„Във връзка с баналната „врява” от България, която съдържа историческото отричане и асимилаторска позиция към македонския език, култура и традиция, при която и да е възможност, включително най-новата с изложбата на македонски средновековни ръкописи в Кралския музей в Белгия, моята реакция (след дълго мислене) като научен работник от областта на македонистиката, а и като човек който живее в цивилизована, обединена Европа от ХХІ век, би била категорично информативна”.
Това се казва в авторски текст на д-р Виолета Кръстевска от Института за македонски език, публикуван в македонското електронно издание МКД.
„Доказана, утвърдена истина, аксиома е, че в основата на старославянския език лежи говорът на македонските славяни от района на Солун от втората половина на ІХ век, на който братята Св. Св. Кирил и Методий, съставяйки първата азбука, преведоха Светото писмо и други Богослужебни книги, а с това започнаха и най-старата христианизация в тези земи. Техни авторски текстове не са останали, но затова са останали техните преписи, които датират от края на Х и ХІ век.
Славянските проучвания (започват от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век с чеха Йозеф Добровски, а след това и с останалите авторитетни слависти като Ватрослав Ягич, Ватрослав Облак и др.) въз основа на прецизна научно-компаративна методология, която приема палеографско-ортографските (форми на буквите, материала, върху който са писани) и езиковите характеристики на ръкописа, почти математически утвърждават старостта на ръкописа, неговата териториална принадлежност и неговата езикова диасистема (към края на ХІ век стават все по-ясни местните езикови различия, наречени редакции или рецензии на старославянския, или черковнославянски език).
Всички тези елементи на черковните ръкописи са ги създали книжовните центрове, известни по своята специфичност (Охридско-Преспанският – най-старият, Кратовско-Лесновския, Централномакедонския като Слепченския, Трескавичния, Топличкия, а с това се отделя и македонската езикова редакция на старо/черковнославянски език от другите славянски редакции (сръбска, българска, руска, хърватска и т.н.).
Множеството средновековни македонски ръкописи като глаголични (Зографско евангелие, Мариинското четириевангелие, Синайския псалтир, Асемановото евангелие, Охридските листа и т.н.) така и кириличните (Зографските лиса, Македонското кирилско листо, Битолските листа, Добромировото евангелие, Битолския триод, Слепченския апостол, Радомировото евангелие, Охридския апостол, Григоровичевото евангелие и т.н.) по вече известната методология за произхода на старите ръкописи са научно потвърдени, че разпространяват македонската редакция на черковнославянския език т.е. зачитане на глаголското писмо, богатата орнаментика, доминацията на големия ер (ер голям – бел. прев.) или вокализацията на силните ерове, смесицата на носовките, употребата на групите шт (щ), жд и т.н.
В славянската наука особено периодът на средновековната славянска писменост е толкова прецизно проучен и научно е потвърдена езиковата принадлежност на ръкописа, така че всички по-нататъшни отричания и манипулации с тази свята материя говорят за нечие все още нецивилизовано, декадентно, и крайно комплексирано поведение, което не трябва да се коментира. А на кой се случва това днес, трябва сам да познае”, пише авторът.
Редактор: Десислава Ушатова

Read more: http://society.actualno.com/MKD-Bylgars ... z2HaKQfqVM

[saradiva]

.

[ceco_kal]

Славянские пирамиды VideoArhiv.tv
http://www.youtube.com/watch?v=kuE2ZKAf6TI

[Кръсто Мраморски]

http://www.mtp.hum.ku.dk/details.asp?eln=200114

Вижте какво пише в резюмето на тази книга - Йордан и Касиодир са дребни мошеници ...

[men]

Станимиръ Диневъ: Големите 5 лъжи за историята на България и българите

Шаааааттттт на ''славяните'' главата ! Аз когато разправям,че СЛОВЕНИ е религията на българите , приета от Апостол Павел, преди да приемат религията на ИРИ, подскачаха...
''Радзивиловска летопис'', страница 37
http://radzivilovskaya-letopis.ru/index.php?id=37#sel

''В Моравия е идвал и Апостол Павел и е учил (проповядвал) там , там се намира Илирик и където първоначално са живели слОвените и затова на слОвенския език учител е Павел, ОТ които език сме и ние русите...''

И що стана сега ? СлОвените са от Илирик и русите са от слОвените , а не обратно , ама само езиково. Кой беше от Илирик ? Сещате ли се?

''ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ'' глава 18 ( ап. Павел по нашите земи )
9. И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай,
10. защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град.
11. Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.

Коментари:
Yordan Stoyanov - Бръкна им много на дълбоко на некой хора с това...

Make Bulgar - Префектура Илирик не е античния Илирик. И ако Павел е ходил да проповядва в Солун, който е бил център на Префектура Илирик, това не значи че е ходил да проповядва сред славяни в Моравия. Простите средновековни руснаци тия неща не са ги знаели, а са съчинявали - Павел в Солун + Солун в Илирик + Моравия в Илирик + славяни в Моравия => Павел бил при славяните. Анахронизми са това.

Georgi Drakaliev - В Илирик, обаче, се намира и областта Sclavinia, днешна Славония, чийто жители са били наричани склави, склавини, а днес и славонци. Чрез смесване на тяхното наименование с това на "словените", са били изобретени "славяните"

Антони Вълчевъ - Ilirik е включвал и сегашните южнии западни български земи.

Антони Вълчевъ Точно, както и Macedonia.

Atanac Kamunincki - От Гръцки..този термин=РОБИ/поробени..!

Ивайло Петров - Солун никога не е бил в Моравия.

Антони Вълчевъ - Но Моравия (източна) и Солун са били заедно в област "Илирик", в област "Македония", в кнежество България и т.н.

Atanac Kamunincki - Вижте на стр 36../пропуснато е да се поправи ..Български език ..т.е. учели са склавените на СЛОВО на Български ..,а не на СЛАВЯНСКИ....а в превода вместо Български език пише ..БЪЛГАРСКИ НАРОД..тка че манипулацийте са навсякъде в текста!!!?http://radzivilovskaya-letopis.ru/index.php?id=36#sel

Atanac Kamunincki - ..ето отговора - https://www.pinterest.com/pin/336292297 ... c341cf22a2

Цецо Христов - Руснаците стават славяни(словени), като започват да изповядват християнството и то приемайки го от нашите земи. заедно със словенските книги(има се предвид богослужебни книги с божието слово). Аз така ги ги виждам нещата.

[men]

Ето какво казва Аден Чилингиров за "пипнатия" Радзивиловски летопис:

Асен Чилингиров
Цар Симеоновият Съборник
Изследвания І
Второ допълнено издание.
Берлин, 2011

"Малко по-различен е случаят с т.нар. Радзивиловски летопис, съхраняван до 1758 година в Кьо-
нигсберг. При своето посещение в града през 1697 година Петър І го вижда и открива в него някои
според възгледите му компрометиращи за царската династия сведения. През 1711 година той отново
посещава Кьонигсберг и разглежда внимателно ръкописа, след завръщането си в Русия нарежда изгот-
вянето на копие от него със съответни на възгледите на царя промени в текста,22 а на 16 февруари 1722
година издава указ, задължаващ всички епархии и манастири, притежаващи ръкописни летописи, да ги
предадат в царската канцелария.23 По време на Седемгодишната война (1756-1763) руските войници
заграбват ръкописа от Кьонигсберг и го отнасят в Санктпетербург, където е предаден в 1761 година в
библиотеката на Академията на науките; по подправен препис от него текстът се отпечатва в 1766
година; в 1989 година излиза неговото критично издание като 38 том от поредицата Пълно събрание на
руските летописи с предговор от С. Я. Лурье, като се използва текстът, подготвен за печат още през
1930-те години от М. Присьолков, а в 1995 година и в цветно факсимиле24. Въпреки на пръв поглед
твърде грижливата подготовка на текста, придружена с описание на ръкописа, заедно с данни от
изследването на водните знаци на хартията, в критичното академично издание не се посочват забе-
лежимите дори от неспециалист подправки в текста, свързани с подмяната на два листа от оригинала и
преправянето номерацията на съседните листове.25
Случаят с издаването на Радзивиловския летопис и четири десетилетия преди това на «реконструира-
ния» «Троицки летопис»26 не са изключение в руската и съветската историография, която продължава не
само съзнателно да си затваря очите пред явните манипулации на руските историци от миналото, но дори
ги подкрепя с всички възможни средства. Така, за да се избегнат всякакви спорове относно характерис-
тиката на ръкописните летописи, както и за да се предотвратят изследвания на техните палеографски
особености, които биха разкрили много от манипулациите по техния текст, при предприетото още в
началото на 1840-те и продължило през новия ХХІ век тяхно издаване, «критичните» издания не съдър-
жат факсимилета или каквито и да било фотоснимки от оригиналите, а текстът – освен на излезлият пръв
от поредицата Ипатиевски летопис – се предава противно на практиката за издаване на исторически
документи с нормализиран съвременен шрифт без надредни и подредни знаци, каквито съдържат ориги-
налните ръкописи. За никой от публикуваните по такъв начин ръкописи не се дават резултати от езикови
и изобщо палеографски изследвания, а само за някои от последните издадени ръкописи се прилагат
твърде незадоволителни изследвания на водните знаци, без те да се съгласуват със съвременните норми,
въведени и установени в чуждестранните изследвания.
За българския читател всички тези манипулации, които са правили и продължават да правят руските
учени с историята на своя народ, би трябвало да са без значение и да не представляват ни най-малък
интерес. Но доколкото те се отнасят преди всичко за нашата, българската, история и нашата хилядолетна
култура, въпросът вече е по-различен. И ако безброй български художествени и писмени паметници са
били съзнателно унищожени или манипулирани в течение на цяло хилядолетие, не трябва да се допуска
да бъдат изоставени на произвола на тези учени малкото късчета остатъци, защото те съдържат не само
съществени части от историята и духовната култура на нашия народ, но са и от малкото живи свидетели
за унищожаването на другите, нестигналите до нас."

Коментарът е излишен!!! Хората чрез манипулации градят история! После иди доказвай, че нямаш сестра, да речем след 500 години!