Ето какво казва Аден Чилингиров за "пипнатия" Радзивиловски летопис:
Асен Чилингиров
Цар Симеоновият Съборник
Изследвания І
Второ допълнено издание.
Берлин, 2011
"Малко по-различен е случаят с т.нар. Радзивиловски летопис, съхраняван до 1758 година в Кьо-
нигсберг. При своето посещение в града през 1697 година Петър І го вижда и открива в него някои
според възгледите му компрометиращи за царската династия сведения. През 1711 година той отново
посещава Кьонигсберг и разглежда внимателно ръкописа, след завръщането си в Русия нарежда изгот-
вянето на копие от него със съответни на възгледите на царя промени в текста,22 а на 16 февруари 1722
година издава указ, задължаващ всички епархии и манастири, притежаващи ръкописни летописи, да ги
предадат в царската канцелария.23 По време на Седемгодишната война (1756-1763) руските войници
заграбват ръкописа от Кьонигсберг и го отнасят в Санктпетербург, където е предаден в 1761 година в
библиотеката на Академията на науките; по подправен препис от него текстът се отпечатва в 1766
година; в 1989 година излиза неговото критично издание като 38 том от поредицата Пълно събрание на
руските летописи с предговор от С. Я. Лурье, като се използва текстът, подготвен за печат още през
1930-те години от М. Присьолков, а в 1995 година и в цветно факсимиле24. Въпреки на пръв поглед
твърде грижливата подготовка на текста, придружена с описание на ръкописа, заедно с данни от
изследването на водните знаци на хартията, в критичното академично издание не се посочват забе-
лежимите дори от неспециалист подправки в текста, свързани с подмяната на два листа от оригинала и
преправянето номерацията на съседните листове.25
Случаят с издаването на Радзивиловския летопис и четири десетилетия преди това на «реконструира-
ния» «Троицки летопис»26 не са изключение в руската и съветската историография, която продължава не
само съзнателно да си затваря очите пред явните манипулации на руските историци от миналото, но дори
ги подкрепя с всички възможни средства. Така, за да се избегнат всякакви спорове относно характерис-
тиката на ръкописните летописи, както и за да се предотвратят изследвания на техните палеографски
особености, които биха разкрили много от манипулациите по техния текст, при предприетото още в
началото на 1840-те и продължило през новия ХХІ век тяхно издаване, «критичните» издания не съдър-
жат факсимилета или каквито и да било фотоснимки от оригиналите, а текстът – освен на излезлият пръв
от поредицата Ипатиевски летопис – се предава противно на практиката за издаване на исторически
документи с нормализиран съвременен шрифт без надредни и подредни знаци, каквито съдържат ориги-
налните ръкописи. За никой от публикуваните по такъв начин ръкописи не се дават резултати от езикови
и изобщо палеографски изследвания, а само за някои от последните издадени ръкописи се прилагат
твърде незадоволителни изследвания на водните знаци, без те да се съгласуват със съвременните норми,
въведени и установени в чуждестранните изследвания.
За българския читател всички тези манипулации, които са правили и продължават да правят руските
учени с историята на своя народ, би трябвало да са без значение и да не представляват ни най-малък
интерес. Но доколкото те се отнасят преди всичко за нашата, българската, история и нашата хилядолетна
култура, въпросът вече е по-различен. И ако безброй български художествени и писмени паметници са
били съзнателно унищожени или манипулирани в течение на цяло хилядолетие, не трябва да се допуска
да бъдат изоставени на произвола на тези учени малкото късчета остатъци, защото те съдържат не само
съществени части от историята и духовната култура на нашия народ, но са и от малкото живи свидетели
за унищожаването на другите, нестигналите до нас."
Коментарът е излишен!!! Хората чрез манипулации градят история! После иди доказвай, че нямаш сестра, да речем след 500 години!
