Здравейте.
Взехме решение да копираме мнението на Сарадива, публикувано в темата “РАЗГОВОРИ С ЧИЛИНГИРОВ”, защото написаното е валидно и за настоящата тема „ГОЛЯМАТА ЛЪЖА - "СЛАВЯНИ".
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php ... 0da01440ea
Приятно четене.
…………………………………………………………
„НЕ Е ПРИСТИГАЛ НОВ ЕТНОС НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ 6 в.”
Една от Големите манипулации, подпираща фундаментални лъжи в Историята на България и на българите, е тази за „нашествието на славяните” през 6 век. Според официозите /БАН и слугинаж/ „придвижването на големи маси хора от вътрешността на Азия към Централна Европа, известно като Велико преселение на народите, раздвижва и славянските племена. След смъртта на хунския вожд Атила в 453 г. славяните се придвижват на юг и стават непосредствени съседи на Източната римска империя – Византия.” /
http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/4.html /.
Затова нямаше как да подмина този въпрос в разговора ни с професор Асен Чилингиров. Той се разсмя от сърце, подчертавайки съпричастността си към изразеното от мен недоумение:
– Е как биха могли, професор Чилингиров, цели пълчища народи да се шляят групово из континентите?! Жени, деца, старци, добитък, покъщнина – цели мега кервани, прекосяващи огромни територии от изток на запад и от север на юг, че и на югоизток?! А другата странна постановка сред цялата измишльотина за Великото преселение на народите е, че всичките преселници току се настаняват на територия, където няма и помен от население, няма култура, няма поминък, няма ритуалност, няма език, няма топоними…
- Абсолютно сте права в това си възмущение! – каза професор Чилингиров. Направи го с характерната си усмивка, с която, по време на няколкочасовата ни среща, започваше не един разказ за интересни перипетии и констатации в неговите проучвания и открития.
– Вижте: проведените археологически разкопки през миналия век по цялата територия на Балканския полуостров чак до Пелопонес, показват категорично, че там не се е заселил през този период от време никакъв нов етнос. А изследванията на лингвистиката, генетиката и етнографията пък показват, че през това време не са ставали никакви промени с населението на полуострова – с неговите етнически белези, неговия език и неговите обичаи.
Професорът вече беше взел поредната книга в ръцете си – втория том на „Готи и гети”.
- Ето, тук съм описал това… Беше изключително интересно да попадна на тези проучвания, които заедно с моите открития, подчертаваха откровени неистини в историята ни. Защото не само, че се доказва липсата на такива преселения на Балканския полуостров по това време, но и нещо още по-важно. Ясно става от тях, че разрушаването на църковните постройки НЕ Е дело на нахлуващи през 6-ти и след 6 век племена, както се е твърдяло досега. Църквите по нашите земи са били разрушавани през последното десетилетие на 5 и през 6 век – т.е. преди „преселването на славяните“. Забележете – подчерта Чилингиров – изобщо не става дума за няколко църковни постройки, както са ни убеждавали, а за много голям брой – СТОТИЦИ църкви, насилствено разрушени! Навсякъде има следи от прилагане на съответната техника, с каквато не са разполагали никои от „враговете-нашественици, опустошавали територията на Балканския полуостров“ в течение на 6-7 век… Но за това съм писал достатъчно…
- Трябва да се разбере ясно - църковната история на България е протекла по съвършено различен начин, от тази, която ни се представя от историците…
Но да се върна на въпроса, поставен от вас за „славяните” – каза Чилингиров и разтвори отново книгата си.
- Издаването на втора част на „Готи и гети” бе предизвикано именно от належащото изясняване на демографските проблеми, свързани с етногенезиса на населението на нашите земи и изобщо на Балканите.
Ето тук съм ги описал.
Професорът придвижи стола си по-близо до нас, тримата му гости от България. Бяхме седнали на малък диван срещу него и го слушахме с огромен интерес. Вероятно така са изглеждали и студентите му през десетките години преподавателска дейност тук в Берлин.
Чилингиров ни подаде втория том на „Готи и гети”. Беше отгърнал на предговора. Да, разбира се, бяхме го прочели вече благодарение на сайта „Де зората”… Пасажът, който ни посочи, бяхме си копирали с удебелен шрифт:
„Възприетата от науката теория за Великото преселение на народите не може да реши някои от най-важните проблеми на историята. A това са:
1. Oткъде идват и къде отиват многобройните народи с тяхното многочислено население по време на своето с нищо недоказано преселение и по какъв начин изчезва предишното население нa дотогава относително гъсто населените райони на Средна и Югоизточна Европа – нo също така какви следи оставят новите заселници в своята предишна и нова родина.
2. Kaкви са доказателствата на лингвистиката за такова преселение.
- Ето тези същите въпроси засягат и така наречените „славянски преселници – подчерта Чилингиров - Защо, изселилите се от блатата на Полесието в Южна Полша „славяни“ не са оставили в „своята бивша родина“ никакви следи от езика си с неговата тъй странна и необичайна за останалите славянски езици фонетика и граматика? – професорът отново се засмя и зададе следващия риторичен въпрос: Да не би тези „славяни” да са взели всичките си думи и топоними със себе си, без да оставят нито една в своята “прародина”?! А взетите при изселването си думи и топоними пръснали по целия Балкански полуостров до най-южната му част, така ли?!. – последва още смях. От всички.
- При това тук не става дума за 10, 100 или 1000 топоними., вече по-сериозно подчерта професорът - Известният германски филолог-славист Макс Фасмер изброява само в границите на кралство Гърция до Първата световна война над 3000 такива топоними, и то без да се съобразява с данни от историческите извори и дори с географски карти от XIX век. А че броят на тези „славянски топоними” в южната част на Балканския полуостров е бил многократно по-голям показва гръцкият изследовател проф. Федон Малингудис, който само в един микрорайон на Пелопонес открива над 2 пъти повече такива топоними от Фасмер, при които към имената на населените места се прибавят и многобройни имена на местности, реки, потоци и какви ли не други географски понятия. А според същия учен на тези следи от „славянски” език отговарят откритите при археологически разкопки по цялата територия на Гърция, опустошена от „славянското нашествие“, само няколко „славянски“ погребения и парчета от няколко счупени „славянски“ грънци. При това всичките топоними са свързани с бита на уседнало земеделско население, а не на някакви си „ловци и събирачи“, каквито са били и останали още дълго жителите на Полесието, а много от тях са непроизносими както за гърците, така и за останалите славяни…”
- Ами тогава, къде са тези „славяни”, професоре?! – не се сдържах да попитам риторично.
- И аз това питам! Това да ми отговорят!... Писал съм ги тези неща и сега в новата си книга за езиците пак ще пиша …
СЛЕДВА
Чуйте блиц от разговора: