Къде отидоха Българите през последните 140 години от земите на Санстефанска България, който днес не са в територията на Република България???
Какво стана с българите и тяхното културно наследство останали да живеят извън държавните граници на Република България?
Малко исторически факти:
Санстефански мирен договор
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил[2]) 1878 г. в Сан Стефано (днес село Йешилкьой западно от Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя."
Клаузи
Засягащи България
"Договорът създава автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени в общи линии на приложената карта, трябва да служат за основа на окончателното разграничение.
Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново - в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово (Член 6).
Така територията на новото княжество България обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)
Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11)."
Отношение на балканските държави
"Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на съседните на княжество България балкански държави.
Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия насочва стремежите си за териториално разширение на изток, към българските земи. По това време сърбите целят да възстановят териториите на „Велика Сърбия“ от времето на Стефан Душан, в която влизат земите на цялата македонска област и градовете Щип, Велес, Горна Джумая, Белоградчик, Кюстендил и други.[29]
Румъния също не остава доволна от договора. Обсъждане по тези въпроси между граф Игнатиев и румънският крал Карол I, има още през февруари 1878 г. Тогава монархът протестира относно преминаването на Южна Бесарабия в Русия и на Северна Добруджа в Румъния. Така се нарушава целостта на румънския народ, а румънската държава получава чужди земи с чуждо население (Северна Добруджа). По-късно тези несъгласия дават отражение и в Берлинския конгрес. [30]
Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава."
Историческо значение на Санстефанския договор
"Санстефанският договор слага край на османското владичество и дава началото на Княжество България. Датата трети март е формализирана от парламента като дата за национален празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 г. Великите сили ограничават териториите на българската държава, Санстефанска България се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите за години напред. Опитите за постигане на този идеал водят до обединяването на Княжество България с Източна Румелия, Сръбско-българската война през 1885 г., Балканските войни през 1912-1913 г. и участието на България в Първата и Втората световна война.
Границите на България съгласно Санстефанския договор се отличават от тези на двете български автономни области, предвидени от Великите сили на Цариградската конференция от 1876 г. Според договора бъдещото българско княжество получава значителна част от Егейска Македония, но губи Нишко и Северна Добруджа. Така започналото разделяне на земите, международно признати за български от Цариградската конференция[31], продължава с даването на нови части от Поморавието и Добруджа на други балкански страни с Берлинския договор. [32]
Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния предизвиква протести на местното българско население, което в свой апел до руския император отбелязва, че с този акт се създават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори[33]. С него се появява т.нар. добруджански въпрос в българския национален въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на Дунав от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ стремежи към Южна Добруджа[34]. Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е приета добре и от част от румънската общественост, поради заложените в анексията бъдещи конфликти с България[35][36]."
БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
"Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществувала до 1953 г.
- 250px-Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg (28.42 KиБ) Видяна 10103 пъти
"Спорът за установяването на българската национална църква продължава 40 г. Започва през 1830 година и завършва на 28 февруари 1870 година когато със султански ферман, издаден в Цариград, се узаконява възникването на българската екзархия.
Най-напред е поставено изискването на българския народ сам да избира свещниците си, които да са от българска националност. Първите градове, който изразяват това желание са Скопие и Самоков през 1833 година. На тези желания остро се противопоставя Вселенската патриаршия. Изискването на български свещеници се допълва със собствена литургия и изграждане на училища. Гръцките свещеници в българските епархии често са прогонвани със сила. Това става в много градове на Тракия, Македония и Мизия.
Ферманът на султана от 1870 година обявява за български следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата „Св. Богородица“ и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска).
Параграф 2 от фермана разрешава и други епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на 19 век).
Скоро след това се прекъсва процеса на установяване на българските епархии в Южна Македония. Причина за това са Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г."
Утвърждаване на Екзархията
"Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
В устава и са утвърдени две начала:
съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и
изборност.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион.
Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I.
Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха.
До освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия.
За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I."
ТАКА ЧЕ ТЕРИТОРИИТЕ ВЛЮЧЕНИ В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД САНСТЕФАНСКИЯ МИРЕН ДОГОВОР,
НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ СЛУЧАЙНО! ТОВА СА ТЕРИТОРИИ В КОИТО БОЛШИНСТВОТО ОТ НАСЕЛЕНИЕТО СА ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИ!
ЗАТОВА САНСТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ Е НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ЗА ВСИЧКИ КОИТО СЕ НАРИЧАТ БЪЛГАРИ!
... ама нека да се пукат от яд... 
...:
съобщи Plovdiv24.bg. 
/но се оказало, че Славчо Атанасов по спешност заминава за София и евентуално би могъл да го приеме едва в понеделник. 
![:[)]I:](./images/smilies/bravo-o-o.gif "Браво!"){kind=small}
:
