Замисляли ли сте се преди налагането на християнството по нашите земи кои богове сме почитали?
Преди да тръгна да дълбая по темата нека разберем кой и поради какви причини е направил това… кощунство… да променя народната ни религия с хилядолетни корени, с еврейска такава.
Знаем, че Борис І е българският владетел, който налага християнството на нашия народ. Преди това е важно да разберем, какви били причините, които подбудили княза да направи тази важна стъпка. Ето накратко историята - след като Борис І се качва на престола, започва няколко военни конфликта с ИРИ (Византия) и Хърватия. За жалост не се е оказал далновиден стратег, защото губи всичките си битки. Дори при една такава в Сръбското княжество пленяват първородния му син Владимир Расате с още 12 велики боила.
(Терминът „боил“ според официозите е титла от тюркски произход, но според М. Михайлов може да идва тракийското боуле (буле) - съвет на старейшините. При пеласгите и одрисите по всички важни въпроси басилевсите се съветвали с хората от най-видните семейства, които образували кръгът на буле (боуле, гр. Βουλή) или съвет на старейшините.)
След военните загуби Борис търсил начин да намери силен съюзник и през 862 година сключва военен съюз с немския крал. При този договор за сътрудничество, като отделна клауза, имало задължение към Борис да преговаря с краля условия за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Сега, дали Борис е поискал това приемане на християнството, или е било условие от страна на краля, за да стане негов съюзник, е трудно да се каже. Но, според мен, е второто… Както добре знаем, Църквата предимно я интересуват делата, свързани с приобщаване на езичници към „Христовото тяло“, а такава възможност се отворила за нашия народ, когато българският династ заради нескопосаните си военни прояви бил принуден да търси сътрудничество от немския крал. Какво станало след това?
ИРИ (Византия) веднага реагирала против този съюз и направила от своя страна свой със Хърватия и Чехия (Великоморавия). И така, вече обединени, на следващата година (863 г.) започнали военен конфликт срещу България. За Борис І тази война пак се оказала неуспешна… както се казва - нищо ново. Обаче след кървавите дни започнали преговори между воюващите страни, които довели до сключването на мирен договор между България и ИРИ. С този договор Византия задължила Борис І да прекрати военния си съюз с немския крал, и, забележете, заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Цариградската патриаршия.
Ето, тук е разковничето…
Византия се възползвала от слабото управление на Борис І (както немския крал) и е задължила династа ни да въведе за народа ни другото християнство – източноправославното. Оттук нататък тръгва възходът и падението на нашия народ.
В историографията пише, че първоначално Борис тайно приел християнството, за да няма проблеми с българите и т.н. Но, през 866 година го направил явно, чрез държавната власт, като въвел тогава нови законодателни промени. Това с наложеното християнство, естествено, довело до бунт от страна на някои боили, боляри (комитати – управници на провинции). При тези размирици, Борис, вместо да се вслуша в гласа на народа, решава друго - излиза срещу българите и пленява боилите. М. Дринов пише, че тогава князът издал и изпълнил най-тежката присъда към организаторите (боилите и болярите) и също така към техните близки - общо 52 рода. Други пък твърдят, че убитите били само 52 човека (боилите и болярите), а другите пожалил.
Според мен обаче е невъзможно с издаването на смъртна присъда за 52 човека народът толкова много да се уплаши, че да приеме новата религия. От историята знаем, че промяната на една религиозна система винаги е ставала с много жертви и кръвопролития. Тук е бил счупен гръбнакът на българския народ - боилите (външни и вътрешни) и болярите (комитатите) с техните семейства. Една проста сметка - по него време всяко семейство е имало до 5 деца. Всяко от тях да е имало минимум по още 3, това означава поне 15 души. С родителите и възрастните хора грубо стават около 20 човека на фамилия. Ако сметнем и роднините от другата страна цифрата със сигурност ще скочи над 30. И като умножим 30 човека по 52 рода се получава доста солидна цифра - над 1 500 убити човека… И това, забележете, не били маса от лумпени или неграмотни козари, а предимно хора от интелигенцията заедно с главните водещи фигури в държавата ни.
Каквато и да е истината относно този толкова важен въпрос, няма как да не отбележа, че за Борис І това е единственият военен успех… за жалост, срещу своите.
След като налага с огън и меч на народа ни вярата в Исус, през 889 г. Борис І, вече с новото християнско име Михаил, се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Княз на България тогава става първородният му син - Владимир Расате. За него е известно, че е искал да възвърне старата народна (езическа) религия, но тогава св. Борис-Михаил се връща през 893 и го детронира. След това му изважда очите и го хвърля в тъмница, където умира. Иначе християнин станал…
И така стигаме вече до важното - през същата тази 893 година, когато св. Борис-Михаил вади очите на сина си и възвръща християнството, тогава свиква църковна церемония, позната в източниците като „Преславски събор“. Този събор бил изключително важно събитие от историята на българските християни, защото на него трябвало да изобличат по нареждане на организаторите всички народни (езически) божества, да ги анатемосат и заклеймят за поколенията. И точно поради тази причина били записани от св. Григорий Богослов.
Изворът от ІХ век, написан за Преславския събор от 893 год. днес е познат в историографията като препис от ХІ век с наименованието „Слово на Тълкувателя“.
Тълкувателят е бил книжовник от Плиска (Коцева 1980; Калоянов 1992) и историята му е следната – преписвачът пътувал с кораб, с който се пренасяли книги към Цариград (Константинопол). Учените отнасят събитието към ХІ век, когато ценните ни книги били изнасяни (директно или през Цариград) в Киевска Рус. Та по време на едно от тези плавания за Цариград, книжовникът преписал документ за Преславския събор от св. Григорий Богослов, в който се упоменавали езическите богове на българите. (вж. Слово на Тълкувателя - един неизползван източник за старобългарската митология, Анчо Калоянов, Тодор Моллов)
Преди да стигне до Константинопол, корабът спрял на пристанище близо до Атонската Света гора. Там книжовникът слязъл и поел към обителта. Самият той в края на своя препис е написал:
„До тук можах да напиша, докато се носеха книгите към Цариград, а ние слязохме от кораба и тръгнахме към Света гора.“
Слово на Тълкувателя от ХІ век има три преписа. Първият е т.нар. Паисиев сборник и е от ХIV век. Вторият е от Новгородската библиотека от ХV в., а третият препис е от ХVІ век, съхраняван в Петербургската Академия. През 1862 г. проф. Н. Тихонравов публикува и трите преписа като уточнява, че:
„ако една от въпросните книги в кораба е съдържала протографа на Новгородския препис, то тя е могла да бъде взета от книжовно средище в югозападните предели на българското етнично землище.“
Българските учени (Анчо Калоянов, Тодор Моллов) също са на мнение, че Новгородският препис е най-близък до преписвача от ХІ век, в сравнение с другите два, защото е най-представителен сред останалите със своите фрагменти, в които се упоменават езическите божества, вярвания и обреди на българите с оглед на тяхното доскорошно езическо битие.
Предлагам да видим текста от Слово на Тълкувателя от Новгородския препис по изданието на проф. Тихонравов, в превод на български със съдействието на доц. д-р Мария Спасова. Целият текст е публикуван на този адрес:
http://liternet.bg/publish/akaloianov/slovo.htm#3a
От текста става ясно, че българите НЕ сме почитали никакъв Тангра, нито пък тюрксата богиня Умай, както ни втълпяваха години наред наши мастити учени. Напротив, виждаме старите тракийски (елински) божества и индиректна връзка с Бал.
В днешно време също така ни е втълпено, че елините били древните гърци. Били… ама, друг път. Тукидит в своята „История на Пелопонеската война“ е писал за тях. Още в първата книга в главата „Предистория на елинския свят“, четем:
„До преди Троянската война Елада не била извършила нещо с общи сили. Аз мисля, че тя още не е носила това общо име и че това название изобщо не е съществувало до преди Хелен, сина на Девкалион, и че областите били назовани по името на отделните племена, най-вече по името на пеласгите. Едва когато Хелен и синовете му укрепнали във Фтиотида и другите градове започнали да ги викат на помощ, тогава тези племена вследствие на общуването си с тях започнали едно след друго да се наричат с името елини, въпреки че то дълго не могло да се наложи над всички.
Най-доброто доказателство за това е Омир. Той е живял много по-късно от Троянската война и все пак никъде не е нарекъл всички участници във войната с общото име, а нарича елини само тия, които били дошли с Ахил от Фтиотида. Те били първите елини; останалите той назовава в песните си данайци, аргосци, ахейци.“
Всички знаем кой е Ахил, нали?
Овидий, през І в. пр.Хр. в своите Метаморфози (VII 654) обяснява, че по време на Троянската война, Ахил бил водачът на мирмидонците. А, Йоан Малала, в средата на VІ век, пояснява:
„…пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души.“.
(Акад. Йордан Иванов. Българите в Македония, документ № 7 – X век, Тесалия. София. Държавна печатница 1915 г.)
За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от средновековния византийски учен и писател Йоан Цеца, който бил един от най-образованите византийски учени за времето си. Той пише:
„…и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин.“.
От изведените цитати виждаме, че първите елини са реално траките пеласги, а знаем, че те били само част от огромния народ от Одриското царство. Така че в такъв случай нормално е първите елини и последващите след тях да почитат божествата, които са засвидетелствани на Преславския събор през 893 година от Григорий Богослов.
В следващия пост ще направя скромен коментар към текста на светия поп.
Старите богове на българите
Re: Старите богове на българите
Предполагам прочетохте текста на светията така че няма нужда да го качвам в темата, за да не я товаря излишно.
За Преписвача от ХІ век словото на Григорий Богослов за събора от 893 година “е голямо“, но за мен не е така, защото е изпълнено с агресия и ненавист. Видно е, че омразата на Богослова към боговете на езичниците (не само българските, защото в текста са упоменати египтяните, словените, лаконците, мюсюлманите, учителят от Крит, елините, таврите до Крим, халдеите – семитско племе до реките Тигър и Ефрат, римляните) просто се излива от текста. Например думите „скверни“ и „проклети“, са упоменати точно 15 пъти. Но не това е важното, а безценната информация, която имаме от достоверен източник, за това кои били боговете на българите до края на ІХ век по време на налагането на християнството.
Предлагам да разгледаме по-подробно народните божества, записани за Преславския събор през 893 година. Ще изведа част от оригиналния текст на св. Григорий с моя коментар към него:
„Зловерните, суетното мислещи за истинно, служещи, кланяйки се на идоли, някакво похищение бесовско вършат.“
Обърнете внимание на „суетното мислещи за истинно“. Светията ни поднася уникално свидетелство за българските езичници, че до ІХ век те не са вярвали, а са мислели за истината. Точно поради това за попа езичниците били „зловерни“, защото нямали вяра и били зли към нея. Както вече съм писал много пъти - вярата е за вярващите, а знанието за знаещите. Мисленето като умствен процес спада към знаещите, а не към вярващите. Но такива, както виждаме от текста, били анатемосани от светията. Колкото до кланянето на идоли… да, християните не са разбирали старите уважителни традиции към Бога в различните му форми, затова пък те и до ден днешен се кланят на пророк (според юдеите), разпнат на кръст като бандит, който са изтипосали за Бог на един събор.
В следващия текст четем заръката му към чедата божии и най-вече от какво трябва да се отричат:
„от нечестивите жертви, от служението на дявола и принасянето на жертви, от критския окаян учител, от Мохамед, проклетия сарацински жрец, от елинската любов, от биенето на барабани, от звуците на свирните, от сатанинските танци, от фригийската тръба, от гуслите, от музиката и от замарата, от тези, които беснеят…“
За юдеите (евреите) дяволът е описан още от времето на Авраам като Принца на мрака, Велзевул, Велиал (Белиал), Белзебуб, Баелзебуб, Веелзевул, Баал или просто… Бал! „Борбата между Бал и Йехова още не е свършила“ Мирча Илиади
След това Григорий до него сложил Мохамед, „проклетия жрец“ на мюсюлманите.
Следващото, което християните трябвало да отрекат, е „елинската любов“? Но какво представлявала? Това е любовта между хората, между елините, и тази любов явно е била много на почит за предците ни, но не и за попа. Всъщност ако не е била толкова силна между хората Григорий нямаше да я запише. Но по-интересното е, че уникалните ни народни танци ги нарича сатанински, т.е. дяволски. А дяволски означава, че танците са балски. Е, при това положение вече лесно разбирам, защо в българския фолклор има записани около 500 000 народни песни, а колко са незаписаните… един Бал знае. Все пак не мога да не обърна внимание, че такова огромно културно богатство не може да се създаде от препускащи номади из Монголските степи, а от уседнал народ с традиции (за сравнение записаните народни песни в една културна Германия са около 50 000, а за Франция са към 30 000 песни). Така че лесно разбираме към какво е насочена омразата на Григорий чрез текста „биенето на барабани, от звуците на свирните, от сатанинските танци, от фригийската тръба, от гуслите, от музиката и от замарата, от тези, които беснеят…“. Да, нашите уникални танци, признати в цял свят като такива, са бесовски за попа, спор няма.
През 2009 година проф. д-р Иво Кременски доказа, че в кръвта на всеки пети българин има гени на 7800 години, предавани от баща на син (ако открият гените, който се предават от майка на дъщеря сигурно ще излязат още по-древни корени).
„Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямо европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78-алфа и той се оказа на възраст 7800 години. Това мъжко население, никъде не се е преселвало, нито е влизало в сексуален контакт с жени от народи, живеещи извън Балканите.“.
Този уникален ген присъства при над 25% от днешните български мъже и няма аналог никъде по света. А това означава, че сме преки кръвни потомци на местното население, живяло по земите на Балканите още от VІ хил. г. пр.н.е. Последните проучвания показват, че съвременните българи и траките имат около 88% пълно припокриване по генетичен състав. Факт!
И другото важно в тази връзка - непрекъсната родова линия е необходимото условие, за да може един народ да натрупа такова огромно културно богатство. И, както виждаме от генетичните изследвания, уникалният ген с този огромен процент засега е локализиран само при траките и българите.
Да обърнем взор към продължението на текста:
„…от тези, които беснеят, принасяйки жертва на бесовската майка, на богинята Афродита, на Коруна (Коруна ще бъде майката на Антихриста), и на проклетата Артемида, на Диомисиевото бедророждение и недоносен плод, и бога мъж-жена, и тивейското безумно пиянство почитат като бог, и Семелиното жертвоприношение на гърма и на мълнията, на Вил, на бога вавилонски, когото разби Данило пророк, и на тези богове служат и принасят жертва.“
Първото, което прави впечатление от Григорий, е определението бесовска майка. Понеже за християните дяволът е Баал тогава коя според тях е неговата майка? В Откровение (Апокалипсис) от Йоан ясно е записано: „И на челото й имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на осквернението на земята.“.
Знаем, че Йоан е бил в затвора, когато е получил видение, при което бил отведен духом в една пустиня и там пред погледа му се разкрила необикновена гледка: жена, седяща върху страшен червен звяр, който имал седем глави и десет рога.
Вавилон е бил в представите на Йоан като властолюбива и кръвожадна блудница, която служила и действала с власт, сила и измама. И понеже хората от столицата почитали своя върховен Бог Бал, за затворника същата е била наречена негова майка, яхнала звяра със седем глави. Така че в текста за Преславския събор светията анатемосва бесовската майка или това е столицата Вавилон, откъдето според миролюбивите и блажени вярващи водят началото си всички фалшиви религии. Както виждаме от текста по нататък след майката богослова подрежда до нея Афродита, богинята на любовта и красотата. По нашите земи е била изобразявана обкръжена от рози и други цветя. Следва:
„Коруна, майката на Антихриста.“
Тук интересното е, че за юдеите, Антихриста, образ на човек, въплътен в зло и противник на Исус, ще се роди в Дановото коляно (от израилев род - преп. Иоан Дамаскин, св. Иполит Римски). Това е записано още от Мойсей: „както от Иудовото коляно се ражда Христос, така от Дановото коляно ще се роди антихриста. А че това е така Иаков казва: Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня“. (Бит. 4 9:17). Още за Антихриста можем да прочетем в Иоан. 18: 37, Втор. 33:22, Бит. 4 9:17, Бит. 3:1, Мат. 7:15, Иоан. 11:52 и прочее.
Но за попа Григорий явно не е било така, защото съзнателно пришива към юдейските духовни препирни (за Антихриста) древни тракийски легенди, свързани с раждането на Млада Бога и стари песни за Корун Кесаджия и Коруновото любе. Християнизацията на народните ни песни и митология е съхранила основните черти на народното ни творчество, като в това число влизат всякакви образи на езическия върховен Бог на българите. В различни народни текстове Корун/а се заменя с Горун/а, което име според проф. Ив. Шишманов е Върховния Бог-Гръмовержец. Но Гръмовержецът за народа ни е Бал или още познат чрез репитното му име при траките - Збелсурд. Но за поповете не е било така, защото взимат една българска легенда за огнедишащия Змей Михаил и го заместват с Коруна/Горуна с мълнията си. Така за християните Змеят Михаил става на Коруна, майката на Млада Бога (дявола Баал), която сам Бог (Исус след второто пришествие на земята), както твърдят юдеите в книгите си, ще унищожи чрез огнена мълния.
Ето, само в едно изречение за Антихриста виждаме професионална попска стъкмистика. Видно е, идва му отвътре… Продължаваме към другото име от текста:
„проклетата Артемида“.
Божият човек Григорий не се срами да проклина другите богове, без значение с какъв статут били в другите общества, защото гневът му освен към нашите богове, е бил насочен и към гръцката богиня на луната, лова и целомъдрието. Но горкият едва ли е знаел, че Артемида, покровителката на всичко живо на Земята на палиндрон се чете като Диметра, а тези двете пък са просто другите имена на… Кибела… и в стария свят култовете им толкова били смесени, че в късната античност дори не били различавани!
Да видим следващото божество от списъка:
„Диомисиевото бедророждение и недоносен плод“.
Разбираме, че българите сме почитали раждането на детето (Дионис, Сабазий) на Бал и Кибела, това ни казва попа Григорий.
(По следите на загадката относно произхода на култа към св. Георги Победоносец представих легендата за тракийския Бог Дионис, спасен от Зевс, зашивайки го в бедрото си. Направих обстоен анализ… viewtopic.php?f=16&t=1931 Много е важна тази легенда, защото от нея научаваме, че Дионис има две раждания – едното духовно на 25.12, а следващото, физическо, след 120 календарни дни от пещера (камък). Датата е 23 април и съм обяснил защо е променена от църквата).
И стигнахме до следващата заръка на светеца в текста - християните да се отричат и от
„бога мъж-жена“.
Тук вече няма никаква загадка кой е богът мъж-жена, защото знаем, че това е Сабазий в една от неговите скопски форми. Следва:
„и тивейското безумно пиянство почитат като бог“.
Тивейците са траки и са били съседи на лакедемонците (спартанците). Явно Григорий пише за стар тракийски обичай, свързан с употребата на алкохол.
Другата забрана:
„и Семелиното жертвоприношение на гърма и на мълнията“.
Семелина или Симела пак е от легендата за тракийския Дионис. Припомням - това е майката на Дионис, която умряла след като родила сина на Зевс. След това Богът го зашива в бедрото си, за да оживее и т.н… И сега най-важният текст за мен:
„на Вил, на бога вавилонски, когото разби Данило пророк“.
Кой е вавилонският Бог (Вил), почитан от българите до ІХ век?
Вавилонският Бог се казва Белос. Името Вавилон (Бабел) идва от Ба (баща) и Бел (Бог), тоест „Баща на боговете“ или просто… Баал! Изобразяван е седнал на трон, с бик в скута си. Също така е добре познат и почитан като Главно божество и в Римската империя.
„Всички учени са съгласни, че в астрономическата или астрологическа митология на Изтока, трябва да търсим началото на това поклонение в обожествяването на небесните тела. Общото мнение е, че Ваал или Вил е слънцето, и че под това име то е приемало божествени почести. Обаче гръцките и римските писатели дават на Вавилонския Вил името Юпитер, който заедно с Венера са се считали като източник на всяко щастие. Вярването на древните било, че владетелите, които се раждали под знака на Юпитер ще бъдат успешни. За тази планета мнозина смятат, че е била предмет на поклонение под името Баал/Ваал, както и за планетата Венера под името Астарта. Храмовете и олтарите на Баал са издигани на високи места.“.
Ясно е - Вил е Ваал или по друг начин казано, Бал!
Ето го неоспоримият факт, записан в извора от ІХ век, че българите сме почитали Върховният Бог Бал!
~~~~~~~~~
Сега към друго интересно от извора от ІХ век. Прескачаме славянските богове, за да ви покажа това:
„И друго много има при тях - фаликади (фалоси - бел.прев.) в образ, на които се кланят и жертви им принасят“.
Факт е, че по нашите земи има много запазени каменни фалоси от времето преди народът на Балканите да го нарекат траки. И това, че българите от ІХ век ги почитали означава, че предците са знаели за своите Балкански корени и културата, на която са преки наследници. В кн.2:51 Херодот пише за прочутите итифалически статуи на Хермес:
„…елините не са се научили от египтяните да правят статуи на Хермес с изправен член, ами първи от всички атиняни взели този обичай от пеласгите (най-старите жители на Южните Балкани - б.м.); а от атиняните - и останалите елини…“.
Продължавам, като пропускам от текста изведеното за таврите и лаконците, да са обърна внимание върху важното за нас:
„Екатия (Хеката) богиня за дева я провъзгласяват и Мокош почитат“.
За богинята Мокош в славянската религия е застъпено становището, че била част от пантеона, сътворен от киевският княз Владимир в периода 980 - 988 година. Някой автори твърдят, че Мокош е съпруга на Велес и я сравняват с древногръцката Хеката. Тоест Мокош е Хеката. А Велес е просто богът Вел (Бел/Бал). Така че, ето още една неделима връзка между Бал… или по друг начин казано между Велес и Мокош (Хеката). Хеката, обаче, е изобразявана с три лица, също като три жени, опрели гръб на колона с калатоси на главите (може да я видите в музея в Несебър). А калатосът е един от основните атрибути на върховната Кибела. Всъщност Хеката е късната версия на тракийската Кибела. Но най-важното в този текст е, че попът твърди за Хеката (Кибела):
„за дева я провъзгласяват“.
Ето го другия неоспорим факт от извора, че Великата Майка (Хеката, Кибела) за българите до ІХ век била със статут на дева!... Която зачева от върховния Бал в периода от 21.12 до 24.12, а на следващия ден на 25.12, синът на Бал се ражда в сърцето й, което събитие се отпразнува от нашия народ като Коледа (Коленда) - раждането на новото време или Богът Време. Знаем, че в песните на нашия фолклор се е запазила идеята за раждането на Млада Бога на 25 декември и това раждане няма нищо общо с юдейската версия за раждането на Исус в кошарата с овце.
По-нататък в текста на Григорий виждаме описани част от нашите народни знания и традиции, които практикували българите езичници. Това са – баенето, гадаенето, правенето на амулети, астрономия/астрология, пророкуването на сънища, магичните ритуали, разчитане на зла съдба за човека и жребият (изборът):
„И елинското влъхвуване, и вълшебното прорицание, и смрадливите нанизи (амулети - бел.прев.) - от тях никой народ не е преуспял. И халдейската астрономия, и родопочитането, което е мартолой (почитането на датата на раждането, което определя съдбата - бел.прев.), и фригийските съновидения, и чаровете (магиите - бел.прев.), и злата съдба, и жребият.
Като се замисля до ден днешен това не ни е чуждо и все още е валидно за нашия народ. Ред е на:
„Ефреновите (Орфеевите - бел.прев.) скверни басни, които са навсякъде“
Какво разбиране дава този абзац? Че до ІХ век нашия народ все още е помнел, пеел и рецитирал словата на царя-жрец на траките Орфей. И още по-важното в тази връзка е, че тези слова, забележете, били „навсякъде“! Как може това да стане, ако българите и траките не са един народ?
Орфей е живял през ХІІІ в. пр.н.е., което означава, че от негово време до българите от ІХ век имаме близо 2 100 годишен времеви период, през който нашият народ по естествен път развил орфизма като част от народната религия и култура. И това е напълно нормален процес, когато става въпрос за уседнало население. А това само още веднъж косвено потвърждава, че българите и траките са един народ. В подкрепа на това предлагам друг извор от ХІ век от Фулко, френски свещеник, който при описанието на първи кръстоносен поход през 1096 г. е написал: „Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.“.
И още един извор от римския историк Касиодор (VI век): „Българите са стар мизийски или илирийски народ.“. Тоест траки.
А сега към следващия текст от Новгородския препис:
„изпитанието на Митроф (Митра - бел.прев.), наричано праведно“.
От текста разбираме, че Митра бил свързан с някакво изпитание, което за предците ни било праведно. Темата е много обширна и интерес буди факта, че до ІХ век сме почитали Митра, който за персите е „пазител на договорните взаимоотношения с Бога Ахура Мазда“. Но може предците ни да са почитали друг Митра, който култ е въведен едва когато ставаме федерати към ИРИ след 46 година. Или пък е онзи Митра, познат при кападокийците… Въобще не става ясно за кой Митра става въпрос, за съжаление авторът друго не е отбелязал…
Прескачам следващите умозрения на кълнящия Григорий относно Озирид и мюсюлманите, халдейците и словенците (относно това как си миели гениталиите и после слагали чесън във водата, която пиели), за да „завия“ към два прелюбопитни персонажа – Род и Рожаница.
Какво е Род и Рожаница?
Рожаница означава Раждащата, а Род е Сина. Тоест това е Великата Майка (Хеката, Кибела) и нейният Син (Дионисий, Сабазий)… Българите ги почитали, слагайки на масата всякакви вкусотии, като наричали храната на Род и Рожаница. Обръщам внимание, че до ден днешен на Коледа така правим – пълним масите с храна и напитки, за да почетем събитието на Раждането на Бога.
От текста още разбираме, че християните са се постарали да прикрепят Род и Рожаница към техните литургии, но не им се получило, защото хората след литургия слагали масата да хапнат и пийнат, което е против канона им.
„Даже и досега е това проклето слагане на втора трапеза на Род и на Рожаница, за прелъщение на вярващите християни и за хула срещу светото кръщение и за гняв на Бога: след светото кръщение - слуги на червото. Поповете определиха тропар за Рождество Богородично да се прибавя и за трапезата на Рожаниците - такива се наричат гъзохранци (чревоугодници - бел.прев.), а не раби божии.“
Последно върху този цитат искам да обърна внимание:
„И на неделния ден се кланят, като рисуват жена, в човешки образ твар“.
Разбираме, че народните ни обичаи до ІХ век били коренно различни от християнските и въобще от всички познати досега. Защото в никоя световна религия няма описан такъв обичай - в неделя хората да рисуват жена… може би Кибела (Хеката) в женски образ и да й се молят, споделяйки най-милото и съкровено от сърцата си. Когато имаш връзка със Бога или Богинята, за какво ти е поп? За сравнение да видим как е при юдеи и християни?
В Стария завет четвъртата от 10-те Божи заповеди е записано:
„Помни съботния ден и нека той бъде свят за тебе! Шест дни се труди и върши цялата си работа, но седмият ден е събота, посветена на Йехова, твоят Бог. Не върши никаква работа.“ (Изход 20:8–10)
Съботата е ден за юдеите, в който е забранено да се извършва каквато да е работа. И Онзи, който не спазвал съботата, „трябвало да бъде наказан със смърт“. (Изход 31:15)
При християните не е така, защото те твърдят, че били освободени от Закона на Моисей, (Десетте Божи заповеди), посредством жертвата на Исус Христос. (Галатяни 3:24, 25; Ефесяни 2:15). И поради тази причина приели, че свещеният ден за тях е неделя. Какво правят в този ден - събират се в църквите си, за да извършват ритуал, наречен Евхаристия. Какво обаче представлява?
Според тях Евхаристията е едно от основните тайнства в християнската църква, което било въведено на Тайната вечеря, когато Исус давал на учениците си хляб и вино, символизиращи тялото и кръвта му. Няма точни сведения откога Евхаристията е приета за свещено тайнство от църквата, но в днешно време християните се събират да „пият от кръвта Му“ и да ядат „от тялото Му“, символично чрез вино и хляб. И това го правят всяка седмица в неделя, като по този начин си мислят, пардон, вярват, че ще се съединят с Него и помежду си в едно тяло, в една общност, в едно семейство.
В противовес на ортодокса и канона през 18 век се появила нова християнска издънка от православието и католицизма, позната като адвентистка. Създателят на адвентистката църква е американски проповедник У. Милър, който е твърдял, че Второто пришествие на Христос щяло да бъде през 1843 - 1844 г. Последователите на Милър проповядвали активно advent-а или идеята за повторното завръщане на Христос и от там името й.
Обаче, ядец. Исус взел, че не дошъл.
За да се отърват от конфузната ситуация друг адвентист Х. Едсън започнал да твърди, че получил духовно откровение, от което разбрал, че Милър сгрешил светилището, където щял да се появи Христос. И уточнил, че Той нямало да дойде първо на земята, а щял да отиде на небето, като първата Му работа щяла да бъде да почисти небесата и едва после щял да дойде тук, при умрелите, и чакащи духовно спасение хора.
Вервай, чедо…
Та, след тези бурни събития относно казуса къде първо щял да дойде Христос, адвентистите издали памфлет, в който настоявали християните да спазват еврейския сабат - съботата, вместо да почитат неделята. Препирните започнали. И така до днес…
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Какво разбрахме за боговете на българите от св. Григорий Богослов?
1. Почитали са върховния Бал (Вил, бога Вавилонски);
2. Почитали Дионис (два пъти роден) чрез легендата за Зевс;
1. Почитали са Сабазий;
2. Почитали са Майката (Артемида, Хеката - другите имена на Кибела);
3. Майката била девственица;
4. Почитали Сина и Майката като Род и Рожаница;
5. Мислели са за божественото, не били вярващи;
6. Изповядвали са любов между хората;
7. Почитали са богинята на любовта – Афродита;
8. Пеели и танцували;
9. След като почетат боговете се хранели;
10. Почитали са каменни фалоси, наследство от траките;
11. Било обичайно баенето, гадаенето, правенето на амулети, астрономия/астрология, пророкуването на сънища, магичните ритуали, разчитане на зла съдба за човека и жребият (изборът);
12. Четели и слушали Орфеевите песнопения и басни;
13. Практикували изпитанието на Митра, което било праведно за тях;
14. Рисували портрет на Майката, за да общуват с Нея.
Да благодарим на св. Григорий Богослов за текста, защото от написаното разбираме, че нашият народ е имал тракийски корени. След налагането на християнството какво ни сполетява? 200 години гръцко и 500 години турско робство. През този огромен период всичко, свързано с нашата древна история, съзнателно е унищожавана от попове и от хора, служещи на чужди интереси.
Анатемосването на боговете за Преславския събор през 893 г. днес има обратен ефект, защото благодарение на преписвача ние знаем до IХ век кои били реалните богове на българите. Ето на това казвам… Балска му работа!
Коренът бал-бел-бул има сериозни устои за нашия народ, защото освен, че присъства в името „българи“, ние го намираме в личните имена и фамилии (тракийски и български)… както и в имената на реки, долини, върхове, езера, местности, планини и т.н. Дори полуострова, на който живеем, се казва Балкански… (произхода на името идва от нашия Балкан - Стара планина). Фонетичните съставки на думата балкан са – бал (Баал) и кан (канас)… и е възможно да се преведе като „планината на Бал и на кан-а (канас, княз)“!
За Преписвача от ХІ век словото на Григорий Богослов за събора от 893 година “е голямо“, но за мен не е така, защото е изпълнено с агресия и ненавист. Видно е, че омразата на Богослова към боговете на езичниците (не само българските, защото в текста са упоменати египтяните, словените, лаконците, мюсюлманите, учителят от Крит, елините, таврите до Крим, халдеите – семитско племе до реките Тигър и Ефрат, римляните) просто се излива от текста. Например думите „скверни“ и „проклети“, са упоменати точно 15 пъти. Но не това е важното, а безценната информация, която имаме от достоверен източник, за това кои били боговете на българите до края на ІХ век по време на налагането на християнството.
Предлагам да разгледаме по-подробно народните божества, записани за Преславския събор през 893 година. Ще изведа част от оригиналния текст на св. Григорий с моя коментар към него:
„Зловерните, суетното мислещи за истинно, служещи, кланяйки се на идоли, някакво похищение бесовско вършат.“
Обърнете внимание на „суетното мислещи за истинно“. Светията ни поднася уникално свидетелство за българските езичници, че до ІХ век те не са вярвали, а са мислели за истината. Точно поради това за попа езичниците били „зловерни“, защото нямали вяра и били зли към нея. Както вече съм писал много пъти - вярата е за вярващите, а знанието за знаещите. Мисленето като умствен процес спада към знаещите, а не към вярващите. Но такива, както виждаме от текста, били анатемосани от светията. Колкото до кланянето на идоли… да, християните не са разбирали старите уважителни традиции към Бога в различните му форми, затова пък те и до ден днешен се кланят на пророк (според юдеите), разпнат на кръст като бандит, който са изтипосали за Бог на един събор.
В следващия текст четем заръката му към чедата божии и най-вече от какво трябва да се отричат:
„от нечестивите жертви, от служението на дявола и принасянето на жертви, от критския окаян учител, от Мохамед, проклетия сарацински жрец, от елинската любов, от биенето на барабани, от звуците на свирните, от сатанинските танци, от фригийската тръба, от гуслите, от музиката и от замарата, от тези, които беснеят…“
За юдеите (евреите) дяволът е описан още от времето на Авраам като Принца на мрака, Велзевул, Велиал (Белиал), Белзебуб, Баелзебуб, Веелзевул, Баал или просто… Бал! „Борбата между Бал и Йехова още не е свършила“ Мирча Илиади
След това Григорий до него сложил Мохамед, „проклетия жрец“ на мюсюлманите.
Следващото, което християните трябвало да отрекат, е „елинската любов“? Но какво представлявала? Това е любовта между хората, между елините, и тази любов явно е била много на почит за предците ни, но не и за попа. Всъщност ако не е била толкова силна между хората Григорий нямаше да я запише. Но по-интересното е, че уникалните ни народни танци ги нарича сатанински, т.е. дяволски. А дяволски означава, че танците са балски. Е, при това положение вече лесно разбирам, защо в българския фолклор има записани около 500 000 народни песни, а колко са незаписаните… един Бал знае. Все пак не мога да не обърна внимание, че такова огромно културно богатство не може да се създаде от препускащи номади из Монголските степи, а от уседнал народ с традиции (за сравнение записаните народни песни в една културна Германия са около 50 000, а за Франция са към 30 000 песни). Така че лесно разбираме към какво е насочена омразата на Григорий чрез текста „биенето на барабани, от звуците на свирните, от сатанинските танци, от фригийската тръба, от гуслите, от музиката и от замарата, от тези, които беснеят…“. Да, нашите уникални танци, признати в цял свят като такива, са бесовски за попа, спор няма.
През 2009 година проф. д-р Иво Кременски доказа, че в кръвта на всеки пети българин има гени на 7800 години, предавани от баща на син (ако открият гените, който се предават от майка на дъщеря сигурно ще излязат още по-древни корени).
„Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямо европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78-алфа и той се оказа на възраст 7800 години. Това мъжко население, никъде не се е преселвало, нито е влизало в сексуален контакт с жени от народи, живеещи извън Балканите.“.
Този уникален ген присъства при над 25% от днешните български мъже и няма аналог никъде по света. А това означава, че сме преки кръвни потомци на местното население, живяло по земите на Балканите още от VІ хил. г. пр.н.е. Последните проучвания показват, че съвременните българи и траките имат около 88% пълно припокриване по генетичен състав. Факт!
И другото важно в тази връзка - непрекъсната родова линия е необходимото условие, за да може един народ да натрупа такова огромно културно богатство. И, както виждаме от генетичните изследвания, уникалният ген с този огромен процент засега е локализиран само при траките и българите.
Да обърнем взор към продължението на текста:
„…от тези, които беснеят, принасяйки жертва на бесовската майка, на богинята Афродита, на Коруна (Коруна ще бъде майката на Антихриста), и на проклетата Артемида, на Диомисиевото бедророждение и недоносен плод, и бога мъж-жена, и тивейското безумно пиянство почитат като бог, и Семелиното жертвоприношение на гърма и на мълнията, на Вил, на бога вавилонски, когото разби Данило пророк, и на тези богове служат и принасят жертва.“
Първото, което прави впечатление от Григорий, е определението бесовска майка. Понеже за християните дяволът е Баал тогава коя според тях е неговата майка? В Откровение (Апокалипсис) от Йоан ясно е записано: „И на челото й имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на осквернението на земята.“.
Знаем, че Йоан е бил в затвора, когато е получил видение, при което бил отведен духом в една пустиня и там пред погледа му се разкрила необикновена гледка: жена, седяща върху страшен червен звяр, който имал седем глави и десет рога.
Вавилон е бил в представите на Йоан като властолюбива и кръвожадна блудница, която служила и действала с власт, сила и измама. И понеже хората от столицата почитали своя върховен Бог Бал, за затворника същата е била наречена негова майка, яхнала звяра със седем глави. Така че в текста за Преславския събор светията анатемосва бесовската майка или това е столицата Вавилон, откъдето според миролюбивите и блажени вярващи водят началото си всички фалшиви религии. Както виждаме от текста по нататък след майката богослова подрежда до нея Афродита, богинята на любовта и красотата. По нашите земи е била изобразявана обкръжена от рози и други цветя. Следва:
„Коруна, майката на Антихриста.“
Тук интересното е, че за юдеите, Антихриста, образ на човек, въплътен в зло и противник на Исус, ще се роди в Дановото коляно (от израилев род - преп. Иоан Дамаскин, св. Иполит Римски). Това е записано още от Мойсей: „както от Иудовото коляно се ражда Христос, така от Дановото коляно ще се роди антихриста. А че това е така Иаков казва: Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня“. (Бит. 4 9:17). Още за Антихриста можем да прочетем в Иоан. 18: 37, Втор. 33:22, Бит. 4 9:17, Бит. 3:1, Мат. 7:15, Иоан. 11:52 и прочее.
Но за попа Григорий явно не е било така, защото съзнателно пришива към юдейските духовни препирни (за Антихриста) древни тракийски легенди, свързани с раждането на Млада Бога и стари песни за Корун Кесаджия и Коруновото любе. Християнизацията на народните ни песни и митология е съхранила основните черти на народното ни творчество, като в това число влизат всякакви образи на езическия върховен Бог на българите. В различни народни текстове Корун/а се заменя с Горун/а, което име според проф. Ив. Шишманов е Върховния Бог-Гръмовержец. Но Гръмовержецът за народа ни е Бал или още познат чрез репитното му име при траките - Збелсурд. Но за поповете не е било така, защото взимат една българска легенда за огнедишащия Змей Михаил и го заместват с Коруна/Горуна с мълнията си. Така за християните Змеят Михаил става на Коруна, майката на Млада Бога (дявола Баал), която сам Бог (Исус след второто пришествие на земята), както твърдят юдеите в книгите си, ще унищожи чрез огнена мълния.
Ето, само в едно изречение за Антихриста виждаме професионална попска стъкмистика. Видно е, идва му отвътре… Продължаваме към другото име от текста:
„проклетата Артемида“.
Божият човек Григорий не се срами да проклина другите богове, без значение с какъв статут били в другите общества, защото гневът му освен към нашите богове, е бил насочен и към гръцката богиня на луната, лова и целомъдрието. Но горкият едва ли е знаел, че Артемида, покровителката на всичко живо на Земята на палиндрон се чете като Диметра, а тези двете пък са просто другите имена на… Кибела… и в стария свят култовете им толкова били смесени, че в късната античност дори не били различавани!
Да видим следващото божество от списъка:
„Диомисиевото бедророждение и недоносен плод“.
Разбираме, че българите сме почитали раждането на детето (Дионис, Сабазий) на Бал и Кибела, това ни казва попа Григорий.
(По следите на загадката относно произхода на култа към св. Георги Победоносец представих легендата за тракийския Бог Дионис, спасен от Зевс, зашивайки го в бедрото си. Направих обстоен анализ… viewtopic.php?f=16&t=1931 Много е важна тази легенда, защото от нея научаваме, че Дионис има две раждания – едното духовно на 25.12, а следващото, физическо, след 120 календарни дни от пещера (камък). Датата е 23 април и съм обяснил защо е променена от църквата).
И стигнахме до следващата заръка на светеца в текста - християните да се отричат и от
„бога мъж-жена“.
Тук вече няма никаква загадка кой е богът мъж-жена, защото знаем, че това е Сабазий в една от неговите скопски форми. Следва:
„и тивейското безумно пиянство почитат като бог“.
Тивейците са траки и са били съседи на лакедемонците (спартанците). Явно Григорий пише за стар тракийски обичай, свързан с употребата на алкохол.
Другата забрана:
„и Семелиното жертвоприношение на гърма и на мълнията“.
Семелина или Симела пак е от легендата за тракийския Дионис. Припомням - това е майката на Дионис, която умряла след като родила сина на Зевс. След това Богът го зашива в бедрото си, за да оживее и т.н… И сега най-важният текст за мен:
„на Вил, на бога вавилонски, когото разби Данило пророк“.
Кой е вавилонският Бог (Вил), почитан от българите до ІХ век?
Вавилонският Бог се казва Белос. Името Вавилон (Бабел) идва от Ба (баща) и Бел (Бог), тоест „Баща на боговете“ или просто… Баал! Изобразяван е седнал на трон, с бик в скута си. Също така е добре познат и почитан като Главно божество и в Римската империя.
„Всички учени са съгласни, че в астрономическата или астрологическа митология на Изтока, трябва да търсим началото на това поклонение в обожествяването на небесните тела. Общото мнение е, че Ваал или Вил е слънцето, и че под това име то е приемало божествени почести. Обаче гръцките и римските писатели дават на Вавилонския Вил името Юпитер, който заедно с Венера са се считали като източник на всяко щастие. Вярването на древните било, че владетелите, които се раждали под знака на Юпитер ще бъдат успешни. За тази планета мнозина смятат, че е била предмет на поклонение под името Баал/Ваал, както и за планетата Венера под името Астарта. Храмовете и олтарите на Баал са издигани на високи места.“.
Ясно е - Вил е Ваал или по друг начин казано, Бал!
Ето го неоспоримият факт, записан в извора от ІХ век, че българите сме почитали Върховният Бог Бал!
~~~~~~~~~
Сега към друго интересно от извора от ІХ век. Прескачаме славянските богове, за да ви покажа това:
„И друго много има при тях - фаликади (фалоси - бел.прев.) в образ, на които се кланят и жертви им принасят“.
Факт е, че по нашите земи има много запазени каменни фалоси от времето преди народът на Балканите да го нарекат траки. И това, че българите от ІХ век ги почитали означава, че предците са знаели за своите Балкански корени и културата, на която са преки наследници. В кн.2:51 Херодот пише за прочутите итифалически статуи на Хермес:
„…елините не са се научили от египтяните да правят статуи на Хермес с изправен член, ами първи от всички атиняни взели този обичай от пеласгите (най-старите жители на Южните Балкани - б.м.); а от атиняните - и останалите елини…“.
Продължавам, като пропускам от текста изведеното за таврите и лаконците, да са обърна внимание върху важното за нас:
„Екатия (Хеката) богиня за дева я провъзгласяват и Мокош почитат“.
За богинята Мокош в славянската религия е застъпено становището, че била част от пантеона, сътворен от киевският княз Владимир в периода 980 - 988 година. Някой автори твърдят, че Мокош е съпруга на Велес и я сравняват с древногръцката Хеката. Тоест Мокош е Хеката. А Велес е просто богът Вел (Бел/Бал). Така че, ето още една неделима връзка между Бал… или по друг начин казано между Велес и Мокош (Хеката). Хеката, обаче, е изобразявана с три лица, също като три жени, опрели гръб на колона с калатоси на главите (може да я видите в музея в Несебър). А калатосът е един от основните атрибути на върховната Кибела. Всъщност Хеката е късната версия на тракийската Кибела. Но най-важното в този текст е, че попът твърди за Хеката (Кибела):
„за дева я провъзгласяват“.
Ето го другия неоспорим факт от извора, че Великата Майка (Хеката, Кибела) за българите до ІХ век била със статут на дева!... Която зачева от върховния Бал в периода от 21.12 до 24.12, а на следващия ден на 25.12, синът на Бал се ражда в сърцето й, което събитие се отпразнува от нашия народ като Коледа (Коленда) - раждането на новото време или Богът Време. Знаем, че в песните на нашия фолклор се е запазила идеята за раждането на Млада Бога на 25 декември и това раждане няма нищо общо с юдейската версия за раждането на Исус в кошарата с овце.
По-нататък в текста на Григорий виждаме описани част от нашите народни знания и традиции, които практикували българите езичници. Това са – баенето, гадаенето, правенето на амулети, астрономия/астрология, пророкуването на сънища, магичните ритуали, разчитане на зла съдба за човека и жребият (изборът):
„И елинското влъхвуване, и вълшебното прорицание, и смрадливите нанизи (амулети - бел.прев.) - от тях никой народ не е преуспял. И халдейската астрономия, и родопочитането, което е мартолой (почитането на датата на раждането, което определя съдбата - бел.прев.), и фригийските съновидения, и чаровете (магиите - бел.прев.), и злата съдба, и жребият.
Като се замисля до ден днешен това не ни е чуждо и все още е валидно за нашия народ. Ред е на:
„Ефреновите (Орфеевите - бел.прев.) скверни басни, които са навсякъде“
Какво разбиране дава този абзац? Че до ІХ век нашия народ все още е помнел, пеел и рецитирал словата на царя-жрец на траките Орфей. И още по-важното в тази връзка е, че тези слова, забележете, били „навсякъде“! Как може това да стане, ако българите и траките не са един народ?
Орфей е живял през ХІІІ в. пр.н.е., което означава, че от негово време до българите от ІХ век имаме близо 2 100 годишен времеви период, през който нашият народ по естествен път развил орфизма като част от народната религия и култура. И това е напълно нормален процес, когато става въпрос за уседнало население. А това само още веднъж косвено потвърждава, че българите и траките са един народ. В подкрепа на това предлагам друг извор от ХІ век от Фулко, френски свещеник, който при описанието на първи кръстоносен поход през 1096 г. е написал: „Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.“.
И още един извор от римския историк Касиодор (VI век): „Българите са стар мизийски или илирийски народ.“. Тоест траки.
А сега към следващия текст от Новгородския препис:
„изпитанието на Митроф (Митра - бел.прев.), наричано праведно“.
От текста разбираме, че Митра бил свързан с някакво изпитание, което за предците ни било праведно. Темата е много обширна и интерес буди факта, че до ІХ век сме почитали Митра, който за персите е „пазител на договорните взаимоотношения с Бога Ахура Мазда“. Но може предците ни да са почитали друг Митра, който култ е въведен едва когато ставаме федерати към ИРИ след 46 година. Или пък е онзи Митра, познат при кападокийците… Въобще не става ясно за кой Митра става въпрос, за съжаление авторът друго не е отбелязал…
Прескачам следващите умозрения на кълнящия Григорий относно Озирид и мюсюлманите, халдейците и словенците (относно това как си миели гениталиите и после слагали чесън във водата, която пиели), за да „завия“ към два прелюбопитни персонажа – Род и Рожаница.
Какво е Род и Рожаница?
Рожаница означава Раждащата, а Род е Сина. Тоест това е Великата Майка (Хеката, Кибела) и нейният Син (Дионисий, Сабазий)… Българите ги почитали, слагайки на масата всякакви вкусотии, като наричали храната на Род и Рожаница. Обръщам внимание, че до ден днешен на Коледа така правим – пълним масите с храна и напитки, за да почетем събитието на Раждането на Бога.
От текста още разбираме, че християните са се постарали да прикрепят Род и Рожаница към техните литургии, но не им се получило, защото хората след литургия слагали масата да хапнат и пийнат, което е против канона им.
„Даже и досега е това проклето слагане на втора трапеза на Род и на Рожаница, за прелъщение на вярващите християни и за хула срещу светото кръщение и за гняв на Бога: след светото кръщение - слуги на червото. Поповете определиха тропар за Рождество Богородично да се прибавя и за трапезата на Рожаниците - такива се наричат гъзохранци (чревоугодници - бел.прев.), а не раби божии.“
Последно върху този цитат искам да обърна внимание:
„И на неделния ден се кланят, като рисуват жена, в човешки образ твар“.
Разбираме, че народните ни обичаи до ІХ век били коренно различни от християнските и въобще от всички познати досега. Защото в никоя световна религия няма описан такъв обичай - в неделя хората да рисуват жена… може би Кибела (Хеката) в женски образ и да й се молят, споделяйки най-милото и съкровено от сърцата си. Когато имаш връзка със Бога или Богинята, за какво ти е поп? За сравнение да видим как е при юдеи и християни?
В Стария завет четвъртата от 10-те Божи заповеди е записано:
„Помни съботния ден и нека той бъде свят за тебе! Шест дни се труди и върши цялата си работа, но седмият ден е събота, посветена на Йехова, твоят Бог. Не върши никаква работа.“ (Изход 20:8–10)
Съботата е ден за юдеите, в който е забранено да се извършва каквато да е работа. И Онзи, който не спазвал съботата, „трябвало да бъде наказан със смърт“. (Изход 31:15)
При християните не е така, защото те твърдят, че били освободени от Закона на Моисей, (Десетте Божи заповеди), посредством жертвата на Исус Христос. (Галатяни 3:24, 25; Ефесяни 2:15). И поради тази причина приели, че свещеният ден за тях е неделя. Какво правят в този ден - събират се в църквите си, за да извършват ритуал, наречен Евхаристия. Какво обаче представлява?
Според тях Евхаристията е едно от основните тайнства в християнската църква, което било въведено на Тайната вечеря, когато Исус давал на учениците си хляб и вино, символизиращи тялото и кръвта му. Няма точни сведения откога Евхаристията е приета за свещено тайнство от църквата, но в днешно време християните се събират да „пият от кръвта Му“ и да ядат „от тялото Му“, символично чрез вино и хляб. И това го правят всяка седмица в неделя, като по този начин си мислят, пардон, вярват, че ще се съединят с Него и помежду си в едно тяло, в една общност, в едно семейство.
В противовес на ортодокса и канона през 18 век се появила нова християнска издънка от православието и католицизма, позната като адвентистка. Създателят на адвентистката църква е американски проповедник У. Милър, който е твърдял, че Второто пришествие на Христос щяло да бъде през 1843 - 1844 г. Последователите на Милър проповядвали активно advent-а или идеята за повторното завръщане на Христос и от там името й.
Обаче, ядец. Исус взел, че не дошъл.
За да се отърват от конфузната ситуация друг адвентист Х. Едсън започнал да твърди, че получил духовно откровение, от което разбрал, че Милър сгрешил светилището, където щял да се появи Христос. И уточнил, че Той нямало да дойде първо на земята, а щял да отиде на небето, като първата Му работа щяла да бъде да почисти небесата и едва после щял да дойде тук, при умрелите, и чакащи духовно спасение хора.
Вервай, чедо…
Та, след тези бурни събития относно казуса къде първо щял да дойде Христос, адвентистите издали памфлет, в който настоявали християните да спазват еврейския сабат - съботата, вместо да почитат неделята. Препирните започнали. И така до днес…
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Какво разбрахме за боговете на българите от св. Григорий Богослов?
1. Почитали са върховния Бал (Вил, бога Вавилонски);
2. Почитали Дионис (два пъти роден) чрез легендата за Зевс;
1. Почитали са Сабазий;
2. Почитали са Майката (Артемида, Хеката - другите имена на Кибела);
3. Майката била девственица;
4. Почитали Сина и Майката като Род и Рожаница;
5. Мислели са за божественото, не били вярващи;
6. Изповядвали са любов между хората;
7. Почитали са богинята на любовта – Афродита;
8. Пеели и танцували;
9. След като почетат боговете се хранели;
10. Почитали са каменни фалоси, наследство от траките;
11. Било обичайно баенето, гадаенето, правенето на амулети, астрономия/астрология, пророкуването на сънища, магичните ритуали, разчитане на зла съдба за човека и жребият (изборът);
12. Четели и слушали Орфеевите песнопения и басни;
13. Практикували изпитанието на Митра, което било праведно за тях;
14. Рисували портрет на Майката, за да общуват с Нея.
Да благодарим на св. Григорий Богослов за текста, защото от написаното разбираме, че нашият народ е имал тракийски корени. След налагането на християнството какво ни сполетява? 200 години гръцко и 500 години турско робство. През този огромен период всичко, свързано с нашата древна история, съзнателно е унищожавана от попове и от хора, служещи на чужди интереси.
Анатемосването на боговете за Преславския събор през 893 г. днес има обратен ефект, защото благодарение на преписвача ние знаем до IХ век кои били реалните богове на българите. Ето на това казвам… Балска му работа!
Коренът бал-бел-бул има сериозни устои за нашия народ, защото освен, че присъства в името „българи“, ние го намираме в личните имена и фамилии (тракийски и български)… както и в имената на реки, долини, върхове, езера, местности, планини и т.н. Дори полуострова, на който живеем, се казва Балкански… (произхода на името идва от нашия Балкан - Стара планина). Фонетичните съставки на думата балкан са – бал (Баал) и кан (канас)… и е възможно да се преведе като „планината на Бал и на кан-а (канас, княз)“!
Р.Ч.
Re: Старите богове на българите
Не веднъж са ме питали „че къде има по нашите земи храмове на Бал или на Кибела, че да твърдиш, че били боговете на българите до 9 век?“.
Там е работата, че през епохите имената на боговете били променяни според силните на деня. Тоест имаме регистрирана промяна на името, но не и на външната визия, ритуали и т.н. Например бикът присъства до Бал, а лъвът до Кибела.
Ако обърнем поглед към стария свят най-ранното свидетелство е открито в Ливан при прочутата Баалбекска веранда (12 000 - 10 000 г. пр.н.е.). Името Баал-Бек (Bi'qa) понякога се превежда от арабски автори като Баал Бикра (bikra) или Bааl Steer. Думите след Баал означават теле.
„Факт е - казват учените, че единственият артефакт, намерен при разкопки от този период е намерената в Баалбек фигурка с образа на теле! …заедно с намирането на изображението на телето в района на храма се засилва впечатлението, че богът, който е бил почитан в Баалбек, е теле.“
От заключенията разбираме, че в древността хората влагали сакрален смисъл в образа на телето, което в онова далечно време било мерило за духовност. Това със сигурност било така, защото в противен случай ние никога нямаше да срещнем образа на бика в храмове от преднеолитната епоха.
Образът на бика (ок 10 000 – 9 000г. пр.н.е.) го срещаме също така в храмови комплекси като Гьобекли Тепе, Невалъ Чори, Чатал Хююк (един от първите градове в историята, където може да видим цели композиции с бичи глави). Ян Ходър, който със своя екип от учени са категорични: „в този град женският образ на богинята Майка е изобразявана като дебела жена, а мъжкият бог като… БИК“!
Това заключение е много важно, защото от него разбираме, че през времето 10 000 - 9 000 г. пр.н.е. хората изобразявали мъжкия образ на Бога в зооморфна форма - бик. Кога имаме засвидетелствана нова промяна на външната форма на бика?
Това е във времето на цивилизацията от Варненския некропол (ок 5 000 г. пр.н.е.). Елина Мирчева, завеждащ античния фонд към музея във Варна е написала една много добра студия за Варненския некропол, от която изведох следното: „В Анатолия още през неолита образът на бика постоянно се появява наред с антропоморфното женско божество. Изследователите го схващат като зооморфно въплъщение на сина/съпруга на Великата богиня. Отъждествяването на “мъжа” с “бика” е сред основните митологични универсалии. Най-ранните записи са от шумерските глинени таблички, а в критско-микенските документи думата “pu-wo” означавала едновременно и бик и мъж.“.
(Образът на “pu-wo” го срещаме на тракийска монета от 5 в.пр.Хр., на която виждаме тяло на бик с човешка глава, а над него буквално пише… БАЛ!)
В териториите на Финикия и древните земи на Сирия, Ливан, Израел и Палестина през ІІ хил. пр.н.е. и след І хил. пр.н.е. при Картаген имената на върховните богове винаги са били Баал и Танит, а по-късните им репити при вавилонците са Вил (Вал/Баал) и Астарта. В Персия, Баал, след реформите на Заратустра приема името Ахура Мазда. При фригите пък в Мала Азия имената на върховните са Баал и Кибела, а при траките от Балканите - Збелсурд и Кибела (Артемида). Гърците приемат името на върховния Бал от траките пеласги в нов репит - Зевс Пеласгийски (Илиада XVI). По време на римската епоха променените им имена стават на Юпитер и Юнона (Хеката), а от корена бал-бел-бул името Бал се променя на Вел или Вил (синоним на Юпитер), което при словенските вече търпи промяна на Велес, а Кибела на Мокош.
При египтяните през 15-12 в.пр.н.е. култът, към Бикът Апис, е бил много на почит.
Например в Мемфис „след смъртта на Апис, жреците, след дълъг пост, започвали търсенето на новия Апис, който трябвало да има на челото си бял триъгълник, на шията си – петно, наподобяващо орел, отстрани – петно във формата на нарастваща луна, а под езика – изображение на бръмбар. Той трябвало да бъде роден от крава, която след отелването си не можела да има друго теленце. Като цяло свещеният Апис трябвало да удовлетворява общо 29 признака. Неговото търсене продължавало 60 дена. В Мемфис Апис живял в открит обор пред храма на Птах, където приемал дарове от покланящите му се египтяни и правел предсказания, разчитани от жрец. До времената на управление на ХІХ династия всеки бик имал своя собствена гробница. След това Рамзес ІІ заповядва биковете да бъдат погребвани в общ некропол – Серапеум. …френският археолог Огюст Мариет, следвайки точните указания в текста на Страбон, открива през 1851 г. в Сакара легендарния Серапеум – широка дълга подземна галерия с погребални камери. В нея мумиите на свещените бикове са поместени в монолитни саркофази от розов гранит, варовик и базалт, достигащи 4 м. височина и тежащи до 70 тона.“
Не знам дали можете да си представите саркофаг, висок до 4м и тежащ 70 тона… и всичко това заради погребението на бика Апис. Кога и кой променя този култ?
Това се случва при управлението на генерала на Александър Македонски, Птолемей I Сотер, който през 305 г. пр.Хр. се обявява за фараон. В неговите владения влиза не само Египет, но също Либия и Финикия, както и някои острови в Средиземно море.
Историята е следната - Птолемей I кани Деметрий от Фалерон в Александрия за негов придворен философ. Тогава той помага на фараона при създаването на култа към Сарапис и пръв пише химн за новото божество. От него тръгват и ареталогиите за Сарапис.
Птолемей I ограничил властта (на жреците) и се създало огромно напрежение, водещо до религиозни проблеми между хората. За да няма конфликт, заедно с Деметрий, въвеждат нов образ на бога Апис - това е прочутият в древността Сарапис. Така чрез новия Бог фараонът задоволил религиозните потребности на елини и египтяни, като по този начин постигнал така необходимия мир между тях. За тази цел построил първото светилище на Сарапис и го нарекъл Сарапеум (от „сар“ – от изначален, първичен. Едни го превеждат като величествен, върховен и подчертават, че от „сар“ произлиза и думата цезар (саеsar) и по-късната цар. Други пък твърдят, че коренът е свързан с шумерското „шар“ – висок, велик).
Като обобщение можем да кажем, че „сар“ е дума за нещо върховно, велико, висшестоящо. А Апис е богът Бик. При сливането между двата термина се получава Сар-Апис (Върховният господар, Богът Бик).
От изображенията на Сарапис
виждаме, че образът на свещения Бик вече го няма, а на негово място се появява брадат мъж с цилиндрична шапка (калатос), а на много места бикът е или до него, или в скута му, или под него.
Следващата трансформация на Бал е като Бел, отъждествяван и като римския Бог Юпитер.
Името на Бога идва от Jovis Pater, а то от глагола iuvare, помагам и Pater, баща. При създаването на Римската империя Юпитер става покровител на императорите. Атрибутите му са брада, жезъл и мълния. Същите атрибути ги виждаме и при тракийския Збелсурд, познат още като Белос.
В Римската империя Юпитер просто е едно от имената, засвидетелствано в историческата наука като Баал, Сарапис, Зевс, Збелсурд и прочее. Тоест говорим за един върховен Бог с няколко имена при различните народи. Името Бел е известно още от античността на много автори, писали за древни богове. За Бал/Бел, известен на римляните като Юпитер Белус,
а на гърците като Зеус Белос, са писали още древни хронисти като Евсевий Кесарийски и Аполодор в своите трудове. В тази връзка няма как да не обърна внимание, че като репит на името Бел във времето се е запазило името Велос (Велес) или Вил (Бог на мъдростта, изкуството и магията).
Така че когато става въпрос за Бал и българите трябва да търсим на Балканите храмовете на Сарапис и другите на Юпитер! Това е разковничето!
Има ли такива? Има, разбира се. Проф. Маргарита Тачева в своята книга „История на източните култове в долна Мизия и Тракия, V в. пр.н.е. – IV в. от н.е.“ описва над 50 паметника, свързани с бога Сарапис. Пише за храмове на Сарапис и Изида (другото име на Кибела) в Томи и в Месембрия, както и други такива при Балчик, Маронея, Улпия Ескус (с.Гиген) Сердика (София), Анхиало (Поморие). Според професора доказаните храмове на Сарапис и Изида (Кибела) има на много места на Балканите – около Констанца, Прилеп, Кавала, Плевен, Благоевград, Стара Загора, Ямбол, Варна, Бургас, Охрид, Беломорието, Битоля, Истанбул.
Страбон в своята „География“ (кн. 7:6:1) пише за храма на Сарапис във Византион: „Храмовете са били на Сарапис и храма на Зенон Уриос, от двете страна при входа към Босфора.“
Полибий 4:39: „…Той лежи (Хиероона – б.м.) на азиатския бряг и отстои на двадесет стадия от разположения срещу него в Тракия храм на Сарапис.“
Павзаний, „Описание на Елада“ 2:4/6: …та нагоре по пътя за този Акрокоринт има храмови владения на Изида, от които едното се нарича на Изида Пеласгия, а другото – на Египетска, и две на Сарапис, като второто е в така наречения Канобос.
34:10 – „…Има и храм на Хелиос, и друг на Харитите, и трети, направен за Сарапис и Изида.“
4:32/6 – „А близо до театъра има светилище на Сарапис и Изида.“
7:21/13 – „А в Патри, близо до свещената дъбрава, има и две светилища на Сарапис. В едното от тях се намира гробът на египтянина Бел.“
7:26/7 - „В храма има статуи в изправен ръст на Асклепий, а също и на Сарапис и на Изида, и то от пентелезийски мрамор.“
9:24 - „Тук има светилище на Деметра, друго на Дионис и трето на Сарапис.“
23:10 – „…Мантикъл направил за месенците и светилището на Херакъл, богът е издигнат извън стената, и е наричан Херакъл Мантикъл, както се нарича и Амон в Либия, а във Вавилон Белос.“
Древногръцкият писател и пътешественик пише нещо много важно в книгата си, а именно, че образите на боговете Херакъл, Белос и Амон е един и същ! Тоест имаме три различни имена на един и същи Бог. Лика на Бога Амон (Баал Амон), за когото пише Павзаний, можете да видите от следващата снимка:
Тези на Юпитер също не са малко. Първото такова откривам при Силистра. Този град в античността е познат като Дуросторум и в него „са открити паметници на Юпитер, Тракийския конник, Орфей…… египетските Изида и Серапис.“. (д-р Богомил Колев http: //bogomil.blog.bg/history/2010/07/ ... hti.570731)
Вълко Купенов в книгата си „Родовете на Обзор“ (исторически очерк) в главата „Кратка история на Обзор“, пише: „Близо до площада, на мястото на Зевсовия храм, бил построен храм на Юпитер, който днес лежи под руините на лятното кино. След като се настанили трайно, те решили да променят и името на града. Така от Хелипополис той станал Темплум йовис - град на Юпитер.“.
В тази връзка Божидар Димитров е писал за „Обзор, където е бил най-големият храм на Юпитер на Балканите“.
За съжаление още не е разкопан и светът не знае за него… Че кой ще строи такъв огромен храм на Юпитер, ако не кореспондира със старата религия на местното население?
В книгата „Епиграфски и археологически данни за религиозния живот в Рациария“ (І - ІІІ в.) в главата „Надписи и изображения“ виждаме следните артефакти за гръко-римските богове, които били почитани в крайдунавския град:
- Бронзова апликация изображение на Юпитер Амон. В кръгла рамка е представена маска на Юпитер Амон. (Вж. Атанасова-Георгиева, Митова-Джонова 1985, 51.
- Глава от мраморна статуя на Кибела/Реа-Опс, вис. 33см. Датира се към времето на Флавиите (69-96 г.).
- Предполага се, че на лицевата страна е изобразен Зевс/Юпитер. Изображението е представено само контурно.“ (Вж. Атанасова-Георгиева, Митова-Джонова 1985, 59)
- Мраморна статуетка, представяща Юпитер Долихен, вис. 34 см. Датира се към ІІ-ІІІ в. (Вж. Атанасова-Георгиева, Митова-Джонова 1985,128.Б. От територията I. Гръко-римски богове)
Предполагам за всеки читател става разбираемо, че на Балканите има регистрирани множество храмове на Бал, които обаче в историографията са известни под други имена. В основата на всяко божество (Бал, Юпитер, Сарапис) виждаме дълбоките корени на свещения Бик, който образ през различните епохи бил променян според силните на деня, за да се оправдае промяната при хората. Идеите се менят, а според тях се променя и нашето битие. Резултатът от различния начин на мислене е... нов образ на стария Бог.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Кибела от друга страна също търпи не една и две трансформации през хилядолетията. Характерно за нея по времето на хетите, фригийците и през одриската и римската епоха е, че е изобразявана със свещеното животно лъв (символ за сила) и с калатос на главата. Също е почитана като създателка на всичко живо на Земята и е Световната утроба, която се грижи за безкрайния цикъл на живота, смъртта и прераждането на всички същества. Тя е върховната богиня, даваща изобилие от дарове на своите поклонници и е обожествявана от всички световни религии под различни имена. Описана е при фригите като „Великата майка на богове и хора“. Но Страбон ни казва, че фригите са бриги, тракийски народ. Същото потвърждение за бригите срещам и от Плиний Стари, Стефан Византийски и Херодот, който е записал в своята „История“: „тези фриги са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, и са били съседи на македонците. Но откакто някои си сменили местообитанието и отишли в Азия, името им също претърпяло промяна и станало на фриги.“ (Herodotus. Histories, 7.73)
Това преселение на траките бриги (фриги) се е случило между 1200 г. пр.н.е. и 1100 г. пр.н.е. Така че, Кибела, е тракийска богиня.
През април 2007 година при строителни дейности в Балчик бе открит храм на Кибела, (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.) за който учените считат, че бил действащ в продължение на около 700 години. Забележителното е, че в него са се извършвали ритуали близо 200 години след въвеждането на християнството в ИРИ. За това свидетелстват много артефакти и материали, сред които има голяма част от писмени надписи. Храмът, казват научните работници, „е разрушен вследствие на пожар, възникнал през 378 г., когато земите в района са били разграбвани и опожарявани от готите.“.
Какви готи, г-да учени?... : ) Храмът бил опожарен през 378 година заради повсеместното унищожаване на народната ни религия от християните, определена като езичество. И въпреки това опожаряване, забележете, че храмът е бил възстановен и действащ до към 540 - 545 година, когато свлачище го засипва и запечатва плътно за поколенията. Благодарение на свлачището днес разбираме, че до средата на 6 век въпреки наложеното християнство чрез държавната власт хората от Балчик все още почитали Кибела, а не Исус. Факт!
Ровейки се в изворите за семитските племена (понеже са съседи на фригите с главните божества Баал и Кибела), попаднах на Финикия с техните главни божества – Баал и Танит. Знакът на Танит представлява антропоморфен символ, но има много изображения на Великата богиня като жена с калатос на главата и атрибути, които виждаме и при Кибела.
Освен това другото много важно е, че Танит е имала епитет pene (pue) Baal, което в превод означава… лицето (проявлението) на Баал. (Markoe 2000: 130)
(думата pue Baal е сходна по смисъл с pu-wo от шумерските и критско-микенските документи, означаваща едновременно „и бик и мъж“).
Танит е лице, „проявление на Баал“ или по друг начин казано е неговата извечна Сила (Ки) на Баал… или Кибела! (Според М. Михайлов „ки“ – това е жизнена енергия. При японците е „ки“, при китайците е „ци“, при индийците е „прана“. Сричката „ки“, визираща движението на жизнената енергия, и е свързана като окончание в някои български думи, като уро-ки (ур-предводител, първенец; ки – енергия). Можем с голямо основание да предположим, че името на богинята Кибела (КИ-БЕЛ-А), означава движещата божествена енергия (енергията на Бог) или движещата Сила в космически мащаб.)
Според мен най-точният смисъл, който можем да дадем относно името Кибела, е Силата на Бог или по-друг начин казано Силата на Бал. Както всеки човек, както всяко живо същество притежава своя собствена сила, така и Върховният Бал има своя такава, която твори и създава. Това е така наречената КиБал (Кибела)… тоест Силата (Ки) на Бал ( върховния Бог)!
~~~~~~~~~~~~~~~
Баал и Танит са главни божества освен при финикийците, също така и при картагенците. От изворите знаем, че картагенската митология нацяло е взаимствана от финикийската. А „културата ѝ е своеобразно копие с многобройни и многообразни елински взаимствания на финикийското изкуство“ („История на Финикия“, Dress, ornaments, and social habits, стр. 53. First Published 1889 by Longmans, Green, and Co., 1889).
През III - II век пр. Христа, Рим води ожесточени войни с Картаген. Защитникът на града е бил Ханибал и в изворите е записана неговата клетва, когато заклеймява римляните като вечни врагове. Полибий във „Всеобща история“ разказва за случката как Ханибал едва деветгодишен, стоял край олтара, докато баща му принасял жертва на Баал Амон. След като жертвоприношението минало успешно, го попитал: „дали иска да го придружи в похода срещу Рим. Ханибал с радост се съгласил и дори по детски му се замолил, при което баща му го хванал за ръката, завел го до олтара и го накарал да протегне ръка към жертвата и да се закълне, че никога няма да бъде приятел с римляните“.
Пуническата молитва пред олтара, била обичайната за жителите на Картаген: „владетелко Танит, проявление на Господ Баал (Х)амон ... чуй гласа на Ханибал и го благослови!“ („Картаген“, стр. 53, изд. Обри)
От извора разбираме, че жителите на Картаген почитали Танит, която била „проявление на Господ Баал“… или по друг начин казано – Силата на Баал, която създава всичко живо на небето (богове) и на земята (хора) – Кибела!
След падането на Картаген, Танит е почитана от римляните под друго име - Juno Caelestis, която вече е идентифицирана с римската богиня Юнона, съпруга на Юпитер. А лика й можем да видим от фотоса
(виждаме, че визията на Танит е абсолютно същата като на Кибела. Разлика няма).
Нека видим преди падането на Картаген под римска власт на картагенска монета Танит и Баал (като антропоморфен и зооморфен символ) и по същото време как е изглеждал богът на траките етруски и уникалния релеф посветен на Нимфите от Адамас - Одрисиеца,
Както вече разбираме, това е богът Бал, за когото вече знаем, че е описан в шумерските таблички и в крито-микенските извори като pu-wo, която дума означава едновременно „и бик и мъж“! Забележете обаче, че същият този древен Бог го заклеймяват юдеи и християни в книгите си, като променят името му от Баал (Ваал) на Белзебуб, Веелзевул, което в превод означава „Принцът на демоните“. И така Баал става Сатана в умовете на християните.
Християнската демонология класифицира Баал като първи и главен цар на Ада. А в Откровението на затворника от остров Патмос, наричащ себе си Йоан и самоопределящ се като слуга на Исус Христос, и който в килията си получавал халюцинации и видения и бил обземан от различни духове („Откровение“ 1:10; 4:1–2), пише, че числото на Звяра (Веелзевул – б.м.) „понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест“. (Откр. 13:18)
По-късните християни теолози твърдят, че Йоан е описал Звяра, и че под негово командване били 666 легиона (други твърдят, че легионите били 66) от демони, колкото е неговото число.
Сега обаче, предлагам, да оставим басните и да се опрем на разума…
Съвременните историци твърдят, че под термина „звяр“ Йоан имал предвид Нерон, тъй като той е императорът, който убивал и разпъвал християни по пътищата.
„Когато изпишете името Нерон Цезар на древноеврейски, според буквените аналогии в цифри се получава следното: 50, 200, 6, 50, 100, 60, 200. Като ги съберете, се получава 666 – числото на Нерон.“
Това според мен е точно така, защото в самото „Откровение“ пише – „понеже е число на човек“, а не на Веелзевул или на който и да е демон. Така че, Йоан имал предвид човешко същество.
Другото в тази посока е откритата плоча от британски археолози в древния египетски град Akserink, покрита с надписи. След изучаването й през 1999 година разчели текст от „Откровението“, от който станало ясно, че числото на Звяра било друго – 616.
Ами, сега…?! : )
Започнали отново да пресмятат през древноеврейския език и установили, че при тази комбинация името не било на Нерон, а на друг император – Калигула. Има още един папирус от II век (Oxyrhynchus), в който числото също е 616, а не 666.
Всъщност станало ясно, че при тайната си кореспонденция ранните християни използвали кодове, чрез които пишели помежду си за императорите-гонители на християните. Затова числата били различни, защото визирали имената на различни императори. Въпреки фактите днешните теолози, богослови и прочее не променят схващането, превърнато в догма, че Йоан е описал демона Баал (Веелзевул) чрез числото 666, а не по своя характерен за времето си начин гонителя на християните - Нерон.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
От хиляди години Върховният Бог е изобразяван в синкретизъм като бик с глава на мъж с брада (pu-wо, и бик и мъж). След реформите Баал приема вече образа на мъж с калатос, със скиптър или мълния в ръка, а бикът вече го виждаме до него със статут на свещено животно. Във всички култури по земята, без значение от трансформацията на имената на Върховния Бог, свещеният бик и образът на мъжа, са категорични показатели, че става въпрос за един и същи божествен образ - Бал.
Кибела от друга страна също търпи не една и две трансформации през хилядолетията. Характерно за нея по времето на хетите, фригийците и през одриската и римската епоха е, че изобразявана на много места с разперени ръце със свещеното животно лъв (символ за сила), пита, и с калатос на главата.
Вижте от следващия артефакт
как предците ни изобразявали нашите народни върховни богове Бал и Кибела на барелеф от римската епоха след Христа. Гледайте и мислете…
~~~~~~~~~~~~~~~
След като видяхте артефактите от снимките и прочетохте материалите за тях, предполагам разбирате, кои богове на българите описва за Преславския събор от 893 г. св. Григорий Богослов.
Уйдурмата за Тангра, Перун, тюркската Умай и всякакви азиатски, монголски, тюркски, памирски, алтайски или ирански богове отиват директно в коша за боклук.
Там е работата, че през епохите имената на боговете били променяни според силните на деня. Тоест имаме регистрирана промяна на името, но не и на външната визия, ритуали и т.н. Например бикът присъства до Бал, а лъвът до Кибела.
Ако обърнем поглед към стария свят най-ранното свидетелство е открито в Ливан при прочутата Баалбекска веранда (12 000 - 10 000 г. пр.н.е.). Името Баал-Бек (Bi'qa) понякога се превежда от арабски автори като Баал Бикра (bikra) или Bааl Steer. Думите след Баал означават теле.
„Факт е - казват учените, че единственият артефакт, намерен при разкопки от този период е намерената в Баалбек фигурка с образа на теле! …заедно с намирането на изображението на телето в района на храма се засилва впечатлението, че богът, който е бил почитан в Баалбек, е теле.“
От заключенията разбираме, че в древността хората влагали сакрален смисъл в образа на телето, което в онова далечно време било мерило за духовност. Това със сигурност било така, защото в противен случай ние никога нямаше да срещнем образа на бика в храмове от преднеолитната епоха.
Образът на бика (ок 10 000 – 9 000г. пр.н.е.) го срещаме също така в храмови комплекси като Гьобекли Тепе, Невалъ Чори, Чатал Хююк (един от първите градове в историята, където може да видим цели композиции с бичи глави). Ян Ходър, който със своя екип от учени са категорични: „в този град женският образ на богинята Майка е изобразявана като дебела жена, а мъжкият бог като… БИК“!
Това заключение е много важно, защото от него разбираме, че през времето 10 000 - 9 000 г. пр.н.е. хората изобразявали мъжкия образ на Бога в зооморфна форма - бик. Кога имаме засвидетелствана нова промяна на външната форма на бика?
Това е във времето на цивилизацията от Варненския некропол (ок 5 000 г. пр.н.е.). Елина Мирчева, завеждащ античния фонд към музея във Варна е написала една много добра студия за Варненския некропол, от която изведох следното: „В Анатолия още през неолита образът на бика постоянно се появява наред с антропоморфното женско божество. Изследователите го схващат като зооморфно въплъщение на сина/съпруга на Великата богиня. Отъждествяването на “мъжа” с “бика” е сред основните митологични универсалии. Най-ранните записи са от шумерските глинени таблички, а в критско-микенските документи думата “pu-wo” означавала едновременно и бик и мъж.“.
(Образът на “pu-wo” го срещаме на тракийска монета от 5 в.пр.Хр., на която виждаме тяло на бик с човешка глава, а над него буквално пише… БАЛ!)
При египтяните през 15-12 в.пр.н.е. култът, към Бикът Апис, е бил много на почит.
Не знам дали можете да си представите саркофаг, висок до 4м и тежащ 70 тона… и всичко това заради погребението на бика Апис. Кога и кой променя този култ?
Това се случва при управлението на генерала на Александър Македонски, Птолемей I Сотер, който през 305 г. пр.Хр. се обявява за фараон. В неговите владения влиза не само Египет, но също Либия и Финикия, както и някои острови в Средиземно море.
Историята е следната - Птолемей I кани Деметрий от Фалерон в Александрия за негов придворен философ. Тогава той помага на фараона при създаването на култа към Сарапис и пръв пише химн за новото божество. От него тръгват и ареталогиите за Сарапис.
Птолемей I ограничил властта (на жреците) и се създало огромно напрежение, водещо до религиозни проблеми между хората. За да няма конфликт, заедно с Деметрий, въвеждат нов образ на бога Апис - това е прочутият в древността Сарапис. Така чрез новия Бог фараонът задоволил религиозните потребности на елини и египтяни, като по този начин постигнал така необходимия мир между тях. За тази цел построил първото светилище на Сарапис и го нарекъл Сарапеум (от „сар“ – от изначален, първичен. Едни го превеждат като величествен, върховен и подчертават, че от „сар“ произлиза и думата цезар (саеsar) и по-късната цар. Други пък твърдят, че коренът е свързан с шумерското „шар“ – висок, велик).
Като обобщение можем да кажем, че „сар“ е дума за нещо върховно, велико, висшестоящо. А Апис е богът Бик. При сливането между двата термина се получава Сар-Апис (Върховният господар, Богът Бик).
От изображенията на Сарапис
Следващата трансформация на Бал е като Бел, отъждествяван и като римския Бог Юпитер.
- 4.jpg (40.44 KиБ) Видяна 568 пъти
В Римската империя Юпитер просто е едно от имената, засвидетелствано в историческата наука като Баал, Сарапис, Зевс, Збелсурд и прочее. Тоест говорим за един върховен Бог с няколко имена при различните народи. Името Бел е известно още от античността на много автори, писали за древни богове. За Бал/Бел, известен на римляните като Юпитер Белус,
- 5.jpg (36.07 KиБ) Видяна 568 пъти
Така че когато става въпрос за Бал и българите трябва да търсим на Балканите храмовете на Сарапис и другите на Юпитер! Това е разковничето!
Има ли такива? Има, разбира се. Проф. Маргарита Тачева в своята книга „История на източните култове в долна Мизия и Тракия, V в. пр.н.е. – IV в. от н.е.“ описва над 50 паметника, свързани с бога Сарапис. Пише за храмове на Сарапис и Изида (другото име на Кибела) в Томи и в Месембрия, както и други такива при Балчик, Маронея, Улпия Ескус (с.Гиген) Сердика (София), Анхиало (Поморие). Според професора доказаните храмове на Сарапис и Изида (Кибела) има на много места на Балканите – около Констанца, Прилеп, Кавала, Плевен, Благоевград, Стара Загора, Ямбол, Варна, Бургас, Охрид, Беломорието, Битоля, Истанбул.
Страбон в своята „География“ (кн. 7:6:1) пише за храма на Сарапис във Византион: „Храмовете са били на Сарапис и храма на Зенон Уриос, от двете страна при входа към Босфора.“
Полибий 4:39: „…Той лежи (Хиероона – б.м.) на азиатския бряг и отстои на двадесет стадия от разположения срещу него в Тракия храм на Сарапис.“
Павзаний, „Описание на Елада“ 2:4/6: …та нагоре по пътя за този Акрокоринт има храмови владения на Изида, от които едното се нарича на Изида Пеласгия, а другото – на Египетска, и две на Сарапис, като второто е в така наречения Канобос.
34:10 – „…Има и храм на Хелиос, и друг на Харитите, и трети, направен за Сарапис и Изида.“
4:32/6 – „А близо до театъра има светилище на Сарапис и Изида.“
7:21/13 – „А в Патри, близо до свещената дъбрава, има и две светилища на Сарапис. В едното от тях се намира гробът на египтянина Бел.“
7:26/7 - „В храма има статуи в изправен ръст на Асклепий, а също и на Сарапис и на Изида, и то от пентелезийски мрамор.“
9:24 - „Тук има светилище на Деметра, друго на Дионис и трето на Сарапис.“
23:10 – „…Мантикъл направил за месенците и светилището на Херакъл, богът е издигнат извън стената, и е наричан Херакъл Мантикъл, както се нарича и Амон в Либия, а във Вавилон Белос.“
Древногръцкият писател и пътешественик пише нещо много важно в книгата си, а именно, че образите на боговете Херакъл, Белос и Амон е един и същ! Тоест имаме три различни имена на един и същи Бог. Лика на Бога Амон (Баал Амон), за когото пише Павзаний, можете да видите от следващата снимка:
Вълко Купенов в книгата си „Родовете на Обзор“ (исторически очерк) в главата „Кратка история на Обзор“, пише: „Близо до площада, на мястото на Зевсовия храм, бил построен храм на Юпитер, който днес лежи под руините на лятното кино. След като се настанили трайно, те решили да променят и името на града. Така от Хелипополис той станал Темплум йовис - град на Юпитер.“.
В тази връзка Божидар Димитров е писал за „Обзор, където е бил най-големият храм на Юпитер на Балканите“.
За съжаление още не е разкопан и светът не знае за него… Че кой ще строи такъв огромен храм на Юпитер, ако не кореспондира със старата религия на местното население?
В книгата „Епиграфски и археологически данни за религиозния живот в Рациария“ (І - ІІІ в.) в главата „Надписи и изображения“ виждаме следните артефакти за гръко-римските богове, които били почитани в крайдунавския град:
- Бронзова апликация изображение на Юпитер Амон. В кръгла рамка е представена маска на Юпитер Амон. (Вж. Атанасова-Георгиева, Митова-Джонова 1985, 51.
- Глава от мраморна статуя на Кибела/Реа-Опс, вис. 33см. Датира се към времето на Флавиите (69-96 г.).
- Предполага се, че на лицевата страна е изобразен Зевс/Юпитер. Изображението е представено само контурно.“ (Вж. Атанасова-Георгиева, Митова-Джонова 1985, 59)
- Мраморна статуетка, представяща Юпитер Долихен, вис. 34 см. Датира се към ІІ-ІІІ в. (Вж. Атанасова-Георгиева, Митова-Джонова 1985,128.Б. От територията I. Гръко-римски богове)
Предполагам за всеки читател става разбираемо, че на Балканите има регистрирани множество храмове на Бал, които обаче в историографията са известни под други имена. В основата на всяко божество (Бал, Юпитер, Сарапис) виждаме дълбоките корени на свещения Бик, който образ през различните епохи бил променян според силните на деня, за да се оправдае промяната при хората. Идеите се менят, а според тях се променя и нашето битие. Резултатът от различния начин на мислене е... нов образ на стария Бог.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Кибела от друга страна също търпи не една и две трансформации през хилядолетията. Характерно за нея по времето на хетите, фригийците и през одриската и римската епоха е, че е изобразявана със свещеното животно лъв (символ за сила) и с калатос на главата. Също е почитана като създателка на всичко живо на Земята и е Световната утроба, която се грижи за безкрайния цикъл на живота, смъртта и прераждането на всички същества. Тя е върховната богиня, даваща изобилие от дарове на своите поклонници и е обожествявана от всички световни религии под различни имена. Описана е при фригите като „Великата майка на богове и хора“. Но Страбон ни казва, че фригите са бриги, тракийски народ. Същото потвърждение за бригите срещам и от Плиний Стари, Стефан Византийски и Херодот, който е записал в своята „История“: „тези фриги са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, и са били съседи на македонците. Но откакто някои си сменили местообитанието и отишли в Азия, името им също претърпяло промяна и станало на фриги.“ (Herodotus. Histories, 7.73)
Това преселение на траките бриги (фриги) се е случило между 1200 г. пр.н.е. и 1100 г. пр.н.е. Така че, Кибела, е тракийска богиня.
През април 2007 година при строителни дейности в Балчик бе открит храм на Кибела, (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.) за който учените считат, че бил действащ в продължение на около 700 години. Забележителното е, че в него са се извършвали ритуали близо 200 години след въвеждането на християнството в ИРИ. За това свидетелстват много артефакти и материали, сред които има голяма част от писмени надписи. Храмът, казват научните работници, „е разрушен вследствие на пожар, възникнал през 378 г., когато земите в района са били разграбвани и опожарявани от готите.“.
Какви готи, г-да учени?... : ) Храмът бил опожарен през 378 година заради повсеместното унищожаване на народната ни религия от християните, определена като езичество. И въпреки това опожаряване, забележете, че храмът е бил възстановен и действащ до към 540 - 545 година, когато свлачище го засипва и запечатва плътно за поколенията. Благодарение на свлачището днес разбираме, че до средата на 6 век въпреки наложеното християнство чрез държавната власт хората от Балчик все още почитали Кибела, а не Исус. Факт!
Ровейки се в изворите за семитските племена (понеже са съседи на фригите с главните божества Баал и Кибела), попаднах на Финикия с техните главни божества – Баал и Танит. Знакът на Танит представлява антропоморфен символ, но има много изображения на Великата богиня като жена с калатос на главата и атрибути, които виждаме и при Кибела.
Освен това другото много важно е, че Танит е имала епитет pene (pue) Baal, което в превод означава… лицето (проявлението) на Баал. (Markoe 2000: 130)
(думата pue Baal е сходна по смисъл с pu-wo от шумерските и критско-микенските документи, означаваща едновременно „и бик и мъж“).
Танит е лице, „проявление на Баал“ или по друг начин казано е неговата извечна Сила (Ки) на Баал… или Кибела! (Според М. Михайлов „ки“ – това е жизнена енергия. При японците е „ки“, при китайците е „ци“, при индийците е „прана“. Сричката „ки“, визираща движението на жизнената енергия, и е свързана като окончание в някои български думи, като уро-ки (ур-предводител, първенец; ки – енергия). Можем с голямо основание да предположим, че името на богинята Кибела (КИ-БЕЛ-А), означава движещата божествена енергия (енергията на Бог) или движещата Сила в космически мащаб.)
Според мен най-точният смисъл, който можем да дадем относно името Кибела, е Силата на Бог или по-друг начин казано Силата на Бал. Както всеки човек, както всяко живо същество притежава своя собствена сила, така и Върховният Бал има своя такава, която твори и създава. Това е така наречената КиБал (Кибела)… тоест Силата (Ки) на Бал ( върховния Бог)!
~~~~~~~~~~~~~~~
Баал и Танит са главни божества освен при финикийците, също така и при картагенците. От изворите знаем, че картагенската митология нацяло е взаимствана от финикийската. А „културата ѝ е своеобразно копие с многобройни и многообразни елински взаимствания на финикийското изкуство“ („История на Финикия“, Dress, ornaments, and social habits, стр. 53. First Published 1889 by Longmans, Green, and Co., 1889).
През III - II век пр. Христа, Рим води ожесточени войни с Картаген. Защитникът на града е бил Ханибал и в изворите е записана неговата клетва, когато заклеймява римляните като вечни врагове. Полибий във „Всеобща история“ разказва за случката как Ханибал едва деветгодишен, стоял край олтара, докато баща му принасял жертва на Баал Амон. След като жертвоприношението минало успешно, го попитал: „дали иска да го придружи в похода срещу Рим. Ханибал с радост се съгласил и дори по детски му се замолил, при което баща му го хванал за ръката, завел го до олтара и го накарал да протегне ръка към жертвата и да се закълне, че никога няма да бъде приятел с римляните“.
Пуническата молитва пред олтара, била обичайната за жителите на Картаген: „владетелко Танит, проявление на Господ Баал (Х)амон ... чуй гласа на Ханибал и го благослови!“ („Картаген“, стр. 53, изд. Обри)
От извора разбираме, че жителите на Картаген почитали Танит, която била „проявление на Господ Баал“… или по друг начин казано – Силата на Баал, която създава всичко живо на небето (богове) и на земята (хора) – Кибела!
След падането на Картаген, Танит е почитана от римляните под друго име - Juno Caelestis, която вече е идентифицирана с римската богиня Юнона, съпруга на Юпитер. А лика й можем да видим от фотоса
Нека видим преди падането на Картаген под римска власт на картагенска монета Танит и Баал (като антропоморфен и зооморфен символ) и по същото време как е изглеждал богът на траките етруски и уникалния релеф посветен на Нимфите от Адамас - Одрисиеца,
Християнската демонология класифицира Баал като първи и главен цар на Ада. А в Откровението на затворника от остров Патмос, наричащ себе си Йоан и самоопределящ се като слуга на Исус Христос, и който в килията си получавал халюцинации и видения и бил обземан от различни духове („Откровение“ 1:10; 4:1–2), пише, че числото на Звяра (Веелзевул – б.м.) „понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест“. (Откр. 13:18)
По-късните християни теолози твърдят, че Йоан е описал Звяра, и че под негово командване били 666 легиона (други твърдят, че легионите били 66) от демони, колкото е неговото число.
Сега обаче, предлагам, да оставим басните и да се опрем на разума…
Съвременните историци твърдят, че под термина „звяр“ Йоан имал предвид Нерон, тъй като той е императорът, който убивал и разпъвал християни по пътищата.
„Когато изпишете името Нерон Цезар на древноеврейски, според буквените аналогии в цифри се получава следното: 50, 200, 6, 50, 100, 60, 200. Като ги съберете, се получава 666 – числото на Нерон.“
Това според мен е точно така, защото в самото „Откровение“ пише – „понеже е число на човек“, а не на Веелзевул или на който и да е демон. Така че, Йоан имал предвид човешко същество.
Другото в тази посока е откритата плоча от британски археолози в древния египетски град Akserink, покрита с надписи. След изучаването й през 1999 година разчели текст от „Откровението“, от който станало ясно, че числото на Звяра било друго – 616.
Ами, сега…?! : )
Започнали отново да пресмятат през древноеврейския език и установили, че при тази комбинация името не било на Нерон, а на друг император – Калигула. Има още един папирус от II век (Oxyrhynchus), в който числото също е 616, а не 666.
Всъщност станало ясно, че при тайната си кореспонденция ранните християни използвали кодове, чрез които пишели помежду си за императорите-гонители на християните. Затова числата били различни, защото визирали имената на различни императори. Въпреки фактите днешните теолози, богослови и прочее не променят схващането, превърнато в догма, че Йоан е описал демона Баал (Веелзевул) чрез числото 666, а не по своя характерен за времето си начин гонителя на християните - Нерон.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
От хиляди години Върховният Бог е изобразяван в синкретизъм като бик с глава на мъж с брада (pu-wо, и бик и мъж). След реформите Баал приема вече образа на мъж с калатос, със скиптър или мълния в ръка, а бикът вече го виждаме до него със статут на свещено животно. Във всички култури по земята, без значение от трансформацията на имената на Върховния Бог, свещеният бик и образът на мъжа, са категорични показатели, че става въпрос за един и същи божествен образ - Бал.
Кибела от друга страна също търпи не една и две трансформации през хилядолетията. Характерно за нея по времето на хетите, фригийците и през одриската и римската епоха е, че изобразявана на много места с разперени ръце със свещеното животно лъв (символ за сила), пита, и с калатос на главата.
Вижте от следващия артефакт
~~~~~~~~~~~~~~~
След като видяхте артефактите от снимките и прочетохте материалите за тях, предполагам разбирате, кои богове на българите описва за Преславския събор от 893 г. св. Григорий Богослов.
Уйдурмата за Тангра, Перун, тюркската Умай и всякакви азиатски, монголски, тюркски, памирски, алтайски или ирански богове отиват директно в коша за боклук.
Р.Ч.
Re: Старите богове на българите
И още нещо важно за Бал.
По времето на басилевсите в одриското царство, както и след Христа, другото име, с което е познат върховният Бал в нашата историография, е Збелсурд (от корена бал-бел-бул). Теонимът може да се проследи в тракийските думи „балайос (голям, силен) и бален (господар, принц, владетел), а Збул е тракийска дума за светлина, сияние. Збелсурд (Баал Збул) може да се преведе като Господарят на Светлината, или Сияещият Принц“ (П. Серафимов). Вижте негов артефакт от НИМ София от снимката.
В античната литература единственото споменаване на Збелсурд е в реч на Цицерон, където върховният Бог се споменава под името Jovi Svelsuri. (Цицерон. In Pisonem, 85)
„Пизон, ...ограбил най-старото и най-святото светилище на варварите.“
Цицерон е римски държавник, философ, писател, адвокат и консул. Живял е в Италия през 2 в.пр.Хр. и във въпросната реч споменава кое е върховното божество на траките - Jovi Sbelsuri или просто Збелсурд.
Забележете, че за Цицерон светилището било „най-старото и най-святото“ за траките (варварите). Чудя се колко старо…!? Все пак консулът е приложил степенуване към речта си - не е употребил „старото“ или „по-старото“, а използвал „най-старото“. А това може да означава стотици или дори хиляди години назад във времето.
Збелсурд е регистриран от наши учени като Бог-гръмовержец и е описан с общото название „Бог на небето“, който държи мълния в ръката си, а в другата орел. По нашите земи името му е известно главно от епиграфски паметници от Кюстендилско, Дупнишко, Старозагорско и Южна България. К. Иричек е описал светилище на Зевс Збелсурд до Царичина и е публикувал надписите - две посвещения на Зевс, от които в едното богът е наречен Збелсурд. А в началото на 20 век Г. Кацаров извежда няколко публикации за посвещения на Бога, направени върху две колони от тракиеца Тит Флавий Аматок (вж. студията на Иван Вълчев „Бележки към светилището на Зевс Збелсурд при с. Големо село, Дупнишко“).
На оброчна плочка от Арчар, Видинско, върховният Збелсурд отново е изобразен с мълния в дясната си ръка, но тук вече виждаме и орела на другата.
а до него е Кибела. Тази фабула е засвидетелствана на много други оброци, като някои от тях са открити до Старосел в една от столиците на одрисите от връх „Кози грамади“.
Учените Б. Димитров и ръководителят на разкопките доц. д-р Иван Христов твърдят, че в тракийския храм от „Кози грамади“ в светилището били почитани гръцките Зевс и Хера. Но, моето мнение е, че те грешат - в тази композиция траките са изобразявали върховните си богове Збелсурд и Кибела.
Сега към друго интересно в тази връзка – в книгата на В. Бешевлиев „Проучвания върху личните имена на траките“ има представена оброчна плоча на гръцки език (оригиналът се намира в REA I 1899,23 REA -revue des etudes anciennes , Bordeux ,1899)
Част от превода гласи:
„…тракът Аврелий Дионсий е държал здраво за своя ''прогоникос'' (бог на прадедите) Збелсурд.“
Збелсурд тук отново е изобразен с жезъл и мълния (Гръмовержец), а определението „Бог на прадедите“ за тракиеца Аврелий недвусмислено означава, че Збелсурд е своего рода родоначалник на предците на траките. А това ни препраща много назад във времето… може би до родоначалника на българите, записан от анонимен хронограф през ІV век като… Зиези.
Всъщност, името Збелсурд, може да се разглежда в умалителен вариант. Какво имам предвид - знаем, че за личните имена ползваме съкращения, като например Златан – Зизо, Жулиета – Жужи, Замфира – Зафи и прочее.
Ако разгледаме теонима Збелсурд в латинския му изпис Svelsuri, няма как да не ни направи впечатление, че името, като прозвище, може да се изпише така: Sesu, Sesi или просто галено Siesi (Зиези).
За първи път в историографията името българи е засвидетелствано през 354 г. от неизвестен латински хронограф, който при препис от гръцката хроника за „Сътворението на света“ от Иполит (ок. 230 г.) добавя изречението Ziezi ex quo Vulgares – Зиези, от който произлизат българите.
Сега… да се чуди и мае човек какви са тези „българи“ през 4 век и то в Източната Римска империя, границата на която е до р.Дунав?! Че нали уж сме дошли на Балканите през 7 век с Аспарух? Нещо не се връзва, не мислите ли…?
Забележете, че все пак хронографът е записал името Зиези на латински, а не на гръцки. Така че ако разгледаме името на родоначалника на българите като умалително, чрез латинския, тогава лесно стигаме от Siesi (Зиези) до Svelsuri (Збелсурд).
От изведеното и представените артефакти можем да допуснем, че изречението на латинския хронограф от 354 г. „Ziezi ex quo Vulgares“, пресято чрез съвременната лексика на 21 век, напълно и обосновано би звучало така: Бал, от който произлизат българите!
По времето на басилевсите в одриското царство, както и след Христа, другото име, с което е познат върховният Бал в нашата историография, е Збелсурд (от корена бал-бел-бул). Теонимът може да се проследи в тракийските думи „балайос (голям, силен) и бален (господар, принц, владетел), а Збул е тракийска дума за светлина, сияние. Збелсурд (Баал Збул) може да се преведе като Господарят на Светлината, или Сияещият Принц“ (П. Серафимов). Вижте негов артефакт от НИМ София от снимката.
„Пизон, ...ограбил най-старото и най-святото светилище на варварите.“
Цицерон е римски държавник, философ, писател, адвокат и консул. Живял е в Италия през 2 в.пр.Хр. и във въпросната реч споменава кое е върховното божество на траките - Jovi Sbelsuri или просто Збелсурд.
Забележете, че за Цицерон светилището било „най-старото и най-святото“ за траките (варварите). Чудя се колко старо…!? Все пак консулът е приложил степенуване към речта си - не е употребил „старото“ или „по-старото“, а използвал „най-старото“. А това може да означава стотици или дори хиляди години назад във времето.
Збелсурд е регистриран от наши учени като Бог-гръмовержец и е описан с общото название „Бог на небето“, който държи мълния в ръката си, а в другата орел. По нашите земи името му е известно главно от епиграфски паметници от Кюстендилско, Дупнишко, Старозагорско и Южна България. К. Иричек е описал светилище на Зевс Збелсурд до Царичина и е публикувал надписите - две посвещения на Зевс, от които в едното богът е наречен Збелсурд. А в началото на 20 век Г. Кацаров извежда няколко публикации за посвещения на Бога, направени върху две колони от тракиеца Тит Флавий Аматок (вж. студията на Иван Вълчев „Бележки към светилището на Зевс Збелсурд при с. Големо село, Дупнишко“).
На оброчна плочка от Арчар, Видинско, върховният Збелсурд отново е изобразен с мълния в дясната си ръка, но тук вече виждаме и орела на другата.
- 3.jpg (12 KиБ) Видяна 482 пъти
Сега към друго интересно в тази връзка – в книгата на В. Бешевлиев „Проучвания върху личните имена на траките“ има представена оброчна плоча на гръцки език (оригиналът се намира в REA I 1899,23 REA -revue des etudes anciennes , Bordeux ,1899)
- 4.jpg (62.39 KиБ) Видяна 482 пъти
„…тракът Аврелий Дионсий е държал здраво за своя ''прогоникос'' (бог на прадедите) Збелсурд.“
Збелсурд тук отново е изобразен с жезъл и мълния (Гръмовержец), а определението „Бог на прадедите“ за тракиеца Аврелий недвусмислено означава, че Збелсурд е своего рода родоначалник на предците на траките. А това ни препраща много назад във времето… може би до родоначалника на българите, записан от анонимен хронограф през ІV век като… Зиези.
Всъщност, името Збелсурд, може да се разглежда в умалителен вариант. Какво имам предвид - знаем, че за личните имена ползваме съкращения, като например Златан – Зизо, Жулиета – Жужи, Замфира – Зафи и прочее.
Ако разгледаме теонима Збелсурд в латинския му изпис Svelsuri, няма как да не ни направи впечатление, че името, като прозвище, може да се изпише така: Sesu, Sesi или просто галено Siesi (Зиези).
За първи път в историографията името българи е засвидетелствано през 354 г. от неизвестен латински хронограф, който при препис от гръцката хроника за „Сътворението на света“ от Иполит (ок. 230 г.) добавя изречението Ziezi ex quo Vulgares – Зиези, от който произлизат българите.
Сега… да се чуди и мае човек какви са тези „българи“ през 4 век и то в Източната Римска империя, границата на която е до р.Дунав?! Че нали уж сме дошли на Балканите през 7 век с Аспарух? Нещо не се връзва, не мислите ли…?
Забележете, че все пак хронографът е записал името Зиези на латински, а не на гръцки. Така че ако разгледаме името на родоначалника на българите като умалително, чрез латинския, тогава лесно стигаме от Siesi (Зиези) до Svelsuri (Збелсурд).
От изведеното и представените артефакти можем да допуснем, че изречението на латинския хронограф от 354 г. „Ziezi ex quo Vulgares“, пресято чрез съвременната лексика на 21 век, напълно и обосновано би звучало така: Бал, от който произлизат българите!
Р.Ч.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта