Българският празник Коледа няма нищо общо с християнството. Свързан е с раждането детето на Бал (Зеус Белос, Зевс Пеласгийски, Балис, Бел, Збелсурд, Юпитер, Белус) от Майката (Кибела, Артемида, Симела, Бендида и т.н.) на 25 декември. Както вече знаем от рисунките от различни църковни храмове (12 – 14 век) сцената, наречена от попчетата „Успение богородично“, нямаща нищо общо със християнството, представлява именно това – на зимното слънцестоене (22.12) върховният господар (Бал) дава Сина си на Майката, която го ражда след три дни. Това събитие (раждането на Сина) е т.нар. празник Коледа. Коренът на думата е от старобългарски (кол-коли-коле) и визира времето. Българите празнуваме раждането на Бога, който е време… или просто Богът време!
От рисунките от църквата в с. Добърско видяхме, че ражданията на Сина са всъщност ДВЕ – едното духовно на 25.12, а другото физическо на 23 април. Още разбрахме от едната рисунка, че името на Сина е Сабазий, който според други хроникьори се именува Дионис. Разлика между тях няма.
Какво знаем за Дионис?
Според старите автори има пет Диониса. Първият е рожба на Зевс и Лизитея; вторият е свързан със сина на р.Нил, властващ над Либия и Етиопия и Арабия; третият Дионис обитава над Азия; четвъртият е като син на Нисос и Тиона; петият е като рожба на Зевс и Семела и историята за виното е свързана с тях.
Когато започвах да чета изворите бързо разбрах, че тракийският Дионис е този петият. Семела е другото име на Кибела в епостаза си на Майката земя. Знаете ли легендата? Накратко: Зевс оножда Симела (богинята на земята), която му ражда дете – Дионис. Хера, съпругата на Зевс разбира и от ревност нарежда на титаните да го убият. Те го нападат и за да се спаси Дионис претърпява четири метаморфози като лъв, бик, козел и пантера. Въпреки всичко титаните го хващат, частично го разкъсват и едва не го убили. Зевс го спасява като трепе титаните и го „зашива в бедрото си“. След като го спасява Дионис отново се ражда и заживява на Балканите. Забелязвате ли нещо много важно в тази легенда?
Имаме опис на ДВЕ раждания на Дионис ( Сабазий)!
Легендата потвърждава изведеното от мен за двете раждания. Е, вярно е, че стъкмистиката около тези събития е налице, но все пак не може да се отрече фактът, че от всичките пет познати Диониса само този от Балканите има две засвидетелствани раждания. Много интересно, нали?
Другото по-интересно намерих в писанието на Йоан Лидийски в неговия труд „За месеците“. Авторът е живял през 6 век и вижте нещо прелюбопитно за Дионис:
„Либер, както е името на Дионис сред римляните, означава „свободен“ — това е слънцето. Мистериите на премахване на нечистото като еквивалент на светостта. Дионис, „защото от когото [е] произлязъл родът — това е, обратната точка — и циклите на времето.“
…Много се накефих, когато прочетох за “циклите на времето“… защото Йоан Лидийски всъщност ни казва, че Дионис Е циклите на времето… или просто времето, управляващо циклите в него! А така стигаме до разбирането за това какво правят нашите коледари на Коледа – чрез танците и песните даряват време чрез наричания за следващите 365 дни… или това е новият годишен цикъл.
Авторът продължава: „Всъщност, Терпандър от Лесбос казва, че Ниса е отгледала Дионис, който е наречен „Сабазий“ от някои, който е рожба на Зевс и Персефона, който по-късно е разкъсан на парчета от титаните. За него също се казва, според Аполодор, че е рожба на Зевс и Земята, Земята назована като „Семела“, защото всички неща имат основата си в нея, чрез промяна на една буква „с“, поетите я нарекли „Семела“.“
Тоест правилният изпис е „Земела“ – трако-фригийската дума за земя.
Още какво можем да кажем за Дионис?
Всеки месец се празнували различни обреди, като освен това го почитали и като слънчеви епостази през годината (циклите на времето – сезоните), където слънцето нараствало и се смалявало спрямо хоризонта.
Предполагам разбирате мащабите на почитането на Сина на Бал и Кибела през годината. Това са били огромни шествия от различни през годината празници - кукери, маскаради, песни, танци, вакханалии, огньове, хорά в заледени води, тъпкането на грозде с боси крака и прочее. Като основните празници били ДВА – духовното раждане на Дионис на Коледа на 25.12 и след 120 дена физическото му от скала на 23 април. Няма как предците ни да са починали едното и да са игнорирали другото, нали?
Колкото да се ровех в ГИБИ и ЛИБИ не можех да открия нищо за датата 23 април. Може би защото хората преди хиляди години не са ползвали познатия ни от днес календар. Дионис съществува в изворите още преди времето на Троянската война, или това е преди 13 в. пр.н.е. или това са 3500 години от днешно време. А календарът е създаден, за да знаят хората кога да си плащат на данъците в Римската империя при управлението на Гай Юлий Цезар от астронома Сезатен през 46 г. пр.н.е…. това е т.н. Юлиански календар,.
Абсурдно е да се търси някаква връзка в изворите за датата 23 април, но пък от друга страна много е интересен фактът, че в митологията за Дионис има описани четири трансформации, когато са го подгонили титаните да го убиват - лъв, бик, козел и пантера. Ами ако тези животни представляват своего рода времеви цикли!? Защо да не… едно време е нямало календар, но хората са се ориентирали по циклите на слънцето и луната. Ами ако това са лунни фази… четири цикъла, или това са четири месеца, сиреч януари, февруари, март и април. Има резон – ражда се Дионис на 25.12. След това титаните го подгонват да го убиват и той, за да се спаси, започва да се трансформира през 4 животни. Може да се каже, че митът за животните визира 4 месечни трансформации на Дионис след Коледа, който отново се ражда в края на април, но вече като човек и заживява на Балканите. Интересно също е да се отбележи, че Йоан Лидийски пише за пантерата като синоним на слънцето:
„Питагор казва, че душите са разпръснати в десетте сфери на този път, и в нея [т.е., земята]. И в свещените обреди, те го наричат Pyrigenês [„огнено-роден“] и Pankratês [„все-властен“], защото от една страна слънцето е с огнена природа, а от друга властва и управлява всичко. И те казват, че пантерата получава името си от него, като [представяща] „все-животното“ [pan-thêr-os] и земята, която получава от него даряващата живот и носещата радост субстанция.“
Може би предците ни преди и много след Христа отчитали месеците си със животни като китайците… като се замисля и в нашия български календар месеците също са описани с 12 животни – глиган, самур, вол и т.н. до куче. Явно традицията се е запазила… от траките. Все пак сме един народ.
Как може толкова почитан от предците ни ден на второто раждане на Дионис да бъде изгубен?
Просто е, като се замени с друг.
И стигаме до св.Георги…
Знаем църквата какво е направила с раждането на Дионис на 25.12. – заменила го е със раждането на Исус. Въпреки, че в евангелията пише, че когато Исус се родил овцете били на паша, а това ще рече пролет или лято, защото зимата овцете не се вадят на паша. Ама много важно… важното е вярващи да има. Но какво да правят с ВТРОРИЯ ДЕН?.... А, де!?! Исус не се е родил два пъти, както е легендата за Дионис. Тогава попчетата са стъкмили историята за светеца, покровител на овцете, и по-късно на войската. Какво знаем за св. Георги?
Противоречиви са данните за годината на неговото раждане, но пък всички знаят кога е умрял – на 23 април 303 г. Но дори и тази дата не е „закована“ от църквата, защото едни пишат за 303, други за 305, трети за 306 година. Годината не знаят, но за датата на смъртта му всички са сигурни. Брех…
Доналд Атуотър е изследовател на „Източното Християнство” и извел за св. Георги следното:
„Не са оцелели никакви исторически подробности от живота му. Широко разпространеното почитане на Свети Георги като светец войник от ранни времена има център в Палестина в Диосполис, сега Лида (известен като Лод на израелците). Свети Георги очевидно е бил мъченически убит там в края на трети или началото на четвърти век; това е всичко, което може разумно да се предположи за него.“
Всичко останало за светеца са стъкмистики, както и легендата за убития змей. Всъщност историята е следната - в днешен Ливан до някакъв град имало езеро, в което се настанил някакъв голям и страшен змей. Той не бил само страшен, ами и много гладен и всеки ден искал от жителите на града да яде деца, щото лошо им се пишело. Сигурно в един момент децата били на привършване и хората предложили една недокосната от мъжки ласки хубавица… па барем след това не ги закачал няколко дни от ситост. Дошъл денят и момата се облякла в бяло, като за сватба. После поела пеша към езерото при гладния змей. Обаче в този момент Георги (още не бил светец) видял хубавицата в гръб, от знойната снага му трепналото под корема, кръвта нахлула в ушите. Ядосал се, почервенял от придошлата кръв и грабнал меча, яхнал коня, и тагъдък след девойката. Препуснал напред и що да види - змеят аха да лапне момата и наш Жоро само с две хватки с меча прас, прас... и го ранил. После го вързал и как го занесъл обратно в града не разбрах, но там отрязал главата му и освободил хората от налога. В легендата не се казва какво е станало с момата, но предполагам, че някак му се отблагодарила... Но пък митът завършва, че хората като видело това чудо и веднага станали християни (богопомазани).
Попските басни по глупост граничат наравно с размера на Вселената, това да се знае. Да премахнем баснята за змея и погледнем фактологията.
Нашата БПЦ твърди, че св. Георги бил мъченик за Христовата вяра и е убит по време на Диоклециановите гонения през 303 г. на 23 април. Въобще навсякъде е заложено твърдението, че като римски войник е протестирал срещу гоненията на християните и затова е бил убит.
Хубаво, но чета от папа Геласий І (494 г.) за апокриф, в който ясно пише, че св. Георги е измъчван не от римския имп. Диоклетиан, а от персийския цар Дадан. А де, кой лъже – нашите попчета или папата от 5 век?
В „Мъченичеството на св. Георги“ под редакцията на Роман Сладкопевец (ок. 555 г.) персийският цар Дадан се превръща в имп. Диоклетиан. След това през 10 век се появяват житията на св. Метафраст и на Теодор Дафнопат, където се смесват разказите и така се появява „История на раждането и детството“ на св. Георги. Познайте за 700 години колко истина ще има в разказите за него. Но все пак църквата в едно е сигурна, че бил убит на 23 април. Ти да видиш…
Почитането на светеца е празнувано в много държави. В Англия най-ранното документирано споменаване на св. Джордж идва през 8 век. За 400 г. култът към него се пренесъл в много области и едва през 1222 г. датата 23 април е обявен за негов ден. По него време кръстоносците установили и мита за змея. Всъщност, в първоначалните варианти св. Джордж е изобразяван на иконите как убива имп. Диоклециан, а не някакъв си змей. Това със трепането на змея и след 12 век и тогава с този персонаж бил изобразяван дявола. Тоест за англичаните св. Джордж убивал злото, което било в образа на змей или дракон.
В Русия култът към св. Георги пристига през 11 век по време на управлението на Ярослав Мъдри. Най-ранната икона на светеца е църква, посветена на него, датираща от 12 век. Култът, както и в Литва, измества този на езическо божество, бога на слънцето Дажбог, който включва пастири, които водят стадата си на пасища.
В Армения има манастир, посветен на св. Георги, който за първи път е споменат през 1278 г., и се твърди, че манастирът съдържал мощите на светеца. Колко е вярно, не знам.
В Етиопия има църкви още от 12 век, които са кръстени на св. Георги.
Но най-се впечатлих от историята на грузинците. За разлика от нашата БПЦ грузинската православна църква чества деня на св. Георги два пъти в годината, на 6 май (23 април) и 23 ноември. Празникът през ноември е установен от света Нино от Кападокия, на която се приписва, че е донесла християнството в земята на Грузия през 4 век. Алън Бринкли в своята „История на грузинския народ“ заявява, че нощните празненства на празника на св. Георги в Джорджия, в които той е наричан „Лунният рицар“, не са „нищо друго освен езическите ритуали на поклонение на луната“. Забелязахте ли това за луната? Може би поклонението се е извършвало на четвъртата луна след раждането на Дионис… пантерата.
За грузинците св. Георги се смята за най-важното същество, дори по-велико от Христос. Той е свързан с атрибути, придавани на слънчево-лунните божества в езически времена. Алън споделя:
„…. той пази хората, животните и посевите от разрушителните сили на природата, дори от капризите и злия хумор на Бога. Хевсурите (народ от Кавказ) се обръщат към св. Георги с думите "О, Боже, ти, Свети Георги". Сваните (северен грузински народ) уважават Св. Георги повече от създателя и го смятат за по-могъщ от Бог.“
Когато прочетох това буквално подскочих, защото това е индиректен показател за друг Бог, който някакси е смесен с образа на св. Георги и за който народ датата 23 април не е чужда.
Прецедент ли е това?
Не, защото и селяните в Етиопия уважават св. Георги като по-велик от Бог. Старо (от средата на 19 век) издание на Енциклопедия Британика пише:
„Тяхното благоговение към светеца често е по-голямо, отколкото към Всемогъщия и човек, който не би се поколебал да призове името на своя Създател в свидетелство за лъжа, може да откаже и да използва името на Свети Михаил или Свети Георги.“
Как е при нас, българите? В народната памет съществува песен, в която се пее: „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден...". Във фолклора е завоалирано нашето отношение към великия ден на Христос чрез прилагателното „хубав“, но както разбрахме от текста „още по-хубав“ за нас е денят 23 април, който християните са ни натресли да почитаме някакъв кападокийски мъченик на вярата, убиващ ламя, пък то не било ламя, а имп. Диоклециан, който пък не бил той, ами персийският цар Дадан, който пък к'во общо има с римската войска така и не разбрах.
Факт е, че 23 април е неподвижен за християните и тази дата не се променя, не е плаваща, както например Великден и т.н. При нас след турско робство празникът винаги е бил на 23 април. През 1946 г. комунистите прекъсват традицията, обявявайки го само за „Ден на пастира“. И така до 1976 г. Но от 1978 г. датата в църковните календари вече е 6 май. След това празникът е възстановен на 27 януари 1993 г.
От 1998 г. денят на св. Георги (Гергьовден) е обявен за официален празник на България под наименованието „Гергьовден, ден на храбростта и на Българската армия“.
Защо е толкова почитан у нас този празник?
Защото е свързан със старите тракийски хероси (герои, яхнали коне), които виждаме на тракийски плочи. Стотици такива има намерени в нашите земи… и не само.
„Приликата на св. Георги с тракийския конник винаги е била повод великомъченикът да е сред най-любимите светци на българския народ и това е безспорен факт.“
Накрая да видим при палатализацията на съгласните „г“ във „дж“ как нашият тракийски херос става на hero/gero (англ.) - джеро (геро) и после на Джорджи или Георги.
Вече ясно откъде е произхода името на светеца. А датата 23 април винаги ще бъде трън в очите на църквата – второто раждане на Дионис.
„О, Боже, ти, Свети Георги". Сваните уважават св. Георги повече от създателя и го смятат за по-могъщ от Бог.“
Поздрави.
