Ей, на, като се захвана с нещо и докато не „изровя“ и не видя дъното, не мирясвам.
Не мога да премълча какво визират (според мен) сюжетите от кана №2 от съкровището на кан Есперерих (Аспарух). Считам, че е важно, защото фактологията от съда само затвърждава неделимата връзка между траки и българи.
Какво се знае за съкровището от Над Сенд Миклош?
Доцентите А. Делева и З. Ждраков установяват какви писмени знаци има изобразени по съдовете. Те разчитат също така коя годината е изработено съкровището - 6201 г. (от сътворението на света) или това е 693 г. от раждането на Йешуа (Исус, наречен богопомазан, което на гръцки означава христос).
Така.
През 693 г. България е управлявана от кан Аспарух (681-701). Това означава, че предметите от съкровището са изработени по времето на неговото управление и в такъв случай е резонно да мислим, че сюжетите по тях по някакъв начин описват делата му, нали? Добре е да се знае също така, че по някои съдове (мисля, че бяха пет на брой) се чете името "Есперерих". Това прецедент ли е? Не, защото всеки династ прави това – оставя писмени свидетелства за себе си чрез ръкописи и прочее, или издълбава на камък историите си, или ги обрисува в сюжети по съдове, мозайки, грънци и т.н. Защо да мислим, че Аспарух е изключение от това правило?
Кана № 2
Тя е най-богато украсената, като в четирите медальона са разположени различни сцени.
Вижте ги от първата снимка.
В първия медальон виждаме грифон с разперени криле и танцуваща гола жена.
Във втория е изобразен Върховният Бал, наречен от Ждраков „фантастично животно“, язден от стрелящ мъж с лък по пантера.
Третият показва срещата между грифон и елен.
А в четвъртия медальон е записана следната фактология – мъж на кон и неговия пленник. На седлото на коня има отрязана човешка глава.
Хайде сега да обърнем внимание на всеки един отделен сюжет от медальоните. Първо ще ви представя тежката научна мисъл и после моя кратък коментар към написаното. Всъщност, тежката научна мисъл (ТНМ) е толкова тежка, че повече от 30 години старите тракийски храмове до ден днешен все още ги наричат гробници. Ето на това му казвам папагалска работа – пишеш или публикуваш без изобщо да мислиш дали това е така. Например Китов казал за храма до Шипка, че е подмогилно гробно съоръжение и му дал името „Грифони“, защото над входната врата двете фигури му приличали на клюнове, а с тях свързал грифоните - оттам и името. Но чудя се колко медовини трябва да е изпил човек, за да не различи бичи рога от клюн!? Не ми ли вярвате – вижте какво има над входната врата на храма и пак ще си говорим. Но понеже Китов го е казал и айде… папагалите започват да папагалстват,… гънки - йок. Но от папагалите още по-смешни са сериозните папагали. Казваш им, например, че храмът до село Свещари е абсурдно да е правен през първите десетилетия на 3 в.пр.Хр., защото ако този обект е бил предназначен за владетеля и неговата съпруга то след откриването му през 1982г. трябваше да видим една „нова“ сграда, защото пръстта се явява своего рода консервация на съоръжението. А какво виждаме след разкопките - храмът е очукан и много захабен, което означава, че е ползван столетия наред преди да бъде затрупан. Също така какво прави този тротоар до храма… че кой си строи гробница с тротоар, която после ще бъде засипана с пръст? Или пък защо досега никой от сериозните научни работници не е публикувал и не е дал обяснение какво означават издълбаните идеограми на задната стена на храма? И те ли са от 3 в. пр.Хр?
Па да отидем и до с.Мезек за малко, до другото уникално съоръжение, което и то, моля ви се, било гробница. Сериозни, като Б.Филов и И.Великов, са извели, че е от края на 4 в.пр.Хр. и оттогава нищо по темата, защото папагалите след тях са си свършили работата. Там проблемът е следният – твърдят, че някой династ си построил гробница и след смъртта му го кремирали, но не положили останките на леглото в куполното помещение, а ги сложили в преддверието и ги затрупали отгоре 30 см. пръст и над нея втори каменен под. Че нали леглото е направено за владетеля, как така ще слагат остатъците от трупоизгарянето в преддверието? Кой ще допусне това? Нещо не се връзва…
Ако отидете там обезателно си вземете един сезал със себе си, за да премерите колко е издълбано стъпалото на гранитния камък от входа към куполното помещение. Аз така направих – накарах археолога от Свиленград да опъне сезала над стъпалото и го заснех, защото така се разбира, че е издълбано около 10 см. Знаете ли колко много трябва да се ходи, за да се издълбае в гранитния камък 10 см? Само този факт разпердушинва хипотезата на Филов, че това е гробница от 4 в.пр.Хр., защото има същия проблем. Ако този обект е бил строен за гробница след неговото затрупване Филов щял да открие ново гранитно стъпало, а не издълбано близо 10 см. Но да не задълбавам, че отиде се не видя…
Да се върна към Аспарух и кана №2 от неговото съкровище.
Когато за първи път прочетох обяснението от ТНМ относно сюжета и фигурите, разбрах, че стъкмистиката да ни изкарат иранци е вече в пълна сила.
Оттук нататък, който не иска нови гънки под чеперно-мозъчната си кора, моля, да не чете. : )
Нека видим какво пише (ТНМ) за сцената от третия медальон (грифона и елена). Обобщено звучи така – това е сюжет от типа „борба на животни”- кошута, нападната от грифон.
„Тази сцена където грифона, напада кошутата, е представен познатия мотив още от скитското изкуство и изкуството на Предна Азия, наречен „борба на животни”. Тълкуванието на тази сцена се свързва с борбата на доброто и злото и на вечното природно възраждане.
Грифонът, като митично полиморфно животно се появява още в II–I хилядолетие пр. Хр. в изкуството на Изтока и се използва до късното Средновековие. Това изображение получава завършена художествена форма в Ахеменидски Иран (VI-IV в. пр. Хр.).
В рамките на Европа, най-голям брой изображения на грифони се срещат именно в България!“.
Както виждаме в текста и дума няма за траки, нали?
Защо обаче се заобикаля фактологията, че траките също използват грифона в своето изкуство? То затова този образ се среща „най-много в България“, т.е. в земите на траките.
Относно борбата между кошутата и грифона искам да споделя, че аз не виждам такава, защото позицията на грифона не е за атака. По скоро има прегръдка и лапата на грифона това показва. А колкото до кошутата това според мен е Сур Елен. Не знам дали знаете, но с този образ на Сур Елена древните летописци често обясняват произхода на българите с притчата, в която двама братя тръгнали да търсят землище за своите племена и един елен ги водил. Авитохол е единият брат и това е легендарният владетел от рода Дуло. С него започва Именникът на българските канове/князе. Митичният му произход се свързва със сърната. Проф. Петър Добрев от санскритски език извежда етимологията на името: Ави-сърна, а Токо - потомък. Така Авитохол означава „син на сърната" или „дете на сърната".
Може да ви е странно, но аз подкрепям това съждение на професора, защото съм снимал една стела от музея Пергамон в Берлин, на която е изобразено как сърна кърми малко дете (в същата зала имаше и стела на другия познат сюжет – вълчицата с Ромул и Рем).
Така че за мен сцената от медальона е срещата между грифона и Сур Елена. Още повече, че изделия с образ на сърна/елен има в тракийските съкровища от Панагюрище и с. Розовец. Има ги върху шевици, съдове, гравюри и мозайки у нас.
Да обърна внимание на друго – в притчата за двамата братя е ясен мотива – те търсят нова земя за „своите племена“. Т.е. не става въпрос за едно племе, а за няколко!
Може да се допусне, че явно били изгонени от някъде, за да търсят нови земи, нали? Иначе никой не търси нова земя без причина. Сещам се само за едно такова огромно по мащабите си събитие, станало през 46 година, когато Римската Империя увеличава границите си до река Дунав и гетите от Балканите, както и много други тракийски племена отиват да живеят оттатък реката, при свободните гети. Да не забравяме, че траките били втори по численост след индусите. Тези хора са наречени скиталци и по-късно скити. От които скити пък са Авитохол и следващите, описани в „Именника на българските князе“. И понеже това преселение е на същия тракийски народ от Балканите, нормално е този народ да е запазил (оттатък реката) своето хилядолетното духовно знание и традиции, нали?
Коя е годината на Авитохол, описана в Именника? 165. Тоест първият български династ от рода Дуло е станал такъв след 120 години, след като предците му са напуснали границата на ИРИ. Така просъществувала тракийската държавност на Одриското царство в нова форма в гетските земи, населявани от скиталци (скити), наречени също така от някои автори склавини.
Сега за сцената от четвъртия медальон.
Сцената е наречена "Триумфиращия конник". Ето какво пишат учените:
„Много реалистично е представен тежко въоръжения конник, който държи за косата влачейки до коня си подтичващ мъж, също с ризница, но и с вързани отзад ръце - военен пленник.
Сериозен интерес буди изобразената на задния край на седлото на конника закачена отрязана човешка глава.
По характер и подробности тая сцена се свързва с военния бит на българите през VII - IX в. Според някои автори е изобразен триумфиращ владетел.
Важни подробности в тази сцена са конското снаряжение, войнските доспехи и двурогото знаме, са познати в ранносредновековната българска култура било като археологически находки, било като изображения от изкуството.“.
Сега, аз не мога да разбера следното – виждаш, че има двурого знаме, но не виждаш, че опашката на коня също е в такъв двурогов стил, както и двете ленти от шапката.
Какво означава двурого знаме и защо роговете не са три или пък защо не е един? Отговорът е елементарен – защото бикът има два рога. Така че този елемент е свързан с бика. Защо предците ни са обожествявали бика? Защото е най-силното животно и чрез неговата сила са „виждали“ Силата на Върховния.
Повече на този персонаж от медальона ще се спра по нататък…
За мен голямата загадка от кана № 2 бе медальона на голата жена и грифона.
Не разбирах вложената идея… виждах сакрален танц на жена, може би това бе някаква сибила, която танцуваше с някакви цветя. И какво от това… ?! Какво му е толкова важното, че да присъства на такъв съд?
Описанието на нашите чрез ТНМ естествено го свързаха с Иран, за да си го уйдурдисат на новата хипотеза за произхода на българите. Четем:
„Сюжетът е женска фигура, носена от орел, която се интерпретира като спускането на иранската богиня Анахита, покровителка на плодородието.
Болшинството учени, приемат, че е изобразена иранската богиня Анахита.
Това е доказано по категоричен начин от проф. Луконин, чрез посочването на конкретните текстове от иранската митология, на които съответства изображението на Орела с Анахита, още повече, че аналогични изображения са характерни за сасанидски Иран.“.
Тъй значи, иранската Анахита и плодородие. Брей…
Определено на пръв поглед сюжетът много прилича на иранската Анахита и грифона, но първоначално мен ме смущаваше фактът, че на каната и двата персонажа гледат в една посока – а посоката е следващия медальон, където е „фантастичното животно“ – Бал. На пръв поглед нямаше никаква връзка между тях, но идеята за жена, танцуваща сакрален танц не ме напускаше. Това ме провокира да разгледам още по-добре сцената в медальона. Вижте, при такива съдове дори най-малките детайли са от огромно значение и затова са много важни. Та се загледах…
Увеличих женската фигура и отчетох голямо сходство между лицето на жената и певицата Лили от Ку-ку-бенд.
Но не това бе важното, а посоченото със стрелката. Между двата пръста на жената виждаме вертикално подобие на „пръчка“, на която има нещо като шайба (стрелката), а отгоре пък има топче, играещо роля може би на „контра-шайба“. Ако това е така какво ще държи този лост-пръчка с двете шайби? И тогава проумях, че това не е цвете в ръката на танцьорката, а …. ваджра!
Знаете ли какво е ваджра?
Ваджра е ритуален предмет, еднакво използван в индуизма и будизма. Първото споменаване за него в писмен вид е в Ригведа като оръжието на Бог Индра, с което убивал грешници и демони, приемащи животински форми. Вижте какво представлява
Ваджра се превежда от санскрит като „мълния“ и е своего рода скиптър. Още се превежда като вард-жара, в смисъл пазене чрез огън; огнен пазител или човек, който управлява силата на огъня.
Вярно е, че до ден днешен ваджрата е позната в Индия, но тогава каква е връзката й с Тракия и какво прави в ръцете на танцуващата жрица от съкровището на кан Аспарух?
За да разберем това ще покажа каква стела с Орфей (и животните около него) заснех от музея в гр. Одрин. Нали знаете, че старото име на града е Ускудама и е бил една от столиците на Одриското царство?...
На следващата снимка виждаме Орфей с фригийска шапка, държащ в дясната си ръка ваджра. Ето неоспорим факт, че ваджрата е използвана от траките! (Имам поне дузина снимки на Орфей с ваджра в ръка по грънци и мозайки).
А кога е живял Орфей от Родопите? През 13 в.пр.Хр. Тоест ваджрата е била употребявана още тогава и може би с нея Орфей е омайвал всички животни около него. Може би, когато ваджрата се завърти като кречетало (това виждаме че прави жрицата от медальона) се издава някакъв нискочестотен звук, който въздейства на съзнанието и го „вкарва“ в определено състояние… Може би бързите и бавните въртения на ваджрата създават различни звукови честоти и така да се получава… как да кажа… духовна мощ, която може да се ползва, за да се унищожават враговете или да се омайват зверовете в гората.
Не знам някога индусите да са покорявали Балканите и, Орфей, като цар-жрец, да е получил от тях знанието за ваджрата. Докато напротив – има документиран поход на тракийския Дионис в Индия и това не го твърдя аз, а Цицерон, Аполодор, Овидий, Плиний, Страбон и много други автори. Толкова много литература има по въпроса. Така че, може да се допусне, че ваджрата е старо тракийско оръжие, което било ползвано от царе или за царе.
…Вече разбирам защо жената и грифона са отправили взор към следващата сцена от медальона, защото произведената енергия е нужна на някой друг, някой, който е изобразен на следващия медальон. Така танцът на жрицата става разбираем… Ако има дрехи по нея те ще издават звук, когато танцува, а това със сигурност ще попречи на звуковите вълни, произведени от ваджрата. Затова жрицата танцува гола. А пък грифонът просто пази танцуващата от други зли сили или от други хора, когато изпълнява обредния танц.
Анахита и плодородие. Ти да видиш…
И сега последната сцена от кана№ 2 – фантастичното животно и ездача, стрелящ с лък по пантера.
Какво е извела ТНМ – „изобразена е човешка фигура с корона на главата, яздеща фантастичното животно с човешка глава, като в същото време и стреля с лък по пантера. Това е ловна сцена.
Изображението се тълкува като образ на легендарен владетел.“.
Така.
Първото, което ми направи впечатление, е, че ездачът е без ботуши. Къде сте виждали ездач да ходи на лов без ботуши? Следователно това не е ловна сцена… или поне не може да се мисли като за обикновена ловна сцена. Още повече, че човекът язди Върховния Бал, а не кон или катър.
Някой може да твърди, че това „фантастично животно“ не е Бал, а просто сфинкс, защото така се изобразява в Египет – лъвско тяло с човешка глава, а в Месопотамия и с крила. Да, но да кажа, че в музея в Одрин има още изумителни артефакти.
Ето, вижте на следващата снимка един такъв „сфинкс“, обаче с бригийска шапка и БИЧИ РОГА, датиран от 10 в.пр.Хр.
На следващата снимка виждаме Орфей с фригийска шапка, държащ в дясната си ръка ваджра. Ето неоспорим факт, че ваджрата е използвана от траките! (Имам поне дузина снимки на Орфей с ваджра в ръка по грънци и мозайки).
А кога е живял Орфей от Родопите? През 13 в.пр.Хр. Тоест ваджрата е била употребявана още тогава и може би с нея Орфей е омайвал всички животни около него. Може би, когато ваджрата се завърти като кречетало (това виждаме че прави жрицата от медальона) се издава някакъв нискочестотен звук, който въздейства на съзнанието и го „вкарва“ в определено състояние… Може би бързите и бавните въртения на ваджрата създават различни звукови честоти и така да се получава… как да кажа… духовна мощ, която може да се ползва, за да се унищожават враговете или да се омайват зверовете в гората.
Не знам някога индусите да са покорявали Балканите и, Орфей, като цар-жрец, да е получил от тях знанието за ваджрата. Докато напротив – има документиран поход на тракийския Дионис в Индия и това не го твърдя аз, а Цицерон, Аполодор, Овидий, Плиний, Страбон и много други автори. Толкова много литература има по въпроса. Така че, може да се допусне, че ваджрата е старо тракийско оръжие, което било ползвано от царе или за царе.
…Вече разбирам защо жената и грифона са отправили взор към следващата сцена от медальона, защото произведената енергия е нужна на някой друг, някой, който е изобразен на следващия медальон. Така танцът на жрицата става разбираем… Ако има дрехи по нея те ще издават звук, когато танцува, а това със сигурност ще попречи на звуковите вълни, произведени от ваджрата. Затова жрицата танцува гола. А пък грифонът просто пази танцуващата от други зли сили или от други хора, когато изпълнява обредния танц.
Анахита и плодородие. Ти да видиш…
И сега последната сцена от кана№ 2 – фантастичното животно и ездача, стрелящ с лък по пантера.
Какво е извела ТНМ – „изобразена е човешка фигура с корона на главата, яздеща фантастичното животно с човешка глава, като в същото време и стреля с лък по пантера. Това е ловна сцена.
Изображението се тълкува като образ на легендарен владетел.“.
Така.
Първото, което ми направи впечатление, е, че ездачът е без ботуши. Къде сте виждали ездач да ходи на лов без ботуши? Следователно това не е ловна сцена… или поне не може да се мисли като за обикновена ловна сцена. Още повече, че човекът язди Върховния Бал, а не кон или катър.
Някой може да твърди, че това „фантастично животно“ не е Бал, а просто сфинкс, защото така се изобразява в Египет – лъвско тяло с човешка глава, а в Месопотамия и с крила. Да, но да кажа, че в музея в Одрин има още изумителни артефакти.
Ето, вижте на следващата снимка един такъв „сфинкс“, обаче с бригийска шапка и БИЧИ РОГА, датиран от 10 в.пр.Хр.
Пиша бригийска, а не фригийска, защото траките бриги са всъщност фриги. Като се замисля ТНМ твърди, че траките били безписмени. Ами фригите какви са? Нали Херодот пише за тях, че „само част от бригите напуснали Балканите и отишли в Мала Азия, като основали своята държава Фригия“. Значи какво излиза, че само грамотните траки бриги се преселили от Баланите в Мала Азия и затова имат четмо и писмо, а пък тук останали само идиотите и неграмотните. Брей…
Ако сте разгледали добре стелата от Одрин и сте я сравнили с „фантастичното животно“ от кана № 2, няма как да не отчетете, че между тях почти няма разлика. Бичите рога „издават“ Върховния Бал. Ето още един артефакт на мъжки и женски сфинкс с калатис от британския музей от залата с тракийското изкуство
Знаете ли в стария свят кои богове били изобразявали с калатис (нещо като попска килимявка)? Само Бал и Кибела. Имам много снимки на Върховните с калатиси и през годините доста от тях съм публикувал…
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Както вече видяхме, на каната има изобразени четири сцени. На една от тях виждаме човек (с ризница, ботуши и ръкавици) върху кон, който е хванал пленник за косата, а на седлото му има отрязана глава. Също така прави впечатление леко издутото коремче на българския владетел-войн.
При сцената с Бал, според мен, виждаме същия мъж със същото коремче, обаче в тази сцена косата му е стилизирана като шест огнени пламъка. Тоест, това не е корона, а пламъци! Къде сте виждали корона да се спуска до врата на човека?
Така че за мен този феномен с косата е заради работата на ваджрата! Спомнете си какво писах за нея, че който я ползва може да управлява силата на огъня. Обърнете внимание на косата на яздещия Бал от следващия фотос. Това е абсурдно да е корона, нали?
Но, каквото каже ТНМ това е – щом са казали корона, значи е корона. И папагалите само това чакат…
Така.
Сравнявайки двете мъжки фигури в медальоните, установих, че разликата е в това, че при Бал мъжът не носи ботуши и ръкавици. Точно липсата на тях ме усъмни, че виждаме ловна сцена, защото някак не върви човек да ходи бос на лов. А и за какъв лов може да става въпрос след като виждаме владетеля върху Върховния Бал?!
Ако авторът е искал да подчертае ловна сцена, тогава би трябвало да видим царя на кон или с ловно куче, а не върху синкретичния образ на древния Бог, нали?
Нека видим и сравним двете сцени в медальоните от последната снимка.
Лицата са едни и същи!
Тоест имаме един човек, представен в две отделни сцени. На първата виждаме, че династът е яхнал Върховния Бал. Кой може да прави това?
Само владетелят или царят, защото той е този, който държи духовната власт и както е модерно сега да се казва „е пръв наместник на Бога на земята“. А това означава, че на каната може би виждаме… ЛИКА на Аспарух!
Просто е като две и две.
Защо е възможно това да е ликът на кан Аспарух?
Първо, защото това съкровище е правено по времето на царуването на Аспарух и е изписано неговото име. И второ, немислимо е друг освен царя-жрец да „язди“ Върховния Бал и да се ползва от силата на ваджрата.
И така стигнахме до следващия проблем за разрешаване – пантерата.
Мисля така - щом пантерата е изобразена до царя-жрец, това означава, че на каната виждаме не ловна, а духовна сцена. А това подчертава, че пантерата е сакрален образ на някакво учение или друг вид езическа религия, или демон, който нашият български цар унищожава. Спомнете си това, което писах по-горе за Индра и записаното в Ригведа, че с ваджрата е убивал демони, които били приемали формата на животни.
Но тук проблемът за пантерата има няколко разклонения. Първото е, че не знам за демон във формата на пантера. А пък ако разглеждам пантерата като някакво друго духовно учение има друг проблем, защото знаците на езичеството са универсални. Тоест каквито са във Вавилон, такива са и в Месопотамия и на Балканите. Така че пантерата не може да е свързана с някаква народна (езическа) религия. Но пък може да е обобщаващ образ на всичко казаното до тук. Тогава как да се разреши тази загадка?!?
В търсенето на разрешаването на този въпрос попаднах на една студия, написана от проф. Иван Панчовски. В неговата разработка четем, че Исус бил наричан бен Пантера… тоест син на Пантера!
„Между различните имена, с които Талмудът назовава Иисус, напълно безспорно е "бен Пандера", "бен Пантера", "бен-ха-Пантера", "бен Пантори" или "Иисус бен Пандера". Това название е много старо. Още ученият Целз през 178 г. чул юдеин да говори, че родителите на Иисус били Мариам и Пантера, откъдето Иисус бил наричан "бен Пантера“.
Като предава това съобщение, Ориген обяснява произхода му с обстоятелството, че Иаков, бащата на Йосиф и дядо на Иисус, бил наречен "Пантер". Оттук според Ориген юдеите наричат Иисус, сина на Йосиф, по името на дядо му по плът "бен Пандера", или "син на Пантера".
(Origenes. Contra Celsum, lib. І, cap. 32. (J. P. Migne. Patrologiae cursus completus. Series graeca. Paris 1857. T. ХІ, col. 320-321). Epiphanius. Adversus haereses. LXXVІІІ, 7. (J. P. Migne. PG Paris 1863. T. XLІІ. col. 708-709).)
Учените Нич, Блек и Вернер Келер предлагат друго, по-правдоподобно обяснение на названието Иисус – бен Пандера. Според тях то е неточно юдейско предаване на гръцката дума parqe, noj, т.е. дева. Юдеите, като слушали от християните, че Иисус е син на дева, Го нарекли подигравателно бен-ха-Пантера – син на Пантера. През годините това се забравило и името Пантера, или Пандера, било счетено за име на Иисусовия баща по плът.
(Nietsch und Bleck. Studien und Kritiken, 1840, S. 116; Joseph Klausner. Пос. съч., с. 25; Werner Keller. Und die Bibel hat doch recht. Forscher beweisen die kistorische Wahrheit. Dusseldorf 1956, S. 327-328.)“.
Какъвто да е произходът на Исусовото име от бен Пандера или бен Пантера и в единия, и в другия случай, юдеите обозначавали с него Исус Христос, като добре познато за тях историческо лице. Според мен напълно е възможно през следващите столетия прозвището пантера да е станало нарицателно за Исус… нещо като прякор. А така вече лесно разбираме по какво стреля българският цар – по Исус и разпространението на неговото учение.
Така вече сцената от българското съкровище става разбираема. Авторът изобразил на кана № 2 религиозната борба между българската народна религия и еврейския юдаизъм, префасониран като християнство, който заплашвал да залее земите ни и да погълне нашата духовна свобода!
Напълно възможно е другата сцена от медальона на каната, на която виждаме царят да държи пленник за косата, а на седлото отрязана глава, да визира войни християни.
Тоест идеята и посланието от съда могат да бъдат следните – Аспарух, царят-жрец, унищожавайки учението на бен Пантера, после посича и християните, които го разпространяват в земите му. И това послание напълно заслужава да бъде записано на каната като историческо събитие, защото е било много важно… не по-малко от освобождаването на бащините земи от властта на ИРИ.
Замислете се – през 325г. Константин Велики разрешава на християните да изповядват своята религия в ИРИ. След смъртта му синовете му я правят водеща такава, като префасонират всички народни храмове в църкви. Следват години в множество битки за духовна власт, която власт през 361г. император Юлиан Апостат възвръща на местното население. Старата религия и езическите храмове на Бал и на Кибела в империята, са възстановени. Дори в своя едикт за толерантността от 362 г. разпорежда да бъдат отворени народните храмове. Освен това с декрета си е заповядал да бъде възстановена и откраднатата храмова собственост, като в това число изискал да бъдат върнати от Църквата прогонените народни духовници. В същия едикт императорът забранява на християнските преподаватели в училищата да използват езически ръкописи. Заради тези и други решения Юлиан бил много мразен от християните, а особено бил ненавиждан от висшето духовенство, заради облаги от предишните императори, които не получавали повече от него.
Знаете ли как свършва живота на Юлиан?
Убит през 363 год. от свой войник - християнин, по религиозни подбуди (убийството му е описано от съвременника му Либаний в „Погребално слово за Юлиан“).
След това брутално убийство какво става в земите на ИРИ?
За това четем от Анастасий Библиотекар, който пише следното, „че след разделението на царството през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав.“.
Анастасий Библиотекар пояснява също така, че българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право. Тези провинции били двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания.
„...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes...”, "Historia de viti Rom", Pont. Patrologia Latina, 128, col. 1393 f, Anastasius Bibliothecarius
„...utramque Epirum, novam videlicet veterumque totamque Thessaliam, atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgaris Bulgaria nun-cupatur“, ibid. 1392, Anastasius Bibliothecarius
Къде се намират Тесалия, Дардания и двата Епира? Я ги вижте на картата…
И какво означават думите на Анастасий, че българите имат родствено право относно тези земи?
Това означава, че коренът на нашия народ е на Балканите, а не както ни е втълпявано десетки години, че бил в Монголия или в Памир, или в китайския масив Тян-Шан, или в пустинята Каракум, или пък в Иран.
След убийството на Юлиан Апостат от християните (363 г.) и веднага последващите религиозни промени в ИРИ, на следващата година, траките гети, които били свободни и живеели оттатък Дунав, водени от рода Дуло, преминали реката, връхлетели в империята и обединили своето отечество, съгласно родственото им право, което в този исторически период обхващало двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания.
Това ни казва Анастасий.
Безценното свидетелство на игумена на Рим, който през 867 г. лично е назначен от Папа Адриан ІІ за библиотекар на Римската църква, трябва в златна рамка да се сложи и да се окачи в НИМ София!
Каква мислите религия е заварил тук Аспарух след като се установил до Варна?
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Това от мен.
Р.Ч.
