
За съжаление досега не съм срещал учен или изследовател да търси звученето на одриския език, за да се покаже какво е сходството му със старобългарския и съвременния български език. Никой. А това е много важно за нас, българите, защото ако тази връзка се докаже това ще е един от най-безспорните показатели, че нашият народ не е пришълец на Балканите от монголските, иранските или памирските степи.
Добре е да се уточни, че трябва да се прави разлика между език и азбука. Обикновено тези двете се завоалират с общата дума писменост. Всяка държава от Балканите и Европа използват различни букви, чрез които придават характерните за народа звукови стойности. Но в стария свят това е огромен проблем, защото декодирането на така наречените „гръцки” надписи, които принадлежат към различни епохи, към различни наречия, а в случая и към различни езици, си е огромно предизвикателство.
Според официозите старогръцкият език има 6 основни диалекта: йонийски, атически, тесалийски, дорийски, аркадо-кипърски и северозападен. Това ще рече, че ако всеки диалект се отличава със собствени фонетични особености, то има нужда от символи в използваната графична система, които най-точно да му паснат. А някога, твърдят запознати, този език е наброявал над 100 наречия. Предполагам вече можете да си представите по колко различни начина е възможно да бъде прочетена ЕДНА и СЪЩА ГРАФЕМА… а това е огромен проблем.
За да решим този проблем (при търсенето на одриските звуци) ние се ограничихме да търсим графеми само от тракийски монети и надписи от периода и територията на одриското царство ок. 7 до 1 в.пр.Хр, когато ставаме федерати към РИ (Римската империя).
И така, след два месеца работа, завършихме Декодера. В тази връзка искам да подчертая, че съвсем не претендираме за изчерпателност на Декодера,… чрез него просто искаме да обърнем внимание на езиковедите, че е възможно да се направи прочит на тракийски (одриски) текстове, за да можем да чуем как е звучала одриската реч.
Само ако се повдигне въпросът „Има ли езикова връзка между одриския, старобългарския и българския език“, трябва да се знае, че това ще е смъртоносна мисъл за червените папагали, създали в период на над 200 години повече от 40 дошляческите теории за произхода на нашия народ.
Ето за тази мисъл вече си заслужава да си отворя бира. : ))
През 2011 година, когато се рових в старите монети с изумление открих, че по тях е изобразена нашата кирилска графема „Б“. Тогава това много ме впечатли, защото тази буква в нито една старогръцка писмена система не присъства, просто липсва. Няма я. Но пък аз я срещнах (след време) на 21 каменни плочи от Балканите и на още няколко монети. За да не бъда голословен ето една стара тракийска монета, която според мен няма аналог (вж. снимките). На монетата пише:
БАΣIЛЕ∩Σ ПЕРΣЕΩΣ.
Сега, дали това е оня митологизиран Персей, познат от гръцката митология как претрепал медузата Горгона, не се наемам да коментирам. Но друго е по-важно, че одриски монети, върху които има изобразени животни като кон, орел или бик винаги се датират в периода 7 – 4 в.пр.Хр. И това не го твърдя аз, а изтъкнатият и всепризнат български нумизмат Никола Мушмов.
Искам сега да обърна внимание на надписа басилеус от монета. Вижте къде и изнесена графемата „ɪ”.
Държа да подчертая, че досега никъде не съм срещал такъв начин на разделяне на думата. И другото важно – при датирането на монетата важна роля играе как са направени елементите. Тоест, колкото по-груб е образът, толкова датирането е по-назад във времето. При тази монета орелът е много грубо направен, а това със сигурност ни препраща доста назад във времето… според мен в периода 7-5 в.пр.Хр. А изнесеното „ɪ” над главата на орела просто няма аналог… Това означава, че монетата е много стара и също, че предхожда всички други, на които виждаме титлата басилевс.
За първи път титлата „василевс“ е документирана при македонските царе при Александър Велики (336-323 г.пр.Хр.). Бащата на Александър (Филип II) няма тази титла, това трябва да се знае! Тогава какво търси тази титла и то с графемата „Б“ на одриска монета!?
И още нещо - по време на одриското царство имаме документирани надписи на монети от 6-5 в.пр.Хр. „ГЕТА БАСИЛЕВС НА ЕДОНИТЕ”.
При тази фактология да се чуди и мае човек откъде накъде ще се твърди, че титлата басилевс (василевс) била гръцка?! Гръцка… сряда срещу понеделник.
Но какво може да означава БАΣIЛЕ∩Σ?
Има няколко интерпретации за „базилеус” и най-утвърдената от тях е, че според гръцката реч произхожда от думите βάση (основа) и λέων (leon, лъв). Тоест титлата се превежда през гръцката алфавита като "основен, главен лъв - най-главен, най-важен, разполагащ с цялата власт”.
Но пък от друга страна в противовес на гръцката интерпретация може да се каже, че за одриските владетели „базилевси" и държава им „базилея" (царство) е нормално да имат своя столица, която на латински се пише BYZANTIVM, защото територията на траките БИЗИ (също са част от Одриското царство) се разпростира от р.Срума до Дарданелите. Така че думата “базилеус” е по-вероятно да е свързана с тракийското племе бизи (бизалти), а не от интерпретацията за "главния лъв".
Но има още една възможност за тълкуване и тя се получава, когато разделим думата на три отделни части:
БА ΣI ЛЕΩΣ.
За ЛЕΩΣ (leon) знаем, че означава лъв. Но какво може да означават БА и ΣI?
Личното ми мнение е, че това е съкратеното име на древния бог, познат в стария свят чрез теонима Ба’aл Зебуб, изписан още по тракийски каменни стели като Збелсурд!
Баал Збул (Збелсурд) е всъщност т.нар. от юдеи, наречени по-късно християни, демон Веелзевул и в религиозните книги се пише така на иврит: БаʿАл Zəbûb; арабски: Баал Azabab; гръцки: Βεελζεβούλ, Beelzeboúl; латински: Beelzebūl; но много малко хора знаят, че Баал Збул всъщност е старо тракийско божество. Бал отговаря на тракийските думи балайос (голям, силен) и бален (принц, владетел), а Збул отговаря на тракийската дума збул (сияние, светлина), Т.е. Бал Збул означава Светлият Господар.
Както видяхме думата за демон (Велзевул) на латински се пише така - Beelzebūl. Тази дума също може да се раздели на три части Beel, ze и būl.
Като Beel е Бал, а būl е бик. Но ние вече знаем от десетките артефакти, че Бал и бика имат неразривна връзка, нали? Така че нормално е да ги срещнем заедно в една дума. Но при това положение какво ли ще означава това ze (зе) от Beel ze būl?!?
…И се сетих за сведенията на Анонимния римски хронограф от 354 г., според когото Зиези е син на библейския Сим, родоначалник на семитите и внук на Ной. За незапознатите ще поясня, че за първи път в историографията името „българи“ е засвидетелствано през 354 година от неизвестен латински хронограф, който при препис от гръцката хроника за сътворението на света от Иполит (ок. 230 г.) добавя изречението Ziezi ex quo Vulgares (Зиези, от който произлизат българите). Ако разгледаме теонима Збелсурд в латинския му изпис Svelsuri, няма как да не ни направи впечатление, че името като прозвище може да се изпише така: Sesu, Sesi или просто галено Siesi (Зиези).
Но все пак хронографът е записал името Зиези на латински, а не на гръцки. Така че, ако разгледаме името на родоначалника на българите като умалително чрез латинския то тогава лесно стигаме от Siesi (Зиези) до Svelsuri (Збелсурд).
Та според мен думата „басилевс” може да се прочете така:
ВА............. ΣI (zi) ............. ЛЕΩΣ (leon)
Бал........... Зиези ……........ Лъв (силата на Кибела)
Тоест в титлата БАΣIЛЕΩΣ има заложено знание за върховния Бал, за Зиези (родоначалникът на българите) и за силата на лъва (на Кибела).
А щом римският хронограф знае за Зиези логично е тогава одрисите много преди това също да са знаели за него… иначе едва ли щяха да оставят в имената си антропоними като Zieisi(s), Zipyros, Zimarcos, Ziper, Ziparus в стария свят.
(М. Славова ( Thracian Names Written Through Greek and Latin Letters: a Philological Approach, стр. 10, 12 ).)
Прецедент ли е във времето преди Христа да се използват съкращение за имената?
Не, защото за този феномен добиваме представа от изписа на одриския династ Саратокос, ок. 5 в.пр.Хр. (вж. снимките). На първата монета виждаме изписа на цялото име на царя - ΣАРАТОКОΣ, а на другите монети ясно си личат само първите две графеми - ΣА. Така че, ето един артефакт, чрез който разбираме, че в онова далечно време е било нормално да съкращават имената на владетелите.
И понеже от стара одриска монета от 7-5 в.пр.Хр. виждаме ясно изписана титлата БАΣIЛЕ∩Σ, то според мен е нормално да се направи сепарация на текста, за да разберем смисъла, вложен от предците ни.
Държа обаче да ви споделя, че при декодирането на одриски текстове е още по-интересно, защото без прилагането на способа на разчитането на иберийските руни на Боцмана нямаше да можем да се доближим и на сантиметър от звученето на одриската реч. Но, за това, по нататък…
Поздрави.