Тракийския календар

Позната и непозната...
alex
Мнения: 682
Регистриран: 02 май 2011, 22:02

Тракийския календар

Непрочетено мнение от alex » 11 юли 2017, 11:13

.
Последна промяна от alex на 16 ное 2018, 15:43, променено общо 1 път.

alex
Мнения: 682
Регистриран: 02 май 2011, 22:02

Re: Тракийския календар

Непрочетено мнение от alex » 11 юли 2017, 18:25

.
Последна промяна от alex на 16 ное 2018, 15:44, променено общо 1 път.

alex
Мнения: 682
Регистриран: 02 май 2011, 22:02

Re: Тракийския календар

Непрочетено мнение от alex » 13 юли 2017, 12:34

Относно изследването на бългаския календар ето статия на Петър Добрев.
ВЪРХУ СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Петър Добрев

В началото на проучванията върху българския календар някои учени предположиха, че той принадлежи на лунните календари, при които годината се измерва с помощта на лунни месеци и продължава 354 дни. Този сравнително несъвършен начин за измерване на времето е характерен най-вече за арабите и за повлияните от тях народи ­ турци, азърбейджанцзи, татари и други източни етноси. Най-убеден привърженик на идеята за лунния произход на древния български календар беше проф. В. Златарски, който, придържайки се към нея, преизчисли всички календарни данни, посочени от древните български канове, от слънчеви в лунни години и промени значително числата, посочени като периоди на царуване на ранните български владетели в Именника на българските канове.

Всичко това наложи да се да се подложи на тест тази доскоро популярна в България идея на базата на конкретни календарни материали. Направената проверка показа, че древният български календар определено не е от лунен тип ­ той се различава от лунните календари по всички свои основни особености. Работата е там, че лунните календари имат две специфични свойства, които изцяло отсъстват при българските календарни данни: първото е по-малката дължина на годината, която при лунните календари се състои от 354 дни; второто е променящото се начало на новогодишния ден, което непрекъснато се мести от един месец към друг. Поради тази особеност лунните календарни години се движат с допълнителна лунна година, поради което между лунните и слънчеви години липсва пряка кореспонденция и синхронност.

В българския календар се наблюдава обаче една постоянна и силно изразена синхронност с датите, записани с помощта на слънчевите календари. Особено ясно личи това от следния обобщаващ пример: според хрониката на Зигеберт, датирана в слънчеви християнски години, преселението на Аспарух е станало в 680 г., а възцаряването на кан Телец ­ в 760 т., т.е. точно 80 години след основаването на България. А според Именника на българските канове Аспарух е дошъл отсам Дунава в Годината на дракона (Верени) по древния български календар, която е 680 г., а Телец се е възцарил в година с име Сомор (Плъх), съответстваща на 760 християнска година. Срокът от време между тези две събития е абсолютно еднакъв по хрониката на Зигеберт, датирана чрез слънчевия християнски календар, и по данните, записани с помощта на древния български календар. И в единия, и в другия случай той се равнява на 80 години. А това съвсем не би било така, ако българският календар беше от лунен тип. Тогава в хрониката на Зигеберт щеше да стои величината от 80 години, но в българския летопис щяха да бъдат вписани не 80, а не по-малко от 82 години, поради което в него нямаше да се появи като година на възцаряване на Умор годината с име Сомор, а съвсем друга година ­ годината на тигъра или барса.
На този фон става очевидно, че българският календар е бил не от лунен, а от слънчев тип. Дължината на годината в него не е била 354 дни, както предполага проф. В. Златарски, а 365 дни, колкото е във всички слънчеви календари.

Остава сега да проверим от какъв точно слънчев тип е нашият стар календар. Защото от древни времена до наши дни слънчевите календари по света се делят на два вида ­ обикновени слънчеви календари и лунно-слънчеви календари, в които на всеки две-три години се правят специални процедури (интеркалации), за да се приравни годината към средната дължина от 365 дни. Най-важната особеност на обикновените слънчеви календари е, че в тях новогодишният ден се мести около една специфична календарна ос поради периодичната добавка на допълнителен тринадесети месец, чрез която се поддържа слънчевата дължина на годината. Българските народни традиции показват, че от най-древни времена в България новата година се чества в един строго определен неизменен ден ­ 22 декември, наричан с народните имена Еднажден, Единак и Поляз. Смисълът на всички тези народни имена е “единствен ден”, “отделен ден”, а също и “ден, с който започва (полазва) новата година”. В ранните исторически дати, записани в древния български календар, се проследява една силно изразена корелация със слънчевия християнски календар, в който като постоянен новогодишен празник се е чествал някога 25 декември, а в последствие 1 януари. Тази особеност показва, че древният български календар е принадлежал към календарите със строго фиксиран новогодишен ден, т.е. към обикновените слънчеви календари, а не към лунно-слънчевите, характерни за китайците, тюрките и други източни народи. Според народните разбирания измерването на годината с лунни месеци е “турска особеност”.
След като изяснихме този принципен въпрос заслужава да разгледаме и някои съвсем нови опити да се докаже, въпреки изложените вече съображения, че в древния български календар годината се е измервала не в слънчеви месеци, а в лунни месеци, при което периодично се е добавял тринадесети допълнителен месец ­ така наречения емболичен месец, характерен за лунно-слънчевите календари. Подобни опити у нас предприе най-вече М. Москов, който по този повод изказа предположението, че чрез особените термини Алем и Елем в Именника на българските канове са записани имената на тринадесетия допълнителен месец.

По-горе посочихме, че срещу тази идея въстава един съвсем елементарен факт ­ в България от стари времена началото на годината се свързва от народа с един строго определен ден ­ 22 декември, докато в лунно-слънчевите календари началото на годината се мести в интервала от 16 януари до 15 февруари. Но към това трябва да добавим и още един интересен факт. Неотдавна в Рилския дамаскин не открита старинната българска дата ЕЛМА ВЕШ ОСМЪ ДНЕ (месец Елем, осми ден). Но с особеното име Елма (вариант Елем) в случая е наречен не предполагаемия от М. Москов тринадесети месец, а месец септември, когато се е празнувал празникът Вяра, Надежда, Любов. Ето защо предположенията, че с термините Алем и Елем се е наричал допълнителният 13-и месец, който в лунно-слънчевите календари се слага винаги след декември, не се потвърждават. С тях са се наричали у древните българи обикновени годишни месеци, а не предполагаемия тринадесети месец.

След като ясно изпъкна принадлежността на българския календар към слънчевите календари с твърдо фиксирано годишно начало, остава един последен въпрос: по какъв начин са били разпределени месеците в древната българска година. Да отговорим на този въпрос ни помагат отново българските народни традиции. Според тях в началото на годината е стоял т.нар. Голям месец, наричан Голям Сечко, а самата година се е деляла на четири равни части, извън които е оставал един-единствен ден ­ така нареченият Единак. Има следи, че някогашните българи са поддържали това свое специфично деление на годината в течение на много векове. И за да може то по-лесно да се разбира и помни, са измислили дори специални нагледни описания и гатанки, които са разказвали на своите деца. В едно от тези описания годината се оприличава на дърво с 365 листа, от които 364 са оцветени и само един е останал неоцветен. Този отделен лист несъмнено е деня на Нова година, която българите са чествали като специален ден, невключен в никой месец и затова наричан Единак.

С помощта на фолклорни материали се установява, че обикновените месеци в българската година са имали 30 дни ­ едно традиционно число, което се среща във всички източни слънчеви календари с постоянно начало, като се започне от древноегипетския календар, където всички месеци от най-древни времена са имали по 30 дни и се продължи с персийския, согдийския, хорезмийския, сакския, арменския, грузинския и множество други източни образци, разпространени най-вече сред народите от иранския и кавказки кръг.

В основата на древния български календар е стояла също тази, константна за посочения тип слънчеви календари, величина. Но той имал една своя особеност ­ за разлика от посочените по-горе календари, в които извън стандартните месеци от 30 дни са оставали 5 допълнителни дни, в него, като неразпределен остатък, е оставал само един-единствен ден ­ Новата година, и това ставало благодарение на това, че част от месеците в годината били големи, т.е. удължени и са се състояли от по 31 дни. Общо в годишния цикъл са се включвали четири удължени месеци ­ по един на всеки годишен сезон и ако се съди по това, че първият голям месец и до днес стои в началото на зимния сезон може да се предположи, че и другите дълги месеци са стояли в началото на съответните сезони. Чрез тази своя специфична структура древният български календар се откроява като един от най-рационално подредените календари в света. И макар че по принцип е твърде трудно да се установи как и откъде се е взела тази негова изключително проста и хармонична вътрешна подредба, заслужава да се спомене един неотдавна открит от науката факт: в Близкия изток преди повече от 2000 години е съществувал един древен календар с почти същата вътрешна структура като българския. Това е известният Кумрански календар, намерен през 1947 г., в който годината се е деляла на четири равни части от по 91 дни, всяка от които е съдържала по един голям месец от 31 ден и по два обикновени слънчеви месеци. С откриването на този близък двойник на нашия стар календар става ясно, че българските календарни традиции отразяват идеи и познания, възникнали преди хиляди години в най-цивилизованите райони в древния свят. А това обяснява окончателно най-важното свойство на древния български календар ­ неговата висока точност и прецизност, която с нищо не отстъпва на най-високите световни образци.
http://www.protobulgarians.com/Statii%2 ... lendar.htm

Вижда се че основата от която се изхожда, не са данни от местен характер а съпоставка със съществуващи други календари...

Ето какви са основите от които се изхожда за построяването на българския календар:
Чаталарски надпис:
Кан субиги Омуртаг е от Бога архонт в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и сляавяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан и постави в този малък стан четири колони, а върху колоните два лъва. Нека бог да удостои поставения от бога архонт, като гази добре с крака си императора, докато тече Тича и докато ..., като владее над многото българи и подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. Времето пък, когато се съгради това, беше по български шегор елем, а по гръцки индиктион 15.
Рилски дамаскин:
Текстът - подобно на българския Именник, е достигнал до нас в късна средновековна редакция, благодарение на това, че е вмъкнат в един от преписите на добре известния книжовен паметник Рилски дамаскин, който се съхранява в библиотеката на Рилския манастир. Ето как изглежда пасажът, в който е интерполиран този текст в неговия пълен вид:
"Тры сут великыи добродетели вера надежда и любы. Но надежди оубо и любы. Елма веш осмь днiа. Мала речемь. Доверьи хьше рашинекъа."
http://atil.blog.bg/history/2016/03/09/ ... -q.1436009

Според мен последните три изречения се четат: "Девети месец осми ден. Кратко казано. Вярата ще ни е аршин."
Днес празника Вяра Надежа и любов се празнува на 17-ти септември. Тази дата от стария стил би била вярна между 1 март 1500 – 28 февруари 1600, ако не греша в сметките.

Преписка на Тудор Доксов:
http://macedonia.kroraina.com/zv/zv6_6.html
ПРИПИСКА НА ТОДОР ДОКСОВ

Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906), индикт 10. По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тодор Доксов на устието на Тича в годината 6415 (907), индикт 14, гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква. В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил. Този Борис покръсти българите в годината етх бехти. В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.
Сїа книги бл҃гочестныѧ, наричемыѧ Аѳанасїи. повелѣнїем кнѧза нашего болгарска. именемⸯ Сїмеона прѣложи и(х) епископ Констонтин, вⸯ словенскъ ꙗзык, ѿ гречьска. в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д. ин(д). і҃. ꙋч҃нк сы Меѳодовⸯ. Архїепїскопа Моравы. напса же и(х) Тѹдѡр черноризе(ц) Доѯовⸯ тѣмж(д)е кн҃зем повелѣлъ, на ꙋстїи Тычѧ. в лѣ(т), ѕ҃.у҃.і҃е. идеже с҃таа златаа ц҃рквы новаа. сътворена е(с) тѣмж(д)е кн҃змⸯ. вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ. в блазѣ вѣрѣ живыи, в добрѣ исповѣданїи г҃а нашего Іѵ҃ Ха҃. великїи и ч(с)тны и бл҃говѣрны госпо(д) нашъ кнѧз болгарскъ. именем Борисъ, христїаное же имѧ емꙋ Михаил. мс҃ца маїа въ в҃. д҃нь, в сꙋботны вечер. сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин.
http://scripta-bulgarica.eu/bg/sources/ ... zec-doksov

Интересно е да се види оригинала, защото една чертичка дели това дали самия борис е бил "болгарь" и се е кръстил, от това че е покръстил българите :)
Годишния термин е "етхъ бехти".

alex
Мнения: 682
Регистриран: 02 май 2011, 22:02

Re: Тракийския календар

Непрочетено мнение от alex » 13 юли 2017, 14:18

Според мен е ясно че -ом и -ем са наставки на числителните. Така например може да направим паралел между числителното ехт- и термина етх бехти.
В самия термин "етх бехти" вижда се че няма наставка на бехти, и логично местата са разменени. Тоест докато в "Дванш-ехтем" имаме "животно-число", в "етх бехти" имаме "число-животно".

Има две водещи предположения относно годишните термини:
Дата Тюркска теория
(Васил Златарски)

дилом твирем Змия, 9-ти месец
дохс твирем Глиган, 9-ти
шегор вечем Вол, 3-ти
верени алем Вълк (др: Дракон), 1-ви (други: „допълнителен“)
текучитем твирем Куче (други:Кон, Овца), 9-ти
тох алтом Кокошка, 6-ти
шегор твирем Вол, 9-ти
(имен) шегор алем Кон, 1-ви (други: „допълнителен“)
сомор алтем Плъх, 6-ти
дилом тутом Змия, 4-ти

Дата Иранска хипотеза
(Петър Добрев)

дилом твирем Змия, 4-ти месец
дохс твирем Глиган, 4-ти
шегор вечем Вол, 5-ти
верени алем Дракон, първи
текучитем твирем Кон, 4-ти
тох алтом Фазан, 12-ти
шегор твирем Вол, 4-ти
(имен) шегор алем Вол, 1-ви
сомор алтем Плъх, 12-ти
дилом тутом Змия, 2-ри

Българския език е индо-европейски, но защо не се търси такава връзка не знам.
Последна промяна от alex на 16 ное 2018, 15:50, променено общо 2 пъти.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост